Ключови фрази
Ползване на неистински или преправен документ * частен документ с невярно съдържание

Р Е Ш Е Н И Е
№ 210

гр.София, 17 септември 2012 година

В ИМЕТО НА НАРОДА

Върховният касационен съд на Република България, Трето наказателно отделение в съдебно заседание на дванадесети април две хиляди и дванадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: САША РАДАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: ВЕРОНИКА ИМОВА
ПАВЛИНА ПАНОВА

със секретар Иванка Илиева
при участието на прокурора МАРИЯ МИХАЙЛОВА
изслуша докладваното от
председателя (съдията) САША РАДАНОВА
наказателно дело под № 496/2012 година

Касационното производство е образувано по протест на прокурор от Я. окръжна прокуратура против присъда № 25 от 1.ІІ.2012 год. по внохд № 522/2011 год. на Ямболския окръжен съд.Соченото в протеста касационно основание е по чл. 348,ал.1,т.1 НПК:подсъдимият А. С. К. неправилно е бил оправдан за доказано деяние с признаците на престъпление по чл. 316 във вр. с чл. 309,ал.1 НК.Подкрепящи касационното основание доводи не са изложени.Искането е за отмяна на въззивната присъда с връщане делото на окръжния съд за ново разглеждане.
В съдебно заседание представителят на ВКПр не поддържа протеста,тъй като намира за законосъобразно оправдаването на подсъдимия.
Упълномощеният защитник на К. устно и писмено представя доводи срещу основателността на подадения касационен протест и иска оставяне на въззивната присъда в сила.
ВКС установи:
С присъда № 1102 от 18.ХІ.2011 год. по нохд № 1416/2011 год. на Ямболския районен съд А. С. К. е признат за виновен в това,че на 18.І.2010 год. в [населено място],Ямболска област, съзнателно се е ползвал от частен документ с невярно съдържание-протокол с приложен към него присъствен лист за проведено общо събрание на ловната дружинка „К.”-за съставянето на който документ не може да му се търси наказателна отговорност,съставляващо престъпление по чл. 316 във вр. с чл. 309,ал.1 НК.На основание чл. 78а НК К. е освободен от наказателна отговорност и му е наложено административно наказание глоба от 500 лв.
С протестираната присъда първоинстанционната е отменена,а подсъдимият-оправдан.
Протестът е неоснователен,тъй като решението на въззивния съд да оправдае подсъдимия е законосъобразно,макар и не по изложените съображения.
Според приетите за установени факти,на 12.ХІІ.2009 год. в [населено място] се провело общо събрание на ловната дружинка /ЛД/ „К.” за вземане включително на решение,дали дружинката да премине от „Сдружение на ловците и риболовците-Ловно рибарско дружество”-гр. Т. към Ловно рибарското сдружение /ЛРС/ „Глиган-2002”-с. Л..Председател и протоколчик на събранието били членовете на ЛД „К.” Н. П. и А. Я.,а като гост бил поканен и присъствал подсъдимия К. в качеството му на председател на ЛРС „Глиган-2002”.Поради невъзможността на Я. да изпълни възложената му работа-бил без очила и не виждал ясно-подсъдимият се заел да води протокола и вписал в него за присъстващи 21 от общо 28-те члена на ЛД „К.”,вместо действително присъствалите 21 члена на дружинката.След приключването на дневния ред,включително положителното гласуване за преминаване на ЛД „К.” към ЛРС „Глиган-2002”,събранието било закрито и протоколът за провеждането му бил подписан от Н.П. и А..Я..Месец по-късно,на 18.І.2010 год.,К. представил в службата „Личен състав” при ДЛС-гр. Т. въпросния протокол заедно с присъствен лист на лицата,взели участие в проведеното на 12.ІХ.2009 год. общо събрание на ЛД „К.,които документи били приети и заведени с входящ номер.
За да оправдае подсъдимия въззивният съд е счел,че деянието му-вписване в протокола като присъствали на проведеното общо събрание на ловната дружинка на 21,вместо на действително присъствалите 13 нейни члена и представяне след около месец,на 18.І.2010 год., на същия протокол пред служител от ДЛС,гр.Т.не съставлява престъпление,след като първо,негов предмет е истински,но с невярно съдържание частен документ и той не е сред изброените в чл. 312,313,313а и 313б НК,и,второ,връзката на чл. 316 с чл. 309 НК е възможна само ако съставения документ е неистински или с преправено съдържание.
Разбирането на съда,че лъжливото документиране в частен документ е наказуемо само в случаите,които е посочил,е незаконосъобразно.Такова разбиране обезсмисля присъствието на чл. 316 НК в главата за документните престъпления,не е застъпено и в цитираното от окръжния съд П.3-82 год.,Пл.
С чл. 316 НК е прогласено за винаги престъпно съзнателното ползване на документи-официални или частни-които са неистински,с преправено съдържание,или с невярно такова.Ползването на такива документи е престъпно и тогава,когато за съставянето им не може да се търси наказателна отговорност от използвалия ги.Така текстът на цитираната норма затвърждава преди всичко идеята,че поначало криминализирането съставянето на неистински документи,преправянето съдържанието на съставени документи,както и съставянето на документи с невярно съдържание,цели предотвратяване използването на такива документи.Тази идея следва от съдържанието на всички текстове,отнасящи се за документните престъпления като дори целта за ползване е достатъчна,когато деянието има за предмет официален документ,а е особено подчертана именно в чл. 316 НК с предвидената отговорност за ползване на документ от гореизброените и тогава,когато ползващият документа не може да носи наказателна отговорност за съставянето му.Такава отговорност няма да се носи ако съставителят-на частния,по-специално,документ с невярно съдържание-е друг,както и когато деянието на съставителя не е престъпление,каквото престъпление не е съставянето на частен документ с невярно съдържание извън изрично посочените в чл. 312,313 и 313а НК.И точно във втората хипотеза,независимо от това,дали ползвателят и съставителят на частния документ с невярно съдържание са едно и също лице или не,ползвателят ще носи наказателна отговорност,въпреки че „от него за самото съставяне” не може да се търси такава,а връзката на чл. 316 с чл. 309 НК е предпоставена от характеризирането на документа като частен.
Отговорността на чл. 316 НК за ползването на неистински или преправен документ,както и на документ с невярно съдържание,е само отчасти сходна с отговорността за ползване по чл. 250 НК в сила до 30.ІV.1968 год.,а съпоставянето им се налага поради наличието на две съществени различия между двете уредби,които не дават основание за споделяне съжденията на въззивния съд относно незаконосъобразността на първоинстанционната присъда.Първото отличие между двете редакции е,че с отменената се е предвиждала отговорност за ползването само на неистински и/ или „поправени” документи,но не и на документи с невярно съдържание-за разлика от сега действащата уредба в редица текстове,старият НК е предвиждал наказателна отговорност единствено за лъжливо документиране в официален документ и в медицинско свидетелство.Второто отличие е в коментирания по-горе израз,липсващ в отменения чл. 250 НК, „когато от него за самото съставяне не може да се търси наказателна отговорност”,а съчетани позволяват тук направения извод за възникване на наказателна отговорност за всеки,съзнателно ползващ се от частен документ с невярно съдържание.
Доколкото все пак решението К. да бъде оправдан е законосъобразно,този извод следва от естеството на инкриминирания документ и неговото предназначение,по което предназначение е бил и използван.Отразените в документа и от значение за делото обстоятелства са две:броя на лицата,присъствали на проведеното общо събрание и тяхната,както и на останалите членове на ЛД „К.” воля за отделяне от ЛРД-Т. и присъединяване към ЛРС „Глиган-2002”-Л..Отразяването в протокола броя на присъствалите на общото събрание членове на ЛД има удостоверителен характер и тази част от съставения частен документ е с несъмнено невярно съдържание.Другата интересуваща ни част от документа, е с диспозитивен характер и отразява вярно както волята на лицата,присъствали на общото събрание на дружинката,така и тази на 8-те неприсъствали,но вписани като присъствали Д.А..К.,Д.М.П.,М.И.С.,Я.П.Г.,
Й.Д.М.,Г.Д.Й.,Д.Ж.К.,К.Г.К..Тези лица са били разпитани в първата инстанция на 17 и 18.ХІ.2011 год.,когато безусловно са потвърдили не само знанието си за деня и часа на провеждане на общото събрание на дружинката,но още главната цел за провеждането му-преминаване на дружинката към сдружението „Глиган-2002”-и най-вече предварително даденото от всеки от тях съгласие за вземането по този въпрос на положително решение.Т.е. диспозитивната част на инкриминирания частен документ,заради която именно той е ползван,не е неистинска,нито с преправено съдържание, поради което и съзнателното ползване от подсъдимия на целия документ не съставлява престъпление.
С оглед на дотук изложеното и чл. 354,ал.1,т.1 НПК,ВКС в състав от трето н.о.
Р Е Ш И:

ОСТАВЯ В СИЛА присъда № 25 от 1.ІІ.2012 год. по внохд № 522/2011 год. на Ямболския окръжен съд.
Решението е окончателно.



ПРЕДСЕДАТЕЛ: /п/
ЧЛЕНОВЕ: /п/





















7
Върховен касационен съд на Република България НК, ІІІ н.о. дело № 496/2012 год.
Р Е Ш Е Н И Е
№................

гр.София, ................................. 2012 година

В ИМЕТО НА НАРОДА

Върховният касационен съд на Република България, Трето наказателно отделение в съдебно заседание на дванадесети април две хиляди и дванадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: САША РАДАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: ВЕРОНИКА ИМОВА
ПАВЛИНА ПАНОВА

със секретар Иванка Илиева
при участието на прокурора МАРИЯ МИХАЙЛОВА
изслуша докладваното от
председателя (съдията) САША РАДАНОВА
наказателно дело под № 496/2012 година

Касационното производство е образувано по протест на прокурор от Я. окръжна прокуратура против присъда № 25 от 1.ІІ.2012 год. по внохд № 522/2011 год. на Ямболския окръжен съд.Соченото в протеста касационно основание е по чл. 348,ал.1,т.1 НПК:подсъдимият А. С. К. неправилно е бил оправдан за доказано деяние с признаците на престъпление по чл. 316 във вр. с чл. 309,ал.1 НК.Подкрепящи касационното основание доводи не са изложени.Искането е за отмяна на въззивната присъда с връщане делото на окръжния съд за ново разглеждане.
В съдебно заседание представителят на ВКПр не поддържа протеста,тъй като намира за законосъобразно оправдаването на подсъдимия.
Упълномощеният защитник на К. устно и писмено представя доводи срещу основателността на подадения касационен протест и иска оставяне на въззивната присъда в сила.
ВКС установи:
С присъда № 1102 от 18.ХІ.2011 год. по нохд № 1416/2011 год. на Ямболския районен съд А. С. К. е признат за виновен в това,че на 18.І.2010 год. в [населено място],Ямболска област, съзнателно се е ползвал от частен документ с невярно съдържание-протокол с приложен към него присъствен лист за проведено общо събрание на ловната дружинка „К.”-за съставянето на който документ не може да му се търси наказателна отговорност,съставляващо престъпление по чл. 316 във вр. с чл. 309,ал.1 НК.На основание чл. 78а НК К. е освободен от наказателна отговорност и му е наложено административно наказание глоба от 500 лв.
С протестираната присъда първоинстанционната е отменена,а подсъдимият-оправдан.
Протестът е неоснователен,тъй като решението на въззивния съд да оправдае подсъдимия е законосъобразно,макар и не по изложените съображения.
Според приетите за установени факти,на 12.ХІІ.2009 год. в [населено място] се провело общо събрание на ловната дружинка /ЛД/ „К.” за вземане включително на решение,дали дружинката да премине от „Сдружение на ловците и риболовците-Ловно рибарско дружество”-гр. Тополовград към Ловно рибарското сдружение /ЛРС/ „Глиган-2002”-с. Лесово.Председател и протоколчик на събранието били членовете на ЛД „К.” Н. П. и А. Я.,а като гост бил поканен и присъствал подсъдимия К. в качеството му на председател на ЛРС „Глиган-2002”.Поради невъзможността на Я. да изпълни възложената му работа-бил без очила и не виждал ясно-подсъдимият се заел да води протокола и вписал в него за присъстващи 21 от общо 28-те члена на ЛД „К.”,вместо действително присъствалите 21 члена на дружинката.След приключването на дневния ред,включително положителното гласуване за преминаване на ЛД „К.” към ЛРС „Глиган-2002”,събранието било закрито и протоколът за провеждането му бил подписан от Н.П. и А..Я..Месец по-късно,на 18.І.2010 год.,К. представил в службата „Личен състав” при ДЛС-гр. Тополовград въпросния протокол заедно с присъствен лист на лицата,взели участие в проведеното на 12.ІХ.2009 год. общо събрание на ЛД „К.,които документи били приети и заведени с входящ номер.
За да оправдае подсъдимия въззивният съд е счел,че деянието му-вписване в протокола като присъствали на проведеното общо събрание на ловната дружинка на 21,вместо на действително присъствалите 13 нейни члена и представяне след около месец,на 18.І.2010 год., на същия протокол пред служител от ДЛС,гр.Тополовград-не съставлява престъпление,след като първо,негов предмет е истински,но с невярно съдържание частен документ и той не е сред изброените в чл. 312,313,313а и 313б НК,и,второ,връзката на чл. 316 с чл. 309 НК е възможна само ако съставения документ е неистински или с преправено съдържание.
Разбирането на съда,че лъжливото документиране в частен документ е наказуемо само в случаите,които е посочил,е незаконосъобразно.Такова разбиране обезсмисля присъствието на чл. 316 НК в главата за документните престъпления,не е застъпено и в цитираното от окръжния съд П.3-82 год.,Пл.
С чл. 316 НК е прогласено за винаги престъпно съзнателното ползване на документи-официални или частни-които са неистински,с преправено съдържание,или с невярно такова.Ползването на такива документи е престъпно и тогава,когато за съставянето им не може да се търси наказателна отговорност от използвалия ги.Така текстът на цитираната норма затвърждава преди всичко идеята,че поначало криминализирането съставянето на неистински документи,преправянето съдържанието на съставени документи,както и съставянето на документи с невярно съдържание,цели предотвратяване използването на такива документи.Тази идея следва от съдържанието на всички текстове,отнасящи се за документните престъпления като дори целта за ползване е достатъчна,когато деянието има за предмет официален документ,а е особено подчертана именно в чл. 316 НК с предвидената отговорност за ползване на документ от гореизброените и тогава,когато ползващият документа не може да носи наказателна отговорност за съставянето му.Такава отговорност няма да се носи ако съставителят-на частния,по-специално,документ с невярно съдържание-е друг,както и когато деянието на съставителя не е престъпление,каквото престъпление не е съставянето на частен документ с невярно съдържание извън изрично посочените в чл. 312,313 и 313а НК.И точно във втората хипотеза,независимо от това,дали ползвателят и съставителят на частния документ с невярно съдържание са едно и също лице или не,ползвателят ще носи наказателна отговорност,въпреки че „от него за самото съставяне” не може да се търси такава,а връзката на чл. 316 с чл. 309 НК е предпоставена от характеризирането на документа като частен.
Отговорността на чл. 316 НК за ползването на неистински или преправен документ,както и на документ с невярно съдържание,е само отчасти сходна с отговорността за ползване по чл. 250 НК в сила до 30.ІV.1968 год.,а съпоставянето им се налага поради наличието на две съществени различия между двете уредби,които не дават основание за споделяне съжденията на въззивния съд относно незаконосъобразността на първоинстанционната присъда.Първото отличие между двете редакции е,че с отменената се е предвиждала отговорност за ползването само на неистински и/ или „поправени” документи,но не и на документи с невярно съдържание-за разлика от сега действащата уредба в редица текстове,старият НК е предвиждал наказателна отговорност единствено за лъжливо документиране в официален документ и в медицинско свидетелство.Второто отличие е в коментирания по-горе израз,липсващ в отменения чл. 250 НК, „когато от него за самото съставяне не може да се търси наказателна отговорност”,а съчетани позволяват тук направения извод за възникване на наказателна отговорност за всеки,съзнателно ползващ се от частен документ с невярно съдържание.
Доколкото все пак решението К. да бъде оправдан е законосъобразно,този извод следва от естеството на инкриминирания документ и неговото предназначение,по което предназначение е бил и използван.Отразените в документа и от значение за делото обстоятелства са две:броя на лицата,присъствали на проведеното общо събрание и тяхната,както и на останалите членове на ЛД „К.” воля за отделяне от ЛРД-Тополовград и присъединяване към ЛРС „Глиган-2002”-Лесово.Отразяването в протокола броя на присъствалите на общото събрание членове на ЛД има удостоверителен характер и тази част от съставения частен документ е с несъмнено невярно съдържание.Другата интересуваща ни част от документа, е с диспозитивен характер и отразява вярно както волята на лицата,присъствали на общото събрание на дружинката,така и тази на 8-те неприсъствали,но вписани като присъствали Д.А..К.,Д.М.П.,М.Ив.С.,Я.П.Г.,
Й.Д.М.,Г.Д.Й.,Д.Ж.К.,К.Г.К..Тези лица са били разпитани в първата инстанция на 17 и 18.ХІ.2011 год.,когато безусловно са потвърдили не само знанието си за деня и часа на провеждане на общото събрание на дружинката,но още главната цел за провеждането му-преминаване на дружинката към сдружението „Глиган-2002”-и най-вече предварително даденото от всеки от тях съгласие за вземането по този въпрос на положително решение.Т.е. диспозитивната част на инкриминирания частен документ,заради която именно той е ползван,не е неистинска,нито с преправено съдържание, поради което и съзнателното ползване от подсъдимия на целия документ не съставлява престъпление.
С оглед на дотук изложеното и чл. 354,ал.1,т.1 НПК,ВКС в състав от трето н.о.
Р Е Ш И:

ОСТАВЯ В СИЛА присъда № 25 от 1.ІІ.2012 год. по внохд № 522/2011 год. на Ямболския окръжен съд.
Решението е окончателно.



ПРЕДСЕДАТЕЛ: /п/
ЧЛЕНОВЕ: /п/






/СЛ
Вярно с оригинала!
СЕКРЕТАР: