Р Е Ш Е Н И Е № 47 гр.София, 24.07.2017 г. В ИМЕТО НА НАРОДА ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Второ гражданско отделение, в открито съдебно заседание на двадесет и четвърти април през две хиляди и седемнадесета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕМАНУЕЛА БАЛЕВСКА ЧЛЕНОВЕ: СНЕЖАНКА НИКОЛОВА ГЕРГАНА НИКОВА при участието на секретаря Теодора Иванова, изслуша докладвано от съдия Гергана Никова гр.дело № 1172 по описа за 2017 г. и за да се произнесе, взе предвид следното: Производството е по чл.303 и сл. ГПК. Образувано е по молба за отмяна вх. № 13019 от 27.12.2016 г., подадена от В. С. Н. и уточнена с молби вх.№ 842 от 06.01.2017 г. и вх.№ 11452 от 27.02.2017 г., която е насочена срещу решение № 1544 от 28.11.2016 г., постановено по в.гр.д.№ 2322/2016 г. на ОС - Пловдив, VІ гр. състав. Ответникът по молбата Б. Ф. Р. не е подал писмен отговор по реда на чл. 306, ал. 3 ГПК. От него е постъпила писмена защита вх.№ 4373 от 20.04.2017 г., подадена чрез адвокат К. Г. от АК – П., в която се оспорва основателността на молбата за отмяна и претендира разноски. По допустимостта на молбата за отмяна настоящият състав на съда се е произнесъл с определение № 52 от 29.03.2017 г. След преценка на наведените доводи, настоящият състав на ВКС намира, че молбата за отмяна е неоснователна по същество по следните съображения: Атакуваното съдебно решение е постановено по реда на чл. 258 и сл. ГПК, като с него е отменено решение № 2552 от 20.07.2016 г. на РС – Пловдив, ХІV гр.състав по гр.д.№ 12192/2015 г. в частта, с която е отхвърлено възражението на Б. Ф. Р. за право на задържане по чл. 72, ал. 3 във връзка с ал. 1 ЗС до заплащане на сумата от 2 740 лева за извършени от него подобрения, като вместо това в полза на Б. Ф. Р. е признато право на задържане по отношение на В. С. Н. на следния имот : 1/2 идеална част от УПИ I-131 от кв. 16 по ПУП на [населено място], целият с площ от 670 кв.м. по скица, при граници: улици, УПИ II-132, III-133 и X-130, ведно с построената в югозападната част на урегулирания поземлен имот едноетажна жилищна сграда с изба, със застроена площ на етажа от 66 кв.м., а на избата - 15 кв.м., заедно със стопанска постройка с площ от 15 кв.м., до заплащане на сумата 2 740 лева, представляваща увеличената стойност на имота вследствие на извършени в него в периода от месец септември 2013 г. до края на 2014 г. подобрения, изразяващи се в ремонт на покривната конструкция на сградата в югозападната част на имота, поставяне на гипскартон на тавана на единствения етаж на същата сграда и труд, вложен в извършването на ремонтите. Тъй като в останалите части (касаещи иска по чл. 108 ЗС - установителна и осъдителна), решението на РС – Пловдив е влязло в сила като необжалвано, въззивният съд е постановил издаването на изпълнителен лист за предаването на владението на имота в полза на ищеца В. С. Н. да се извърши след представяне на доказателство за заплащане на сумата на подобренията в полза на ответника Б. Ф. Р.. В настоящото производство искането за отмяна на влязлото в сила въззивно решение се поддържа на основанията по чл. 303, ал. 1, т. 1, т. 2 и т. 4 ГПК. Молителят заявява, че основанието по чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК е открито ново писмено доказателство от съществено значение за спора, установяващо, че ответника е недобросъвестен владелец, а именно – лична жалба на молителя до Районна прокуратура – Пловдив с вх.№ 5997 от 20.06.2013 г. Този документ нито е нов по смисъла на чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК, нито съдържа новооткрити обстоятелства от съществено значение за делото, нито пък той самият има съществено значение за решаването на делото. На първо място - за молителя не е съществувала пречка да включи в доказателствения материал подадената лично от него жалба до РП – Пловдив. Пропускът да стори това се дължи на собствената му преценка относно начина на водене на делото, която не може да бъде поправена чрез извънредния способ за контрол по чл. 303 ГПК. На следващо място - жалбата материализира изгодни за самия молител негови твърдения относно обстоятелствата, при които е сключена прогласената за нищожна в производството по гр.д.№ 2495/2014 г. на РС – Пловдив сделка от 20.12.2012 г., които твърдения сами по себе си се нуждаят от доказване, а не представляват доказателство за верността на описаните в жалбата обстоятелства. Отделно от това, в самото въззивно решение е формиран извод, че Б. Ф. Р. е недобросъвестен владелец, тъй като (предвид нищожността на сделката) не е установил владението на основание, годно да го направи собственик. Неговото право на задържане е признато в хипотезата на чл. 74, ал. 2 ЗС – когато подобренията са извършени от недобросъвестен владелец, но със знанието и без противопоставянето на собственика. Прието е, че ремонтните дейности са направени в периода от месец септември 2013 г. до края на 2014 г., а релевираната като ново писмено доказателство жалба е подадена на 20.06.2013 г. Тя въобще не третира въпроса за отношението на В. С. Н. към евентуалното подобряване на процесния имот от страна на Б. Ф. Р.. Дори жалбата да съдържаше изявления, годни да бъдат определени като несъгласие с извършването на подобрения, това не би било достатъчно да се приеме, че документът би довел до промяна на крайния правен резултат, постановен от въззивния съд. Това е така, защото „противопоставяне” по смисъла на чл. 74, ал. 2 ЗС е налице не когато собственикът е заявил принципно негативно отношение към извършването на подобрения от владелеца, а когато е демонстрирал същото именно пред владелеца и подобренията са извършени въпреки това. Нито се твърди, нито се установява обсъжданата лична жалба на молителя до Районна прокуратура – Пловдив да е доведена до знанието на Б. Ф. Р., поради което нейното съществуване и включване в доказателствения материал е без каквото и да е значение при преценката дали са се осъществили предпоставките по чл. 74, ал. 2 ЗС. Молителят заявява, че основанието по чл. 303, ал. 1, т. 2 ГПК се състои в неистинността на показанията на свидетеля на ответника, на които се основава атакуваното решение. Молителят явно има предвид свидетеля Ю. Н. Б., доколкото друг свидетел не е разпитан по инициатива на Б. Ф. Р.. Прочита на въззивния акт показва, че съдът не е обсъждал показанията на свидетеля Ю. Б.. Дори да бе налице обсъждане и кредитиране на същите, следва да се има предвид, че основанието по чл. 303, ал. 1, т. 2 ГПК изисква по надлежния съдебен ред да е установена неистинност на документ, на свидетелски показания или заключение на вещо лице, които да са обусловили изхода на спора, или по надлежния съдебен ред да е установено престъпно действие на страна, представител на страната, член на състава на съда или на връчител във връзка с решаване на делото. Под „установяване по надлежния съдебен ред” се има предвид да е налице влязла в сила осъдителна присъда или споразумение по наказателно дело или решение по чл. 124, ал. 5 ГПК (за случаите, когато наказателно производство не може да бъде образувано). Обстоятелството, че според молителя е налице противоречие между показанията на свидетеля Б. и представените в настоящото производство с цел да обосноват основанието по чл. 303, ал. 1, т. 2 ГПК съобщение и покана за доброволно изпълнение, съставени по изп.д.№ 20138290400298 на ЧСИ З. Д. (рег.№ 829 на КЧСИ), само по себе си не представлява установена по надлежния съдебен ред неистинност на свидетелски показания. Отменителното основание по чл. 303, ал. 1, т. 4 ГПК е налице тогава, когато има пълно субективно и обективно тъждество на делата, по които са постановени противоречащите си решения. Това означава, че между едни и същи субекти за същото искане и на същото основание са постановени две влезли в сила решения, които са несъвместими като краен резултат. В този случай се отменя това от двете противоречиви решения, което е неправилно. Изложените в тази връзка обстоятелства в молбата за отмяна сочат на отсъствието на две отделни граждански дела, развили се между същите страни при идентичен предмет на спора. Като основание за отмяна на въззивното решение молителят се позовава на противоречие между решението и определение № 646 от 22.03.2016 г. по в.ч.гр.д.№ 532/2016 г. по описа на ОС – Пловдив. С последното е оставена без разглеждане частната жалба на Б. Ф. Р. и Т. Д. Р. срещу определение от 22.01.2016 г., с което първоинстанционния съд е оставил без уважение искането на Б. и Т. Р. за приемане на възражение по чл. 90 ЗЗД за задържане на процесния имот до заплащане на сумата от 2 809,30 лева, представляваща продажната цена по прогласения за нищожен договор за покупко-продажба от 20.12.2012 г. И двата акта са постановени в рамките на едно и също гражданско дело. С атакуваното решение е дадено разрешение по съществото на материално-правния спор относно съществуването на право на задържане по чл. 74, ал. 2 ЗС във връзка с чл. 72 ЗС, докато с определение № 646 от 22.03.2016 г. е дадено разрешение на процесуално-правния въпрос дали определението на първоинстанционния съд от 22.01.2016 г. попада в категорията актове, визирани с чл. 274, ал. 1 ГПК. Очевидно е отсъствието на идентичност между предмета на произнасяне на решение № 1544 от 28.11.2016 г. по в.гр.д.№ 2322/2016 г. на ОС - Пловдив, VІ гр. състав и на определение № 646 от 22.03.2016 г. по в.ч.гр.д.№ 532/2016 г. на ОС – Пловдив. Ето защо изхода от произнасянето с определението няма никакво отношение към правилността на решението на ОС - Пловдив, VІ гр. състав и не е годно да обоснове отменителното основание по чл. 303, ал. 1, т. 4 ГПК. Извън рамките на заявените отменителни основания се явяват изявленията на молителя относно дължимостта на обезщетение за лишаването му от ползването на процесния имот, относно изтекла погасителна давност по отношение на вземането за подобрения и искането да бъде изменено решението на РС в частта за разноските (заявено с молба вх.№ 3465 от 28.03.2017 г.), поради което същите не подлежат на обсъждане с настоящото решение. Не подлежи на обсъждане и становището, че въззивното решение е постановено в нарушение на материалния закон, при съществени нарушения на процесуалните правила, при неизяснена фактическа обстановка и е необосновано. Възможността да бъдат обсъждани такива доводи е преклудирана с влизането в сила на решението. В обобщение – молбата на В. С. Н. следва да бъде оставена без уважение. Воден от изложеното и на основание чл. 307, ал. 2 ГПК ГПК, Върховният касационен съд, състав на Второ гражданско отделение Р Е Ш И: ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбата за отмяна на решение № 1544 от 28.11.2016 г., постановено по в.гр.д.№ 2322/2016 г. на ОС - Пловдив, VІ гр. състав, подадена от В. С. Н. Решението е окончателно. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: