4 Р Е Ш Е Н И Е № 63 С. 15.03.2012 година В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, трето гражданско отделение, в съдебно заседание на 21 февруари две хиляди и дванадесета година в състав: Председател: Ценка Георгиева Членове: Мария Иванова Илияна Папазова При секретаря Анжела Богданова, като изслуша докладваното от съдията Ц. Г. гр.д. № 1530/2011г., за да се произнесе взе пред вид следното: Производството е по чл. 303 и сл. ГПК. Образувано е по молба на Мария С. К., Т. А. К. и Р. Н. Пидемская, всички от [населено място], за отмяна на основание чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК на влязлото в сила решение № 1189 от 10.10.2008г. по гр.д. № 5365/2007г. на ВКС, V г.о. Ответникът по молбата Л. Н. М. от [населено място] в представения писмен отговор и чрез адв. М. изразява становище за недопустимост, а при евентуалното й разглеждане за неоснователност на молбата за отмяна. Претендира разноските по делото. Третите лица помагачи И. Ц. С. и В. Ж. П. – С. в представеното писмено възражение и чрез пълномощниците си адв. Х. и адв. М. изразяват становище за неоснователност на молбата за отмяна. Претендират разноските по делото. Молбата за отмяна е подадена в срока по чл. 305, ал.1 ГПК и е процесуално допустима. За да се произнесе по основателността й ВКС, трето г. о. взе предвид следното: С решение № 1189 от 10.10.2008г. по гр.д. № 5365/2007г. на ВКС, V г.о. е оставено в сила решението на Софийски градски съд, ГК, ІV г с-в, от 22.02.2007г. по гр.д. № 1353/2006г., с което е потвърдено решението на Софийски районен съд, 28 с-в, от 21.11.2005г. по гр.д. № 532/2005г., с което са отхвърлени предявените от Мария С. К., Т. А. К. и Р. Н. Пидемская против Л. Н. М. искове по чл. 26, ал. 1 и чл. 26, ал. 2 ЗЗД за прогласяване нищожност на сключения на 30.05.2003г. с нот. акт № 75/2003г. договор за продажба на недвижим имот- апартамент. За да постанови този резултат ВКС е приел, че не е налице симулация, тъй като действителната воля на страните към момента на сключване на сделката е била собствеността да бъде прехвърлена на ответника М.. Относно сключения на същата дата предварителен договор съдът е приел, че сочи на хипотезата на чл. 209 ЗЗД в случай, че се установи действителната воля за обратно изкупуване. След анализ на свидетелски показания е приел, че не се установява нарушение на чл. 209 ЗЗД. Поведението на ищците последователно е било насочено към възмездно прехвърляне на процесния апартамент, докато основанието да се обезпечи дълг чрез недопустими от закона правни действия или да се сключи сделка без действително да се желаят последиците й, е останало недоказано. Молителите твърдят, че са настъпили нови обстоятелства, удостоверени с приложените към молбата писмени доказателства, от съществено значение за делото. Представят жалба от Мария К. до Софийска районна прокуратура, постановление от 20.11.2003г. на същата прокуратура за възлагане на предварителна проверка, обвинителен акт от 23.12.2009г. против К. Н. Т., две писма на К.-С. до Мария К., справка от службата по вписванията за Л. Н. М., предварителен договор за продажба от 30.05.2003г., решение на СГС по гр.д. № 2581/05г., удостоверение на СРП от 27.10.2010г. за извършена предварителна проверка по пр. 52348/03г., жалба на Мария С. К. до главния прокурор на Република България. За да се произнесе относно основателността на молбата за отмяна ВКС съобрази следното: Основанието по чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК за отмяна на влязло в сила решение е приложимо, когато след влизане в сила на съдебния акт се открият нови обстоятелства или нови писмени доказателства, които са от съществено значение за делото. Разпоредбата има предвид непълнота на фактическия и доказателствения материал - факти от действителността, които имат значение на юридически или доказателствени факти, които не са били известни на страната или макар и твърдените обстоятелства да са й били известни, тя не е могла да се снабди своевременно с писмени доказателства за установяването им. Съгласно задължителните указания, дадени в т. 3 на ППВС № 2/1977г., допустима е отмяна на влязло в сила решение на основание чл. 231, ал. 1, б. „а” ГПК /отм./, аналогична на разпоредбата на чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК и при положение, че страната е твърдяла известно обстоятелство при разглеждането на делото, но не е могла да го установи, а след влизане в сила на решението в друго производство това обстоятелство е установено по надлежния ред. Част от представените с молбата за отмяна документи не съдържат нови обстоятелства, нито са нови писмени доказателства по смисъла на чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК. Така подадените от молителката Мария К. жалби до главния прокурор на Република България и до Софийска районна прокуратура, справката от службата по вписванията за Л. Н. М. /с която молителката е могла да се снабди и представи в хода на инстанционното производство/, предварителният договор за продажба от 30.05.2003г. /представен с исковата молба - л. 16/, решението на СГС по гр.д. № 2581/05г. което не касае страните по делото. и удостоверението на СРП от 27.10.2010г. за извършена предварителна проверка по пр. 52348/03г., данни за което се съдържат в представеното на л. 96 от делото писмо, не са нови доказателства. Представеното писмо на Комисията за установяване на имущество, придобито от престъпна дейност, № 9510/14.11.2011г., с което е удостоверено, че комисията е предявила иск по чл. 124, ал. 5 ГПК за установяване извършено от починалия К. Н. Т. престъпление по чл. 210, ал. 1, т. 5 вр.чл. 209, ал. 1 НК, удостоверява започнало производство за установяване на престъпно обстоятелство, при съвпадащи фактически обстоятелства по предявения от молителите иск с тези на предявеният от К. установителен иск. Съгласно посочената задължителна съдебна практика /ППВС № 2/77г./ обаче висящото производство не е основание за отмяна на влязлото в сила решение. Основание за отмяна на основание чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК е само признаването за съществуващ на твърдения факт по надлежния ред – в случая постановяване на влязло в сила решение, с което искът е уважен. По изложените съображения молбата за отмяна е неоснователна и следва да се остави без уважение. Ответникът по молбата за отмяна Л. Н. М. е направил искане за присъждане на разноските по делото, но не е представил доказателства за направени разноски поради което такива не се присъждат. На третите лица помагачи съгласно чл. 78, ал. 10 ГПК не следва да се присъждат направените от тях разноски по производството. Водим от горното Върховният касационен съд, състав на трето гражданско отделение Р Е Ш И : ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молба на Мария С. К., Т. А. К. и Р. Н. Пидемская, всички от [населено място], за отмяна на основание чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК на влязлото в сила решение № 1189 от 10.10.2008г. по гр.д. № 5365/2007г. на ВКС, V г.о., с което е оставено в сила решението на Софийски градски съд, ІV Г с-в, от 22.02.2007г. по в.гр.д. № 1353/2006г. Председател: Членове: