РЕШЕНИЕ № 241 София, 01. ноември 2016 г. В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд, Четвърто гражданско отделение в публично заседание на двадесет и първи септември две хиляди и шестнадесета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: Борислав Белазелков ЧЛЕНОВЕ: Борис Илиев Димитър Димитров при участието на секретаря Р. П. като разгледа докладваното от съдията Б. Белазелков гр.д. № 1185 по описа за 2016 година, за да се произнесе, взе пред вид следното: Производство по чл. 290 ГПК. Допуснато е касационното обжалване на решение № 203/07.12.2015 на Варненския апелативен съд по гр. д. № 550/2015, с което е потвърдено решение № 100/29.07.2015 на Шуменския окръжен съд по гр. д. № 209/2015, с което са отхвърлени предявените искове за имуществени вреди по чл. 49 ЗЗД и за заплащане на лихви по чл. 86 ЗЗД. Обжалването е допуснато поради значението на материалноправния въпрос за възможността да бъде учредено право на строеж върху недвижим имот за железопътен коловоз. По поставения правен въпрос Върховният касационен съд намира, че страните са свободни да определят съдържанието на договора, като са ограничени единствено от повелителните норми на закона и на добрите нрави. Уредената в чл. 9 ЗЗД договорна свобода позволява съществуването на т.нар. ненаименовани договори, насрещните права и задължения по които не са уредени в закона. В материята на вещното право законодателят приема обратния подход: възможно е да съществуват само тези вещни права, които са уредени в закона, като правата, възникнали или придобити при действието на съответния закон, се запазват и след неговото отменяване. Неуредени в закона вещни права е невъзможно да съществуват. Съгласно чл. 63 ЗС собственикът може да отстъпи на друго лице правото да построи сграда върху неговата земя, като стане собственик на постройката; може да бъде прехвърлена собствеността върху вече съществуващата постройка отделно от земята; собственост върху постройка, отделно от земята под нея, може да се създаде и чрез доброволна делба. Правото да се построи и притежава сграда (или реално обособена част от сграда) върху чужда земя е право на строеж или суперфиция – ограничено вещно право, което съставлява бреме (тежест) върху поземления имот, а собствеността на сградата (или реално обособената част от сграда) в чужд поземлен имот е суперфициарна. Правото да се изгради и притежава съоръжение в чужд поземлен имот не е право на строеж, то може да се основава или на поземлен сервитут, който съставлява тежест върху служещия в полза на господстващия имот – може да се учреди с договор между собствениците на имотите и собственикът на господстващия имот не може да отчужди съоръжението отделно от господстващия имот, но може да го премахне по своя воля; или на ограничение на правото на собственост за благоустройствени цели (чл. 53 ЗС) – учредява се с акт за отчуждаване по благоустройствен закон, няма господстващ имот и съответно собственикът на съоръжението може да го отчужди свободно (вж. Решение № 169/18.06.2014, ВКС, І ГО по гр.д. № 7213/ 2013), но може да съществуват задължения за поддръжка на съоръжението, както и особен режим за неговата експлоатация и за премахването му. Съществуват отделни закони, уреждащи правото в чужд имот да се изгради и притежава съоръжение, което не е сграда нито част от сграда, в които (закони) това право е наречено „сервитут” или „право на строеж”, но с това не се променя неговото вещноправно естество, то може да е или вещна тежест – поземлен сервитут, или ограничение на правото на собственост за благоустройствени цели. В българското право не е била и не е уредена правната възможност за учредяване или придобиване на право на строеж за железопътен коловоз. Преди приемането на Конституцията от 1947 г., железопътните линии са били държавна собственост, като е съществувала и възможността частни лица да изграждат и притежават железопътни клонове, които свързват индустриални заведения, рудници, магазини и други тям подобни с държавните железопътни линии. При действието на Конституцията от 1947 г. частна собственост няма и законодателството е уреждало (чл. 53е ЗПИНМ отм.) индустриалните ж.п. клонове, като благоустройствени мероприятия в полза на учреждения, предприятия и обществени организации с възможност за отчуждаване и предоставяне на земя или на „право на преминаване” през чужди имоти, като изградените индустриални ж.п. клонове са предоставяни за стопанисване или управление на съответните стопански организации. При действието на Конституцията от 1971 г. железопътните съобщения са общонародна собственост, като отношенията във връзка с проектирането и изграждането на индустриални ж.п. клонове са уредени по същия начин в З., като в правилника за приложението му са уредени отреждането на терените със застроителен план на промишлените и складовите зони, както и отношенията между клонопритежателите в инвестиционния процес. По действащото право обектите на железопътната инфраструктура и земята, върху която са изградени или която е предназначена за изграждането им, са публична държавна собственост (чл. 3, ал. 1 ЗЖПТ), което не изключва възможността частни лица да притежават железни пътища, които са изключени от обектите на железопътната инфраструктура за общо ползване (§1, т. 1 ДР ЗЖПТ) – индустриални ж.п. клонове – вътрешни железопътни линии на физически или юридически лица, както и връзката между железопътната инфраструктура за общо ползване и железопътните линии от вътрешния железопътен транспорт (железопътни линии и подвижния състав на физически или юридически лица, използвани за собствени нужди). При действието на ЗУТ те, като съоръжения на транспортната инфраструктура, свързани с движението на превозни средства и пешеходци се проектират и изграждат като улични мрежи и съоръжения с общите и подробните устройствени планове (чл. 70 ЗУТ). Когато държавата е предоставила индустриалния ж.п. клон за стопанисване или управление (което позволява включването на съоръжението в капитала на съответното дружество) и железопътната линия преминава през имот на клонопритежателя, тя е собственост на същия, като част от неговия имот; а когато линията преминава през чужд имот, тя е собственост на клонопритежателя на основание ограничението на собствеността за благоустройствени цели. Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение, като разгледа жалбата и провери обжалваното решение с оглед изискванията на чл. 290, ал. 2 ГПК, я намира основателна поради следните съображения: За да постанови обжалваното решение, въззивният съд е приел, че ищецът е собственик на съоръжение ж.п. коловоз – 2 км., преминаващ през недвижимия имот на ответника, който в резултат на изграждане на строителна площадка и земен насип частично е повредил ж.п. коловоза и е направил използването му невъзможно. Съдът е приел, че предявеният иск е неоснователен, тъй като ищецът не е представил доказателства, от които да се установи, че между ответното дружество и трети лица са били налице трудовоправни или гражданскоправни отношения, по силата на които ответникът е възложил на трети лица демонтиране на ж.п. коловоза, както и не е представил доказателства за установяване на валидно учредено в негова полза суперфициарно право. Правилно въззивният съд е приел, че се претендира обезщетение за вреди от повреждането на железен път (коловоз), преминаващ през имот собственост на ответника, но в нарушение на закона е приел, че ищецът не е собственик на съоръжението. Правно невъзможно е собственост върху железопътна линия (коловоз), разположена върху чужд имот да възникне от акт за учредяване на право на строеж, поради което представянето на такъв акт не е предпоставка да бъдат признати права върху такъв обект. Неправилно съдът е приел, че няма доказателства повреждането на пътя да е станало по възлагане от ответника, тъй като по делото е установено, че 70 линейни метра от линията са повредени чрез извършването на строителни работи (засипване със земна маса и бетонова площадка) в имот собственост на ответника. Видно от изложеното обжалваното решение е постановено при съществено нарушение на съдопроизводствените правила и в нарушение на материалния закон, поради което следва да бъде отменено, а делото – решено от касационната инстанция съгласно чл. 293, ал. 2 ГПК. По делото е установено, че ищецът е закупил процесния индустриален ж.п. клон от [фирма], учреден от работниците и служителите на [фирма], които са апортирали в неговия капитал придобитото от тях търговското предприятие, като съвкупност от права, задължения и фактически отношения по реда на чл. 35, ал. 1, т. 1 ЗППДОП, в т.ч. процесния индустриален ж.п. клон с дължина на железопътната линия (коловоз) 2 км., която преминава през имот с идентификатор 83510.669.261, собственост на ответника. По трасето на линията в имота на ответника е изградена бетонова площадка и земен насип, които повреждат и правят неизползваеми около 70 метра от железния път. По делото не са събрани доказателства за размера на средствата за материали и труд, необходими за отстраняване на изградените бетонова площадка и земен насип върху линията със съответните сервитутни отстояния, както и за ново изграждане на повредената част. Без значение е, кой физически е извършил повреждането на линията по трасето в имота на ответника. След като това е станало при извършването на строеж в този имот, възлагането е от собственика, който не е подал отговор на исковата молба и не е представил доказателства за съгласуване на закриването на линията с министъра на транспорта съгласно чл. 14, ал. 1 от Наредбата за категоризацията на железопътните линии. Видно от изложеното ответникът противоправно (без съгласието на собственика и без надлежно съгласуване с министъра на транспорта) е повредил 70 метра железопътна линия (коловоз), собственост на ищеца при презумптивно неполагане на дължимата грижа, поради което дължи обезщетение в размер на 15.000 лева (определено при условията на чл. 162 ГПК) на основание чл. 49 ЗЗД със законната лихва от предявяването на иска 04.03.2015 г. и сумата 1.655,78 лева изтекли лихви за времето от 01.02.2014 до 03.03.2015 г. на основание чл. 86 ЗЗД, както и сумата 4.002,36 лева съответна част разноските по делото за всички инстанции. Воден от изложеното Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение РЕШИ: ОТМЕНЯ решение № 203/07.12.2015 на Варненския апелативен съд по гр. д. № 550/2015. ОСЪЖДА [фирма], да заплати на [фирма], сумата 15.000 лева на основание чл. 49 ЗЗД със законната лихва от 04.03.2015 г. и сумата 1.655,78 лева изтекли лихви за времето от 01.02.2014 до 03.03.2015 г. на основание чл. 86 ЗЗД, както и сумата 4.002,36 лева разноски за всички инстанции. ОТХВЪРЛЯ исковете в останалата част до предявения размер 49.200 лева – главница и 5.463,52 лева – лихви за минало време. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.