Р Е Ш Е Н И Е №.60164 Гр. София, 19 ноември 2021 год. В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, трето наказателно отделение в открито съдебно заседание на двадесет и първи октомври през две хиляди двадесет и първа година в състав ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЛАДА ПАУНОВА ЧЛЕНОВЕ: ДАНИЕЛА АТАНАСОВА КРАСИМИРА МЕДАРОВА при участието на секретаря ИЛ. ПЕТКОВА и след становище на прокурора от ВКП, Г. Стоянова, като разгледа докладваното от съдия Медарова наказателно дело № 725/21год. и за да се произнесе, взе предвид следното: Производството пред ВКС е по глава XXXІІІ от НПК. Образувано е по реда на чл.423 ал.1 от НПК по искане на осъдения А. Б. К., чрез упълномощения му защитник адв. С. М. за възобновяване на н.о.х.д № 816/2015 г., по описа на Окръжен съд – гр.Плевен и на в.н.о.х.д. № 333/2016 г., по описа на Апелтивен съд – гр.Велико Търново и за отмяна на постановените по същите дела присъда и решение, с които К. е признат за виновен в извършване на престъпление по чл.253, ал.4, вр. ал.3, т.2 от НК и му е наложено наказание лишаване от свобода. В искането за възобновяване се посочва, че осъденото лице К. е напуснал Република България преди образуването на наказателното производство и по време на провеждането му се е намирал в Република Северна Македония, където е бил в производство по предоставяне на международна закрила. Защитата счита, че искането е допустимо като подадено от лице, което притежава съответната процесуална легитимация за отправянето му, в законовия шест – месечен срок от фактическото му предаване на българската държава от страна на Република Северна Македония /осъденият е предаден в началото на месец април 2021 г., като искането е подадено на 28.06.2021 г. /, на чиято територия е бил задържан. Основателността на искането се аргументира с провеждането на наказателното производство, приключило с влязлата в сила присъда, без знанието и участието на К., който не е бил информиран за образуването и воденето на делото, както и за постановянето на съдебните актове. Твърди се, че осъденият не се е укривал от наказателно преследване, поради незнанието за неговото провеждане и отсъствието му от страната. В заключение се иска да се възобнови наказателното производство и да се отмени влязлата в сила присъда, като делото се върне за ново разглеждане от стадия на досъдебното производство. В съдебно заседание пред касационната инстанция, осъденият К. и упълномощеният защитник, адв. М. поддържат искането за възобновяване по изложените в същото съображения. Представят копие от решение на съд в Република Северна Македония, с което е уважено искането на българската държава за предаването на К. в изпълнение на влязлата в сила присъда, което наказателно производство се иска да бъде възобновено. Защитата застъпва становището, че са налице предпоставките по чл.423, ал.1 от НПК за възобновяване на делото, отмяна на присъдата и решението и за връщане на делото за ново разглеждане на досъдебното производство. Сочи, че наказателното производство е било образуано чрез отделяне на материали по друго досъдебно производство, за което К. не е бил уведомен. Както и че по време на цялостното провеждане на наказателното производство той не е бил информиран за внасянето на обвинителния акт спрямо него, за хода на производството и за приключването му с влязла в сила присъда. Отделно намира, че предаването на осъденото лице от Република Северна Македония е под условие - да се възобновят и преразгледат всички водени срещу него наказателни производства. Осъденият К. в последната си дума пред ВКС поддържа лично искането да се възобнови производството по делото и моли същото да бъде уважено. Сочи, че е осъден за престъпление, което не е извършил, като счита, че следва да бъдат спазени гаранциите, дадени при екстрадирането му от чуждата държава за преразглеждане на задочните производства, водени спрямо него. Прокурорът от Върховна касационна прокуратура, пред ВКС застъпва становището, че задочното провеждане на производството е било по причини на поведението на осъдения, който сам се е поставил в положението делото да се гледа в негово отсъствие чрез напускане пределите на страната. Счита, че в случай на възобновяване на наказателното производство, спрямо К. следва да се приложи разпоредбата на чл.423, ал.4 от НПК. Върховният касационен съд, след като обсъди доводите на страните и извърши проверка за наличието на основанията за възобновяване по чл.423 от НПК, намери следното: Искането за възобновяване, отправено на основание задочното провеждане на наказателното производство спрямо осъдения К., при условията на чл.423, ал.1 от НПК е процесуално допустимо, като подадено от лице, което е активно легитимирано за това, /осъдено задочно с влязла в сила присъда, което е акт от категорията на посочените в разпоредбата на чл.419 ал.1 от НПК/. Искането е подадено в срока от шест месеца по чл.423, ал.1 от НПК, тъй като осъденият К. е предаден фактически на Р България на 28.04.2021г., с цел изпълнение на наказание лишаване от свобода, наложено с влязла в сила присъда, а искането за възобновяване е постъпило във ВКС, чрез Окръжен съд – гр.Плевен на 28.06.2021 г. Разгледано по същество, искането е и основателно по следните съображения: От материалите по делото се установява, че наказателното производство, приключило с влязлата в сила присъда, което е предмет на искането за възобновяване е образувано с Постановление за разделяне на досъдебно производство от 06.06.2012 г. на прокурор в Районна прокуратура – гр.Плевен, с което е разделено досъдебно производство № Д-1616/2011 г., по описа на РП- Плевен, като от същото са отделени копия от материали в отделно досъдебно производство, образувано под № Д-1244/2012 г., по описа на РП-Плевен срещу неизвестен извършител за престъпление по чл.215, ал.2, вр. ал.1 от НК. С постановление за приемане на досъдебно производство по компетентност от 18.09.2013 г., на прокурор при Окръжна прокуратура – гр.Плевен, по съображения, че в хода на разследването е била установена фактическа обстановка с данни за престъпление по чл.253, ал.1 от НК, което е подсъдно на окръжен съд, досъдебното производство № Д-1244/2012 г., по описа на РП-Плевен е прието за разследване от Окръжна прокуратура- гр.Плевен, образувано под № Д - 205/2013 г. След образуването на това досъдебно производство, осъденият К. е бил привлечен по същото в качеството на обвиняемо лице с постановление на разследващ полицай от 25.04.2014 г. за престъпление по 253, ал.4, вр. ал.3, т.2, вр. ал.1 пр.1 от НК. Привличането е извършено в негово отсъствие, при условията на чл.206, вр. чл.269, ал.3, т.2 от НПК. Цялото досъдебно производство е проведено в отсъствието на К., който не е могъл да бъде информиран за образуването му, поради невъзможността да бъде призован от известния адрес в [населено място] , общ. Д. Митрополия, обл. Плевен, [улица]. От материалите по досъдебното производство се установява, че преди образуването на отделеното досъдебно производство К. е бил обявен за общодържавно издирване с тел. № 42307/18.11.2013 г. на ГД „НП“ във връзка с влязла в сила присъда по н.о.х.д. № 1532/2012 г., по описа на Райнен съд-гр.Плевен, с която му е наложено наказание лишаване от свобода за срок от три години и шест месеца. Новообразуваното досъдебно производство по отделените материали, е било спирано двукратно, поради неустановяване местонахождението на К., както и по отношение на същия е издадена Европейска заповед за арест № Р-608/2013 г. във връзка с влязла в сила присъда по друго наказателно производство. По този повод той е бил обявен за международно издирване, което не е дало резултат. Поради необходимостта от извършване на процесуално следствени действия без негово участие, досъдебното производство е било възобновено и приключено без участието на К.. След приключването на досъдебното производство № Д-205/2013 г.,по описа на Окръжна прокуратура- гр.Плевен, с постановление от 27.10.2015 г. на прокурор при Окръжна прокуратура- Плевен материалите по делото са били предявени на служебния защитник на К., адв. В П., в негово отсъствие, поради нередовното му призоваване. След приключването на досъдебното производство, от прокурор при ОП-Плевен на 02.11.2015 г. е бил внесен обвинителен акт срещу А. К. / както и срещу М. А./, с който К. е бил предаден на съд по обвинение за престъпление по по 253, ал.4, вр. ал.3, т.2, вр. ал.1 пр.1 от НК, по който е образувано н.о.х.д. № 816/2015 г., по описа на Окръжен съд- Плевен. На подсъдимия К. не е бил връчен препис от обвинителния акт и същият не е бил уведомен за образуването на съдебното производство по делото, поради ненамирането му на известния постоянен и настоящ адрес в [населено място], [улица] липса на данни за друг известен адрес. Изготвената справка от ОД на МВР-Плевен, рег. № 316000-37615/13.11.2015 г. е установила данни за напускане от К. на страната на 15.08.2013 г. през ГКПП Калотина шосе и липса на други данни за завръщането му обратно. Съгласно справките от МП-ГД „ИН“ , изх. № 13925/12.11.2015 г. и от ПРБ-НСС, рег. № И 43580/11.12.2015 г. не се установява К. да се намира в местата за лишаване от свобода или за задържане на територията на страната. По делото е изготвена и справка от МВР на РБ, рег. № 316000-39855/03.12.2015 г., съгласно която К. е обявен за общодържавно издирване като обвиняем по ДП № Д-205/2013 г. на ОП-Плевен, с мярка по чл.71 от НПК „ Принудително довеждане“, /както и като свидетел и обвиняем по други досъдебни производства, отделно от издирването му с цел изпълнение на влязлата в сила присъда/ но при проведените издирвателни мероприятия не е установен. В хода на съдебното производство е изискана проверка за местонахождението на лицето на адреса в [населено място], като от изготвената справка от ОД МВР- Плевен е установено, че същият не е намерен на адреса, където живее неговата майка Л. Т. А. и по нейни данни синът й, от около три години живее в Македония, /понастоящем Република Северна Македония/ като не знае точното му местонахождение. При тези данни съдът е дал ход на делото в отсъствието на К. и в присъствието на служебен защитник, при условията на чл.269, ал.3, т.2 и 4 б.“а“ от НПК. Съдебното производство пред окръжния съд е проведено изцяло в отсъствието на К. и е приключило с присъда, №33/12.07.2016 г. по н.о.х.д. № 816/2015 г., с която е осъден за извършено престъпление по по 253, ал.4, вр. ал.3, т.2, вр. ал.1 пр.1 от НК и му е наложено наказание лишаване от свобода за срок от три години и глоба в размер на 20 000 лв. Със същата присъда на подсъдимия К. е определено общо най-тежко наказание измежду наложените му наказания по настоящото дело и по н.о.х.д. № 4395/2009 г., по описа на РС – Плевен, н.о.х.д. № 1532/2012 г., по описа на РС – Плевен и по н.о.х.д. № 816/2015 г., по описа на Окръжен съд-Плевен, а именно три години лишаване от свобода, което съдът на осн. чл.24 от НК е увеличил с една година. Така увеличеното общо най-тежко наказание от четири години лишаване от свобода е постановено да се изтърпи при първоначален строг режим в затвор, като към него е присъединено и наказанието глоба в размер на 20 000 лв., наложено със същата присъда. Разноските по делото, съответни на предявеното му обвинение са възложени в тежест на подсъдимия К.. Срещу присъдата на Окръжен съд-Плевен е подадена въззивна жалба от служебния защитник на подсъдимия К., адв. В.П., по която е образувано в.н.о.х.д. № 333/2016 г., по описа на Апелативен съд-гр. Велико Търново. Подсъдимият К. не е бил намерен, за да бъде призован за въззивното производство, призовката от известния адрес е върната с отбелязване, че лицето трайно не живее в населеното място и на адреса няма други лица, които да приемат призоваването. Въззивното съдебно производство е проведено в отсъствието на К. и е приключило с решение № 80/07.03.2017 г., с което присъдата на първия съд е била потвърдена, като е отменена в частта относно вида на затворническото заведение, в което е постановено подсъдимият К. да търпи наказанието лишаване от свобода. Срещу решението на възъзвния съд е подадена касационна жалба от другия подсъдим по делото М. А., по която е било образувано касационно производство пред ВКС, н.д. № 427/2017 г., на 1-во НО на ВКС. Срещу въззивното решение на АС-В.Търново от страна на К. не е подавана касационна жалба, но за него решението не е било влязло в сила, с оглед образуваното по жалба на другия подсъдим касационно производство и предвид правомощията на касационната инстанция по чл.347, ал.2 от НПК /по арг. от ТР №5/2018 г. на ОСНК на ВКС, т.4 /. Това касационно производство е приключило с решение №131/24.07.2017 г., по описа на ВКС, 1-во НО, с което е отменено решение №80/07.03.2017 г., на АС-В. Търново в частта, с която е потвърдена присъдата на окръжния съд относно осъждането на М. А. за престъпление по чл.253, ал.4 от НК и относно приложението на чл.253, ал.6 от НК и делото е върнато за ново разглеждане в отменената част на друг въззивен състав. В останалата част относно осъждането на А. К. решението е оставено в сила. След връщането на делото е постановено въззивно решение № 392/28.02.2018 г., по в.н.о.х.д. № 330/2017 г., по описа на АС-В.Търново, с което е потвърдена присъдата на окръжния съд по обвинението за М. А.. По касационна жалба на А. е образувано второ касационно дело № 618/2018 г., по описа на 1-во НО на ВКС, което е приключило с Решение № 156/22.05.2019 г., с което е оставено в сила въззивното решение на АС – В. Търново по в.н.о.х.д. № 330/2017 г. Подсъдимият К. не е участвал в първото касационно производство, образувано по жалба на подсъдимия А., за което не е бил информиран. К. не е участвал във второто въззивно и касационно производства, тъй като присъдата по отношение на него е влязла в сила с постановяването на първото решение на ВКС по н.д. № 427/2017 г., по описа на 1-во НО. След влизането в сила на присъда №33/12.07.2016 г. по н.о.х.д. № 816/2015 г. на Окръжен съд-Плевен, подсъдимият К. е бил екстрадиран от Република Северна Македония по повод изпълнението на влязлата в сила присъда на Районен съд- Плевен № 33 по н.о.х.д. № 816 и предаден на българските власти на 28.04.2021 г., след което е бил приведен в Затвора - гр.Плевен за изпълнение на наказанието лишаване от свобода. Прегледът на материалите по делото установява, че цялостното наказателно производство по делото е проведено в отсъствието на осъдения К., който не е бил уведомен за неговото образуване и провеждане и не е получил препис от обвинителния акт по делото след образуването на съдебното производство по предявеното му обвинение по чл.253, ал.4, вр. ал.3, т.2 от НК. Този фактически извод сочи на основателност на искането за възобновяване на делото по съображения за задочното му провеждане, на осн. чл.423, ал.1 от НПК. Налице са предпоставките по чл.423, ал.1, пр.2 от НПК, съгласно които искането за възобновяване от страна на задочно осъден с влязла в сила присъда, наказателното производство по отношение на когото е проведено в негово отсъствие, се възобновява, с изключение на случаите, в които осъденият се е укрил след предявяване на обвинението в досъдебното производство, поради което процедурата по чл.247в, ал.1 от НПК / предишен чл.254 от НПК, отм. / не е могла да бъде изпълнена, или след като е изпълнена, не се е явил в съдебно заседание без уважителна причина. По настоящото дело осъденият К. не е бил уведомен за предявеното му обвинение, което е повдигнато в негово отсъствие, с участието на служебен защитник, поради което и неизпълнението на процедурата по чл.247в, ал.1 от НПК не е по причина на виновното му поведение и той не може да търпи неблагоприятни последици от това действие. При образуването на досъдебното производство, чрез отделяне на материалите от друго досъдебно производство К. се е намирал извън страната на неизвестен адрес, поради което не е могъл да бъде призован за предявявяне на обвинение, организиране на защита и лично участие в наказателното производство, от които възможности обективно е бил лишен по причини извън неговата воля. Участието на К. като обвиняем в досъдебното производство № Д-1616/2011 г., по описа на РП- Плевен, /по което впоследствие е образувано друго съдебно производство/ преди отделянето на материалите по настоящото дело е ирелевантно спрямо основателността на искането за възобновяване. Първото досъдебно производство № Д-1616/2011 г. е образувано по друго обвинение с друг предмет и има друго процесуално развитие - срещу подсъдимия К. по това дело е бил внесен обвинителен акт с различно по вид и характер обвинение, което е приключило с влязла в сила присъда срещу К. – по н.