2 Р Е Ш Е Н И Е № 211 гр. София, 19.07. 2013 г. В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, Четвърто гражданско отделение, в открито съдебно заседание на двадесет и трети май през две хиляди и тринадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: СВЕТЛА ЦАЧЕВА ЧЛЕНОВЕ: АЛБЕНА БОНЕВА БОЯН ЦОНЕВ при участието на секретаря Стефка Тодорова, като разгледа докладваното от съдия Боян Цонев гр. дело № 1027 по описа за 2012 г., за да се произнесе, взе предвид следното: Производството е по чл. 307, ал. 2 – ал. 4 от ГПК. Образувано е по молба на С. Л. Т. за отмяна на влязлото в сила решение от 22.12.2010 г. по гр. дело № 29945/2009 г. на Софийския районен съд, потвърдено с решение от 13.03.2012 г. по въззивно гр. дело № 3439/2011 г. на Софийския градски съд, с което са уважени предявени от [фирма] срещу Г. В. Т. положителни установителни искове с правно основание чл. 415, ал. 1 от ГПК, във вр. с чл. 79, ал. 1 и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД за дължимост на сумата 3 996.84 лв. за доставена топлинна енергия за имот с адрес: [населено място],[жк], [жилищен адрес]09, през периода месец ноември 2005 г. – месец април 2008 г., като и на сумата 816.07 лв. – лихва за забава за периода 01.01.2006 г. – 06.11.2008 г. Молбата за отмяна е била подадена и от ответника по исковете Г. В. Т., но в тази й част тя е оставена без разглеждане и производството по делото по отношение на този молител е прекратено с влязло в сила определение № 398/02.10.2012 г., постановено по настоящото дело, потвърдено в тази му част с определение № 137/20.03.2013 г., постановено по частно гр. дело № 1081/2013 г. на ІІ-ро гр. отд. на ВКС. В молбата се навежда основанието за отмяна по чл. 304 от ГПК, като се поддържа, че молителката е съпруга на ответника Г. В. Т. и през процесния период, за който е признато за установено вземането на ищеца-кредитор, тя е ползвала наравно със съпруга си процесния имот, в който е доставяна топлинна енергия. Поддържа се и че молителката е необходим другар в производството, по което е постановено влязлото в сила решение, чиято отмяна се иска, но тя не е била уведомена за заповедта за изпълнение и не е участвала като страна в исковото производство. Молителката счита и че влязлото в сила решение, чиято отмяна тя иска, има сила спрямо нея и нейните имуществени интереси. Ответниците по молбата за отмяна – ищецът [фирма] и третото лице негов помагач [фирма] не са подали отговори на молбата, не вземат становище по нея и в съдебното заседание. Молбата за отмяната е неоснователна по следните съображения: Отмяна на основание чл. 304 от ГПК може да иска лицето, спрямо което атакуваното решение има сила, независимо че това лице (молителят) не е било страна по делото. Това е хипотезата на необходимото другарство (чл. 216, ал. 2 от ГПК), когато с оглед естеството на спорното правоотношение или по разпореждане на закона решението трябва да бъде еднакво спрямо всички другари. С разпоредбата на чл. 304 от ГПК е предвидена гарантирана от закона процесуална форма на защита на трети лица, неучаствали в даден исков процес, доколкото формираната с влязлото в сила съдебно решение, сила на пресъдено нещо по спора, обективирана с решението, чиято отмяна се иска, засяга тяхната имуществена правна сфера. Това са случаите, когато тези лица е следвало да участват по делото като главна страна поради неделимост на спорното право, и именно поради неучастието им, правото им на иск, или на защита срещу заявения иск, не е било надлежно упражнено. Естеството на собствеността при съпружеската общност налага съвместна процесуална легитимация, а следователно и задължително необходимо другарство по искове, предявени срещу съпрузите за собственост или други вещни права върху вещи, придобити в съпружеска имуществена общност, както и по искове за потестативни права, предизвикващи промяна в принадлежността или обременеността на такива общи за съпрузите вещи. В случая обаче, установителният иск, по който е постановено влязлото в сила решение, чиято отмяна молителката иска, е облигационен. Необходимо другарство не е налице по такъв облигационен иск, предявен срещу един от съпрузите – за задължение за доставена топлинна енергия за битови нужди за обект, представляващ съпружеска имуществена общност, ползван и от двамата съпрузи. Съгласно разпоредбите на чл. 32, ал. 2 и чл. 36, ал. 2 от СК, респ. чл. 25, ал. 2 от СК (отм.), за задълженията, поети от единия или от двамата съпрузи за задоволяване на семейни нужди, съпрузите отговарят солидарно към кредитора и не са необходими другари в процеса. Съгласно разпоредбите на чл. 122 от ЗЗД, кредиторът по свой избор може да насочи иска си за цялото задължение срещу всеки един от солидарните длъжници-съпрузи, като предявяването на иска спрямо единия солидарен длъжник-съпруг не засяга правата на кредитора спрямо другия, нито последният може да противопостави личните възражения на съпруга си към кредитора. Поради това, съдебното решение по иска на кредитора срещу единия от съпрузите-длъжници по никакъв начин не обвързва другия съпруг, който не е участвал по делото и спрямо него не се формира сила на пресъдено нещо. По тези причини той не може да иска и отмяна, на основание чл. 304 от ГПК, на влязлото в сила решение срещу съпруга му. По изложените съображения, тъй като не е налице наведеното от молителката основание по чл. 304 от ГПК, молбата й за отмяна на влязлото в сила решение следва да се остави без уважение. Мотивиран от гореизложеното, Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение Р Е Ш И : ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбата на С. Л.Т. за отмяна, на основание чл. 304 от ГПК, на влязлото в сила решение от 13.03.2012 г., постановено по въззивно гр. дело № 3439/2011 г. на Софийския градски съд, и на потвърденото с него решение от 22.12.2010 г., постановено по гр. дело № 29945/2009 г. на Софийския районен съд. Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.