Р Е Ш Е Н И Е № 116 София, 18.05.2016 г. В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ, Второ наказателно отделение, в открито съдебно заседание на единадесети май през две хиляди и шестнадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕЛЕНА АВДЕВА ЧЛЕНОВЕ: 1. ТЕОДОРА СТАМБОЛОВА 2. БИСЕР ТРОЯНОВ при участието на секретаря Илияна Рангелова и в присъствието на прокурора Димитър Генчев разгледа докладваното от съдия Троянов наказателно дело № 363 по описа за 2016 г. Производството е по реда на глава тридесет и трета от НПК, образувано по искане на Окръжния прокурор на гр. Кърджали за възобновяване на приключилото наказателно производство по н.о.х.д. № 1155/ 2015 г., по описа на Кърджалийски районен съд, отмяна на определение от 05.01.2016 г. в частта, с което е одобрено споразумение за решаване на делото за извършено от осъдения И. Х. Х. престъпление по чл. 343в, ал. 2 от НК и прекратяване на делото в тази част, на основание чл. 24, ал. 1, т. 6 от НПК, поради влязла в сила на 16.11.2013 г. присъда по н.о.х.д. № 769/ 2013 г. за същото престъпление. Искането се позовава на посоченото в чл. 422, ал. 1, т. 3 от НПК основание за възобновяване на наказателното производство, поради разкриване на други осъждания на И. Х., които не са били известни на съда и прокурора, участвали в одобряване на споразумението. Представителят на Върховната касационна прокуратура поддържа искането по изложените в него съображения, като изразява и становището си за противоречиви разрешения на подобни случаи. Осъденият И. Х. Х. и защитниците му: адвокат Е. С. и адвокат А. Т., считат искането на окръжния прокурор за основателно. Извеждат допуснатото от районния съд процесуално нарушение с липсата на актуално свидетелство за съдимост на осъдения. Върховният касационен съд, след като обсъди направеното искане, развитите съображения в съдебно заседание и извърши проверка на изтъкнатите основания за възобновяване, намери следното: С влязлата в сила на 16.11.2013 г. присъда № 175 от 31.10.2013 г. по н.о.х.д. № 769/ 2013 г. Кърджалийският районен съд признал осъдения И. Х. Х. за виновен в това, че на 14.02.2013 г. в [населено място], в едногодишен срок от наказването му по административен ред за същото деяние, управлявал моторно превозно средство – лек автомобил марка „М. 220” с ДК [рег.номер на МПС] , без свидетелство за управление на МПС, поради което и на основание чл. 343в, ал. 2 във вр. с ал. 1 от НК му наложил наказание от три месеца лишаване от свобода, изпълнението на което отложил за изпитателен срок от три години, на основание чл. 66 от НК. За същото престъпление срещу осъдения Х. било образувано по-късно друго наказателно производство. С определение от 05.01.2016 г. по н.о.х.д. № 1155/ 2015 г. Кърджалийският районен съд одобрил споразумение, по което осъденият И. Х. Х. се признал за виновен в извършените на 14.02.2013 г. в [населено място] четири престъпления: 1) по чл. 131, ал. 2, т. 3 във вр. с чл. 130, ал. 1 от НК (с наказание от шест месеца лишаване от свобода); по чл. 269, ал. 1 от НК (с наказание от четири месеца лишаване от свобода); 3) по чл. 354а, ал. 3, т. 1 от НК (с наказание от три месеца лишаване от свобода и глоба в размер на хиляда лева) и 4) по чл. 343в, ал. 2 във вр. с ал. 1 във вр. с чл. 2, ал. 2 от НК (с наказание от три месеца лишаване от свобода) за това, че едногодишен срок от наказването му по административен ред (с влязлото в сила на 02.05.2012 г. наказателно постановление № 4938/ 08.12.2011 г. и с влязлото в сила на 31.08.2012 г. наказателно постановление № 378/ 03.05.2012 г.) за управление на моторно превозно средство без съответно свидетелство за управление, извършил такова деяние. На основание чл. 23 от НК съдът определил едно общо най-тежкото наказание от шест месеца лишаване от свобода при първоначален строг режим на изпълнение в затворническо общежитие от закрит тип. Към общото наказание присъединил и наказанието глоба в размер на хиляда лева. С привеждане в изпълнение на наложеното по споразумението наказание лишаване от свобода Районната прокуратурата в гр. Кърджали констатирала предишното осъждане на ос. Х. по влязлата в сила на 16.11.2013 г. присъда по н.о.х.д. № 769/ 2013 г. Върховният касационен съд намира, че с второто по ред осъждане спрямо осъдения И. Х. е допуснато нарушение на принципа „ne bis in idem”, тъй като спрямо същото лице и за същото престъпление вече е била постановена влязла в сила присъда. За това престъпление Кърджалийският окръжен съд е следвало да откаже да одобри споразумението и да прекрати наказателното производство в тази му част, на основание чл. 24, ал. 1, т. 6 от НПК. Предишното осъждане на И. Х. е било налично, но не е било известно на съда, защото същият е допуснал съществено процесуално нарушение по смисъла на чл. 348, ал. 3, т. 1 от НПК. При одобряване на споразумението по н.о.х.д. № 1155/ 2015 г. първоинстанционният съд не изискал актуално свидетелство за съдимост на подсъдимия Х., а се позовал на изготвеното още на 21.02.2013 г. такова (л. 109-110, т. І от д.п.). Съдебното производство е било образувано на 22.12.2015 г., а изтеклият продължителен период от време очевидно е налагал за съда процесуално задължение да изиска ново свидетелство за съдимост. Проявеното бездействие от страна на съдебния състав е довел до съществено нарушение на процесуалните права на подсъдимия Х., загдето е бил повторно осъден за същото престъпление по чл. 343в, ал. 2 във вр. с ал. 1 във вр. с чл. 2, ал. 2 от НК. Възобновяването на конкретното наказателно производство обаче не може да се извърши по искане на Окръжния прокурор на гр. Кърджали. Правомощието по чл. 422, ал. 1, т. 3 от НПК е предоставено в случаите, когато неизвестните за съда обстоятелства са разкрити чрез разследване – в хода на друго досъдебно производство или съдебно следствие. А понятието „разследване” е изяснено в глава ХVІІ от НПК и в правната теория. Новите обстоятелства, на които се позовава Окръжният прокурор, не са установени чрез разследване. Те са констатирани от прокурор в Районна прокуратура – гр. Кърджали при изпълнение на служебните му функции по привеждане в изпълнение на влязъл в сила съдебен акт. Указанията на касационната прокуратура допълнително са утежнили казуса с отказа им да бъде изготвено искане по чл. 422, ал. 1, т. 5 от НПК до съответния апелативен съд. Искането на окръжния прокурор по чл. 422, ал. 1, т. 3 от НПК следва да се остави без уважение, тъй като не могат да бъдат иззети чужди властнически компетентности, предоставени по реда на чл. 422, ал. 1, т. 5 от НПК на главния прокурор. Законът предвижда и различен компетентен орган, който да отстрани допуснатото процесуално нарушение чрез частично възобновяване на приключилото наказателно производство по одобреното споразумение. Върховният касационен съд, Второ наказателно отделение, на основание чл. 425 от НПК Р Е Ш И: ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на Окръжния прокурор на гр. Кърджали за възобновяване на наказателното производство по н.о.х.д. № 1155/ 2015 г., по описа на Кърджалийски районен съд. ДА СЕ ИЗПРАТИ препис от решението на Върховната касационна прокуратура за преценка и изготвяне на искане по чл. 422, ал. 1, т. 5 от НПК. Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.