Р Е Ш Е Н И Е   № 564   София,16.06.2009 г.   В ИМЕТО НА НАРОДА     Върховният касационен съд, трето гражданско отделение в съдебно заседание на 10 юни две хиляди и девета година в състав:                      ПРЕДСЕДАТЕЛ:   Капка Юстиниянова                                ЧЛЕНОВЕ:   Любка Богданова                                                                    Зоя Атанасова                                                             при участието  на секретаря Райна Стоименова и в присъствието  на прокурора изслуша докладваното от съдията Капка Юстиниянова гр. д. № 711/2008 година за да се произнесе, взе предвид следното:   Производството е по реда на чл. 231, ал. 1, б. „г” ГПК (отм.). Образувано е по молба на Д. И. П. за отмяна на влязлото в сила решение на Провадийския районен съд № 107 от 17.05.2007 год. по гр. д. № 314/2006 год., потвърдено с решение № 1* от 15.12.2007 год. по гр. д. № 1245/2007 год. на Варненския окръжен съд, с които е отхвърлен иска на молителя против О. гр. П. с правно основание чл. 1 Закона за отговорността на държавата и общините за вреди (ЗОДОВ) във вр. с чл. 52 ЗЗД за заплащане на сумата 500 лв. обезщетение за претърпени неимуществени вреди от незаконен отказ на кмета на О. П. да му издаде скица и удостоверение за данъчна и пазарна оценка за недвижим имот, собственост на молителя. Поддържа се, че решенията противоречат на определение № 2* от 27.09.2007 год. по адм. дело № 1874/2007 год. на Административен съд гр. В., с което е оставен без разглеждане иска на молителя с правно основание чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ против О. П. за сумата 500 лв., обезщетение за претърпени неимуществени вреди поради мълчалив отказ на кмета на О. П. да извърши административна услуга заявена с молба от 17.08.2007 год. В молбата за отмяна се твърди, че са постановени две противоречиви решения по идентичен по страни и предмет правен спор, като моли да се отмени решението по гр. д. № 314/2006 год. на Провадийския районен съд, потвърдено с решение по гр. д. № 1245/2007 год. на Варненския окръжен съд, като неправилно и противоречащо на определение по адм. дело № 1874/2007 год. на Варненския административен съд. Молбата за отмяна е подадена в срока по чл. 232, ал. 1 ГПК (отм.) и е процесуално допустима. Разгледана по същество молбата за отмяна е неоснователна. За да е осъществен фактическия състав на чл. 231, б. „г” ГПК (отм.) е необходимо по две отделни производства, тъждествени по предмет и страни да са постановени влезли в сила решения, които по противоречив начин разрешават по същество правния спор. Необходимо е противоречието да е между диспозитивите, а не между съобразителната част на двете решения, за да се приеме съществуването на такова противоречие, несъвместимо със силата на присъдено нещо, с който е разрешен идентичен от обективна и субективна страна правен спор. Настоящият случай не такъв. С определението постановено по адм. дело № 1874/2007 год. на Варненския административен съд, чието запазване се иска от молителя, спора с правно основание чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ не е разгледан по същество. Съдът се е позовал на чл. 204, ал. 1 АПК, поставящ изискването за отмяна по съответния ред на административния акт, (от който се твърди, че са произлезли вредите), като условие за допустимост на иска по чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ. Липсата на доказателства за проведено такова производство и отмяна на акта, както и на твърдения в тази насока са дали основание на административния съд за откаже да разгледа спора по същество. Това определение се противопоставя от молителя на двете съдебни решения, с които спора е разгледан по същество и иска по чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ между същите страни е отхвърлен. Съдът е приел, че по делото не е установено незаконния акт (отказа да му бъде издадена скица) да е бил отменен, нито е установена причинно-следствена връзка между незаконния акт и настъпилите вреди. Посочено е още, че общинската администрация не е компетентна да издава удостоверение за данъчна оценка, тъй като тази услуга се извършва от друг орган - съответната териториална данъчна служба, както и че липсва нормативна регламентация, относно извършването на пазарна оценка на имота. С тези съдебни решения спора между страните на предявеното основание е разрешен със сила на присъдено нещо, като иска е отхвърлен. Молителят не се позовава на друго съдебно решение, което със сила на присъдено нещо да е разрешил същия спор между същите страни в обратен смисъл. Както се посочи, определението постановено от административния съд не се ползва със сила на присъдено съдено нещо, тъй като изобщо не се е стигнало до разглеждането на спора същество. Молителят не е установил противоречиво произнасяне по дела, тъждествени по предмет и страни, което има за правна последица неоснователност на молбата му за отмяна, поради липсата на осъществен състав на чл. 231, ал. 1, б. „г” ГПК (отм.). Следва да се посочи, че в основата и на двата съдебни акта (решението и определението), като основание за неоснователността, респ. недопустимостта на иска по чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ е залегнало непроведено от молителя производство за отмяна на незаконния акт, от който твърди, че за произлезли вредите му. Отмяна на този отказ вече не може да се постигне, поради което правните усилия следва да се насочат в посока разрешаване на материалния спор за собствеността върху имота. Като неоснователна, молбата за отмяна на предявеното основание следва да се остави без разглеждане. Водим от горното, Върховният касационен съд, състав на трето г. о.   Р Е Ш И   ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбата на Д. И. П. за отмяна на основание чл. 231, ал. 1, б. „г” ГПК (отм.) на влязлото в сила решение на Варненския окръжен съд № 1* от 15.12.2007 год. по гр. д. № 1245/2007 год., с което е потвърдено решение № 107 от 17.05.2007 год. по гр. д. № 314/2006 год. на Провадийския районен съд.     ПРЕДСЕДАТЕЛ   ЧЛЕНОВЕ