о.х.д. № 1532/2012 г., по описа на РС-Плевен. Обстоятелството, че осъденото лице е било обявено за издирване във връзка с изпълнение на наказание лишаване от свобода, наложено в рамките на друго наказателно производство, което наказание е включено в съвкупността от присъди и е част от общото най-тежко наказание по настоящото дело, не може да бъде тълкувано във вреда на лицето и да послужи като основание за отказ наказателното производство, предмет на искането по чл.423, ал.1 от НПК да бъде възобновено. Осъденият има право на лично участие в процеса и това право не е обвързано от отказа му за участие по други, макар и свързани производства. Правото на лицето да участва лично в наказателно производство, образувано спрямо него е елемент от правото на справедлив съдебен процес, поради което следва да му бъде обезпечено във всеки един случай, с изключение на случаите на самоволното му лишаване от тези права, като отказът от участие е обективиран след надлежно информиране за образуването и провеждането на същото производство. В конкретния случай не се установи осъденият К. да е бил уводомен за това, че спрямо него е образувано наказателно производство за престъпление по чл.253, ал.4, вр. ал.3, т.2 от НК, за извършването на което е предаден на съд с внесен обвинителен акт, за да се приеме, че се е отказал да участва по това дело, като се е укрил и е напуснал пределите на страната. Обявяването му за национално и международно издирване е по повод влязла в сила присъда по друго дело и с цел предявяване на настоящото обвинение, поради което не може да се разглежда като основание за отказ за възобновяване на делото по смисъла на чл.423, ал.1 от НПК. В разпоредбата на чл.423, ал.1 от НПК укриването на лицето е въведено като отрицателна предпоставка за уважаване на искането за възобновяване само при лично предявено конкретно обвинение, а не при укриване на лицето изобщо с цел отклоняване от наказателно преследване или от изпълнение на наказания по други производства. В заключение, при установената пълна липса на информираност за провеждането и приключването на наказателното производство, приключило с влязлата в сила присъда №33/12.07.2016 г. по н.о.х.д. № 816/2015 г., на Окръжен съд – Плевен и направения в тази връзка правен извод за нарушено право на лично участие в процеса, от което осъденото лице не се е лишило съзнателно, производството спрямо него следва да бъде възобновено като законова компенсация за нарушените му права в процеса, като се отменят и постановените в хода на същото съдебни актове в частта относно осъждането му – присъда №33/12.07.2016 г. на ОС - Плевен, решение на АС-В.Търново №80/07.03.2017 г., и решение №131/24.07.2017 г. на ВКС, 1-во НО, по н.д. № 427/2017 г. С оглед изложеното, налице са предпоставките на чл.423, ал.1 от НПК за възобновяване на н.о.х.д № 816/2015 г., по описа на Окръжен съд – гр.Плевен, на в.н.о.х.д. № 333/2016 г., по описа на Апелативен съд – гр. В.Търново и на н.д. № 427/2017 г., по описа на ВКС, 1-во НО и за отмяна на постановените по същите дела присъда и решения, с които К. е признат за виновен в извършване на престъпление по чл.253, ал.4, вр. ал.3, т.2 от НК и му е наложено наказание лишаване от свобода, като делото се върне за ново разглеждане на прокурора от стадия на предварителното разследване, когато е първия етап на задочното производство. Не са налице предпоставки за възобновяване на второто въззивно и касационно производства по делото и отмяна на постановените по тях въззивно и касационно решение, тъй като същите са образувани по жалби на подсъдимия А. след връщането на делото за ново разглеждане от първия състав на ВКС само по отношение осъждането на подсъдимия А., тъй като въззивното решение, с което е потвърдена присъдата по отношение на К. е оставено в сила. За пълнота следва да се посочи, че от представеното по делото Решение за екстрадиция на А. К. от Министерството на правосъдието на Република Северна Македония не може да се установи по несъмнен начин наличието на предоставени гаранции от българската държава за възобновяване на наказателното производство, на основание задочното му провеждане. В мотивите към решението е посочено, че Министърът на правосъдието на Република Северна Македония е постановил решението за екстрадиция след приемането на гаранциите от Министерството на правосъдието на Република България - Върховна касационна прокуратура, отдел 04 „Международен“ № 1133/2014 от 21.04.2021 г. с приложение препис – извлечение от закона, но в същото няма уточение относно вида на гаранциите. По делото е изискана справка от ВКП, с писмо изх. № 5326/04.08-.2021 г. на ВКС относно това има ли предоставени гаранции за възобновяване на делото при предаването на лицето на българската държава. В приложения отговор от ВКП, PRB 2021111953250 от 16.08.2021 г. не е посочено, че предаването на лицето ще се осъществи под условие за преразглеждане на наказателното производство по делото, поради задочното му провеждане. Към отговора е приложено постановление на прокурор, Зав. Отдел Международен на ВКП, в което е посочено, че след запознаване с материалите по пр. пр. № 1133/2104 г. – 04 по описа на ВКП във връзка с образуване на производство за екстрадиция на българския гражданин А. К., намиращ се на територията на Република Северна Македония, въз основа на молба за екстрадиция, съдебните власти на Република Северна Македония са разрешили предаването на лицето на българските власти, което е определено за 28.04.2021 г. В постановлението на ВКП не се съдържат данни за предоставени гаранции от българската държава за възобновяване на делото, по което е извършена екстрадицията, поради което не може да се направи извод за наличие на предпоставките на чл.423, ал.5 от НПК. Независимо от това, предвид посоченото по-горе за основателност на искането на осъдения за възобновяване на делото, на основание задочното му провеждане, при условията на чл.423, ал.1, пр.2 от НПК, не се налага изискване на допълнителна информация относно екстрадиционното производство, доколкото с възобновяването на делото и връщането му в началния стадий на разследването, в пълнота се обезпечава правото на осъденото лице за провеждане на присъствен съдебен процес и лично упражняване на правото му на защита и свързаните с това права. По настоящото дело са налице предпоставките на чл.423, ал.4 от НПК за вземане на мярка за неотклонение по отношение на осъденото лице А. К., с цел обезпечаване на участието му по делото, доколкото той е задържан на територията на друга държава, от където е екстрадиран за изпълнение на наказание лишаване от свобода, наложено с присъдата по настоящото дело. Не без значение и обстоятелството, че осъденият е бил издирван по различни наказателни производства за продължителен период от време, без резултат, което е допълнителен довод за неговото задържане. По изложените съображения и на осн. чл.425, ал.1, т.1 и ал.2 от НПК, Върховният касационен съд, трето наказателно отделение Р Е Ш И: ВЪЗОБНОВЯВА н.о.х.д № 816/2015 г., по описа на Окръжен съд – гр.Плевен, в.н.о.х.д. № 333/2016 г., по описа на Апелативен съд – гр.Велико Търново и н.д. № 427/2017 г., по описа на ВКС, 1-во НО, като ОТМЕНЯ постановените по същите дела съдебни актове - влязла в сила присъда № 33/12.07.2016 г. по н.о.х.д. № 816/2015 г., по описа на Окръжен съд-Плевен, решение № 80/07.03.2017 г. по в.н.о.х.д. № 333/2016 г., по описа на АС – В. Търново и решение № 131/24.07.2017 г. по н.д. № 427/2017 г.по описа на ВКС, 1-во НО, с които К. е признат за виновен в извършване на престъпление по чл.253, ал.4, вр. ал.3, т.2 от НК и му е наложено общо най-тежко наказание лишаване от свобода. ВРЪЩА делото за ново разглеждане на прокурора от Окръжна прокуратура- гр.Плевен от стадия на провеждане на разследването. ВЗЕМА мярка за неотклонение ЗАДЪРЖАНЕ ПОД СТРАЖА по отношение на А. Б. К., ЕГН [ЕГН], на осн. чл.423, ал.4 от НПК. Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: