РЕШЕНИЕ № 50153 гр. София, 21 декември 2022 г. В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, трето наказателно отделение, в съдебно заседание на осемнадесети ноември две хиляди и двадесет и втора година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: БЛАГА ИВАНОВА ЧЛЕНОВЕ: КРАСИМИРА МЕДАРОВА МАРИЯ МИТЕВА при участието на секретаря: Невена Пелова и в присъствието на прокурора Нина Панчева изслуша докладваното от съдия Мария Митева н. дело № 642/2022 година Производството по делото е образувано на основание чл. 346, т. 1 от НПК по касационна жалба на подс. М. Б. В., депозира чрез защитника й - адв. Е. Т. и по касационна жалба на подс. М. Б. В., депозирана чрез защитника й - адв. Х. К. срещу присъда № 1/02.02.22 г. по ВНОХД № 1149/21 г. по описа на Апелативен съд – София, шести състав. И в двете касационни жалби се излагат аргументи за незаконосъобразност на атакувания съдебен акт, тъй като неправилно е приложен материалния закон, допуснати са съществени процесуални нарушения и наложеното наказание е явно несправедливо. Сочи се, че съдебният акт на въззивния съд не е мотивиран в достатъчна степен, липсва задълбочен анализ на доказателствените източници, едностранчиво са оценени доказателствата, които са във вреда на подсъдимата, както и че част от изводите на съда са вътрешно противоречиви. Излагат се и съображения за съществено процесуално нарушение, свързано с формирането на вътрешното убеждение на въззивната инстанция. Сочи се, че е допуснато смесване на норми от страна на обвинението, като неправилно е посочен чл. 6 ЗДДС, а не чл. 9 ЗДДС, а това препятства възможността на подс. В. да разбере в какво е обвинена. Развиват се и доводи, че данъчните задължения са правилно установени и е налице реалното им плащане, като очевидно фискът не е ощетен. Подчертава се, че са налице доказателства за наличието на инвестиционен проект и направено плащане за същия. Излагат се аргументи за това, че въззивният съд неправилно е интерпретирал норми от АПК, ДОПК, ЗДДС и други законови актове. Във връзка със състава на престъплението по чл. 255, ал.1, т. 6 НК се сочи, че по фактура № 116/25.07.2014 г. е направено действително плащане, като се развиват съображения за наличието или липсата на данъчна измама. Цитирана е многобройна практика на СЕС, с която въззивната инстанция не се е съобразила и не е анализирала. Акцентира се и на това, че неправилното разбиране на приложимите норми, е довело до погрешни изводи, формирани от състав на Софийския апелативен съд. По отношение на явната несправедливост на наложеното наказание се изтъква, че въззивната инстанция е подценила значението на наличните по делото смекчаващи отговорността обстоятелства и неправилно дългият срок на наказателното производство, не е отчетен като фактор, който да доведе до приложението на чл. 55 НК. Отправеното искане е за отмяна на атакуваната присъда и оправдаване на подсъдимата, а алтернативно за отмяна на присъдата и връщане на делото за ново разглеждане поради допуснати отстраними съществени процесуални нарушения, довели до неправилно приложение на материалния закон или за изменяване на присъдата и намаляване на наложеното на подс. В. наказание. В съдебното заседание пред касационната инстанция защитникът на подс. М. В., адв. К., поддържа касационната жалба по изложените в нея съображения. Изтъква, че са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, съдът не е формирал вътрешното си убеждение въз основа на закона и доказателствата по делото и е допуснато смесване и неправилно приложение на норми на ЗДДС. Сочи, че не е отчетено, че липсва ощетяване на фиска и не е взето предвид, че с решение на директора на Дирекция ОДОП ревизионният акт е отменен. Подчертава, че използваната от САС терминология е относима към Закона за корпоративното подоходно облагане, но не и към ЗДДС. Развиват се и доводи за налично вътрешно противоречие в мотивите на въззивния съд. Акцентира се и на това, че изводите на въззивната инстанция за виновността на подсъдимата, не почиват на съвкупен анализ на доказателствата по делото. В заключение се отправя искане атакуваната присъда да бъде отменена и подс. М. В. да бъде призната за невинна и оправдана по предявеното й обвинение, а алтернативно са иска присъдата на въззивния съд да бъде отменена и делото да бъде върнато за ново разглеждане от друг състав на съда или да бъде изменена и бъде намалено наложеното на подсъдимата наказание. Защитникът на подсъдимата, адв. П. се присъединява към изложените от адв. К. доводи и към направените искания. Подс. М. В. в лична защита изразява съгласие с аргументите на защитниците си. Изтъква, че като управител на дружеството винаги се е стремяла то да се развива и да плаща данъците си. Представителят на Върховната касационна прокуратура предлага касационните жалби да бъдат оставена без уважение, като неоснователни. Развива доводи, че не е допуснато нарушение на материалноправните разпоредби и приетите фактически обстоятелства от въззивния съд правилно са подведени под нормата на чл. 255, ал. 3 вр. ал. 1, т. 2, т. 6 и т. 7 НК. Сочи, че чрез съответните доказателствени способи са установени всички елементи от обективната и субективната страна на престъплението. Излага съображения, че обективно подсъдимата е подала справка – декларация по ЗДДС, в която е потвърдила неистина с цел да осуети установяването и плащането на данъчни задължения в особено големи размери. Използван е документ с невярно съдържание и подс. М. В. е приспаднала неследващ се данъчен кредит в размер на 116 585, 07 лева. Изтъква, че правилно е прието от въззивния съд, че не е бил изготвен и не бил наличен инвестиционен проект, поради което и изводът за липса на реално осъществена услуга по смисъла на чл. 9 ЗДДС, е верен. Подчертава и, че не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, тъй като доказателствените източници са обсъдени съвкупно и обективно. Счита, че наложеното наказание е справедливо, отчетени са всички смекчаващи и отегчаващи отговорността обстоятелства, поради което не са налице основания за намаляването му. Предлага атакуваната присъда да бъде оставена в сила. В последната си дума подс. М. В. моли касационните жалби да бъдат уважени. Върховният касационен съд, Трето наказателно отделение, като обсъди доводите на страните и извърши проверка в пределите по чл. 347, ал. 1 от НПК, намери за установено следното. Касационните жалби са допустими, а разгледани по същество са основателни. С присъда № 260004 от 16.03.2021 г. на Окръжен съд – Перник, наказателен състав по НОХД № 66/2020 г. подсъдимата М. Б. В. е призната за НЕВИНОВНА в това, че на 11.08.2014 година в [населено място], като представляващ и управляващ „фирма" [населено място] е избегнала установяване и плащане на данъчни задължения в особено големи размери на стойност 116 585,07 лева, като е потвърдила неистина в подадена справка-декларация по ЗДДС, вх.№ 14001085936/ 11.08.2014 година за данъчен период 01.07.2014 година до 31.07.2014 година на „фирма" [населено място], която се изисква по силата на чл. 125, ал. 1 и ал. 8 от ЗДДС вр. чл. 116 ППЗДДС, пр.13 пред ТД-НАП [населено място], офис /населено място/, като в раздел „Б", клетка 31 „данъчна основа на получени доставки с право на пълен данъчен кредит" е декларирала стойност 115 796,31 лева вместо минус 467 129,02 лв., в раздел „Б", клетка 41 „ДДС с право на пълен данъчен кредит" декларирала сума в размер на 23159,25 лв. вместо минус 93 425,82 лв. и в раздел „В" „резултат за периода", кл. 50 „ДДС за внасяне" е декларирала сума в размер на 5524,59 лева, вместо 122 109,66 лв. за внасяне, и като е ползвала документ с невярно съдържание, който не отразява обективната истина, като счетоводно отразила,записала и представила пред ТД-НАП [населено място], офис /населено място/ фактура за неосъществена /фиктивна/ сделка в дневник за покупки на „фирма" [населено място] и в посочената справка-декларация, а именно: данъчна фактура №116 /25.07.2014 година с данъчна основа 695 000,00 лв. и начислен ДДС в размер на 139 000,00 лева, е приспаднала неследващ се данъчен кредит в размер на 116 585,07лева, поради което на основание чл. 304 от НПК е ОПРАВДАНА по повдигнатото й обвинение за извършено престъпление по чл. 255, ал. З вр. ал. 1, т. 2,т. 6 и т. 7 НК. Съдът е постановил веществените доказателства-оригинал на договор №10/17.12.2012 година ,л.л.66-74,том 1 ДП,оригинали на три фактури,л.л.57-59,т.П ДП и оригинал на инвестиционен проект ,лист 101-125,том II ДП,да се върнат на „фирма".. Произнесъл се е, като е постановил разноските по делото да останат за сметка на Държавата. Въззивното производство пред САС е образувано по протест на прокурор при Окръжна прокуратура – Перник. С присъда № 1 от 02.02..2022 г. на Апелативен съд – София, шести състав по ВНОХД № 1149/2021 г. присъда №260004 от 16.03.2021 година на Окръжен съд - Перник, наказателно отделение, постановена по НОХД №66/2020 година по описа на съда е ОТМЕНЕНА и вместо това подсъдимата М. Б. В., [дата на раждане] в [населено място], живуща в [населено място], [улица], [жилищен адрес] българка, български гражданин, с висше образование, управител на „фирма", омъжена, неосъждана, ЕГН [ЕГН] е призната за ВИНОВНА в това, че на 11.08.2014 година в [населено място], като представляващ и управляващ „фирма" [населено място] е избегнала установяване и плащане на данъчни задължения в особено големи размери на стойност 116 585,07 лева, като е потвърдила неистина в подадена декларация-справка декларация по ЗДДС №14001085936 от 11.08.2014 година за данъчен период 01.07.2014 година до 31.07.2014 година на „фирма" [населено място], която се изисква по силата на чл. 125, ал. 1 и ал. 8 ЗДДС вр. чл.116 от ППЗДДС, прил.13, пред ТД на НАП София, офис /населено място/, като в раздел „Б" клетка 31 „данъчна основа на получени доставки с право на пълен данъчен кредит" е декларирала стойност 115 796,31 лева, вместо минус 467 129,02 лева, в раздел „Б" клетка 41 „ДДС с право на пълен данъчен кредит" декларирала сума в размер на 23 159,25 лева, вместо минус 93 425,82 лева и в раздел „В" „резултат за периода" в клетка 50 „ДДС за внасяне" е декларирала сума в размер на 5524,59 лева, вместо 122 109,66 лева за внасяне,и като е ползвала документ с невярно съдържание,който не отразява обективната истина,като счетоводно отразила, записала и представила пред ТД на НАП /населено място/, офис /населено място/ фактура за неосъществена /фиктивна/ сделка в дневник за покупки на „фирма" [населено място] и в посочената справка-декларация, а именно: данъчна фактура №116/25.07.2014 година с данъчна основа 695 000,00 лева и начислен ДДС в размер на 139 000,00 лева, е приспаднала неследващ се данъчен кредит в размер на 116585,07 лева, поради което на основание чл. 255, ал. З вр. ал. 1, т. 2, т. 6 и т. 7 от НК и чл.55 ал. 1, т. 1 и ал. З НК и е наложено наказание „лишаване от свобода" за срок от 1 /една/ година. На основание чл. 66, ал. 1 НК изпълнението на наложеното наказание „лишаване от свобода” е отложено за срок от три години, считано от влизане на присъдата в сила. Оплакванията в касационните жалби са свързани с основанията по чл. 348, ал. 1, т. 1, т. 2 и т. 3 НПК. В касационните жалби се поддържа, най-общо, че обстоятелствата по делото не са изследвани обективно, всестранно и пълно, някои доказателствени средства са игнорирани или тълкувани превратно. Навеждат се доводи са незаконосъобразно формирано вътрешно убеждение на въззивния съд и за липса на задълбочен анализ на доказателствените източници. При касационната проверка Върховният касационен съд констатира, че атакуваното въззивно решение е постановено в нарушение на чл. 13, ал. 1, чл. 14 и чл. 305, ал. 3 НПК. В настоящия казус инстанционните съдилища не са положили достатъчно усилия за разкриване на обективната истина. Доказателствените материали по делото обаче не са анализирани от въззивната инстанция с нужното внимание и прецизност, някои са пренебрегнати, а и не всички доказателства и доказателствени средства са съпоставени помежду им. Обясненията на подсъдимата са почти напълно игнорирани и не са подложени на нужния анализ и съпоставени с всички останали доказателствени източници. Не са изложени и аргументи от какво се опровергават. Всъщност до голяма степен декларативно е посочено, че на обясненията на подс. М. В. не се дава вяра. Въззивният съд се е позовал единствено на отделни извадки от обясненията на подсъдимата, без да обсъди действителното им съдържание. Обясненията й не са били съпоставени ефективно с останалите доказателствени материали. От друга страна въззивната инстанция изобщо не е подложила на самостоятелен анализ показанията на свидетелите Ф., М. и С.. Без собствена оценъчна дейност и съдържателна съпоставка на посочените гласни доказателствени средства, въззивният съд е заключил, че показанията на цитираните свидетели са достоверни. Тук следва да се отбележи, че обвързаността на поведението на св. Ф. с инкриминираните факти, безусловно е задължавало съда да подходи с особено внимание и прецизност при проверката и оценката на получената информация. Нужно е да се развият и надлежни съображения защо въззивният съд счита, че показанията на св. Ф. са напълно достоверни, а не са продиктувани от някаква лична заинтересованост, след като е установено по делото, че и през месец юли 2014 г., когато тя не е била управител на „фирма”, е развивала дейност в негова полза и е подписвала документи от името на дружеството, което е установено по експертен път. Вярно е, че оценката на свидетелските показания е суверенно правомощие на съда по същество, но тяхното определяне като достоверен или недостоверен източник на доказателствена информация изисква внимателно да ги анализира поотделно и при съпоставка с останалите доказателствени материали съобразно логическата им зависимост, като изложи ясни и достатъчно изчерпателни мотиви, позволяващи без усилия да се проследи пътят, по който е вървял при формиране на вътрешното си убеждение. Без адекватен отговор е останал и въпроса кой е представил от името на св. С. С. в [община] заявлението за съгласуване на инвестиционния проект и издаване на разрешение за строеж. Приложените по делото ревизионни актове и решение № 70 от 16.01.2018 г. на директора на Дирекция ОДОП, както и акта за възстановяване и прихващане № П – 22001418079554-004-001/23.06.2018 г. на НАП са изброени и описани коректно от въззивната инстанция, но те изобщо не са били подложени на анализ и оценка и не е отразено каква е тяхната информативна стойност и относимост към предмета на доказване в конкретния казус. Писмото от община – Перник от 2017 г. също не е било интерпретирано и обсъдено в контекста на останалите доказателствени материали, а декларативно е отчетено от въззивната инстанция, че въпреки описаното в него, че идеен проект има, то идеен проект не съществува. В този ред на мисли основателно е възражението, залегнало в касационните жалби, че мотивите на въззивния съд по отношение на това има ли идеен проект или не, са вътрешнопротиворечиви. Обективният прочит на мотивите на САС показва, че от една страна на два пъти въззивният съд е изразил становище, че идеен проект изобщо не съществува, но едновременно с това е прието, че идеен проект е представен, но той е компилация от два проекта и не е изготвен и осъществен от лицето, което се сочи като негов автор, а именно свидетелката – архитект О. Д., поради което представлява неистински документ. Поначало съдът трябва да бъде последователен в своите изводи, а в конкретния случай, това не е така. От изложеното по-горе се налага и извода, че волята на въззивния съд не е надлежно обективирана и поставя в невъзможност касационната инстанция да осъществи ефикасен контрол върху атакувания съдебен акт. Що се отнася до субективната страна на деянието въззивната инстанция е изложила съображения, които в по-голямата си част са общотеоретични. Развитите конкретни доводи за наличието на пряк умисъл при подсъдимата на плоскостта на настоящия казус са непълноценни, тъй като някои обстоятелства изобщо не са били обсъдени и взети предвид. Въззивният съд е посочил, че св. Ф., не е била в състояние да изпълни задълженията си по т. 3, чл. 19 от договора, защото не е правоспособен проектант. След това са изложени аргументи, че одсъдимата изначално е знаела това и, че както възложителя, така и изпълнителя не са предприели никакви действия във връзка с изготвянето на идейния проект. В т. III.3 от договора обаче е записано, че изпълнителя е длъжен да извърши възложените му проучвателни и проектни работи лично или като ръководител на екип от специалисти с висока професионална квалификация. Това обстоятелство не е обсъдено от контролираната инстанция. Разсъжденията за това какво е знаела или е трябвало да знае подсъдимата, до голяма степен почиват на предположения, а не обективни и категорични данни по делото. В правата теория поначало се приема, че при извършването на привидна сделка се създават привидни отношения, че е осъществена реална сделка, но в действителност страните не желаят настъпването на последиците от тази сделка. В случаите на извършени привидни сделки задължително е налице предварително съгласуване между лицата, които сключват две сделки, съществуващи паралелно, а именно привидна и прикрита, като привидната е способ, а прикритата сделка е цел за постигане на определен резултат. Основната характеристика на привидните сделки е свързана с наличие на общо намерение между страните и предварителна договореност за създаване на привидни отношения, които да навеждат на извода, че привидната сделка действително е осъществена. На плоскостта на изложените по-горе теоретични постулати, въззивният съд не е изложил прецизни и съдържателни доводи, които да са основани на всички доказателствени материали по делото, обсъдени в тяхната съвкупност и според действителната им информативност. От значение за правилното разрешаване на казуса са и решенията на СЕС – Решение от 21.06.2012 г. по обединени дела С-80/11 и С-142/11 и Решение от 06.12.2012 по дело С-285/2011 г., които следва да бъдат взети предвид от решаващия съд. Така Върховният касационен съд констатира, че въззивният съд не е положил необходимите усилия за разкриване на обективната истина по делото, а това рефлектира и върху формирането на вътрешното му убеждение, защото то в конкретния случай не почива на обективно, всестранни и пълно изясняване на обстоятелства по делото и не е взето съобразно закона. Налице е дефицит при осъществяване на дейността по установяване, проверка и оценка на релевантните факти. От тук следва и заключението, че са допуснати съществени процесуални нарушения по смисъла на чл. 13, ал. 1, чл. 14 и чл. 305, ал. 3 НПК. Ето защо се налага и извода, че при допуснатите съществени процесуални нарушения, атакуваното решение на Апелативен съд – София следва да бъде отменено и делото да бъде върнато за ново разглеждане от друг състав на същия съд. С нужното внимание е необходимо да се обсъдят, съпоставят и подробно анализират всички доказателствени източници, според действителното им съдържание, и ясно да се дефинира вътрешното убеждение на решаващия съд. Предвид констатираните съществени нарушения на съдопроизводствените правила Върховният касационен съд не намира за необходимо да обсъжда оплакването за допуснато нарушение на материалния закон, а също и оплакването за явна несправедливост на наложеното наказание, доколкото този въпрос следва да бъде пререшен при новото разглеждане на делото с оглед на установените смекчаващи и отегчаващи отговорността обстоятелства по отношение на подс. М. В.. Предвид на гореизложеното и на основание чл. 354, ал.1, т. 5 от НПК, Върховният касационен съд, Трето наказателно отделение РЕШИ: ОТМЕНЯ Присъда № 1/02.02.22 г. по ВНОХД № 1149/2021 г. по описа на Апелативен съд – София, Наказателно отделение, шести състав. ВРЪЩА делото за ново разглеждане на Апелативен съд – София от друг състав на съда от стадия на съдебното заседание. Председател: Членове: 1. 2.