Р Е Ш Е Н И Е № 263 Гр.С., 12.11.2014 г. В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение, в открито съдебно заседание на двадесет и първи октомври през двехиляди и четиринадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: Ценка Георгиева ЧЛЕНОВЕ: Илияна Папазова Майя Русева при участието на секретаря А. Б., като разгледа докладваното от съдията Русева г.д.N.1483 по описа за 2013г., за да се произнесе, взе предвид следното: Производството е по чл.290 ГПК. Образувано е по касационна жалба на Комисия за отнемане на незаконно придобито имущество /К./ срещу решение №.289/14.11.12г. по г.д.№.173/12г. на Великотърновски апелативен съд - с което е отменено решение №.251/12.01.12г. по г.д.№.1099/09г. на Окръжен съд Велико Търново в частта, с която по искане на К. в полза на държавата е отнето имущество на К. П. К. - като вместо това искането по чл.28 З./отм./ е отхвърлено; отменени са и наложените с определения от 29.10.09г. и 17.11.09г. обезпечителни мерки. Излагат се оплаквания за неправилност на решението поради нарушения на материалния и процесуалния закон. Претендират се разноски. Ответните страни К. П. К. и [фирма], [населено място], оспорват жалбата; претендират разноски. Върховна касационна прокуратура намира жалбата за неоснователна. С определение №487/18.04.13г. е допуснато касационно обжалване на основание чл.280 ал.1 т.1 ГПК по следния въпрос: „При преценка основателността на направеното мотивирано искане от К. по чл.28 ал.1 З. /отм./ необходимо ли е да се търси пряка причинна връзка между придобитото имущество и престъпната дейност?”. С обжалваното решение е прието, че по делото не е доказано наличието на предпоставките на чл.4 ал.1 З./отм./ за отнемане на имуществото на ответниците – физическо лице и Е., на чийто капитал това лице е едноличен собственик. Посочено е, че ответникът К. К. е осъден за престъпление, което попада в обхвата на чл.3 ал.1 т.13 З. /отм./ - по чл.235 НК /за това, че на 8.06.07г. без редовно позволително добил 20куб.м. трупи и 28куб.м. дърва за огрев на обща стойност 4640лв. от частен горски фонд, като е постановено веществените доказателства (трупи и дърва за огрев) да бъдат върнати на собствениците на имота/, и притежава имущество на значителна стойност, но не са налице останалите визирани от закона предпоставки – липса на законен източник на доходи и наличие на обосновано предположение за връзка между придобитото имуществото и престъпната дейност. Съдът, вкл. на база заключение на изслушаната по делото съдебно-икономическа експертиза, е приел, че при извършване на съпоставка между приходи и разходи за всяка година поотделно е налице превишение на първите, като този положителен резултат се получава без дори да се имат предвид средствата, получени по договори за заем. От друга страна, не може да се направи извод, че в придобитото имущество са вложени средства от установената престъпна дейност, тъй като имуществото, предмет на престъплението, е върнато на собствениците, и липсват сведения преди 2007г. да е установено по надлежен ред извършване на престъпления от кръга на чл.3 З. /отм./. По поставения въпрос, обусловил допускането на касационно обжалване, съдът приема следното: Отговор на въпроса се съдържа в ТР №.7/2013г. от 30.06.2014г. на ОСГК на ВКС – прието след подаване на касационната жалба и образуване на настоящото производство. Съгласно същото законът изисква връзка между престъпната дейност и имуществото, което се отнема. Придобиването на имуществото следва да е от установената, конкретна, престъпна дейност. Законодателят има предвид само онази престъпна дейност, която е изрично определена в чл.3 ал.1 З.(отм.)-изброените състави по Наказателния кодекс в точки 1-25 (§1 т.3 от закона). За да пристъпи гражданският съд към процедура по отнемане на имуществото, престъплението следва да е установено от наказателния съд с влязъл в сила съдебен акт, постановен по реда на НПК, и само в изключението по чл.3 ал.2 З.(отм.) – от гражданския съд, по мотивираното предложение на Комисията. Съдът в производството по чл.28 З.(отм.) не може да отнема имущество, макар и придобито от престъпна дейност според хипотезите на чл.3 ал.1 от същия закон, когато тя не е установена по реда на НПК или по реда на чл.124 ал.5 ГПК, както и придобитото от друга престъпна дейност, извън съставите, изброени в чл.3 ал.1 т.1-25 З.(отм.), нито придобитото от друга незаконна дейност имущество, включително и такова с неустановен произход. Данъчните и други финансови нарушения, свързани с декларираните доходи и имущество на извършителя на престъплението, доколкото самите те не са престъпна дейност, за която, при наличните условия на чл.3 от З.(отм.), е започнало производство от Комисията, се установяват и съответно санкционират по ДОПК. Следователно в подобна хипотеза - само на незаконно придобито имущество, дори и от лица, признати за виновни в извършване на престъпления по чл.3 ал.1 З.(отм.), без връзка между престъпното деяние и придобиването на имуществото, то не може да бъде отнето по реда на чл.28 ал.1 от същия закон. Придобиването на имуществото от извършителя на престъплението може да е както пряко, така и косвено от престъпната дейност (чл.1 и § 3 от закона), но във всички случаи тази връзка трябва да бъде установена или да може да се направи предположение за съществуването й (арг. чл.3 ал.1, чл.4 ал.1). Предположението е основателно, когато от осъществяването на твърдяните факти, с оглед сочената връзка между тях, по правилата на логиката, науката и опита, може да се направи заключение за връзката между причината и следствието. В случая, с оглед вида и характера на престъплението, броя на престъпленията, придобивния способ на имуществото, евентуалните последващи трансформации и всички други твърдяни факти и логически взаимовръзки, да може да се стигне до извод за връзка между престъпното деяние по чл.3 ал.1 З.(отм.) и имуществото, чието отнемане се иска. Н. на законен източник за придобиване на имущество не замества основателното предположение за връзка с престъпната дейност, а само освобождава Комисията от тежестта да я установи по несъмнен начин. В. съд е постановил решението си въз основа на правни изводи, които изцяло съответствуват на посочената по-горе задължителна съдебна практика, отразена в ТР №.7/2013г. на ОСГК на ВКС. Правилно и законосъобразно е прието, че не се установява липса на законни доходи, респективно обосновано предположение, че е налице връзка между престъпната дейност и придобитото имущество. От една страна сборът от разходите за придобиване на имущество е по-малък от този на приходите, вкл. при изчисления за всяка година поотделно и на база заключението на съдебно-икономическата експертиза, отчитащо реалната пазарна стойност на имуществото. Правилно като приходи са отчетени получените по дарение суми, установени със свидетелски показания. Ограничението на чл.164 ал.1 т.3 ГПК не се отнася за страните по договора и техните правоприемници, когато предмет на делото не са правните последици от сключването, изменяването, изпълнението и прекратяването на договора. Ако съществуването на договора има значение за други отношения между същите страни или за отношения на някоя от страните с трето лице, ограничението за доказване със свидетелски показания също не важи както за страна по договора, така и за третото лице. В производството по иск за отнемане на имущество, придобито от престъпна дейност, проверяваното лице може да доказва получаването на заеми, независимо от техния размер, с всички допустими по ГПК доказателствени средства, в т.ч. и със свидетелски показания /реш. по чл.290 ГПК №.287/10.09.12г. на ВКС, ІV ГО, по г.д.№.1782/10г./, като това важи и за установяването на дарения. Правилно и законосъобразно като приход е отчетена и чистата печалба от притежаваното от ответника еднолично търговско дружество, като недекларирането на същата по предвидения в закона ред е ирелевантно. То съставлява нарушение на данъчното законодателство, за което лицето носи съответна отговорност, но не рефлектира върху преценката на съда по иска с правно основание чл.28 З. /отм./. Данъчните и други финансови нарушения, свързани с декларираните доходи и имущество на извършителя на престъплението, доколкото самите те не са престъпна дейност, за която, при наличните условия на чл.3 от З.(отм.), е започнало производство от Комисията, се установяват и съответно санкционират по ДОПК /ТР №.7/13г./. Аналогичното важи и за доходите, реализирани от добив на дървесина от притежаваните от ответника гори. Размерите на приходите от издадените за извършване на сеч в тях позволителни са установени с неоспореното заключение на лесотехническата експертиза, като евентуалното недеклариране на доходите и незаплащане на дължимите данъци са ирелевантни за целите на преценката по искането по чл.28 З./отм./. Поради това правилно и законосъобразно са били отчетени при формиране на общия размер на приходите. Настоящият състав споделя и изводите на въззивния съд относно необходимостта да се вземат предвид пазарните стойности на имота в м.”И. ливади”, [населено място], и този в [населено място] /½ ид.ч. от УПИ №-3295, кв.180, гр.Г.О./, доколкото именно те са релевантните за действителната стойност на придобитото и отчуждено имущество. От друга страна, крайният положителен резултат – на приходи, надвишаващи разходите, съгласно изричното отразяване в решението, е получен при калкулиране на приходи, в които не са включени сумите, получени по договори за заем. Предвид това доводите в касационната жалба във връзка с включването на суми по заемни правоотношения в приходната част са неотносими. От друга страна, дори да се приеме, че ответникът не е разполагал със законни доходи за придобитото имущество, не се установи да е налице пряка или косвена връзка между придобиването на имуществото и конкретно установената с осъдителната присъда престъпна дейност. Настоящият състав на ВКС изцяло споделя изводите на въззивната инстанция за липсата на подобна връзка в разглеждания случай. От фактите и обстоятелствата по делото такава не би могла основателно да се предполага. В мотивираното искане не се сочат никакви конкретни обстоятелства в тази връзка; съдът, въз основа на анализ на представените доказателства, в това число свързаните с начина на придобиване на имуществото, вида на престъплението и постановеното връщане на веществените доказателства на собствениците, също не може да достигне до извод за наличието й - вкл. предвид липсата на доказателства, от които да се установи преди 8.06.07г. или след тази дата ответникът да е осъществил престъпна дейност, която да е идентична или сходна с тази, установена от наказателния съд, от която да е могъл да получи средствата, вложени в придобиването на процесното имущество. Липсата на законен източник не води автоматично - без каквато и да е преценка от съда, отчитаща конкретиката на случая, до наличие на основателно предположение по смисъла на чл.3 З.. Липсата на доказателства, обосноваващи основателно предположение, че имуществото, придобито от ответника, макар и на значителна стойност, е със средства от престъпна дейност, сочи на неоснователност на искането за отнемането му в полза на държавата. Предвид изложеното то следва да се отхвърли. С оглед на всичко посочено по-горе, обжалваното решение е правилно и законосъобразно. То трябва да се потвърди, като предвид изхода на спора на ответниците К. К. и [фирма] следва да се пресъдят направените разноски в касационното производство. Същите, в съответствие с представените доказателства за извършено плащане /т.1 от ТР 6/12 от 6.11.2013г./ са 4750лв. за [фирма] /липсват доказателства за плащане на договорените с договор за правна защита и съдействие №.27/23.09.13г. разноски в размер на 8000лв./ и 10750лв. за К. К.. Мотивиран от горното, съдът Р Е Ш И : ПОТВЪРЖДАВА решение №.289/14.11.12г. по г.д.№.173/12г. на Великотърновски апелативен съд. ОСЪЖДА Комисия за отнемане на незаконно придобито имущество, с адрес за призоваване [населено място], пл.”Центъра”, №.2, Сграда на областен управител, ет.2, стая 211 А, да плати на [фирма], ЕИК[ЕИК], [населено място] 5100, [улица].17, 4750лв. /четири хиляди седемстотин и петдесет лева/ и на К. П. К., ЕГН [ЕГН], [населено място] 5100, [улица].17, 10750лв. /десет хиляди седемстотин и петдесет лева/ разноски на основание чл.78 ал.2 ГПК. Решението е окончателно и не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: