Р Е Ш Е Н И Е № 16 София, 10 февруари 2011 г В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Наказателна колегия, II н.о., в съдебно заседание на деветнадесети януари двехиляди и единадесета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: Лиляна Методиева ЧЛЕНОВЕ: Юрий Кръстев Теодора Стамболова при секретар Кристина Павлова и в присъствието на прокурора Явор Гебов изслуша докладваното от съдията Лиляна Методиева н.дело № 563/2010 год. Производството по чл. 419 и сл. НПК е образувано по искане на осъдения Г. Г. Г. за проверка по реда на възобновяването на влязлото в сила протоколно определение от 30.07.2010 год. постановено по НОХ дело № 585/2010 год. по описа на Свиленградския районен съд. В искането и в съдебно заседание се поддържа основание за възобновяване по чл. 422 ал.1т.5 във вр. с чл. 348 ал.1т.2 НПК, като се излага съображение, че в двете фази на процеса са допуснати груби нарушения на процесуалните правила, довела до ограничаване на правата му. По същество се иска производството да бъде възобновено и делото върнато за ново разглеждане от друг състав от стадия на досъдебното производство. Представителят на Върховната касационна прокуратура изразява становище, че искането е неоснователно. Върховният касационен съд, второ наказателно отделение, като взе предвид доводите на страните и данните по приложеното дело, за да се произнесе по искането съобрази следното: С протоколно определение от 30.07.2010 год. постановено по НОХ дело № 585/2010 год. Свиленградският районен съд е одобрил споразумението постигнато между защитника и прокурора, с което подсъдимият Г. Г. Г. се е признал за виновен в това, че на 14.02.2010год. в землището на[населено място], в условията на опасен рецидив, след предварително сговаряне[населено място] и чрез използване на техническо средство направил опит да отнеме 12 метри телефонен кабел на стойност 242.10лв от владението на ГПУ- Ново село, без съгласието на ръководството му и с намерение да го присвои, като случаят е немаловажен и деянието е останало недовършено по независещи от дееца причини и на основание чл. 196 ал.1т.2 във вр. с чл. 195 ал.1т.4 и 5, чл. 18 ал.1 и чл. 55 ал.1т.1 НК му е наложено наказание една година и шест месеца лишаване от свобода при първоначален строг режим в затворническо общежитие от закрит тип и е прекратил наказателното производство. Определението не подлежи на обжалване и е влязло в сила. Искането е процесуално допустимо, защото е направено от легитимна страна, в срока по чл. 421 НПК и съдебният акт подлежи на проверка по реда на възобновяването на наказателното дело, а разгледано по същество е неоснователно. Единственото релевирано в искането основание за възобновяване по чл. 422 ал.1т.5 във вр. с чл. 348 ал.1 т.2 НПК се мотивира с допуснати груби нарушения при събирането на доказателствата в досъдебното производство и при разглеждането на делото в съдебната фаза на процеса. В този смисъл е изложеното съображение, че случайно се озовал на мястото на деянието, като от този момент имал последователна позиция, че не е участвал в разкопаването на инкриминирания кабел, което не било възприето от дознателя, който го прнудил да подпише обяснения без да ги прочете, а назначеният му от съда служебен защитник го убедил, че най-добрия вариант е да се признае за виновен, като подпише споразумението. Такива нарушения, довели до опорочаване на производството в двете му фази, които са основание за отмяна на протоколното определение и за връщане на делото за ново разглеждане от стадия на досъдебното производство, по делото не са допуснати. Прекратяването на наказателното производство чрез постигнато споразумение между прокурора и защитника е един от възможните начини на приключване на наказателния процес. При него страните се отказват от съдебното разглеждане на делото. Даден е преоритет на бързината на приключването му, като едновременно с това са гарантирани в пърна степен правата на страните. При него не се провежда съдебно следствие, не се събират и проверяват доказателствата, събрани в предходната фаза. Редът по който се одобрява споразумението е строго регламентиран, като стриктното спазване на процесуалните норми, гарантира основните права на страните. За този процесуален ред на решаване на делото в пълна степен важи забраната подсъдимият да бъде осъден единствено въз основа на направените самопризнания, поради което преди да го одобри съдът е длъжен да провери дали в досъдебното производство по реда на НПК са събрани други доказателтва за решаване на въпросите по чл. 303 НПК относно извършеното деяние, вината и наказателната отговорност. Като гаранция за законосъобразност законодателят е поставил изискване във всички случаи да има защитник, с когото да се уговарят условията на споразумението. В конкретния случай са спазени процесуалните изисквания по глава двадесет и девета НПКза приключване на делото по този ред. Досъдебното производство и производството в първоинстанционния съд са проведени по предвидения в НПК ред, без да са допуснати каквито и да било нарушения, а още по-малко съществени нарушения от категорията на посочените в чл. 348 ал.3 т.1 НПК, довели до ограничаване процесуалните права на подсъдимия. Досъдебното производство е водено срещу осъдения за престъпление по чл. 196 ал.1т.2 във вр. с чл. 195 ал.1 т.4 и 5 НК, приключило във фазата на опита. В постановлението, с което е привлечен като обвиняем, е посочено престъплението, в което се обвинява. Преди да бъде разпитан като обвиняем са му разяснени процесуалните права, в това число и правото да дава или да откаже да даде обяснение, както и да има защитник. Декларирал е, че не желае защтник и е обяснил по какъв начин двамата със съучастника му са започнали изпълнението на престъплението. След приключване на разследването доказателствени материали са му предявени по реда на чл. 227 НПК, като не е възразил по начина на събирането им. Твърдението в искането, че процедурата по постигане на споразумението между защитника и прокурора е опорочена, защото е бил мотивиран да се съгласи за решаване на делото по този ред и направеното признание на фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт, не отговаря на действителната му воля, не се подкрепя от данните по делото. В първото съдебно заседание изрично е възразил по даване ход на делото поради неизпълнена процедура по призоваване и връчване на съдебните книжа. Поискал е да му бъде назначен служебен защитник, като основанието посочено от него е желанието да сключи споразумение с прокурора. Искането му е уважено и за следващото съдебно заседание е назначен служебен защитник. Не е възразил по участието на определения служебен защитник и липсват данни при уговаряне на условията на постигнатото с прокурора споразумение за решаване на делото той да е водил защитата му в негова вреда. Изрично е декларирал, че разбира обвинението, признава се за виновен в опита да бъдат отнети инкриминираните вещи, подписал е споразумението, съгласен е с клаузите му и се отказва от съдебно разглеждане на делото. От тези данни следва, че инициативата за решаване на делото по този процесуален ред изхожда от осъдения, който е бил мотивиран от желанието да смекчи наказателното си положение. Видно от отбелязването в свидетелството му за съдимост, този процесуален ред за решаване на делото не му е бил непознат, доколкото се е възползвал от него при постановяване на три от предходните влязли в сила присъди. Липсват данни да е мотивиран от защитника да се признае за виновен в престъпление, което не е извършил, в какъвто смисъл е съображението му. Преди да одобри споразумението съдът е изпълнил задължението си по чл. 382 НПК, като е проверил дали за фактите, признатите от подсъдимия в съдебно заседание, са налице достатъчно събрани по надлежния процесуален ред в досъдебното производство доказателства. По делото са налице достатъчно подкрепящи ги доказателства и те се съдържат не в обясненията му пред разследващия орган, каквито твърди, че не е давал в отразения в протокола за разпит смисъл, а в протоколите за оглед на местопроизшествието и за доброволно предаване, а също така и в показанията на свидетелите Г. М., А. А., Й. Т., В. К. и Д. А.. Всеки от тях, под страх от наказателна отговорност и при отсъствие на данни за наличието на обстоятелства, които да са ги мотивирали да навредят на осъдения, като му припишат деяние, което не е извършил, е установил фактите, които лично е възприел. Първите четирима свидетели са категорични, че са заловили извършителите в момент на изкопаване на кабела, провели разговор с тях и разбрали, че целта им била да го предадат на вторични суровини. Възражения относно начина на събиране на тези доказателства от осъдения не се правят. По изложените съображения настоящият състав при второ наказателно отделение на Върховния касационен съд приема, че при постановяване на протоколното определение от 30.07.2010 год. постановено по НОХ дело №585/2010 год. по описа на Свиленградския районен съд, с което е одобрено споразумението между защитника и прокурора за прекратяване на наказателното производство, водено срещу Г. Г. Г. за престъпление по чл. 196 ал.1т.2 във вр. с чл. 195 ал.1т.4 и 5 НК, не са допуснати нарушения, които са основание за възобновяване на наказателното дело и направеното искане следва да бъде оставено без уважение, поради което и в същия смисъл Р Е Ш И: Оставя без уважение искането на осъдения Г. Г. Г. за възобновяване производството по НОХ дело № 585/2010 год. на Свиленградския районен съд и отмяна на постановеното по делото протоколно определение от 30.07.2010 год., с което е одобрено споразумението между прокурора и защитника за прекратяване на воденото срещу него наказателно производство за престъпление по чл. 196 ал.1т.2 във вр. с чл. 195 ал.1т.4 и 5 НК. Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: