Р Е Ш Е Н И Е № 352 гр. София, 27 септември 2013 година В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, Второ наказателно отделение, в съдебно заседание на шестнадесети септември две хиляди и тринадесета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ:ТАТЯНА КЪНЧЕВА ЧЛЕНОВЕ:ЕЛЕНА АВДЕВА ТЕОДОРА СТАМБОЛОВА при участието на секретаря НАДЯ ЦЕКОВА и на прокурора МАДЛЕН ВЕЛИНОВА изслуша докладваното от съдия Кънчева касационно дело № 1276 по описа за 2013 година и за да се произнесе взе предвид следното: Касационното производство е образувано по жалба на подсъдимия Я. С. Ч. срещу въззивна присъда № 22 от 10.04.2013 г. по внохд № 1391/2012 г. на Старозагорския окръжен съд с оплаквания за допуснати нарушения на закона и процесуалните правила. Иска се подсъдимият да бъде оправдан или освободен от наказателна отговорност на осн. чл.78а от НК след преквалифициране на деянието по чл.325 ал.1 от НК. Прокурорът от Върховната касационна прокуратура мотивира становище, че жалбата е неоснователна. Върховният касационен съд, второ наказателно отделение, след като обсъди доводите на страните и извърши проверка на атакувания съдебен акт установи следното: Старозагорският окръжен съд отменил присъда № 255/ 22.11.2012 г. по нохд № 2207/12 г., с която подсъдимият Ч. е бил оправдан и го признал за виновен в това, че на 28.07.2012 г. извършил действия, грубо нарушаващи обществения ред и изразяващи явно неуважение към обществото, като деянието е съпроводено със съпротива срещу орган на властта и на основание чл. 325 ал.2 вр. ал.1 от НК го осъдил на шест месеца лишаване от свобода. На осн. чл.66 ал.1 от НК отложил изпълнението на наказанието за срок от три години. По оплакването за допуснати нарушения на процесуалните правила. Първото възражение на подсъдимия е, че обвинителният акт не отговаря на изискванията по чл. 246 ал.2 от НПК, защото не са конкретизирани съставомерните признаци на престъплението по чл.325 ал.2 от НК- какви са били полицейските разпореждания, какви са обидите, отправени от него, в какво се изразява съпротивата му и срещу кои служители. Твърди се, че тази липса на конкретизация му е попречила да разбере в какво точно е обвинен и да организира защитата си. Върховният касационен съд намира възражение за напълно неоснователно. В обстоятелствената част на обвинителния акт са описани всички изискуеми от закона обстоятелства- времето и мястото на инцидента, имената и действията на полицейските служители, отправените от Ч. реплики към тях, предприетите от него действия, очертаващи начина на извършване на деянието. Прокурорският акт е достатъчно подробен и конкретен, формулира ясно обвинителната теза и предмета на делото, поради което правото на обвиняемия да разбере обвинението и да организира защитата си не е нарушено. Не се подкрепя от данните по делото и оплакването, че съдът неправилно е установил фактите, защото не е направил пълен анализ на доказателствата и въпреки противоречията между тях е приел, че подсъдимият е осъществил престъплението по чл.325 ал.2 от НК. Въпреки обема на жалбата, така формулирано, оплакването е бланкетно, доколкото не се посочва кои факти са неправилно установени, кои доказателствени източници не са обсъдени и какви противоречия между тях съзира защитата. От съдържанието на мотивите към присъда се установява, че Старозагорският окръжен съд е подложил на оценка обясненията на подсъдимия и показанията на тримата полицейски служители Ж., Г. и И., дадени по време на въззивното съдебно следствие, като е съобразил и заявеното от тях при извършените очни ставки. Обсъдени са и показанията на свидетелите Б., С. и Т., както и писмените доказателства по делото. Не се констатира превратна и необективна оценка на доказателствената съвкупност, като съдът е изложил фактическата обстановка, която приема за установена и която в по-голямата си част е идентична с приетата от първата инстанция. Повторните разпити на полицейските служители, в които и тримата еднозначно твърдят, че подсъдимият е отправил цинична реплика към тях са доказателствената основа за възприемане на това негово поведение като безспорно установено. Съдебният акт съдържа отговор на направените от защитата възражения. Обсъдени са наличните противоречия относно часа на извършване на деянието, като съдът е изложил аргументи защо приема, че инцидентът е станал около 16.30 ч. Обсъдени и отхвърлени като недоказани са и твърденията на подсъдимия, че е бил с влошено здраве и поради това е бързал да се прибере в дома, както и твърдението му, че делото е образувано защото той е направил оплакване срещу действията на полицаите. Фактическите изводи на съда са изградени след анализ на всички събрани доказателства и почиват на вярна интерпретация на свидетелските показания, поради което не са налице допуснати нарушения по чл.13 и чл.14 от НПК. По оплакването за нарушение на закона. Върховният касационен съд намира, че материалният закон е приложен правилно. Основните признаци на деянието, чрез което се осъществява престъплението хулиганство са непристойните действия, чрез които грубо се нарушава обществения ред и се изразява явно неуважение към обществото. В конкретния случай, съдът правилно е приел, че подсъдимият Ч. е извършил действия, с които е демонстрирал незачитане на обществото и принципите, върху които то е изградено. Тези действия се изразяват в арогантното и пренебрежително поведение с полицейските служители, отправената цинична реплика към тях и категоричния отказ да изпълни дадените му разпореждания. Преценката, дали въведената забрана за движение на товарни автомобили в този ден се отнася и до неговия автомобил е в правомощията на органите на полицията и се прави след проверка на превозното средство и товара му. Тази преценка не е предоставена на водача на МПС и субективната увереност на Ч., че забраната не се отнася до него /в каквото насока е едно от възраженията му/ не оправдава грубото му поведение и явното незачитане на установения в страната правопорядък. Последващите действия на подсъдимия- провеждане на камиона в движение, наложило преследването му с полицейския автомобил, повторното несъобразяване на неколкократните сигнали със стоп-палка да спре в дясно на пътя и създадената опасност на движението и за сигурността на св. Г.- очертават характеристиките на квалифициращия признак по чл.325 ал.2 от НК. Касационният състав споделя правните съображения на окръжния съд, че деянието е съпроводено със съпротива срещу орган на властта. Неоснователно е възражението за обективна несъставомерност, тъй като всяко едно от установените действия на Ч. представлява нарушение на Закона за движението по пътищата и следва да бъде санкционирано по административен ред. Преценката за наличие на престъпление се прави на база цялостното поведение на извършителя, което в случая разкрива ескалация на пренебрежителното, грубо и арогантно отношение към полицейските служители, изпълняващи задълженията си по опазване на обществения ред. Не са налице основания за оправдаване на подсъдимия Ч., нито за преквалификация на извършеното деяние по основния състав на престъплението „хулиганство”. Водим от горните съображения и на основание чл.354 ал.1 т.1 от НПК Върховният касационен съд, второ наказателно отделение Р Е Ш И : ОСТАВЯ В СИЛА присъда № 22/ 10.04.2013 г. на Старозагорския окръжен съд, постановена по внохд № 1391/2012 г. ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ: