Р Е Ш Е Н И Е № 298 гр.София, 01 март 2017 г. В ИМЕТО НА НАРОДА ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ, трето наказателно отделение, в открито съдебно заседание на тринадесети декември две хиляди и шестнадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: АНТОАНЕТА ДАНОВА ЧЛЕНОВЕ: МАЯ ЦОНЕВА НЕВЕНА ГРОЗЕВА при участието на секретаря Илияна Петкова и прокурорът от ВКП Кирил Иванов след като изслуша докладваното от съдия ДАНОВА наказателно дело № 639/2016 г. и, за да се произнесе, взе предвид следното: Производството е образувано по касационни жалби, депозирани от защитника на подсъдимата Ц. Н. – адв. Т. и от процесуалния представител на подсъдимия Т. А. – адв. А. А., против присъда № 4 от 10.03.2016 г., постановена по внохд № 275/2015 г. на Варненския апелативен съд, на основание чл.348 ал.1 т.1-3 от НПК. Във връзка с оплакването за допуснати съществени нарушения на процесуалните правила по чл.348 ал.1 т.2 от НПК, в жалбите се твърди, че обясненията на подсъдимата Н., дадени пред първоинстанционния съд, е следвало да се третират като годно доказателствено средство, а не като защитна теза, така както е сторил решаващия съд, тъй като те се подкрепят от показанията на останалите свидетели, и по-конкретно от тези на св. М. А.. Според защитата гласните доказателствени средства установяват, че подсъдимата е лицето, което активно е управлявало и представлявало дружеството, докато подсъдимият А. само е изпълнявал поставените му от нея задачи. На следващо място се твърди , че по отношение на обвинението по чл. 256 от НК не е посочено времето на извършване на деянието, както и че е налице логическо противоречие между инкриминирания период 29.12.2008 г. – 22.05.2009 г., които в обвинителния диспозитив е бил разширен , чрез посочване на действия – подаване на СД по ЗДДС за месеци, предхождащи го. По-нататък оплакването за неправилно приложение на материалния закон касателно обвинението по чл.255 от НК, се свързва с това, че подсъдимият А. не е годен субект на данъчно престъпление, понеже когато данъчно задълженото лице е юридическо, субект на данъчно престъпление е физическото лице, което го представлява по закон или по регистрация,а А. е бил пълномощник. В тази връзка защитата се е позовала на решение № 25/02.02.2012 г. по н.д. № 2993/2011 г., I н.о. Основанието по чл.348 ал.1 т.1 от НПК се обосновава и с неправилност на извода на въззивния съд,че двамата подсъдими са годен субект на наказателна отговорност по чл. 256 от НК, тъй като само и единствено свид. Е. Г. е лицето по закон, което е могло да представлява дружеството [фирма]. Касационното основание по чл.348 ал.1 т.3 от НПК е декларативно заявено в жалбите, без посочване на аргументи в негова подкрепа. Прави се искане за отмяна на присъдата на Варненски апелативен съд и връщане на делото за ново разглеждане на въззивната инстанция, алтернативно - за оправдаване на двамата подсъдими. В хода по същество на делото пред ВКС, защитникът на подсъдимите - адв. А., поддържа касационните жалби по изложените в тях съображения и с направените искания. Жалбоподателката и подсъдима Ц. Н., редовно призована, не се явява пред касационната инстанция, поради което не взема становище по жалбата. Жалбоподателят и подсъдим Т. А., не се явява. По отношение на него производството се разглежда задочно. Представителят на Върховната касационна прокуратура застъпва становище за правилност и законосъобразност на присъдата на въззивната инстанция, като отбелязва, че в съдебният акт са обсъдени подробно всички писмени и гласни доказателства, както и заключенията на назначените експертизи. Счита, че не са налице сочените касационни основания. Пледира за оставяне в сила на атакуваната присъда. ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, трето наказателно отделение като обсъди доводите, релевирани в касационните жалби, становището на страните от съдебното заседание и извърши проверка на атакувания въззивен съдебен акт в рамките на правомощията си, установи следното: С присъда № 50 от 18.05.2015 г., постановена по нохд № 1445/2014 г., Варненският окръжен съд е признал подсъдимата Ц. Н. Н. за виновна за това, че 1. през периода 14.02.2008 г. - 17.03.2010 г. в [населено място], в качеството си на управител и едноличен собственик на капитала на [фирма] - [населено място], сама, при условията на продължавано престъпление избегнала установяването и плащането на данъчни задължения в особено големи размери - 374 126, 23 лв., от които 205 234,90 лв., дължими по ЗДДС и 168 891,33 лв., дължими по ЗКПО, като потвърдила неистина в подадените пред ТД на НАП - Варна за периода Справки - декларации по чл.125 ал.1 от ЗДДС и Годишни данъчни декларации по чл.92 ал.1 от ЗКПО - относно неистински сделки с „фирма“ - /населено място/ и не издала фактури за получени от управляваното от нея дружество суми по сключен договор с /фирма/-/населено място/ и приспаднала неследващ се данъчен кредит по фактури с издател [фирма], поради което и на основание чл.255 ал.3 във вр. с ал.1 т.2 пр.1 т.3 и т.7 във вр. с чл.26 ал.1 от НК я е осъдил на три години лишаване от свобода, чието изтърпяване на основание чл.66 ал.1 от НК е отложил с изпитателен срок от пет години, считано от влизане на присъдата в сила, като на основание чл.304 от НПК я е оправдал по обвинението по чл.20 ал.2 от НК – за това да е извършила престъплението в съучастие, като съизвършител с подс. Т. А. А.. 2. през периода 29.12.2008 г. - 22.05.2009 г., в [населено място], при условията на продължавано престъпление, като управител и едноличен собственик на капитала на [фирма] [населено място], сама, чрез използване на документи с невярно съдържание, касаещи отразени нереални сделки между [фирма], [фирма] и [фирма] получила от Държавния бюджет неследваща се парична сума в особено големи размери - 297 820, 26 лева - възстановен ДДС с №[ЕИК]/22.12.2008 г., №[ЕИК]/27.05.2009 г. и АПВ № /номер/ /19.05.2009 г. на ТД на НАП - [населено място], чрез представяне в хода на ревизионните производства на неистински документи, поради което и на основание чл.256 ал.2 пр.3 във вр. ал.1 във вр. чл.26 ал.1 от НК, и е наложено наказание две години и единадесет месеца лишаване от свобода, чието изтърпяване на основание чл.66 ал.1 от НК е било отложено за срок от пет години, считано от влизане на присъдата в сила и е била оправдана по обвинението по чл.20 ал.2 от НК – да е извършила престъплението в съучастие, като съизвършител с подс. Т. А. А.. На основание чл.23 ал.1 от НК съдът е наложил на подсъдимата Н. най-тежкото от така определените наказания, а именно: три години лишаване от свобода, чието изтърпяване на основание чл.66 ал.1 от НК е отложил с изпитателен срок от пет години, считано от влизане на присъдата в сила. Със същата присъда подсъдимата Ц. Н. е призната за невиновна за това, че през периода 12.10.2009 г.-11.11.2009 г., в [населено място], при условията на продължавано престъпление, в съучастие с Т. А. А. - пълномощник на [фирма], като съизвършители, чрез използване на документи с невярно съдържание- Справка-декларация с Вх. № 03001282500/12.10.2009 г. и Справка-декларация с Вх. № 03001296336/11.11.2009 г., представени в ТД на НАП – Варна, да е направила опит да получи от държавния бюджет неследваща се парична сума в особено големи размери - ДДС - сумата в размер на 61 010,00 лева, по фактури № 16/30.09.2009 г., № 18/30.09.2009 г., № 20/31.10.2009 г. и № 21/31.10.2009г., издадени от [фирма], като деянието останало недовършено по независещи от дееца причини, поради което и на основание чл. 304 от НПК я е оправдал по възведеното обвинение по чл.256 ал.2 пр.3 във вр. ал.1 във вр. чл.26 ал.1 във вр. чл.20 ал.2 във вр. чл.18 ал.1 от НК. Първоинстанционният съд е признал подсъдимия Т. А. А. за невиновен и на основание чл. 304 от НПК го е оправдал по всички инкриминирани му обвинения : по чл.255 ал.3 във вр. с ал.1 т.2 пр.1 т.3 и т.7 във вр. с чл.26 ал.1, във вр. чл.20 ал.2 от НК; чл.256 ал.2 пр.3 във вр. ал.1 във вр. чл.26 ал.1 във вр. чл.20 ал.2 от НК и чл.256 ал.2 пр.3 във вр. ал.1 във вр. чл.26 ал.1 във вр. чл.20 ал.2 във вр. чл.18 ал.1 от НК. В тежест на подсъдимата Ц. Н. са били възложени и направените по делото разноски. По протест, депозиран от Окръжна прокуратура - Варна е било образувано въззивно производство – внохд № 275/2015 г. по описа на Варненския апелативен съд, който с нова въззивна присъда № 4 от 10.03.2016 г. е отменил първоинстанционната присъда, в оправдателните й части и вместо това е признал подсъдимия Т. А. за виновен: 1. по чл.255 ал.3 във вр. с ал.1 т.2 пр.1 т.3 и т.7 във вр. с чл.26 ал.1, във вр. чл.20 ал.2 от НК, за което му е наложил наказание лишаване от свобода за срок от четири години; 2. по чл.256 ал.2 пр.3 във вр. ал.1 във вр. чл.26 ал.1 във вр. чл.20 ал.2 от НК, за което му е наложил наказания лишаване от свобода за срок от три години; на основание чл.37 ал.1 т.6 от НК лишаване от право да заема държавна управленска длъжност за срок от три години и на основание чл.37 ал.1 т.7 от НК лишаване от право да упражнява търговска дейност за срок от три години; 3. по чл.256 ал.2 пр.3 във вр. ал.1 във вр. чл.26 ал.1 във вр. чл.20 ал.2 във вр. чл.18 ал.1 от НК, за което го е осъдил на лишаване от свобода за срок от три години, лишаване от право да заема държавна управленска длъжност за срок от три години и лишаване от право да упражнява търговска дейност за срок от три години. На основание чл.23 ал.1 от НК съдът е наложил на подсъдимия едно общо най-тежко наказание четири години лишаване от свобода, което да бъде изтърпяно при първоначален строг режим в затвор. На основание чл.23 ал.2 от НК към определеното най-тежко наказание съдът е присъединил лишаване от право да заема държавна управленска длъжност за срок от три години и лишаване от право да упражнява търговска дейност за срок от три години. На основание чл.25 ал.1 във вр. чл.23 ал.1 от НК съдът е групирал наказанията на подсъдимия, наложени му по нохд № 1305/2006 г. на Пловдивския районен съд и по нохд № 1664/2006 г. на Окръжен съд – Пловдив, като е наложил най-тежкото от тях, а именно една година и шест месеца лишаване от свобода, чието изтърпяване е отложено по реда на чл.66 ал.1 от НК с изпитателен срок от три години. На основание чл. 68 ал.1 от НК въззивният съд е привел в изпълнение наложеното наказание от една година и шест месеца лишаване от свобода, което да се изтърпи при първоначален строг режим в затвор. С въззивната присъда подсъдимата Ц. Н. е била призната за виновна в извършване и на престъплението по чл.256 ал.2 пр.3 във вр.с ал.1 във вр.с чл.26 ал.1 във вр.с чл.20 ал.2 във вр.с чл.18 ал.1 от НК, за което й е било наложено наказание лишаване от свобода за срок от три години; лишаване от право да заема държавна управленска длъжност за срок от три години и лишаване от право да упражнява търговска дейност за срок от три години. Призната е за виновна и в това, че през периода 14.02.2008 г. - 17.03.2010 г. е извършила в съучастие като съизвършител с Т. А. А. престъпление по чл.255 ал.3 във вр. с ал.1 т.2 пр.1 т.3 и т.7 във вр. с чл.26 ал.1 от НК и през периода 29.12.2008 г. - 22.05.2009 г. е извършила в съучастие като съизвършител с Т. А. А. престъпление по чл.256 ал.2 пр.3 във вр. ал.1 във вр. чл.26 ал.1 от НК. На основание чл.337 ал.2 т.1 от НПК съдът е увеличил наказанието на подсъдимата Ц. Н. за престъплението по чл.256 ал.2 пр.3 във вр. ал.1 във вр. чл.26 ал.1 от НК на три години лишаване от свобода и е наложил кумулативните наказания лишаване от право да заема държавна управленска длъжност за срок от три години и лишаване от право да упражнява търговска дейност за срок от три години. На основание чл.23 ал.1 от НК е определено на Ц. Н. Н. едно общо и най-тежко наказание, а именно три години лишаване от свобода, чието изтърпяване на основание чл.66 ал.1 от НК е отложено за срок от пет години и на основание чл.23 ал.2 от НК са присъединени наказанията лишаване от право да заема държавна управленска длъжност и лишаване от право да упражнява търговска дейност за срок от по 3 години. На подсъдимите е възложено да заплатят направените по делото разноски. В останалата част първоинстанционната присъда е била потвърдена. Доколкото конкретните оплаквания и изложените в тяхна подкрепа аргументи са идентични в двете касационни жалби, те не следва да се разглеждат по отделно, а едновременно. На първо място настоящият съдебен състав не констатира допуснати от въззивната инстанция нарушения на процесуалните правила при проверката и оценката на доказателствените материали. Доказателствата и средствата за тяхното установяване са били подложени на внимателна и критична преценка- както с оглед процесуална им годност, така и предвид възможността на базата на тях да бъдат обосновани фактическите изводи на съда, значими за инкриминираните обвинения. Не се набелязва превратна или противна на формалната логика преценка на доказателствения обем, като неговата интерпретация е в съответствие с действителното му съдържание. В тази връзка следва да се отбележи, че в касационната жалба на подсъдимата Н., е налице съгласие с приетата в атакуваната присъда фактическа обстановка, което е в колизия с оспорената преценка на въззивния съд относно кредитирането/ некредитирането на определени доказателства, в т.ч. обясненията на подсъдимата и показанията на св.М.В. / даването на вяра на посочените гласни доказателствени източници би довело до промяна на част от фактите по делото/. Както многократно ВКС в свои решения е отбелязал, той не може да се намесва във вътрешното убеждение на решаващия съд. Това ,което ВКС може да проверява е правилността на процеса на формиране на вътрешното убеждение при събирането и оценката на доказателствата и при изпълнение на задълженията на инстанциите по същество, за обективно, всестранно и пълно изследване на обстоятелствата по делото.Както беше посочено и по-горе, по настоящето дело не се констатират нарушения на чл.13,чл.14 и чл.107 ал.5 от НПК , поради което не са налице пороци, които да поставят под съмнение правилността на формиране на вътрешното убеждение на Варненски апелативен съд. В жалбата на подсъдимата Н. се твърди, че обясненията й следва да се третират като годно доказателствено средство, кореспондиращо с останалите доказателства по делото, а не като защитна теза. Никъде в мотивите на въззивната инстанция не е прието ,че обясненията на Ц. Н. не са годно доказателствено средство. Точно обратното, същите са били възприети като такова, и именно поради това, съдът е обсъдил тяхното съдържание и е извършил преценка за обективност и достоверност. Ако въззивната инстанция не ги беше ценила като валиден източник на доказателства, то тя щеше да ги изключи от доказателствената маса и въобще да не ги обсъжда в контекста на относимост и обективност. Двойственият характер на обясненията на подсъдимото лице- източник на доказателства и средство за защита, изисква подлагането им на внимателна, прецизна и задълбочена преценка по отделно и в съвкупност с останалите материали по делото, каквато преценка предходната инстанция е сторила. Фактът, че АС-Варна не е дал вяра на обясненията на подсъдимата Н., не ги лишава от годността им като доказателствено средство. За да прецени достоверността на казаното от Н., правилно апелативният съд е съпоставил предоставената от нея информация с данните, съдържащи се в други доказателствени източници, в резултат на което е приел, че обясненията й не само не намират подкрепа ,а точно обратното – опровергават се от доказателствените материали. Твърденията й, че единствено тя се е занимавала с търговската дейност на дружеството [фирма] през инкриминираните периоди, се опровергават от показанията на свид. В. Л. / относно ролята на подсъдимия А. във връзка с наемане на масивна сграда-столова, находяща се в [населено място] за „производство на пчелно млечице“/; от показанията на свид. Я. / че двамата подсъдими се свързали с майка й, с цел наемане на ниви в [населено място], като наемът се заплащал от подсъдимия А./; от показанията на свид. И. И. – кмет на [населено място] / че А. му предоставил анкетна карта за регистрация на земеделски производител и го уверил, че на територията на селото ще разположи 1000 пчелни семейства/; от показанията на свидетелите А. В. и С. В. /относно това ,че именно А. ги уведомил, че му трябват лица, с които да бъдат сключени трудови договори, но без да получават заплати/. Анализът на информацията в посочените по-горе гласни доказателствени средства, сочи че активна роля в управлението и дейността на дружеството е имал именно подсъдимия А., а не подсъдимата Н., така както е приела и въззивната инстанция. При това положение нейните обяснения правилно не са били възприети като обективни, което е довело и до извод за тяхната дискредитация. Действително налице е кореспонденция между обясненията на подсъдимата Н. и показанията на св. М. В. за активна роля на Н. в управлението на дружеството, но това, че е налице кореспонденция между два гласни доказателствени източника, не означава, че изведената от тях информация е действително случила се. Тъй като коментираната информация е с особена значимост за правилното решаване на делото, въззивната инстанция е положила максимални усилия за нейната проверка. В тази връзка е необходимо да се отбележи следното: освен, че подсъдимият е разполагал с пълномощно, с което Ц. Н. му делегирала множество права, в това число да продава от нейно име дружествени дялове, да се разпорежда с движимото и недвижимо имущество на фирмата, да открива и закрива банкови сметки, да тегли суми без ограничение, да представлява дружеството пред национални и административни органи и др., същият е извършил и множество фактически действия, обезпечаващи имитационната дейност на дружеството „фирма“ по „производство на пчелно млечице“, за което са налице обилни доказателства- показанията на свидетелите Л., Я., И., Р., А.В., С.В., Х., П., Ж.. Всички тези свидетели са лица, незаинтересовани от изхода на делото, а и показанията на част от тях се проверяват чрез обективните изследвания на графологическите експертизи, установили, че подписите, положени от тяхно име в редица документи, в действителност не са положени от тях. Доколкото извода на решаващия съд, че водеща роля в управлението и дейността на дружеството е имал подсъдимия А. е извършен на базата на годни от процесуална гледна точка и обективни от съдържателна такава, доказателства, то настоящата инстанция, го споделя. На следващо място, защитата заявява претенция за допуснато нарушение по пункт втори, относно обвинението по чл. 256 от НК, а именно, че посочения период на продължаваното престъпление 29.12.2008г. -22.05.2009г. е по-кратък от отделните периоди, включени в него : 25.10.2007 г.- 31.07.2008 г.; 01.08.2008 г.-30.11.2008 г. и 01.12.2008 г.-31.03.2009 год. Действително това обвинение в известна степен е непрецизно формулирано. Внимателният му прочит сочи обаче, че са налице всички изискуеми от закона съставомерни елементи на инкриминираното престъпление. Изпълнителното деяние е „получаване на неследваща се парична сума от държавния бюджет“ /в конкретния случай и с оглед обвинението в особено големи размери/. Именно по отношение на изпълнителното деяние следва да бъде посочено мястото и времето на неговото осъществяване. От обвинителната власт се претендира, че периода на получаване на неследваща се парична сума от държавния бюджет е 29.12.2008 г.-22.05.2009 г. Този период е доказателствено обезпечен ,тъй като именно в неговите рамки на три пъти е бил възстановен ДДС в размер общо на 297 820,26 лв. По-нататък ,за съставомерността на деянието по чл.256 от НК се изисква получаването на неследващата се парична сума да е станало чрез използване на документ с невярно съдържание или на неистински и преправен документ. В конкретния случай, са били използвани документи с невярно съдържание, касаещи фиктивни сделки между [фирма], [фирма] и [фирма], като инкриминираните документи са: справки –декларации по ЗДДС , дневниците за покупки на [фирма] и конкретно посочени фактури за месеците май 2008 г.,юли 2008 г.,август 2008 г. и септември 2008 г., обособени в два отделни периода, както и справка декларация, дневници за покупки и дневници за продажби за периода 01.12.2008 г.-31.03.2009 г. Посочените три периода /25.10.2007 г.-31.07.2008 г.;01.08.2008 г.-30.11.2008 г. и 01.12.2008 г.-31.03.2009 г./ не са свързани с получаването на неследваща се парична сума от държавния бюджет, а с използването на документите с невярно съдържание. С оглед на изложеното, не се констатира претендираното от защитата противоречие. Непрецизността на формулиране на обвинението, макар и налична, не е до толкова съществена, че да доведе до неговото неразбиране, респективно до невъзможност от ефективно упражняване на правото на защита. Наведеният довод за допуснато нарушение на материалния закон относно обвинението по чл. 255 от НК с аргумент, че когато данъчно задължено лице се явява юридическо, субект на данъчно престъпление е физическото лице, което го представлява по закон или по регистрация, както и че данъчно задължение не може да възникне въз основа на пълномощие /какъвто в настоящия случай се явява подсъдимия Т. А./, е неоснователен. В тази връзка защитата е цитирала решение № 25/02.02.2012 г. по н.д. № 2993/2011 г., I н.о. Върховният касационен съд намира, че правилно е ангажирана наказателната отговорност и на двамата подсъдими по чл.255 ал.3 във вр. с ал.1 т.2 пр.1 т.3 и т.7 във вр. с чл.26 ал.1, във вр. чл.20 ал.2 от НК. Отразеното в жалбите решение на ВКС, освен, че не е задължително при правоприлагането, застъпеното в него виждане относно субекта на данъчното престъплението, е отречено. В Тълкувателно решение №4/2016 г. на ОСНК на ВКС, съдът изрично е посочил, че субект на престъплението по чл.255 от НК може да бъде както физическото лице, представляващо по закон данъчно задължено лице – търговско дружество/едноличен търговец, вписано в това му качество в търговския регистър, така и всяко друго физическо лице, което осъществява фактически дейност и функции на данъчно задълженото лице. При това положение и съобразно задължителните разрешения, дадени в ТР №4/2016 г. пълномощникът /какъвто е бил подсъдимия А./ може да бъде годен субект на данъчно престъпление, когато осъществява фактическото изпълнение на задълженията на търговеца, какъвто е настоящият случай. Доводът, че двамата подсъдими не са годен субект на наказателна отговорност по чл. 256 от НК, тъй като само св. Е. Г. е могла да представлява [фирма], е лишен от основание. Изложените по-горе съображения за това кое лице може да бъде субект на наказателна отговорност за данъчно престъпление,се отнасят изцяло и към това оплакване, поради което не следва да бъдат преповтаряни. В жалбата на подсъдимия А. се оспорва правния извод на въззивната инстанция,че двамата подсъдими са действали в съучастие като съизвършители, като се акцентира на това ,че подсъдимият само е изпълнявал поставени му от Н. задачи. Преценката на съвкупния доказателствен обем е позволила на въззивният съд законосъобразно да установи, че активно действащо лице в имитационната дейност на [фирма] в инкриминирания период, е подсъдимият Т. А., а подсъдимата Н., в качеството си на собственик на фирмата, документално е обезпечавала дейността й. Изводът на АС-Варна ,че двамата подсъдими са действали в съучастие като съизвършители е верен и се споделя от настоящата инстанция по следните съображения: С пълномощно подсъдимата Ц. Н. за инкриминирания период е делегирала на подсъдимия Т. А. широк обем от права. Във връзка с имитиране дейността на търговското дружество по производство на пчелно млечице, двамата подсъдими са извършили редица действия. Така напр. представили са пред данъчната администрация множество неистински договори /трудови договори, допълнителни трудови споразумения,ведомости за заплати и др./ - обстоятелство категорично установено от показанията на свидетелите К. И., Р. И., Г. В., Н. Р., Р. Р., М. С., П. А., Д. С., Д. В., С. В., П. В., З. В., А. В. и съдебно-графическата експертиза. От експертното заключение е видно, че положените подписи в посочените по-горе документи представляват ксерокопия и са измислени. Част от имитационната дейност на дружеството е била свързана и със „сключения“ договор за покупко-продажба на 1000 пчелни семейства, в който документ подписът на продавач не е положен от св. К. К.- факт, несъмнено установен, както от показанията му, така и от заключението на графическата експертиза. Във връзка с имитационната дейност на [фирма], Н. и А. са наели масивна сграда-столова в [населено място] и земеделска земя от 2,878 дка в [населено място]; дружеството се е регистрирало като земеделски производител; извършена е била и регистрация на лек автомобил с цел превоз на пчелно млечице. За това, че дейността е била имитационна от значение са следните обстоятелства: от заключението на ветеринарната експертиза е установено- 1/. 1000 пчелни семейства не могат да усвоят 1012 тона рафинирана захар, колкото подсъдимите са документирали като получени и вложени в производството, а това количество суровина е необходимо за отглеждане на около 17-18 хиляди пчелни семейства и 2/. за да могат да се разположат пчелините с 1000 пчелни семейства, са необходими 10-15 дка.земя, с каквато подсъдимите не са разполагали. На следващо място е установено, че договорът за изработка от 29.12.2007 г. между [фирма] и „фирма“ – /населено място/ има невъзможен предмет с оглед максималния годишен добив на пчелно млечице от едно пчелно семейство. Към момента на сключване на договора, а и след това, [фирма] не е имало ресурсна обезпеченост да произвежда пчелно млечице. Във връзка със договора за наем на масивна сграда-столова ,находяща се в [населено място], е установено,че наемодателят св.Л. никога не е виждал в помещенията или около тях работници. В показанията си св.Я. е заявила, че наема на нива в [населено място] е заплащан от подсъдимия А. ,като по негово настояване през 2009 г. тя е сключила нов договор за наем с недостоверна дата. Същата свидетелка и св. П. П. са предоставили информация и за това,че на нивата никога не е имало разположени пчелни кошери.В тази насока са и показанията на св. И. И.. На следващо място, съгласно договор от 01.11.2007 г., св. Е. Х. е отдал под наем на търговското дружество, представлявано от подс. Н., складово помещение от 600 кв.м. в землището на [населено място]. Безспорно е установено, че този договор е неистински, тъй като не е подписан от него. В основата на документално имитиране на доставки на захар от [фирма] отново активно действащо лице е бил подсъдимият А., който осъществил контакт с управителя на дружеството, като последното било само посредник между [фирма] и [фирма]. Двамата подсъдими имитирали и доставки на захар от [фирма], с под-доставчици [фирма] и [фирма] /което никога не е развивало реална търговска дейност и не е имало необходимия ресурс за това/. По същата схема е имитирана дейност по доставка на захар от [фирма] / дружеството не е разполагало с технически ресурс и с работна ръка/ . Въззивният съд правилно е установил, че „фирма“ – /населено място/ е създадено преднамерено с цел установяване на имитация на търговски взаимоотношения с [фирма], предвид фактите, че същото е регистрирано на 07.11.2007 г., негов управител е Д. Д. /брат на подсъдимия А./, чийто адрес напълно съвпада със седалището на СД „фирма“ /с предмет на дейност – производство на пчелно млечице/, на което подсъдимият А. е бил управител и неограничено отговорен съдружник. В това си качество в периода март-април 2003 г. същият е извършил данъчни престъпления по чл. 257 от НК /отм./, за които има влязла в сила присъда по нохд № 1664/2006 г. на Окръжен съд - Пловдив. Предвид изложените съображения, ВКС напълно споделя крайният извод на въззивната инстанция, че двамата подсъдими при осъществяване на инкриминираната им престъпна дейност са действали в качеството на съизвършители. Подсъдимият А. е ръководил и управлявал „дейността“ на [фирма]- той е договарял наемането на помещения и ниви; занимавал се с набиране и назначаване на служители; бил е в основата на сключения договор за изработка на пчелно млечице, който контракт има невъзможен предмет; той е представил пред данъчните власти договор за наем на нива в [населено място], съзнавайки привидността му. От своя страна подсъдимата Н. активно е участвала в създаването на документооборота, като по този начин документално е обезпечавала дейността на дружеството и го е представлява пред физически лица, банкови институции, административни и данъчни органи. По-нататък, настоящият съдебен състав констатира допуснато нарушение на материалния закон, с оглед налагането на подсъдимите на наказание по чл.37 ал.1 т.6 от НК,а именно лишаване от право да заемат държавна управленска длъжност за срок от по три години. Съгласно разпоредбата на чл. 50 от НК, за да се наложат наказанията лишаване от право да се заема определена държавна или обществена длъжност и лишаване от право да се упражнява определена професия или дейност, следва да са налице две кумулативни предпоставки: 1) за конкретното престъпление изрично да е предвидено в закона като санкция лишаването на дееца от тези права и 2) наличие на несъвместимост между характера на извършеното престъпление и заемането на определена длъжност или упражняването на определена професия или дейност. Следователно съдът има задължение да констатира, че има връзка между извършеното престъпление и упражняването на тези права и че тя се изразява в несъвместимост, за да наложи такива наказания. В настоящия случай за извършеното престъпление по чл.256 ал.2 пр.3 във вр. ал.1 във вр. чл.26 ал.1 във вр. чл.20 ал.2 от НК, изрично е предвидено в санкционната част на разпоредбата наказание лишаване от права по чл.37 ал.1 т.6 от НК, но не е налице втората предпоставка, а именно заемането на държавна управленска длъжност да е несъвместимо с характера на извършеното престъпление. Ето защо, въззивната присъда в тази й част следва да бъде коригирана. Срокът на лишаването от права по чл.37 ал.1 т.7 от НК, принципно не може да бъде по-малък от срока на наказанието лишаване от свобода /касателно подсъдимия А./, но поради липса на съответен протест , този недостатък не може да бъде отстранен. В жалбите и допълненията към тях, а също така и в съдебното заседание пред ВКС не се сочат аргументи в подкрепа оплакването за явна несправедливост на наложените на двамата подсъдими наказания, които да бъдат предмет на обсъждане и преценка от ВКС. Предвид настъпили изменения в Закона за изпълнение на наказанията и задържането под стража /ДВ бр.13 от 2017 г./, в сила от 07.02.2017 г., въззивната присъда следва да бъде коригирана и в частта относно определянето на вида пенитенциарно заведение, в което подсъдимият А. следва да бъде настанен първоначално, тъй като към настоящия момент съдът определя единствено първоначалния режим на изтърпяване на наказанието лишаване от свобода. /чл.57 от ЗИНЗС/. Разпределението на осъдените в местата за лишаване от свобода се извършва по ред , определен от главния директор на ГД „ИН“. С оглед изложените съображения и на основание чл.354 ал.2 от НПК, ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, трето наказателно отделение Р Е Ш И : ИЗМЕНЯВА въззивна присъда № 4 от 10.03.2016 г. на Варненския апелативен съд, постановена по внохд 275/2015 г. в следните части: - относно наложеното на подсъдимата Ц. Н. наказание по чл.37 ал.1 т.6 от НК лишаване от право да заема държавна управленска длъжност за срок от три години за престъплението по чл.256 ал.2 пр.3 във вр. ал.1 във вр. чл.26 ал.1 във вр. чл.20 ал.2, във вр.с чл.18 ал.1 и отделно за престъплението по чл.256 ал.2 пр.3 във вр.с ал.1 във вр.с чл.26 ал.1 във вр.с чл.20 ал.2 от НК; - относно присъединяването на основание чл.23 ал.2 от НК на наказанието по чл.37 ал.1 т.6 лишаване от право да заема държавна управленска длъжност за срок от три години по отношение на подсъдимата Ц. Н.; - относно наложеното на подсъдимия Т. А. наказание по чл.37 ал.1 т.6 от НК лишаване от право да заема държавна управленска длъжност за срок от три години за престъплението по чл.256 ал.2 пр.3 във вр. ал.1 във вр. чл.26 ал.1 във вр. чл.20 ал.2, във вр.с чл.18 ал.1 и отделно за престъплението по чл.256 ал.2 пр.3 във вр.с ал.1 във вр.с чл.26 ал.1 във вр.с чл.20 ал.2 от НК; -относно присъединяването на основание чл.23 ал.2 от НК на наказанието по чл.37 ал.1 т.6 лишаване от право да заема държавна управленска длъжност за срок от три години по отношение на подсъдимия Т. А.; -относно определянето на вида пенитенциарно заведение – „затвор“, в което подсъдимият Т. А. А. да изтърпи наложеното му на основание чл.23 ал.1 от НК общо наказание лишаване от свобода и приведеното му в изпълнение на основание чл.68 ал.1 от НК наказание лишаване от свобода, КАТО ГИ ОТМЕНЯ. ОСТАВЯ В СИЛА присъдата в останалата й част. РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1/ 2/