5
Р Е Ш Е Н И Е № 10
гр. София, 10.02.2016 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, четвърто гражданско отделение, в открито съдебно заседание на осемнадесети януари през две хиляди и шестнадесетата година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: БОЙКА СТОИЛОВА
ЧЛЕНОВЕ: МИМИ ФУРНАДЖИЕВА
ВЕЛИСЛАВ ПАВКОВ
при секретаря Цветанка Найденова, като изслуша докладваното от съдия Фурнаджиева гр.д. № 5630 по описа на четвърто гражданско отделение на ВКС за 2015 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 307, ал. 2 ГПК.
Образувано е по молбата на А. В. А. от [населено място] за отмяна на решение № 4373 от 8 април 2014 г., постановено по гр.д. № 340 по описа на районния съд в гр. София за 2014 г., с което са отхвърлени предявените от А. против А. „М.” [населено място] искове по чл. 344, ал. 1, т. 1-3 КТ, потвърдено с решение № 17317 от 9 октомври 2014 г., постановено по в.гр.д. № 12182 по описа на Софийския градски съд за 2014 г.
В молбата се твърди, че са налични нови обстоятелства и нови писмени доказателства, които не са били известни на съда при решаване на делото. Молителят излага вижданията си за причините, наложили късното връчване на заповедта за прекратяване на трудовото правоотношение между страните с правно основание по чл. 325, ал. 1, т. 12 КТ, като поддържа, че работодателят е знаел за заболяването му, обхванато от хипотезата на чл. 333, ал. 1, т. 3 КТ, и затова е предприел уволнението на соченото основание, неизискващо предварително разрешение от инспекцията по труда, както и обжалването на болничните листове пред ТЕЛК. След неявяването на молителя на работа, считано от 29 януари 2013 г. работодателят не го е уволнил дисциплинарно, отново заради прилагането на предварителната закрила по чл. 333 КТ и в тази хипотеза. Тъй като молителят не е бил осигуряван във фонд „Безработица” за периода 29 януари – 3 ноември 2013 г. (заповедта за прекратяване на трудовото правоотношение е получена на 4 ноември 2013 г.), парично обезщетение за безработица му било отказано. Молителят твърди още, че длъжността, от която бил уволнен, не е единствената, заемана от него в митницата. Представят се лично здравно досие 2009, лично здравно досие 2011, лично здравно досие 2012, ЕР 530/21.02.2013 г., ЕР 369/02.09.2013 г., ЕР 3250/10.12.2013 г. (и трите експертни решения са представени още в първоинстанционното производство), уведомление от Н. с изх.№ 2058/05.03.2013 г., уведомление до молителя по чл. 47, ал. 1 ГПК, разпореждане № 263-00-498-1/20.11.2013 г. на НОИ и два броя удостоверение обр. УП-2.
Ответникът А. „М.” [населено място] чрез юрисконсулт Д. Й., оспорва молбата за отмяна с твърдението, че сочените факти не са от съществено значение за спора.
Въззивният съд е приел първоинстанционния съдебен акт за правилен, като е препратил към мотивите на първата инстанция по реда на чл. 272 ГПК. Счетено е, че заеманата от молителя в качеството му на ищец длъжност „главен митнически специалист” по отменения Единен класификатор на длъжностите в администрацията, е трансформирана в длъжност „инспектор” с новия Класификатор на длъжностите в администрацията, като съгласно последния длъжността се заема по служебно правоотношение, утвърдено е ново длъжностно разписание, в което заеманата от молителя длъжност липсва. Този извод е достигнат след преценка на трудовите функции, включени в съдържанието на първата длъжност, като е прието, че в съществената си част функциите се обхващат от предметния обем на новата длъжност и между тях има почти пълно припокриване, поради което е заключено, че правилно работодателят е приложил основанието за уволнение по чл. 325, ал. 1, т. 12 КТ, а възражението за приложимост на основанията по чл. 328, ал. 1, т. 6 или т. 11 КТ, респективно – за приложимост на закрилата по чл. 333, ал. 1, т. 3 КТ, е счетено за неоснователно. С определение № 551 от 19 май 2015 г., постановено по гр.д. № 423/2015 г., ІІІ г.о., ВКС не допуска касационното обжалване по жалбата на А., като приема, че изводите на въззивния съд са съобразени с практиката на ВКС по предметните предели на трудовия спор по законосъобразност на прекратителното основание по чл. 325, ал. 1, т. 12 КТ – единствена предпоставка за законното упражняване от работодателя на правото на уволнение е определянето на длъжността за заемане по служебно правоотношение, като дали наименованието на длъжността е променено или е трансформирана в друга, както и дали уволненият служител отговаря на изискванията за заемане на длъжността по служебно правоотношение, е без правно значение.
Върховният касационен съд в настоящия си състав приема молбата за отмяна за неоснователна.
Поддържа се основанието за отмяна по реда на чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК – поради откриване на нови обстоятелства или нови писмени доказателства от съществено значение за делото, които не са могли да бъдат известни при решаването му, или с които страната не е могла да се снабди своевременно. За да може да се приложи посоченото правило, е необходимо представените от молителя писмени доказателства или посочените обстоятелства да притежават характеристиката на новооткрити, т. е. на такива, които въпреки полагане на дължимата грижа за добро водене на делото, страната не би могла да посочи или представи пред инстанцията по същество, или те да са били известни на страната при решаването му, но страната, въпреки проявените от нея усилия да ги издири, не е могла да се снабди своевременно с доказателства за тях. Освен това представените доказателства или посочените обстоятелства следва да са от съществено значение за изхода на делото в смисъл, че ако бяха известни на съда, биха променили извода му по основателността на предявения от ищеца иск за незаконност на уволнението му. Следователно, посоченото основание за отмяна представлява наличие на такава непълнота на фактическия или доказателствения материал, която касае решаващите изводи на съда, разкрита след влизането на решението в сила, която не се е дължала на процесуално нарушение на съда или пък на небрежност на страната при упражняването на процесуалните й права.
В процесния случай позоваването на закрилата по смисъла на чл. 333, ал. 1, т. 3 КТ е сторено още с исковата молба, в контекста на поддържаното твърдение, че същинското основание за прекратяването на трудовото правоотношение не е посоченото в обжалваната заповед за уволнение, а друго, изискващо предварително разрешение от инспекцията по труда, както и мнението на ТЕЛК. Представените в настоящото производство лични здравни досиета за три години и уведомление от Н. от 5 март 2013 г. за образувано административно производство по чл. 112 от Закона за здравето против ЕР на ТЕЛК, са документи, съществували по времето на водене на исковото производство, и молителят е следвало, в съответствие с изискването за добросъвестно упражняване на процесуалните права, да ги представи своевременно пред съда. Противно на твърдението на молителя, че тези писмени доказателства са нови, следва да се има предвид, че самият той в молбата си за отмяна заявява, че притежава личните здравни досиета за годините 2009, 2010 и 2012, а уведомлението от Н. е изпратено лично до молителя, с копие до работодателя. Двете решения на ТЕЛК и решението на Н. също не са нови, тъй като са представени още с исковата молба. Не са нови и уведомлението до молителя по реда на чл. 47, ал. 1 ГПК за оставена при нотариус нотариална покана, разпореждане от 29 ноември 2013 г. за отказ на молителя да се отпусне парично обезщетение за безработица по чл. 54а КСО, както и два броя УП-2 от 15 ноември 2013 г. на молителя – всички документи са с дата отпреди образуването на гражданското дело по оспорване законността на заповедта за уволнение от 6 януари 2014 г. Следователно, представените документи не са новооткрити – не са такива, които въпреки полагане на дължимата грижа за добро водене на делото, молителят да не е могъл да посочи или представи в съответните срокове пред първата инстанция, или пред въззивния съд при наличието на предпоставките на чл. 266, ал. 2 и 3 ГПК, или те да са били известни на молителя при решаването му, но той, въпреки проявените усилия да ги издири, да не е могъл да се снабди своевременно с тях. Представените документи не сочат и наличието на нови обстоятелства, каквито молителят да не е заявил в хода на исковия процес.
На второ място, представените доказателства не могат да се счетат като такива от съществено значение за изхода на делото в смисъл, че ако са били известни на съда, биха променили извода му по основателността на предявения от ищеца иск за незаконност на уволнението му. Видно от атакуваните решения, съдилищата не са възприели тезата на молителя в качеството му на ищец за незаконност на уволнението поради фактическо осъществяване на прекратяването на трудовоправната връзка на друго основание, а не на заявеното в уволнителната заповед такова, респективно – използването на основанието по чл. 325, ал. 1, т. 12 КТ единствено с цел да се избегне закрилата по смисъла на чл. 333, ал. 1, т. 3 КТ. С определението по чл. 288 ГПК, с което касационното обжалване на въззивното решение по спора не е допуснато до касационно обжалване, съставът на касационния съд изрично е посочил, че при процесното уволнение са спазени изискванията на ПМС № 129 от 26 юни 2012 г. и Наредбата за прилагане на класификатора на длъжностите в администрацията, налагащи заемането на съответната длъжност по служебно правоотношение. В заключение, макар да е вярно разбирането на молителя, че закрилата по чл. 333, ал. 1, т. 3 КТ е обективна и се влияе само от наличието към момента на уволнението на заболяване, изброено в Наредба № 5/1987 г., то тази закрила по изричната разпоредба на чл. 333, ал. 1 КТ не се отнася до прекратяване на трудовото правоотношение при условията на чл. 325, ал. 1, т. 12 КТ, каквото е основанието в настоящия случай. Аргументи за противното не могат да се черпят от обжалването от страна на работодателя на решението на ТЕЛК, като тази административна процедура не може да се приравнява на „вземане на мнение” (според вижданията на молителя) с оглед законосъобразно провеждане на процедура по прекратяване на трудово правоотношение по някое от основанията на чл. 333, ал. 1 КТ, изискващия съответните мнения и разрешения.
При този изход на спора е основателно искането на ответника по чл. 78, ал. 8 ГПК за сумата от 100 лева.
Мотивиран от изложеното, състав на четвърто гражданско отделение на ВКС
Р Е Ш И :
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбата на А. В. А. от [населено място] за отмяна на решение № 4373 от 8 април 2014 г., постановено по гр.д. № 340 по описа на районния съд в гр. София за 2014 г., с което са отхвърлени предявените от А. против А. „М.” [населено място] искове по чл. 344, ал. 1, т. 1-3 КТ, потвърдено с решение № 17317 от 9 октомври 2014 г., постановено по в.гр.д. № 12182 по описа на Софийския градски съд за 2014 г.
ОСЪЖДА А. В. А., ЕГН [ЕГН], с адрес в [населено място], [улица], да заплати на А. „М.” [населено място], сумата от 100,00 (сто) лева юрисконсултско възнаграждение за производството по отмяна.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:
|