Ключови фрази
Отмяна на влязло в сила решение по чл. 303, ал. 1, т. 5 ГПК * отмяна-нови писмени доказателства

Р Е Ш Е Н И Е

Р    Е    Ш    Е    Н    И    Е

 

                                                       3

 

София, 01.02.2010 година

 

В   И М Е Т О   НА   Н А Р О Д А

 

            ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Второ отделение, в публичното съдебно заседание на двадесети януари през две хиляди и десета година в състав :

 

                                                    ПРЕДСЕДАТЕЛ  :  ТАТЯНА ВЪРБАНОВА

                                                              ЧЛЕНОВЕ  :  КАМЕЛИЯ ЕФРЕМОВА

                                                                                        БОНКА ЙОНКОВА

 

при участието на секретаря Ирена Велчева

изслуша докладваното от съдия Бонка Йонкова т. д. № 791/2009 година

 

 

Производството е по чл.303, ал.1, т.1 от ГПК.

 

Образувано е по молба на „Т” О. със седалище в гр. К. за отмяна на влязло в сила решение № 359/07.08.2009 г. по гр. д. № 197/2008 г. на Пловдивски апелативен съд. С посоченото решение е оставено в сила решение № 267/19.12.2007 г. по гр. д. № 257/2007 г. на Кърджалийски окръжен съд, с което е осъдено „Т” О. на основание чл.55, ал.1, пр.3 от ЗЗД да заплати на Р. М. Б., Б. С. Ю. и С. С. Ю. сумата 29 000 лв., представляваща част от цена на недвижим имот по предварителен договор за продажба с дата м. май 2001 г. и нотариална заверка от 01.06.2001 г., ведно със законната лихва от 27.07.2007 г. до окончателното плащане, както и разноски в полза на Р. Б. в размер на 800 лв.

Молбата е основана на представен разходен касов ордер № 26/24.04.2004 г., за който се твърди, че е от съществено значение за правилното решаване на делото. В молбата се излагат твърдения, че през м. май 2009 г. на молителя било предадено заключение на съдебно-икономическа експертиза, прието в хода на наказателно дело срещу бивши негови служители. Заключението съдържало констатации за съхраняван в счетоводството на „Р” АД разходен касов ордер № 26/24.04.2004 г., установяващ връщане на сумата 10 000 лв. от „Р” АД на С. Б. – наследодател на Р. Б. , С. Ю. и С. Ю. , с отбелязано основание „възстановяване по договор”. Разходният ордер, според молителя, доказва погасяване на част от задължението му по чл.55, ал.1, пр.3 от ЗЗД към ищците до размер сумата 10 000 лв. и обуславя отхвърляне на предявения срещу него иск за плащане на тази сума. Поради факта, че ордерът и оформеното с него плащане не били известни на страните при разглеждане на делото, искът бил уважен в пълния претендиран размер от 29 000 лв., вместо за сумата 19 000 лв. Предвид изложените твърдения и доводи, молителят моли да бъде отменено влязлото в сила решение в частта, с която е осъден да заплати на Р. Б. , Б. Ю. и С. Ю. сумата 10 000 лв. /разлика над сумата 19 000 лв. до сумата 29 000 лв./, на основание чл.303, ал.1, т.1 от ГПК.

Ответниците по молбата Р. М. Б., Б. С. Ю. и С. С. Ю. не изразяват становище по същата.

Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, след преценка на данните по делото и доводите във връзка с релевираното основание за отмяна на влязлото в сила решение, приема следното :

Молбата за отмяна е подадена от надлежна страна в преклузивния тримесечен срок по чл.305, т.1 от ГПК и е процесуално допустима.

Разгледана по същество, молбата е основателна.

Отмяна на влязло в сила съдебно решение на основание чл.303, ал.1, т.1 от ГПК е допустима, когато след влизане на решението в сила са открити нови обстоятелства или нови писмени доказателства, които са от съществено значение за делото, но не са били известни на заинтересованата страна при решаването му или страната не е могла да се снабди своевременно с тях. Новите обстоятелства и писмени доказателства могат да обусловят отмяна на влязлото в сила решение тогава, когато пропускът да бъдат релевирани или представени при разглеждане на делото се дължи на обективна невъзможност за узнаването и представянето им от заинтересованата страна и не е последица от неполагане на дължимата грижа за добро водене на процеса.

С решението, чиято отмяна се иска, молителят „Т” О. е осъден в качеството на ответник по иск с правно основание чл.55, ал.1, пр.3 от ЗЗД да заплати на ищците Р, Б. Ю. и С. Ю. сумата 29 000 лв., представляваща платена от наследодателя им С. Б. цена на недвижим имот по предварителен договор за продажба с нотариална заверка на подписите от 21.05.2001 г. От мотивите към решението е видно, че уважаването на осъдителния иск е аргументирано с изводи за извършено от купувача С. Б. плащане на уговорената в предварителния договор цена от 29 000 лв. и с неизпълнение на насрещното задължение на продавача „Т” О. за прехвърляне на правото на собственост върху недвижимия имот в уговорения за това срок. За да приеме, че купувачът е изпълнил задължението си за цената, съдът се е позовал на приета по делото квитанция за платена от С. Б. на „Р” АД сума в размер на 29 000 лв., предназначена „за продажба на имот по предварителен договор”, и на клауза в предварителния договор между С. Б. и „Т” О. , с която е уговорено, че цената ще бъде платена в полза на трето за договорната връзка лице – „Р” АД.

Представеният в настоящото производство разходен касов ордер № 26 от 24.04.2004 г. удостоверява изплащане на сумата 10 000 лв. от касата на „Р” АД на С. Б. Плащането е извършено след уговорения в клаузата на чл.4 от предварителния договор срок за прехвърляне на собствеността от страна на продавача „Т” О. , с изтичането на който договарящите са обвързали правото на купувача да получи обратно платената авансово цена. Посочените обстоятелства и вписаното в ордера основание за изплащане на сумата 10 000 лв. - „възстановена сума по договор”, обосновават извод за наличие на правно-релевантна връзка между оформеното с ордера плащане и правоотношенията между „Т” О. и купувача С. Б. , респ. неговите наследници, породени от неизпълнението на предварителния договор за продажба. Ответниците по молбата не са релевирали доводи за относимост на ордера към друго договорно правоотношение между наследодателя им и третото ползващо се лице „Р” АД, което също е индиция за доказателственото му значение за правния спор, разрешен с влязлото в сила решение.

По делото няма данни разходният ордер и плащането на сумата 10 000 лв. да са били известни или да е могло да станат известни на молителя преди влизане в сила на решението, предмет на исканата отмяна. Изводи за съществуването им не се съдържат и в заключението на приетата в хода на делото съдебно – икономическа експертиза, въпреки, че същата е изготвена след проверка по счетоводните книги на „Т” О. и на „Р” АД. Поради това следва да се приеме, че пропускът да бъде релевирано плащането и да бъде представен разходният ордер като доказателство в производството по разглеждане на иска с правно основание чл.55, ал.1, пр.3 от ЗЗД не се дължи на неоправдано процесуално бездействие и на неполагане на дължимата грижа за добро водене на процеса от страна на молителя.

При тези обстоятелства съдът приема, че е налице основанието на чл.303, ал.1, т.1 от ГПК за отмяна на влязлото в сила решение на Пловдивски апелативен съд. Решението следва да бъде отменено изцяло, независимо от заявеното в молбата искане за частична отмяна, тъй като новопредставеният разходен ордер следва да бъде обсъден във връзка с всички останали доказателства по делото, относими към преценката за основателност на иска с правно основание чл.55, ал.1, пр.3 от ЗЗД.

В полза на молителя „Т” О. следва да бъдат присъдени направените в производството за отмяна разноски в размер на сумата 805.50 лв. /205.50 лв. – държавна такса, и 600 лв. – адвокатско възнаграждение/, на основание чл.78, ал.1 от ГПК.

 

Мотивиран от изложените съображения, Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение,

 

Р Е Ш И :

 

ОТМЕНЯ влязлото в сила решение № 359/07.08.2009 г. по гр. д. № 197/2008 г. на Пловдивски апелативен съд.

 

ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг състав на същия съд.

 

ОСЪЖДА Р. М. Б., Б. С. Ю. и С. С. Ю. , тримата с адрес гр. К., ул. „Д” № 8, вх. Б, ет.4, ап.12, да заплатят на „Т” О. със седалище и адрес на управление гр. К., ул. „И” № 2, сумата 805.50 лв. /осемстотин и пет лв. и петдесет стотинки/ - разноски по делото, на основание чл.78, ал.1 от ГПК.

 

РЕШЕНИЕТО е окончателно.

 

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ :

 

ЧЛЕНОВЕ :