3 Р Е Ш Е Н И Е №.527 София.25.01.2011 г. В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, Второ гражданско отделение, в съдебно заседание на първи декември, две хиляди и десета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЛАМЕН СТОЕВ ЧЛЕНОВЕ: ЗЛАТКА РУСЕВА ЗДРАВКА ПЪРВАНОВА при секретаря Т.К. и в присъствието на прокурора изслуша докладваното от съдията Здравка Първанова гр. дело № 953/2010г. Производството е по чл.307,ал.2 ГПК. Образувано е по молба на [фирма],[населено място], за отмяна на влязло в сила решение №30 от 05.06.2008г. по гр.д.№524/2007г. на Б. окръжен съд. Молителят иска отмяна на влязлото в сила решение на Б. окръжен съд с доводи, че е неправилно. Сочи като основание разпоредбата на чл.303, ал.1, т.3 ГПК поради отмяна на административен акт, на който атакуваното решение е основано. Ответникът по молбата Т. „К. т.” оспорва същата като неоснователна. Върховният касационен съд, състав на ІІ г.о. констатира следното : Молбата за отмяна е процесуално допустима. С атакуваното решение Б. окръжен съд е оставил в сила решение № 765/25.04.2005г. по гр.д.№ 594/2003г. по описа на Б. районен съд, с което е признато за установено по отношение на Т. „К. труд”,гр.Б., че [фирма],[населено място], не е собственик на прохода на пететажната административна сграда, находяща се на [улица], построена в УПИ VІІ-1478, кв.77 по плана на[населено място]. Съгласно разпоредбата на чл.303, ал.1,т.3 ГПК отмяна на влязло в сила решение страната може да иска, когато решението е основано на постановление на съд или на друго държавно учреждение, което впоследствие е отменено. Молителят се позовава на решение на Административен съд Бургас по адм.д.№575/2009г. /потвърдено с решение от 29.03.2010г. по адм.д.№12374/2009г. на ВАС/, с което е прогласена за нищожна Заповед № РД-11-358/17.05.2001г. на и.д.О. управител на Б.. Последната е индивидуален административен акт, на който са основани решаващите мотиви на атакуваното решение и след като е отменен е налице хипотезата на чл.303,т.3 ГПК. Не са налице предпоставките на чл.303,т.3 ГПК за отмяна на решението. За да постанови атакуваното решение, с което е уважен предявеният срещу настоящия молител отрицателен установителен иск за правото на собственост върху недвижим имот – проход в пететажна административна сграда, построена в УПИ VІІ-1478,кв.77,[населено място], решаващият съд е приел, че се касае за две различни сгради, строени от два правни субекта. След отреждане на отчуждените имоти за нуждите на „Кинефикация”/праводател на молителя/ и Т. не е извършено събаряне на всички съществуващи постройки като до съществуващата сграда-близнак, в която е извършено дострояване за нуждите на Т. е построена сграда на кино „С.”. ПС „Г.” не е представил доказателства, че процесната част от сградата /проход/ му е продаден при извършената приватизация, респ. че проходът е изграден от праводателя на дружеството и е бил негова собственост.Ето защо последното макар да е собственик на киното като самостоятелен обект на собственост, не е изключителен собственик на част от прохода, нито на идеална част от него като обща част на сградата. Макар да фигурира като част от доказателствата по делото заповед № РД-11-358/17.05.2001г. на и.д.О. управител на Б., с която е отменена предходна заповед за отписване от актовите книги на имотите държавна собственост и предаване на [фирма] на терена в частта за 50% ид.ч. от общите части на сградата/проход/, то решението не е основано на това доказателство. Ето защо и последващото обявяване на заповедта за нищожна по съдебен ред поради липса на материално правно законово основание за издаването е ирелевантно за разрешения вещноправен спор между страните по делото. По начало заповедта за отписване от актовите книги за държавна собственост от Областния управител по своята същност представлява вътрешнослужебен административен акт. Тя поражда задължение за подчинените на областния управител длъжностни лица да извършват действия по отписването. Тя не поражда права и задължения и не накърнява права и интереси на гражданите или ЮЛ. Ето защо след като атакуваното решение не е основано на тази заповед, обявяването и за нищожен административен акт не обосновава приложение хипотезата на чл.303,т.3 ГПК. Производството за отмяна на влезли в сила съдебни актове е средство за защита срещу неправилни решения, но само въз основа на основания, изчерпателно изброени в чл.303 ГПК, установени по надлежния ред. След като не е налице соченото основание за отмяна по чл.303, ал.1 ГПК, то молбата е неоснователна и следва да бъде оставена без уважение. По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на ІІ г.о. Р Е Ш И : ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбата на [фирма],[населено място], за отмяна на влязло в сила решение №30 от 05.06.2008г. по гр.д.№524/2007г. на Б. окръжен съд. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: