6 Р Е Ш Е Н И Е № 471 София, 28.11.2011 година В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, Първо гражданско отделение, в съдебно заседание на двадесет и първи ноември две хиляди и единадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: КОСТАДИНКА АРСОВА ЧЛЕНОВЕ: ВАСИЛКА ИЛИЕВА ДАНИЕЛА СТОЯНОВА при участието на секретаря Даниела Цветкова и в присъствието на прокурора изслуша докладваното от съдията ДАНИЕЛА СТОЯНОВА гр. дело № 782/2011 година Производството е по чл.303 ал.1 т.1 от ГПК. Образувано е по молба вх.№ 52597 от 13.10.2008 год. за отмяна на влязлото в сила решение № 987 от 15.07.2008 год., постановено по гр.дело № 3101/2007 год. по описа на ІІ гражданско отделение на Върховния касационен съд, с което е отменено решението на Софийския градски съд, ІІ-А отделение от 06.03.2007 год. по гр.дело № 249/2005 год. и оставеното в сила с него решение на Софийския районен съд, 45-ти състав от 28.04.1999 год. по гр.дело № 1537/1995 год. в частта, с която са уважени искове с правна квалификация чл.108 ЗС; спорът е решен по същество като са отхвърлени предявените от С. З. Г., В. З. Н. и П. З. Н. против И. Ц. С., М. Г. П. и М. В. Н. искове с правна квалификация чл.108 ЗС за установяване правото на собственост на ищците върху нива от 2 дка в м.”Б. нива”, представляваща част от имот кад.№ 1929 по плана на [населено място] от 1954 год., идентичен с парцели № 1996-221 кв.м., № 1793-45 кв.м., № 1798-296 кв.м., № 1803-287 кв.м., № 1795-291 кв.м., № 1794-479 кв.м., № 1797-3 кв.м., № 1806-152 кв.м., [улица] кв.м., представляващ имот пл.№ 2462 по неодобрения кадастрален план на [населено място], м.”Б. нива” и осъждане на ответниците да им предадат владението на реални части от имота, както следва: И. Ц. С. – 291 кв.м. от имот пл.№ 1795, а М. Г. П. и М. В. Н. – 479 кв.м. от имот пл.№ 1797. Поддържаното от молителите С. З. Г., В. З. Н. и П. З. Н., починал на 19.12.2009 год. с правоприемници: съпруга Н. С. Н. и дъщеря С. П. Г., представлявани от адвокат А. Ж. от С. адвокатска колегия основание за отмяна е по чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК – наличие на нови доказателства - Удостоверение изх.№ ВС-01/3920/10.09.2008 год. на ОСЗ-П., Решение от 08.06.1998 год. по гр.дело № 5636/1997 год. на Софийския районен съд, 43-ти състав в производство по реда на чл.14, ал.3 ЗСПЗЗ, Решение № 5106-1 от 27.07.1998 год. ПК-П., Нотариален акт за собственост върху недвижим имот, възстановен по ЗСПЗЗ № 2, том І, рег.№ 265, дело № 47/1998 год. на Нотариус № 056-П. Т., Скица № 331/12.08.1998 год., Протокол за трасиране на имот от 11.03.1999 год., Скица-копие от неодобрен кадастрален план, Удостоверение изх.№ РД-94-3-3429 от 24.08.1998 год. на Район „П.”. Тези нови доказателства според молителите са от съществено значение за спора и поради това съставляват основание по чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК. В хода на производството представя и удостоверение № РО 02-203 от 10.12.2010г. като се позовава на нищожност на Решение №2563/16.02.1993г. на ПК “П.” като постановено от некомпетентен орган. Ответникът по молбата за отмяна И. Ц. С., представляван от адвокат В. Н. Б. от С. адвокатска колегия, взема становище за неоснователност на молбата. Претендира за направените по делото разноски пред настоящата инстанция. Ответникът М. Г. П., представлявана от адвокат П. Д. Н. от Търговищката адвокатска колегия, заявява становище за неоснователност на молбата. Ответниците по молбата за отмяна А. П. К., И. П. Д., М. В. Н. и Р. П. С. не вземат становище. Настоящият състав на ВКС, първо отделение, гражданска колегия, като взе предвид доводите на страните, във вр. със соченото основание за отмяна, съобразно данните по делото и правомощията си по чл. 303 и сл. ГПК, намира: Молбата за отмяна, постъпила в канцеларията на РС Варна на 09.05.2011год., е подадена в рамките на тримесечния преклузивен срок по чл. 305, ал. 1, т. 1 ГПК. Горното, наред с обстоятелството, че същата е заявена от надлежно конституирана страна в процеса, имаща правен интерес от предприетото процесуално действие, обосновават правен извод за процесуалната й допустимост. Разгледана по същество молбата за отмяна е неоснователна. Производството за отмяна е средство за извънреден, извънинстанционен контрол на влезли в сила решения само при наличие на изрично посочените в закона основания. В случая касаторът се позовава на новооткрити писмени доказателства. Съгласно чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК отмяна на влязло в сила решение може да се допусне, когато се открият нови обстоятелства или нови писмени доказателства от съществено значение за делото, които не са могли да бъдат известни при решаването му или с които страната не е могла да се снабди своевременно. Целта на производството за отмяна в тази хипотеза е да се избегне неправилното решаване на делото, когато то не е резултат на процесуално нарушение на съда или небрежност на страната. В процесния случай , за да отмени решението на Софийския градски съд и оставеното в сила с него решение на Софийския районен съд и да отхвърли предявените ревандикационни искове , касационният съд е приел, че решенията на органа по поземлената собственост са стабилни индивидуални административни актове, които не могат да бъдат отменяни или изменяни от органа, който ги е издал, при което последващото решение, постановено при незачитане стабилитета на предходното произнасяне, е нищожно като издадено от орган, неразполагащ с необходимата за валидно произнасяне материална властническа компетентност. При наличие на влязло в сила решение на поземлената комисия, с което е определен начина на възстановяване на собствеността върху процесния имот, а именно в нови реални граници, органът по поземлената собственост е бил длъжен да довърши административното производство по този ред, като на основание влезлия в сила план за земеразделяне постанови решение за възстановяване на собствеността на правоимащите върху индивидуално определен имот по плана /чл.27 ППЗСПЗЗ/. Като е издал последващо решение, с което в нарушение на закона е заявил воля за възстановяване на собствеността в стари реални граници, административният орган е постановил нищожен административен акт, който не е в състояние да снабди правоимащите със собственически права върху предмета на спора, при което гражданският съд, сезиран със спора за собствеността, е длъжен по реда на косвения съдебен контрол да констатира тази нищожност в мотивите си, като на това основание приеме, че ползващите се от нищожния акт лица не разполагат с необходимата за уважаване на собственическите им претенции материалноправна легитимация. В случай, че същите не могат да получат в собственост реално определен имот по влезлия в сила план за земеразделяне поради липса на свободен имот, който да им бъде предоставен по реда на чл.27 ППЗСПЗЗ, по аргумент от чл.11, ал.4 ЗСПЗЗ ще следва да бъдат обезщетени при условията и по реда на чл.10б ЗСПЗЗ, ако не могат да бъдат обезщетени със земи по чл.19 от закона. В случая с представените с молбата по чл.303 доказателства молителите целят да установят твърдението си, застъпено в процеса, че имотът им е бил възстановен по предвидения в ЗСПЗЗ ред с Решение №5106-1 от 27.07.1998г. на ПК П.. В тази връзка с тези доказателства не се разкриват нови обстоятелства по смисъла на закона. Доказателствата нямат и характеристиката на "ново писмено доказателство" по смисъла на закона. Представените с молбата за отмяна Решение от 08.06.1998 год. по гр.дело № 5636/1997 год. на Софийския районен съд, 43-ти състав в производство по реда на чл.14, ал.3 ЗСПЗЗ, Решение № 5106-1 от 27.07.1998 год. ПК-П., Нотариален акт за собственост върху недвижим имот, възстановен по ЗСПЗЗ № 2, том І, рег.№ 265, дело № 47/1998 год. на Нотариус № 056- П. Т., Скица № 331/12.08.1998 год., Протокол за трасиране на имот от 11.03.1999 год., Скица-копие от неодобрен кадастрален план, Удостоверение изх.№ РД-94-3-3429 от 24.08.1998 год. на Район „П.” са приети като доказателство от инстанциите по същество и обсъдени в съдебните актове. Следва да се има предвид и това, че необсъждането на дадени доказателства или това, че съдът не им е отдал правно значение за изхода на спора, са въпроси, свързани с обосноваността на решението и преценката дали са допуснати нарушения на съществени съдопроизводствени правила, но те са могли да се проверят само при редовния инстанционен контрол, който ВКС е осъществил по отношение решението на въззивния съд. По отношение на представеното с молбата писмено доказателство - Удостоверение изх.№ ВС-01/3920/10.09.2008 год. на ОСЗ-П.,съгласно което имотите в землището на [населено място] се възстановяват в стари реални граници, настоящият състав намира, че и същото няма характеристиката на "ново писмено доказателство" по смисъла на закона. На първо място по делото липсват данни и такива не са ангажирани от молителите досежно това , кога и по какъв начин са се снабдили с него. Липсват доказателства и за това непредставянето му пред инстанциите по същество да се дължи не на процесуално нарушение на съда или небрежност на страната, а на друга причина. За молителите не е съществувала пречка да се снабдят с подобно доказателство по време на висящността на процеса. Следва да се има предвид и това, че с това удостоверение не се установяват нови обстоятелства- удостоверение със сходно съдържание е било представено и прието като доказателство, съответно обсъдено в решението на съда/стр. пета/, още при първото въззивно производство- гр.д.№813/2000г. на СГС. След като по делото още след завеждането му в становището си по иска молителите са поддържали,че имотите в процесната местност са се възстановявали в стари реални граници, а не с план за земеразделяне, то е очевидно, че при проявена добра грижа по водене на процеса са могли да се снабдят с това доказателство своевременно и да го представят по време на разглеждане на делото. Нещо повече- в процесния случай същите са ангажирали доказателство със сходно съдържание и същото е било обект на преценка от инстанциите по същество. Способът за отмяна на влязло в сила решение по чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК визира само хипотези на невиновна невъзможност за представяне на доказателства и е недопустимо да бъде използван от страните за поправяне на пропуски от небрежно водене на процеса. За пълнота на изложението следва да се посочи и това, че това доказателство не променя изводите по същество на спора .По тези съображения ангажираните пред настоящата инстанция доказателства не обосновават отмяна на влязлото в сила решение. Съгласно нормата на чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК основание за отмяна са новооткритите или новосъздадени документи относно факти, които са били твърдени през висящността на процеса, но не са могли да бъдат доказани, поради липсата на тези документи. В този случай е необходимо заинтересованата страна да не е знаела за тях или макар и да е знаела, да не е била в състояние да се снабди с документа, за да го представи по делото, без незнанието или непредставянето да се дължат на липсата на нормално дължима грижа от нея. Не е налице основанието за отмяна и с оглед допълнително представеното в хода на производството удостоверение № РО 02-203 от 10.12.2010г. ,с което молителите целят да се прогласи нищожност на Решение №2563/16.02.1993г. на ПК “П.” като постановено от некомпетентен орган. Разпоредбата на чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК не е средство с помощта, на което страната може да поправи собствените си грешки и небрежност при попълване на делото с факти или доказателства. Необходимо е това обстоятелство или това ново доказателство, да не е могло да бъде известно на страната. Тя да е положила необходимите грижи за защита на своите интереси и въпреки това да не е била в състояние да открие въздигнатия като основание за отмяна факт или писмено доказателство, какъвто не е настоящия случай. В хода на процеса, молителите не са изградили и противопоставили никакво свое възражение конкретно с оглед на сегашното твърдение, че решението на ПК от 1993г. е нищожно, така че заявяването му за първи път с молбата за отмяна е недопустимо. Доводите за нищожност на решението на ПК”П.” от 1993г. и свързаните с него доказателства е следвало да се правят и представят в хода на съдебния процес с оглед евентуалното им обсъждане по съществото на спора от решаващия съд, но не и в извънинстанционното отменително производство. Въз основа на горното не се установява наличие на основанието по чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК и подадената молба за отмяна следва да се остави без уважение. Водим от горното, Върховният касационен съд, състав на Първо отделение Р Е Ш И : ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молба вх.№ 52597 от 13.10.2008 год.,подадена от молителите С. З. Г., В. З. Н. и П. З. Н., починал на 19.12.2009 год. и заместен в процеса от Н. С. Н. и С. П. Г., представлявани от адвокат А. Ж. от С. адвокатска колегия, за отмяна на влязлото в сила решение № 987 от 15.07.2008 год., постановено по гр.дело № 3101/2007 год. по описа на ІІ гражданско отделение на Върховния касационен съд. Решението е окончателно. ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ: