Ключови фрази
Грабеж на движима вещ, придружен с тежка или средна телесна повреда, от които е последвала смърт * разглеждане на граждански иск в наказателното производство


Р Е Ш Е Н И Е

№ 458

София, 14 ноември 2013 година

В ИМЕТО НА НАРОДА


Върховният касационен съд на Република България, Второ наказателно отделение, в съдебно заседание на ..двадесет и пети октомври.... две хиляди и тринадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ :ТАТЯНА КЪНЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ :ЛИЛЯНА МЕТОДИЕВА
ГАЛИНА ЗАХАРОВА

при участието на секретаря…..НАДЯ ЦЕКОВА.......…и на прокурора....КИРИЛ ИВАНОВ.......изслуша докладваното от съдия Кънчева касационно дело № 1396 по описа за 2013 година и за да се произнесе взе предвид следното:

Касационното производство е образувано по жалби на подсъдимите Т. С. С. и Г. М. Я., подадени чрез служебните им защитници, срещу решение № 4 от 19.02.2013 г. по внохд № 805/ 2012 г. на Софийския апелативен съд. Оплакванията са за допуснати процесуални нарушения при формиране на фактическите изводи относно авторството, довели до неправилното им осъждане- касационни основания по чл.348 ал.1 т.1 и т.2 от НПК. Подсъдимият С. моли делото да бъде върнато за ново разглеждане, а подсъдимият Я.- да бъде оправдан.
В съдебно заседание подсъдимите и защитниците им поддържат жалбите на посочените в тях основания.
Прокурорът от Върховната касационна прокуратура и повереникът на частния обвинител и граждански ищец Е. С. В. мотивират становища, че авторството на деянието е доказано по несъмнен начин и жалбите следва да бъдат оставени без уважение.
Върховният касационен съд, второ наказателно отделение, като се запозна с атакуваното решение и обсъди доводите на страните, намери за установено следното:

С присъда № 18/ 22.09.2010 г. по нохд № 2515/10 г. Софийският градски съд признал подсъдимите за виновни в това, че на 15.08.2006 г. в съучастие като извършители, при продължавано престъпление направили опит да отнемат и отнели от владението на различни лица движими вещи на обща стойност 1027 лв. с намерение противозаконно да ги присвоят, като употребили сила и грабежът е придружен с нанасяне на средна телесна повреда на пострадалия С. В., от която последвала смъртта му. На осн. чл.199 ал.2 т.1 пр.2 вр. чл.198 ал.1 вр. чл.20 ал.2, вр. чл.18 ал.1 вр. чл.26 ал.1 от НК съдът наложил на Т. С. наказание 17 години лишаване от свобода, а на Г. Я. 15 години лишаване от свобода. Осъдил ги да заплатят обезщетения за неимуществени вреди на гражданските ищци- на Е. В. в размер на 40 хил.лв., на Роза В. в размер на 60 хил.лв. и на Б. Ц. в размер на 1000 лв.
С решение № 177/ 11.07.2011 г. по внохд № 335/2010 г. Софийският апелативен съд частично изменил присъдата, като оправдал подс. Я. по пункт ІІ от състава на продължаваното престъпление. По жалба на подсъдимите, с Решение № 120/ 01.08.2012 г. по н.д. № 193/12 г. ВКС ІІІ н.о. отменил въззивното решение в частта, с която е потвърдена присъдата и върнал делото за ново разглеждане.
С решението, предмет на настоящата касационна проверка, Софийският апелативен съд изменил присъдата. Признал подсъдимите за виновни, че са отнели сумата от 970 лв. по пункт ІІІ от състава на продължаваното престъпление от владението на Д. Г., а не от Б. Ц., като ги оправдал за разликата от 30 лв. Оправдал подс. С. по обвинението, че е извършил деянието по пункт ІІ в съучастие с подс. Я.. Отхвърлил предявения граждански иск от Б. Ц. срещу двамата подсъдими. Потвърдил присъдата в останалата й част.

Настоящият касационен състав намира, че Софийският апелативен съд не е допуснал процесуални нарушения при формиране на вътрешното си убеждение относно фактите по престъплението, в частност относно неговото авторство. Спазени са изискванията на процесуалния закон за всестранно, пълно и обективно изследване на всички събрани по делото доказателства.
Съдът е направил анализ на доказателствената съвкупност, събрана от първоинстанционния съд и при проведеното въззивно съдебно следствие. Използвани са и механизмите на закона за приобщаване на свидетелските показания на част от свидетелите, дадени на досъдебното производство и пред предишните съдебни състави. В изпълнение на указанията в отменителното касационно решение, Софийският апелативен съд е изложил изключително подробно установените фактически положения и доказателствата, от които те са изведени. Констатирал е значителни противоречия в показанията на свидетелите относно развитието на инцидента и участието на подсъдимите в нанесения побой над пострадалия, поради което е изложил подробни съображения кои кредитира с доверие и защо отхвърля останалите.
За извода си относно авторството на престъплението, съдът е ползвал показанията на свидетелките Д., С. и Т., които заявяват, че лично са видели подсъдимите С. и Я. да нанасят удари на пострадалия с тенджерата, с ръце и с ритници. Съобщеното от тях е частично подкрепено от показанията на св. Д. Г., сочещ и двамата като част от групата лица, които са преследвали него и пострадалия до гара „Захарна фабрика”, както и от показанията на свидетелите Ц. и Ш., лично възприели подс. С. като участник в инцидента. В подкрепа на изводите си по авторството, съдът е ценил и показанията на свидетелите М., К., П. И., С. и Д., които установяват факти от предшестващото и последващото инцидента поведение на подсъдимите и извънпроцесуалните им признания за нанесен от тях побой с цел отнемане на парите на пострадалия. За установяване на авторството на деянието съдът е ползвал и тази част от обясненията на подс. С., която се подкрепя от останалите гласни доказателствени средства, като е посочил защо не ги кредитира изцяло, както и защо не счита за достоверни обясненията на подс. Я., излагайки убедителни съображения.
Механизмът на причиняване на телесните увреждания на пострадалия и причинната им връзка с настъпилата смърт е изяснен и подробно описан в обстоятелствената част на решението. Експертните заключения са интерпретирани съобразно действителното им съдържание, включително и заключението на ДНК експертизата, като така е изпълнено задължителното указание в отменителното решение на ВКС. Заключението на експертите, че тежките травми в областта на тялото на пострадалия В.- контузията на лявото предсърдие на сърцето и кръвонасядане в областта на лявата ребрена дъга могат да бъдат получени при нанасяне на удари с юмруци и ритници, а нараняванията по челото му- от удари с тенджера е дало основание на решаващия съд да обоснове достоверността на показанията на свидетелките Т. и Д., доколкото те описват по идентичен начин действията на извършителите- удари с ръце, ритане с крака и използване на тенджера.
Неоснователно е възражението в касационната жалба на С., че съдът е нарушил правото му на защита, тъй като не са уважени доказателствени искания. Поначало, непълнотата на доказателствата не е касационно основание, а се преценява на плоскостта на изискването по чл. 13 от НПК, задължаващо съдът да вземе всички мерки за разкриване на обективната истина. Той може да прецени, че са събрани достатъчно по обем доказателства за установяване на релевантните факти и да отклони доказателствените искания на страните. Прегледът на материалите по делото сочи, че въззивният съд по свой почин е констатирал необходимост от преразпит на свидетели и на експерта по почеркова експертиза и е провел въззивно съдебно следствие, като не е проведен преразпит единствено на св. Т. поради невъзможност да бъде намерена и призована. Тази свидетелка обаче е разпитвана пред първоинстанционния съд и при предишното въззивно производство, като подсъдимите и техните адвокати са упражнили правото си лично да й задават въпроси. Дадените от нея показания са приобщени към доказателствената съвкупност по предвидения в НПК ред и са ценени от решаващия състав на САС при изграждане на вътрешното му убеждение, поради което правото на защита на касаторите не е ограничено. Голословно е оплакването, че съдът не е провел следствен експеримент, доколкото такова искане не е отправяно.
Водим от тези съображения, настоящият касационен състав прие, че въззивната инстанция не е допуснала процесуални нарушения при формиране на вътрешното си убеждение. Изложила е убедителни съображения за приетата безспорна установеност на съставомерните факти и на авторството на престъплението, поради което липсва основание за отмяна на решението. Материалният закон е приложен правилно, в съответствие с приетите факти. В жалбите липсват конкретни оплаквания по правото, поради което няма какво повече да се добави към убедителните аргументи, изложени от САС в атакуваното решение.
Решението следва да бъде изменено в гражданско-осъдителната му част. Установено е, че след постановяването му е починала гражданската ищца Роза В. В., поради което касационната инстанция конституира в правата й нейният единствен наследник Е. С. В.. Това налага подсъдимите да бъдат осъдени да платят обезщетението от 60 хиляди лева на него, вместо на починалата.
Ето защо и на основание чл.354 ал.1 т.1 от НПК Върховният касационен съд, второ наказателно отделение




Р Е Ш И :


ИЗМЕНЯВА решение № 4/ 19.02.2013 г. по внохд № 805/2012 год. на Софийския апелативен съд в частта, с която е уважен гражданския иск на Роза В. В., като ОСЪЖДА подсъдимите Т. С. С. и Г. М. Я. да заплатят обезщетение за неимуществени вреди в размер на 60 хиляди лева на Е. С. В., в качеството му на законен наследник на Роза В. В..
ОСТАВЯ В СИЛА решението в останалата му част.




ПРЕДСЕДАТЕЛ :


ЧЛЕНОВЕ: