5 О П Р Е Д Е Л Е Н И Е № 593 София, 21.07.2014 година ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, ЧЕТВЪРТО ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ в закрито съдебно заседание на седемнадесети юли две хиляди и четиринадесета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: Светла Цачева ЧЛЕНОВЕ: Албена Бонева Боян Цонев изслуша докладваното от съдията Цачева ч. гр. д. № 3042 по описа за 2014 год., и за да се произнесе взе предвид следното: Производство по чл. 274, ал. 3, т. 2 ГПК. С определение № 83 от 10.03.2014 г. по ч. гр.д. № 57/2014 г. на Бургаски апелативен съд е разрешено да се извърши на основание чл. 23, ал.4, т.7 ЗОПДИППД (отм.) разпоредителна сделка – продажба на товарен автомобил с рег. [рег.номер на МПС] , собственост на [фирма], [населено място]. С определение № 83 на въззивния съд е потвърдено постановеното първоинстанционно определение № 732 от 11.12.2013 г. по гр.д. № 144/2011 г. на Сливенски окръжен съд в частта му, с която е оставено без уважение искането на Й. Г. Б., П. Д. Б., [фирма] и [фирма] за разрешаване на действия на разпореждане с недвижими имоти, върху които е наложена възбрана за обезпечаване на искане по чл. 28, ал.1 ЗОПДИППД (отм.) по гр.д. № 144/2011 г. на Сливенски окръжен съд. Определението на Бургаски апелативен съд в частта му, с която е разрешена разпоредителна сделка с товарен автомобил с рег. [рег.номер на МПС] е обжалвано с частна касационна жалба вх. № 2614 от 25.03.2014 г., подадена от Комисия за отнемане на незаконно придобито имущество. Поддържа се, че са налице основания за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал.1, т.3 ГПК по въпроса допустимо ли е съдът да определя сам с кое от запорираните имущества да бъде извършена разпоредителна сделка или е ограничен от искането на молителя за разрешаване на разпореждане с определено имущество. С частна касационна жалба вх. № 2434 от 20.03.2014 г., определението на Бургаски апелативен съд е обжалвано изцяло и от Й. Г. Б., П. Д. Б., [фирма] и [фирма]. Поддържа се, че са налице основания за допускане на касационно обжалване на основание чл. 280, ал.1, т.1, т.2 и т.3 ГПК по въпросът (след уточнението му в съответствие с т.1 от ТР № 1 от 19.02.2010 г. ОСГТК ВКС): съставлява ли отказът да се даде разрешение за извършване на разпоредителна сделка с възбранено, посочено от молителя имущество за заплащане на разноски за производството по ЗОПДИППД (отм.) за адвокатско възнаграждение отказ от правосъдие. Обстоятелствата по делото са следните: С определение от 01.12.2009 г. по ч. гр.д. № 657/2009 г. на Сливенски окръжен съд е било допуснато обезпечение на бъдещ иск по чл. 28 ЗОПДИППД (отм.) на К. чрез налагане на възбрана и запор върху множество недвижими имоти в [населено място] и моторни превозни средства, собственост на Й. Г. Б., П. Д. Б., [фирма] и [фирма]. След предявяване на иска по чл. 28 ЗОПДИППД (отм.), с определение № 160 от 19.03.2011 г. на Сливенски окръжен съд е допуснато обезпечение и чрез налагане възбрана върху два поземлени имота в землището на [населено място], [община], собственост на [фирма] и запор върху 25 дружествени дяла от капитала на [фирма], собственост на П. Д. Б.. Постановеното първоинстанционно решение от 12.07.2013 г. по гр.д. № 144/2011 г. на Сливенски окръжен съд по иска с правно основание чл. 28 ЗОПДИППД (отм.), с което предявеният иск е бил частично уважен е било обжалвано от ответниците, които съдът е задължил да внесат държавна такса в размер на 13059 лева. С молба от 09.11.2013 г. ответниците са направили искане за разрешаване на разпоредителни сделки с част от запорираното имущество – четири недвижими имота, находящи се в [населено място] с оглед заплащане на дължимите в производството съдебни разноски, в т.ч. определената от съда държавна такса по въззивната жалба и адвокатско възнаграждение в размер на 209000 лева. С определение № 732 от 11.12.2013 г. по гр.д. № 144/2011 г., Сливенски окръжен съд е оставил без уважение искането за разрешаване на действия на разпореждане с имоти, върху които е наложена възбрана за обезпечаване на иска по чл. 28, ал.1 ЗОПДИППД (отм.) по гр.д. № 144/2011 г. на Сливенски окръжен съд. С определение № 83 от 10.03.2014 г. по ч. гр.д. № 57/2014 г., Бургаски апелативен съд е разрешил да се извърши на основание чл. 23, ал.4, т.7 ЗОПДИППД (отм.) разпоредителна сделка – продажба на товарен автомобил с рег. [рег.номер на МПС] , собственост на [фирма], [населено място], потвърждавайки първоинстанционното определение в останалата му част. Въззивният съд е приел, че няма доказателства за уговорено адвокатско възнаграждение в размер на 209000 лева, поради което искането за разпоредителна сделка с имоти на тази стойност е неоснователно. Приел е, че стойността на едно от запорираните моторни превозни средства е най-близка до размера на дължимата държавна такса, поради което е разрешил продажбата на определен от него товарен автомобил. Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение намира, че касационно обжалване на въззивното определение на Бургаски апелативен съд следва да бъде допуснато на основание чл. 280, ал.1, т.3 ГПК по въпросите включва ли се в разноските по делото по иска по чл. 28 ЗОПДИППД (отм.) и дължимото възнаграждение за адвокатска защита и може ли съдът да разреши извършването на разпоредителна сделка с имущество, различно от посоченото от молителя по искане по чл. 23, ал.4 т.7 ЗОПДИППД (отм.). Съгласно чл. 23, ал.4 т.7 ЗОПДИППД (отм.), съдът може да разреши извършване на плащане или на други разпоредителни действия с имущество, върху което са наложени обезпечителни мерки по този закон, когато това е необходимо за: заплащане на разноски във връзка с производството по този закон. Когато обезпечителни мерки са наложени върху цялото налично имущество на ответника по иска по чл. 28 ЗОПДИППД (отм.), разрешаването на плащане или други разпоредителни действия със запорирано или възбранено имущество гарантира на ответника възможност за участие в съдебното производство. Несъмнено, разноските за производството по закона се включват всички съдебни разноски, в т.ч. държавни такси и адвокатски възнаграждения. Същевременно, необходимостта имуществото да служи като обезпечение при евентуалното уважаване на иска по чл. 28 ЗОПДИППД (отм.) задължава съда да извърши преценка за размера на необходимите разноски, поради което адвокатското възнаграждение следва да се определя в размер, съобразен с Наредбата за минималните размери на адвокатските възнаграждения. Това са необходими за производството разноски, поради което за да бъде освободено имущество на тази стойност не е необходимо молителят да представи сключения вече договор с адвокат – средствата са му необходими именно, за да сключи договор за правна помощ. Законът не ограничава съда да разреши извършване на разпоредителна сделка само с имущество, посочено от молителя. Както вече Върховният касационен съд се е произнесъл с определение № 494 от 04.07.2012 г. по ч. гр.д. № 393/2012 г. на ІV г.о., постановено в производство по чл. 274, ал.3, т.2 ГПК, освободеното имущество трябва да съответства на необходимите съдебни разноски, поради което преценката с кое имущество да се разреши разпоредителна сделка се извършва с оглед на конкретните обстоятелства. По делото е установено, че освен дължимата държавна такса в размер на 13059 лева, молителите са договорили адвокатско възнаграждение в размер на 209000 лева. При цена на иска 3045577 лева, размера на дължимото възнаграждение по чл. 7, ал.2, т. 4 от Наредба № 1 за минималните размери на адвокатските възнаграждение от 2004 г. е в размер на 91896,71 лева, предвид което общо дължимите за производството пред въззивната инстанция разноски са в размер на . лева, за покриване на който размер следва да бъде разрешено извършване на разпоредителни сделки със запорирано имущество. Молителите са посочили четири възбранени недвижими имота, по отношение на които молят да бъде разрешена продажба – два поземлени имота в [населено място], ведно с построените в тях построени в тях сгради и два незастроени поземлени имота. Предвид оценката на имотите, стойността от продажбата на три от тях – поземлен имот с идентификатор. с площ от 2094 кв.м., ведно с построената сграда с идентификатор . с площ от 291 кв.м. с цена 66431 лева, поземлен имот с идентификатор 67338518186 с административен адрес [населено място], [улица] площ от 284 кв.м., ведно със сграда с идентификатор [ЕГН].1 с цена 23411,80 лева и УПИ, находящ се в [населено място], [улица] площ от 313 кв.м. с цена 10184,40 лева се явява достатъчна за необходимите за производството разноски, поради което продажбата им следва да бъде разрешена. Искането за продажбата на четвъртия имот, посочен от молителите се явява неоснователно, тъй като реализираната от имота стойност би надвишила действително необходимите разходи на ответниците по делото. Предвид изложеното, обжалваното въззивно определение следва да бъде отменено и постановено ново по съществото на процесуалния въпрос, с което искането по чл. 23, ал.4, т.7 ЗОПДИППД (отм.) се уважи по отношение на посочените по горе недвижими имоти. Воден от изложеното, Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение О П Р Е Д Е Л И : ДОПУСКА касационно обжалване на определение № 83 от 10.03.2014 г. по ч. гр.д. № 57/2014 г. на Бургаски апелативен съд. ОТМЕНЯВА определение № 83 от 10.03.2014 г. по ч. гр.д. № 57/2014 г. на Бургаски апелативен съд. РАЗРЕШАВА да се извърши разпоредителна сделка продажба на недвижими имоти както следва: поземлен имот с идентификатор ... с площ от 2094 кв.м., ведно с построената сграда с идентификатор . с площ от 291 кв.м.; поземлен имот с идентификатор 67338518186 с административен адрес [населено място], [улица] площ от 284 кв.м., ведно със сграда с идентификатор [ЕГН].1 и УПИ, находящ се в [населено място], [улица] площ от 313 кв.м. ОТХВЪРЛЯ искането за извършване на разпоредителна сделка с УПИ с идентификатор ., находящ се в [населено място], [улица] площ от 498 кв.м. Определението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: