Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е   №  23   гр. София,  06 април  2009 г.   В  И М Е Т О   Н А   Н А Р О Д А     Върховният касационен съд на Република България, Второ наказателно отделение в публично заседание на двадесет и първи януари през две хиляди и девета година в състав :                                                                       ПРЕДСЕДАТЕЛ: Лидия Стоянова ЧЛЕНОВЕ: 1. Лиляна Методиева        2. Жанина Начева     при секретаря … Н. Цекова …………………………………….. в присъствието на прокурора … Гебов …………………………………. изслуша докладваното от съдия Ж. Начева …………………………………… наказателно дело № 617 по описа за 2008 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:   Касационното производство е образувано по жалба на защитника (адв. Стоянов) и жалба, депозирана лично от подсъдимия Д. А. , против въззивно решение № 226 от 20.10.2008 г. на Пловдивския апелативен съд по в. н. о. х. д. № 430/08 г. В жалбата са отбелязани всички касационни основания по чл. 348, ал. 1 т. 1-3 НПК. Според защитника деянието е несъставомерно, тъй като самопризнанието не се подкрепя от други доказателства, позволяващи да се изведе прекия умисъл на подсъдимия. Развива довод и за явна несправедливост на наложеното наказание по съображения, които се съдържат и в личната жалба на подсъдимия. Иска се оправдаване или намаляване по размер на наложените наказания. В съдебно заседание защитникът поддържа жалбите. Поставя акцент върху правната квалификация на деянието и намира, че то не покрива признака за особено тежък случай на контрабанда. Подсъдимият в своя лична защита настоява за намаляване на наложените наказания. Представителят на Върховна касационна прокуратура застъпва становище, че жалбите са неоснователни и следва да бъдат оставени без уважение. Върховният касационен съд, след като обсъди доводите в жалбата на защитника и на подсъдимия, устно развитите съображения в открито съдебно заседание и извърши проверка на атакувания съдебен акт в пределите по чл. 347 ал. 1 от НПК, намери следното: С въззивно решение № 226 от 20.10.2008 г. по в. н. о. х. д. № 430/08 г. Пловдивският апелативен съд изцяло е потвърдил присъда № 109 от 23.06.2008 г. по н. о. х. д. № 139/08 г., с която Хасковският окръжен съд е признал подсъдимия Д. А. за виновен в това, на 20.07.2007 г. на ГКПП „Капитан Андреево” без надлежно разрешително да е пренесъл през границата на страната, чрез използване на моторно превозно средство, високорисково наркотично вещество - хероин с нето тегло 10,265 кг. и със съдържание на активния компонент диацетилморфин от 39,5 тегловни, на обща стойност от 667 225 лева, като предметът на контрабандата е в особено големи размери и случаят е особено тежък, поради което и на основание чл. 242, ал. 4, пр. 1 вр. ал. 2, пр. 1 НК и чл. 55, ал. 1, т. 1 и ал. 2 НК го е осъдил на наказание от девет години лишаване от свобода при първоначален строг режим на изтърпяване и на наказание глоба в размер на сто хиляди лева. Съдът е приспаднал времето, през което спрямо подсъдимия е била взета мярка за неотклонение задържане под стража, отнел е предмета и средството на престъпление. В тежест на подсъдимия е оставил разноските по делото. Жалбите са НЕОСНОВАТЕЛНИ. Съдебното производство пред първоинстанционния съд се е развило по реда на съкратеното съдебно следствие, инициирано от подсъдимия Д. А. , който в предварителното изслушване е признал изцяло фактите от обвинителния акт и се е съгласил да не се събират доказателства за тези факти. Въззивният съд законосъобразно е извел прекия умисъл от специфични белези в поведението на подсъдимия съобразно фактологията, приетата по делото за установена - трайно упражнявана фактическа власт върху наркотик (10,265 кг. хероин) с висок процент на чистота (39,5 %) и на особено голяма стойност (667 225 лева), който се е намирал в управлявания лично от подсъдимия лек автомобил при преминаването му през граничния пункт на страната. За да приеме правната квалификация на деянието Пловдивският апелативен съд е отчел високото ниво на проявление на особено големите размери на предмета на престъплението (паричната равностойност, неколкократно превъзхождаща възприетия критерий), конкретните белези, свързани с начина, по който наркотичното вещество е било пренасяно – укрито в деветнадесет бутилки, поставени в десния и в левия резервоар на моторното превозно средство. Посочените обстоятелства характеризират изключително неблагоприятно не само деянието, но и личността на подсъдимия. В своята съвкупност те покриват съдържанието на особено тежък случай по смисъла на чл. 93 т. 8 от НК, поради което правната квалификация на престъпление по чл. 242, ал. 4, пр. 1 вр. ал. 2, пр. 1 НК отговаря на закона и същият е приложен правилно към приетите за установени по делото факти. Не е налице и касационното основание по чл. 348, ал. 1, т. 3 НПК. Размерът на наказанието лишаване от свобода е бил решително намален под предвидения минимум в санкцията за извършеното престъпление, а на глобата – до възможния предел съгласно изискванията на чл. 55, ал. 2 НК. Съдът в достатъчна степен е взел предвид данните за личността на подсъдимия като един от критериите за индивидуализация на справедливо наказание (чисто съдебно минало, демонстрирана критичност и съжаление, тежко семейно и материално положение, изиграли роля при формиране на престъпното решение). Наред с това, не е пренебрегнал, а в съгласие с действителната им тежест, съдът е отчел, специфичните особености на престъпното деяние и обстоятелствата, при които подсъдимия го е извършил. Затова, определените наказания – лишаване от свобода за срок от девет години и глоба в размер на сто хиляди лева съответстват на тежестта на извършеното престъпление, на данните за личността на подсъдимия Д. А. и на необходимостта да се постигнат целите по чл. 36 НК, включително чрез коригиращия ефект на глобата, която по размер е съобразена и с имущественото положение на подсъдимия. При тези съображения, Върховният касационен съд, на основание чл. 354, ал. 1, т. 1 НПК     Р Е Ш И:     ОСТАВЯ В СИЛА въззивно решение № 226 от 20.10.2008 г. на Пловдивския апелативен съд по в. н. о. х. д. № 430/08 г., с което е потвърдена присъда № 109 от 23.06.2008 г. на Хасковския окръжен съд срещу подсъдимия Д. А. по н. о. х. д. № 139/08 г. Настоящето решение не подлежи на обжалване.     ПРЕДСЕДАТЕЛ:     ЧЛЕНОВЕ: