Р Е Ш Е Н И Е № 31 гр. София, 01.02.2017 година Върховният касационен съд на Република България, второ наказателно отделение, в открито съдебно заседание на двадесет и седми януари две хиляди и седемнадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: Теодора Стамболова ЧЛЕНОВЕ: Галина Захарова Петя Шишкова при секретар Илияна Рангелова и в присъствието на прокурора от ВКП Гебрев, като разгледа докладваното от съдията П. Шишкова КНОХД № 1079/16. год. по описа на Върховния касационен съд, за да се произнесе, взе предвид следното: Касационното производство е образувано по реда на чл. 346, т.1 от НПК. С решение № 133 от 27.06.2016г., постановено по ВНОХД № 165/16г., Варненският апелативен съд, Наказателно отделение, е изменил частично, като е оправдал подсъдимия по обвинението за осъществено като форма на изпълнителното деяние несъхраняване в законоустановените срокове на счетоводни документи, присъда № 112 от 30.11.2015г., постановена по НОХД № 1225/14г. по описа на Варненския окръжен съд, с която П. П. И. е признат за виновен в осъществяване на две престъпления – че в периода от 14.02. до 15.08.2005г. в [населено място], при условията на продължавано престъпление в качеството на управител на [фирма], избегнал пращането на данъчни задължения в особено големи размери – 28 508,40лв, като потвърдил неистина в подадени пред НАП –В., справки-декларации по ЗДДС, както и че в периода от 14.06. до 14.11.2007г. в [населено място], при условията на продължавано престъпление в качеството на управител на [фирма], избегнал установяването и плащането на данъчни задължения в особено големи размери – 442 944,45лв., като потвърдил неистина пред ТД на НАП-В., и в справки-декларации по ЗДДС приспаднал неследващ се данъчен кредит. На основание чл.23, ал.1 от НК за осъществените престъпления по чл. 257, ал.1/отм./, вр. чл.255, ал.1/отм./, вр. чл.26, ал.1 и по чл.255, ал.3, вр. ал.1, т.2,4 и 7, вр. чл.26, ал.1 от НК му е наложено наказание „лишаване от свобода“ за срок от две години при първоначален общ режим на изтърпяване в затворническо общежитие от открит тип, а на основание чл.23, ал.3 от НК към така наложеното наказание е присъединена глоба в размер на 2000лв. С присъдата И. е осъден да заплати на Министъра на финансите обезщетение за причинени имуществени вреди в размер на 471 452, 85лв., в едно със законната лихва. Възложени са му разноските по делото. Защитникът на подсъдимия е обжалвал въззивния съдебен акт с касационна жалба, депозирана на 20.07.2016г. При призоваване на подсъдимия за съдебно заседание пред ВКС и след служебно изискани акт за смърт, удостоверение за наследници, за идентичност на имена, акт за раждане, справка от НБД „Население“, писмо от Дирекцията на Агенция за социално подпомагане в [населено място], писмо от Кмета на община „Д.“ и решение на Добричкия окръжен съд, е установено следното: Подсъдимият П. П. И. е починал на 02.08.2016г. в [населено място]. Негов единствен наследник е бил малолетният му син Д. П. И.. Майката на детето и негов законен представител С. С. Т. е сключила граждански брак с Р. А. Т. от [населено място] на 30.06.2016г. На 08.09.2016г. Д. И. е регистриран на адреса на Т. в [населено място]. С решение на Добричкия окръжен съд, влязло в законна сила на 11.11.2016г. е допуснато пълно осиновяване на Детето Д. от съпруга на майката. На 23.11.2016г. му е издаден нов акт за раждане и имената му са променени на Д. Р. Т.. В съдебно заседание се явява защитникът на починалия подсъдим, който предвид обстоятелството, че пълномощията му са прекратени на основание чл.41 от ЗЗД, не взима становище по съществото на делото. Гражданският ищец – Министърът на финансите, писмено е уведомил съда, че няма да участва в касационното производство и е представил писмени бележки. Представителят на прокуратурата счита, че постановените присъда и решение следва да бъдат отменени и производството по делото да бъде прекратено. Върховният касационен съд, II наказателно отделение, след като обсъди доводите на страните намери, че наказателното производство по делото следва да бъде прекратено, а постановените съдебни актове - отменени. Налице е хипотезата на чл.79, ал.1, т.1 от НК, при която намира приложение процедурата по чл.354, ал.1, т.2, вр. чл.24, ал.1, т.4 от НПК. Производството следва да бъде прекратено и в гражданската му част, независимо от постановеното с ТР № 1/2013г. на ОСНК, според което въззивната и касационната инстанции се произнасят с решение по приетия за съвместно разглеждане граждански иск, ако някое от основанията по чл. 79, ал. 1 НК настъпи при разглеждането на делото в тези инстанции и наказателното производство бъде прекратено. В конкретния случай липсва правоприемник на починалия ответник. Единственият наследник на подсъдимия – детето Д., е загубил това свое качество поради факта на пълното осиновявавне. Съгласно разпоредбата на чл.101 ал.1 от Семейния кодекс, при пълното осиновяване правата и задълженията между осиновения и неговите роднини по произход се прекратяват. Това се отнася и до правото на наследяване. Водим от горното, съдът Р Е Ш И : Отменя решение № 133 от 27.06.2016г. по ВНОХД № 165/16г. на Варненският апелативен съд и присъда № 112 от 30.11.2015г. по НОХД № 1225/14г. на Варненския окръжен съд. Прекратява наказателното производство по КНД № 1079/2016г. по описа на Върховния касационен съд, ІІ наказателно отделение. Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.