Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е   № 226   гр. София, 18 ноември 2009 г.   В   И М Е Т О   Н А   Н А Р О Д А     Върховен касационен съд на Република България, ….Второ наказателно отделение, в публично заседание на осемнадесети май..................... две хиляди и девета година в състав:                                                                  ПРЕДСЕДАТЕЛ:  САВКА СТОЯНОВА                                                                         ЧЛЕНОВЕ:   БИЛЯНА ЧОЧЕВА                                                                                                ЖАНИНА НАЧЕВА   при секретаря Кр. Павлова.........……………………………………в присъствието на прокурора Ст. Бумбалова............…………..………………..изслуша докладваното от съдия ЧОЧЕВА …………………....……наказателно дело № 203 по описа за 2009 г. и за да се произнесе взе пред вид следното:   Касационното производство е образувано по жалба на служебния защитник на подсъдимия Т. П. К., както и по жалба на повереника на гражданския ищец Н. И. О., и двете против въззивна присъда № 3/05.02.2009 г. на Врачанския окръжен съд, постановена по ВНОХД № 587/2008 г. С тази присъда Врачанският окръжен съд е отменил присъда № 236/28.10.2008 г. по НОХД № 496/2007 г., с която Районен съд – Мездра е оправдал подсъдимите Т. П. К. и Н. Г. Н. по повдигнатото им обвинение по чл. 131 ал. 1, т. 1, вр. чл. 130 ал. 1, вр. чл. 20 ал. 2 от НК. Вместо това е признал двамата подсъдими за виновни в това, че на 23.04.2005 г., в м. „Рудината” в землището на с. К., в района на каменни кариери, в съучастие помежду си и с починалия П. П. Н. , като съизвършители, причинили лека телесна повреда (временно разстройство на здравето, неопасно за живота) на Н. И. О. в качеството му на длъжностно лице (пазач) при изпълнение на службата му, поради което и на основание чл. 131 ал. 1, т. 1, вр. чл. 130 ал. 1, вр. чл. 20 ал. 2 и чл. 54 от НК е осъдил Т. К. на 8 месеца лишаване от свобода, което да изтърпи при първоначален строг режим, а Н. Н. – на 1 година лишаване от свобода. Това наказание е било кумулирано с наложеното му по присъда по НОХД № 401/2008 г. на РС – Мездра, като му е било определено най-тежкото – 1 година и 8 месеца при първоначален строг режим. С присъдата Врачанският окръжен съд е осъдил подсъдимите да заплатят солидарно на Н. И. О. обезщетение за неимуществени вреди в размер на 5000 лв., ведно със законната лихва, считано от 23.04.2005 г., като за разликата над уважения размер гражданският иск е бил отхвърлен като неоснователен. В тежест на двамата подсъдими са били присъдени разноските по делото. В касационната жалба на подсъдимия Т, поддържана в с. з. пред ВКС от служебния му защитник, се сочи, че „присъдата е незаконосъобразна, немотивирана и неправилна, поставена при нарушение на процесуалните норми”. Твърди се, че този подсъдим е бил признат за виновен единствено въз основа на показанията на пострадалия О. , като не е имало други доказателства, които да го уличават като автор на престъплението. Освен това въззивната инстанция не „огледала извършителството поотделно за двете осъдени лица”. Оспорва се и размера на наложеното наказание, което се отчита за много тежко. Претендира се отмяна на постановената въззивна присъда. В жалбата на гражданския ищец Н. О. се излага възражение срещу ниския размер на присъденото обезщетение за неимуществени вреди, като се претендира увеличаването му на 20 000 лв. В с. з. пред ВКС в направените доводи и искания се поддържат лично от ищеца и неговия повереник. Необжалвалият подсъдим Н. Н. и неговия защитник, редовно призовани, не се явяват и не изразяват позиция по жалбата на подсъдимия Т тази на гражданския ищец. Прокурорът от ВКП изразява становище за неоснователност на двете жалби, поради което предлага въззивната присъда да бъде оставена в сила. Върховният касационен съд, след като обсъди доводите на страните и извърши проверка на атакувания съдебен акт в пределите по чл. 347 ал. 1 от НПК, намери следното:   Касационните жалби са неоснователни.   По жалбата на подсъдимия Т: Изтъкнатите в жалбата на подсъдимия Т аргументи за неправилно осъждане, основано единствено върху показанията на пострадалия св. О, касаят обосноваността на присъдата, което не е касационно основание. От друга с. , разгледани на плоскостта на процесуални нарушения досежно правилното изясняване на авторството на деянието и конкретно на К. , те са изцяло неоснователни. За да признае подсъдимия К за един от авторите на престъплението, въззивният съд добросъвестно е изпълнил процесуалните си задължения, внимателно е обсъдил доказателствената наличност и е анализирал противоречията в нея, които практически не касаят неговото участие, а това на подсъдимия Н. В мотивите се съдържат ясни и подробни съображения поради какви причини съдът е отдал доверие и тежест на заявеното от св. О, че след появата на тримата нападатели точно подсъдимият К е бил този, който първи е упражнил насилие срещу него, удряйки го с тъпата на част на брадвата в областта на долните крайници, както и по какъв начин се е развил инцидента с участие на другия подсъдим Н. и починалия П. Н. , а също и какъв е бил резултатът от съвкупната им дейност. В хода на процеса, продължил необичайно дълго за естеството на деянието, което не се е отличавало с каквато и да е фактическа, а и правна сложност, показанията на св. О са били отчетени за точни и последователни, както и частично потвърдени от св. Х. Възприятията на св. О за личността на подсъдимия К, който към момента на деянието му е бил непознат, своевременно са били проверени още на досъдебната фаза чрез разпознаване, което той е потвърдил и в съдебната фаза. На последно място, данните за нанасяне на удари в областта на долните крайници, изведени от показанията на св. О са били подкрепени от констатациите при първоначалното му освидетелстване, където са били установени кръвонасядания, които са били интерпретирани и в заключенията на СМЕ. В този аспект напълно неоснователни се явяват не само доводите за недоказано авторство, но и за неустановения принос на подсъдимия К за причиняване на общия съвкупен резултат. Неговите конкретни действия са откроени и разграничени от онези на другите двама подсъдими, като същевременно е дадена и правилна оценка за общността на умисъла им за причиняване на съставомерния резултат, по които въпроси се съдържа подробно изложение в мотивите. На основата на правилно установените фактически обстоятелства материалният закон е бил приложен правилно с осъждане на подсъдимия като един от участниците в побоя на св. О причиняване на съставомерни последици по чл. 131 ал. 1, т. 1, вр. чл. 130 ал. 1, вр. чл. 20 ал. 2 от НК. Наложеното му наказание от 8 месеца лишаване от свобода държи сметка за всички обстоятелства, включени в обхвата на чл. 54 от НК. Противно на изложеното в жалбата, в съответната степен е бил отчетен по-малкият му принос, както и са съобразени данните за личността му, които в доминиращата им част са негативни. При преценката за личната му обществена опасност правилно не е бил подценен факта, че предходните му осъждания са били все за престъпления срещу личността. Към това може само да бъде добавено, че видно от приложеното свидетелство за съдимост К. е извършил деянието по настоящото дело близо 5 месеца след като е изтекъл срока на условно предсрочно освобождаване от изтърпяване на наказание за престъпление по чл. 118, вр. чл. 115 от НК. По тези съображения ВКС не намира никакви основания да отчете, че наложеното му наказание от 8 месеца лишаване от свобода е тежко, респ. е явно несправедливо.   По жалбата на гражданския ищец Н. ОРЛОВСКИ: Неоснователен е доводът на гражданския ищец Н. О. за присъждане на несправедливо ниско обезщетение за неимуществени вреди. В жалбата, както и в с. з., не са изложени конкретни аргументи в подкрепа на тази позиция, а и ВКС не намери такива. В определения размер от 5000 лв. обезщетението е справедливо, тъй като отчита претърпените от него болки и страдания към момента на причиняване на увреждането, а и по време на лечението и е достатъчно за тяхното репариране. Последвалото влошаване на здравословното състояние на ищеца с оглед претъпения мозъчен инсулт 2 месеца след деянието не е прието от СМЕ да е в причинна връзка с причинените му от дейците травми, поради което и за него не се дължи обезвреда. По изложените съображения ВКС намира, че не са налице сочените касационни основания и въззивната присъда следва да бъде оставена в сила. С оглед изложеното и на основание чл. 354 ал. 1, т. 1 от НПК, Върховният касационен съд, второ наказателно отделение   Р Е Ш И:   ОСТАВЯ В СИЛА въззивна присъда № 3/05.02.2009 г. на Врачанския окръжен съд, постановена по ВНОХД № 587/2008 г. Решението не подлежи на обжалване.   ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.         2.