Р Е Ш Е Н И Е № 30 гр.София, 28.02.2024г. В ИМЕТО НА НАРОДА ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Първо отделение, в публично заседание на петнадесети февруари през две хиляди и двадесет и четвърта година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: БОЯН БАЛЕВСКИ ЧЛЕНОВЕ: КРИСТИЯНА ГЕНКОВСКА АНЖЕЛИНА ХРИСТОВА при участието на секретаря Петя Петрова като изслуша докладваното от съдията Генковска т.д. № 1605 по описа за 2023 год., за да се произнесе взе предвид следното: Производството е по чл.47 и сл. ЗМТА. Образувано е по искова молба от Р. Т. П. за отмяна на арбитражно решение № 29/29.08.2023г. по абр.дело № 346/2022 г. на АС София при Сдружение „Правна помощ и медиация“, с което ищцата е осъдена да заплати на „Етажна собственост на комплекс от затворен тип „Анима“, с адрес: [населено място], р-н „В.“, [улица], представлявана от „Ралевица“ЕООД, сумата от 3032,17лв. – дължими и неплатени годишни вноски за основен ремонт, дължими за 2019 г., 2020 г., 2021 г. и 2020 г., съобразно чл.6 и чл.7 от „Клаузи на договор за управление на общите части в жилищен комплекс от затворен тип „Анима“ от 04.08.2016 г., ведно със законната лихва върху посочената главница от подаване на исковата молба до окончателното плащане. В исковата молба се навеждат доводи за липса на арбитражно споразумение, което да обвързва страните на осн. чл.47, ал.1, т.2 ЗМТА. Твърди се, че между страните липсва сключено арбитражно споразумение. В случая сключеният договор за управление на общите части обвързва само инвеститора и ищцата, но не и Етажната собственост, която е била страна в арбитражното производство. Освен това счита, че валидно арбитражно споразумение може да се сключи само при участие на всички етажни собственици в него, което в случая не е налице. Процесният договор за управление на общите части е бил сключен на осн. чл.2 от ЗУЕС. Ищцата счита, че същият е нищожен, тъй като не се касае за жилищен комплекс по см. на §1, т.3 от ДР на закона. Иска се отмяна на арбитражното решение. Претендират се съдебни разноски. Ответникът „Етажна собственост на комплекс от затворен тип „Анима“ е депозирал отговор на исковата молба, с който оспорва основателността на молбата. Счита, че след като ищцата е подписала приложение № 3 към предварителен договор от 24.07.2018г., нотариален акт от 21.08.2018г. и изявление от същата дата за приемане на клаузи на договор за управление на общите части в [жк], то между инвеститора и собственика е сключено арбитражно споразумение. Посоченият договор е предвиден по чл.2 от ЗУЕС. Процесната сграда отговаря на законовата дефиниция на понятието „жилищен комплекс от затворен тип“. Не следва употребената в правилото на §1, т.3 от ДР на ЗУЕС дума „сгради“ задължително да се тълкува като изискване за съществуване поне на две сгради. Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Първо отделение, след преценка на събраните по делото доказателства, доводите и възраженията на страните, приема следното: По допустимостта на исковата молба : Искът за отмяна на арбитражно решение, основан на чл.47 ЗМТА е процесуално допустим. Предявен е от надлежна страна, в рамките на тримесечния преклузивен срок по чл.48, ал.1 ЗМТА, считано от узнаване за арбитражното решение. По основателността на исковата молба: Арбитражният съд е бил сезиран с иск от ищеца „Етажна собственост на комплекс от затворен тип „Анима“ срещу Р. П. за заплащане на суми – главници за годишни вноски и вноски за основен ремонт и обезщетение за забава върху главниците от датата на падежите им до предявяване на иска, въз основа на Клаузи на договор за управление на общите части в жилищен комплекс от затворен тип „Анима“. Видно от НА №192/2018г. от 21.08.2018 г. на нотариус с рег. №384 и район на действие РС-С. „Ралевица“ЕООД е продало на Р. П. и П. П. недвижими имоти, находящи се в жилищна сграда в [населено място], [улица]. В т.5 от нотариалния акт е обективирана волята на купувачите, че потвърждават приложимостта и валидността по отношение на тях на Договор за управление на общите части на [жк], който договор се явява приложение и неразделна част от подписан на 24.07.2018г. между купувача и продавача предварителен договор и изрично страните са признали обвързаността си от този договор. Отделно Р. П. е подписала на 21.08.2018г. Изявление за приемане на Клаузи на договор за управление на общите части, които Клаузи са приети от инвеститора на жилищния комплекс от затворен тип – „Ралевица“ЕООД, на осн. чл.2 от ЗУЕС. С цитирания договор всеки един собственик на самостоятелен обект в жилищния комплекс възлагана на инвеститора, а последният се съгласява да осигурява срещу възнаграждение услуги по отношение на комплекса за цялата продължителност на договора – услуги за основен ремонт и по поддръжка, изпълнявани лично от него или от избрани от него изпълнители. Собствениците са поели задължение да заплащат на инвеститора възнаграждение за управление и разходите за изпълнение, както и да заплащат в срок годишна вноска и вноска за основен ремонт. В чл.13, ал.8 от Клаузите на договор за управление на общите части на [жк], че всички спорове във връзка с този договор ще бъдат решавани от Арбитражен съд - С. при Сдружение „ППМ“. Клаузите на договор за управление на общите части на жилищен комплекс от затворен тип и Изявлението за приемането им са подписани с нотариална заверка на подписа на направилите изявлението лица. Въз основа на гореизложеното съставът на ВКС прави следните изводи: На осн. чл.2 от ЗУЕС управлението на общите части на сграда в режим на етажна собственост, построени в [жк], се урежда с писмен договор с нотариална заверка на подписите между инвеститора и собствениците на самостоятелни обекти, като договорът се вписва от инвеститора в АВ по партида на всеки самостоятелен обект и е противопоставим на неговите последващи приобретатели. В случая твърдението по исковата молба пред арбитражния съд е, че такъв договор е сключен между инвеститора „Ралевица“ЕООД и Р. П., респективно по него се дължи от Р. П. заплащане на договорени суми и обезщетения за забава върху тях. От събраните доказателства по настоящето дело се установява, че договор с включена в него арбитражна клауза е сключен между „Ралевица“ЕООД и Р. П.. Следва да се съобрази приетото в решение по дело С-485/21 на СЕС, че физическо лице, собственик на апартамент в сграда – етажна собственост, трябва да се счита за „потребител“ по смисъла на Директива 93/13/ЕИО на Съвета от 5 април 1993г. относно неравноправните клаузи в потребителски договори, когато сключва договор с управител за целите на управлението и поддръжката на общите части на сградата, при условие че не използва апартамента за цели, които са свързани с търговската или професионалната му дейност. След като Р. П. е придобила самостоятелни обекти – апартамент и гаражна клетка, в процесната сграда, и не се твърди и не се доказва да ги използва за цели с оглед упражнявана търговска или професионална дейност, то тя притежава качеството потребител по смисъла на §13, т.1 от ДР на ЗЗП. От друга страна „Ралевица“ЕООД е инвеститор и по занятие извършва стопанска дейност като управител на етажната собственост. Видно от предметния обхват на договора по чл.2 ЗУЕС се касае до дейности по управление поддръжка на общите части на сгради в режим на етажна собственост, и годишни такси, събирани от управителя на това основание, които дейности не са изключени от предметния обхват на Директивата / така решеншя по дело С-147/16 и С-485/21 на СЕС/. Общ принцип на гражданското право е, че всички гражданскоправни спорове подлежат на арбитраж, ако има сключено арбитражно споразумение. Изключенията от този принцип са изрично посочени в закона. Съгласно изброяването в чл.19, ал.1 ГПК, това са споровете за неимуществени права; имуществените спорове за вещни права или владение на недвижим имот; споровете за издръжка; споровете за права, произтичащи от трудово правоотношение; споровете, по които едната от страните има качеството на потребител по смисъла на ЗЗП. Споровете, изчерпателно изброени в чл.19 ал.1 ГПК са неарбитрируеми. Със ЗИД на ГПК /ДВ, бр. 8/2017 г./ е извършена законодателна промяна на разпоредбата на чл. 19, ал. 1 ГПК, като забраната за уговаряне на арбитражни клаузи е разширена и спрямо спорове, по които едната от страните е потребител по смисъла на §13, т. 1 от ДР на ЗЗП. Със същия закон е въведена и нова ал. 4 на чл. 3 ЗЗП, съгласно която всяка клауза в договор, сключен между търговец и потребител, с която страните възлагат на арбитражен съд решаване на спор между тях, е недействителна. Действащата разпоредба на чл. 47, ал. 2 от ЗМТА / § 8, т. 5 от ЗИД на ГПК– ДВ, бр. 8/2017 г./ предвижда, че арбитражните решения, постановени по спорове, предметът на които не подлежи на решаване от арбитраж, са нищожни. Налага се извод, че спорът между страните е неарбитрируем по смисъла на чл.19, ал.1 от ГПК, а постановеното по този спор арбитражно решение, чиято отмяна се иска по реда на чл.47, ал.1 от ЗМТА, следва в това производство да бъде прогласено за нищожно на основание чл.47, ал.2 от ЗМТА. С оглед изхода от спора в полза на ищцата следва да се присъдят сторените от нея разноски за настоящето производство в размер на 121,29 лв.- държавна такса и 1150 лв. – адвокатско възнаграждение. Предвид изложеното, ВКС, състав на Първо отделение на Търговска колегия Р Е Ш И : ПРОГЛАСЯВА ЗА НИЩОЖНО решение № 29/29.08.2023г. по абр.дело № 346/2022 г. на АС София при Сдружение „Правна помощ и медиация“, с което Р. Т. П. е осъдена да заплати на „Етажна собственост на комплекс от затворен тип „Анима“, с адрес: [населено място], р-н „В.“, [улица], представлявана от „Ралевица“ЕООД, сумата от 3032,17лв. – дължими и неплатени годишни вноски за основен ремонт, дължими за 2019 г., 2020 г., 2021 г. и 2020 г., съобразно чл.6 и чл.7 от „Клаузи на договор за управление на общите части в жилищен комплекс от затворен тип „Анима“ от 04.08.2016 г., ведно със законната лихва върху посочената главница от подаване на исковата молба до окончателното плащане. ОСЪЖДА на „Етажна собственост на комплекс от затворен тип „Анима“, с адрес: [населено място], р-н „В.“, [улица], представлявана от „Ралевица“ЕООД да заплати на Р. Т. П. разноски по делото в размер на 1271,29 лв. Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: