Р Е Ш Е Н И Е № 195 [населено място], 31.01.2018 г. В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А Върховен касационен съд на Република България, Търговска колегия, Първо отделение в публичното заседание на двадесет и трети октомври през две хиляди и седемнадесета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕЛЕОНОРА ЧАНАЧЕВА ЧЛЕНОВЕ: РОСИЦА БОЖИЛОВА ЛЮДМИЛА ЦОЛОВА при участието на секретаря Ангел Йорданов, като изслуша докладваното от съдия Цолова т.д.№370/17г.,за да се произнесе,взе предвид следното: Производството е по реда на чл.290 от ГПК. Образувано е по касационна жалба на [фирма],И. Т. Г. и Б. К. Г. против решение №1921/17.10.2016г. по т.д.№3631/16г. на Софийски апелативен съд , с което е обезсилено решение №898/18.05.16г. по т.д.№5882/2014г. на Софийски градски съд и е прекратено производството по делото, поради недопустимост на предявените искове по чл.26 ал.3 т.4 ЗМГО за признаване за установено,че [фирма] е действал недобросъвестно при подаване на заявка за регистрация на търговска марка „А.“ – словна , регистрирана в ПВ на РБ на 10.04.2008г. под рег.№64495. В касационната жалба са изложени оплаквания за неправилност на решението на апелативния съд,поради допуснати процесуални нарушения и несъобразяване с материалния закон. Оспорва се тълкуването ,извършено от въззивния съд на понятието „действителен притежател на марката“,употребено в разпоредбата на чл.26 ал.5 т.2 ЗМГО, в смисъл на лице,което е регистрирало търговска марка.Излагат се аргументи в подкрепа на тезата на касатора,че идеята,вложена от законодателя в това понятие,е да бъдат защитени правата на фактическия ползувател на регистрирания впоследствие от недобросъвестното лице знак като търговска марка,които аргументи се извеждат от липсата на използвано в други разпоредби на закона определение „действителен“ при посочване на лицата,притежаващи права върху регистрирана търговска марка. Неправилността на крайния извод на съда за липса на активна процесуална легитимация на ищците се обосновава с неприложимост като цяло на разпоредбата на чл.26 ал.5 ЗМГО спрямо предпоставките за допустимост на установителния иск по чл.26 ал.3 т.4 ЗМГО,доколкото същата касае легитимацията на лицето,направило искане за заличаване в административното производство пред Патентното ведомство, която легитимация се доказва именно с успешно проведен пред гражданския съд иск за недобросъвестност.Като необоснован е определен от касаторите и аргументът на въззивния съд за липса на активна легитимация с оглед упражнено право за подаване на опозиция срещу марката на ответника,изчерпващо способите им на защита,тъй като по делото такъв факт не е установен.Противоречащо на материалния закон /изричната разпоредба на чл.28 ал.3 ЗМГО/, според касаторите, е и обосноваващото извода за липса на правен интерес от иска съждение,че евентуалното заличаване на марката би имало действие в бъдеще. По тези и подробно изложените в хода по същество съображения касаторите претендират отмяна на въззивното решение и връщането му на друг състав за произнасяне по същество. Ответникът по касация [фирма] счита решението на САС за правилно и законосъобразно,излагайки аргументи срещу основателността на доводите,на които е основана касационната жалба срещу него. С определение №317/29.05.2017г. в хипотезата на чл.280 ал.1 т.3 ГПК решението е допуснато до касационно обжалване по значимите за спора въпроси Регистрацията на търговската марка от ищците към момента на предявяването на иска по чл.26 ал.3 т.4 ЗМГО абсолютна процесуална предпоставка ли е за допустимостта на иска? и Понятието „действителен притежател на марката“ по смисъла на чл.26 ал.5 т.2 ЗМГО идентично ли е с понятието „собственик на марката“, регистрирал същата по надлежния ред? Върховният касационен съд, състав на Търговска колегия, първо отделение, като прецени данните по делото, с оглед на заявените касационни основания и съобразно правомощията си по чл.290 ал.2 ГПК, приема следното: Производството по делото е образувано по предявен от [фирма], И. Т. Г. и Б. К. Г. иск за установяване недобросъвестност от страна на ответника [фирма] при подаване на заявка за регистрацията на словна търговска марка „А.“ с рег. №64495 за стоки от класове 29,30 и 31 по МКСУ. Правният си интерес от воденето на иска ищците са обосновали с твърдение,че са действителни притежатели на марката,доколкото същите реално използват този знак в търговската си дейност,основно изразяваща се в предлагане на идентични с посочените в клас 29 по МКСУ стоки и услуги, както и,че възнамеряват да подадат искане пред Патентното ведомство за заличаване на регистрираната на името на ответното дружество търговска марка и да получат изключителното право върху марката, ползвана от тях. Софийски градски съд,като първа инстанция,е приел иска за допустим и,разглеждайки го по същество,го е намерил за основателен,поради което е признал за установено,че ответното дружество е действало недобросъвестно при заявяването за регистрация на посочената търговска марка. За да обезсили постановения от първата инстанция акт и да прекрати производството по делото, въззивният съд е приел,че първоинстанционният съд се е произнесъл с атакуваното пред него решение по недопустим иск. Недопустимостта е изведена от липсата на активна процесуална легитимация,която е обоснована с това,че ищците не притежават качеството на действителни собственици на марката.Това понятие , според състава по аргумент от чл.10 и чл.13 ЗМГО, обхваща единствено лицата,които са регистрирали марката по надлежния ред и са вписани като нейни притежатели в държавния регистър на марките по чл.5 ЗМГО, а по твърдения на самите ищци такава регистрация не е осъществена.Аргумент в подкрепа на извода си за липса на активна процесуална легитимация САС е почерпил и от нормата на чл.38б ЗМГО,предвиждаща право на действителния притежател на нерегистрирана марка,която използва в търговската си дейност, да подаде опозиция срещу регистрацията й от друго лице,от което право ищците се били възползвали и с това са изчерпили всички способи за защита на заявената от тях,но нерегистрирана търговска марка.Изводът на първоинстанционния съд , че за ищците е налице правен интерес да установят липса на законни права на ответника върху марката за минал период,въззивният съд е намерил за необоснован,излагайки съображения за действие в бъдеще на последиците от евентуалното заличаване на марката. По правните въпроси,във връзка с които е допуснато касационното обжалване на така постановеното въззивно решение, съставът на ВКС,ТК,първо отделение намира следното: С разпоредбата на чл.26 ЗМГО е предвидена възможност за заличаване на извършена регистрация на търговска марка,която се осъществява по административен ред по искане на трети лица или служебно от Патентното ведомство. С редакцията на ал.3 от 2005г. правото да бъде подадено искане за заличаване пред ведомството е предоставено на всяко лице,имащо правен интерес от това,а с въвеждането на нова ал.5 на същата разпоредба /с последващата редакция на закона от 2010г., в сила от 10.03.11г./ такъв е признат от законодателя изрично на определен кръг лица. Така право да подаде искане за заличаване на регистрирана търговска марка,когато заявителят е действал недобросъвестно при подаването на заявката /т.е. в случаите на чл.26 ал.3 т.4 ЗМГО/ има само действителният притежател на марката /т.2 на чл.26 ал.5 ЗМГО/.Кой е действителният притежател на марката законодателят не е определил с легална дефиниция,поради което смисълът на това понятие следва да бъде изведен по тълкувателен път. Граматическото тълкуване на употребеното от законодателя определение „действителен“ предполага като негови синоними определенията „реален“, “обективно съществуващ“, “фактически“. Противоположно на тях в правната теория и практика се поставят понятията „формален“ – този,за съществуването и действителността на който се изисква да бъде спазена определена правна форма или „правно възникнал“, „юридически“ – този,на който със закон е признато определено качество,за придобиването на което се изисква спазването на нарочно предвидена процедура и ред.Тъй като законът /чл.10 вр. разд.VI ЗМГО/ предвижда специален ред за възникване на собственически права върху търговска марка /притежание/ - чрез регистрация пред Патентното ведомство юридически признат /формален/ собственик /притежател/ на търговската марка е лицето,предприело действия и получило по този ред регистрация на знак като търговска марка. Легалната дефиниция за марка,дадена в чл.9 ЗМГО , разглеждана в духа на закона, изразява волята на законодателя - чрез официалното признаване на качеството „притежател на търговска марка“ у дадено лице,да бъде защитено изключителното му право да използва,да се разпорежда и да забранява на трети лица използването без негово съгласие на определен знак, регистриран като търговска марка, но доколкото този знак е използван в търговската му дейност за отличаване на стоките или услугите му от тези на други лица.Въпреки,че за извършването на регистрацията не се изисква заявителят да доказва пред Патентното ведомство последното обстоятелство,за законодателя то не е без значение и последици.Поради това той е предвидил правен механизъм,който би осуетил извършването на регистрация на името на даден заявител с подаването на опозиция срещу регистрацията /чл.38б ЗМГО/. Право на такава е признато на притежателя на по-ранна марка,на лицензополучателя на изключителна лицензия върху по-ранна марка,на действителния притежател на нерегистрирана марка,която се използва в търговската дейност и за нея е подадена заявка,както и на действителния притежател на марка,която е заявена на името на негов агент или представител без съгласието на притежателя. Съгласно нормата на чл.12 ал.6 ЗМГО предпоставка за уважаването на подадената от „действителния притежател на нерегистрирана марка,която се ползва в търговската дейност на територията на РБългария“ опозиция е установяването на факта,че датата на подаването на заявката за регистрация следва „датата на действителното търговско използване на нерегистрираната марка“ . Притежателят на по-ранната марка , по смисъла на чл.12 ал.2 и 3 ЗМГО – т.е. тази,която към датата на заявката е била вече регистрирана или заявена по-рано за регистрация, или предходно е станала общоизвестна, или се ползва с по-ранен приоритет, има право, при условие,че е пропуснал да упражни правото си на опозиция или същата е била отхвърлена като недопустима, да поиска директно в производство пред Патентното ведомство заличаване на по-късно регистрираната търговска марка на основание чл.26 ал.3 т.1 вр. ал.5 т.1 ЗМГО. По същата процедура,но на основание чл.26 ал.3 т.3 ЗМГО, право да иска заличаване на регистрирана на името на негов агент или представител има действителният притежател на търговската марка /чл.26 ал.5 т.2 ЗМГО/,т.е. – лицето,което ползва знака,а не неговият агент или представител,когато то не е дало съгласието си за това. На действителния притежател на нерегистрирана търговска марка,която той ползва на територията на страната /посочен на трето място в разпоредбата на чл.38б ал.1 ЗМГО/,законодателят предоставя правото да подаде искане за заличаване в хипотезата на чл.26 ал.3 т.4 ЗМГО.При това той не обвързва упражняването на това право с последиците от подаването или не на опозиция и в зависимост от изхода на това производство,а установява единствено изискване да бъде проведен успешно иск,в производството по който да бъде установено,че именно ищецът е „действителен притежател на марката“ и,че заявителят е действал недобросъвестно при заявяването на знака за регистрация като своя търговска марка. Че законодателят защитава правото върху марка,само доколкото тя действително се използва в търговската дейност на притежателя й следва и от нормите на чл.25 ал.1 т.1 вр. чл.19 ЗМГО,предвиждащи възможност регистрацията да бъде отменена, вследствие неизползването й в продължение на пет последователни години. Правен интерес да искат от Патентното ведомство извършване на заличаване на регистрирана търговска марка по реда на чл.26 ал.3 т.4 вр. чл.26 ал.5 т.2 ЗМГО нямат притежателите на по-ранна марка по смисъла на чл.12 ал.2 ЗМГО, тъй като последващо заявената и регистрирана при наличието на относителни основания за отказ идентична или сходна търговска марка подлежи на заличаване по отделно и изрично регламентиран административен ред /чл.26 ал.3 т.1 вр. ал.5 т.1 ЗМГО/.Такъв интерес би имало само лицето, чието право да иска регистрация на ползвания от него знак би могло да бъде осуетено,поради съществуваща вероятност да получи отказ на основание наличието на вече регистрирана идентична или сходна търговска марка. В обобщение - като „действителен притежател“ по смисъла на чл.26 ал.5 т.2 на посочената разпоредба следва да се счита този,който реално ползва в търговската си дейност незащитен от него за територията на страната знак,извършвайки действия /със стоки и услуги/,с които се афишира като притежател на търговска марка,без юридически да е признат за такъв. Този извод следва от функционалното и систематично тълкуване на цитираните по-горе правни норми на ЗМГО. Подобно тълкуване отговаря и на духа на закона. Тълкуването по този начин на понятието „действителен притежател на марката“, използвано в чл.26 ал.5 т.2 ЗМГО, намира опора и в съдебната практика, разглеждаща по същество предявените по реда на чл.26 ал.3 т.4 ЗМГО при аналогична активна процесуална легитимация искове за недобросъвестност. В практиката на съдилищата недобросъвестността се възприема като правна категория,предпоставяща знание у лицето подало заявление за регистрация на един знак като търговска марка , че този знак се ползва от друг търговски субект в търговската му дейност и чрез използването на знака /а не упражнявайки правата върху вече регистрирана своя марка/ това лице е наложило на пазара свои стоки или услуги. Съответна на тези изводи е и практиката на Съда на Европейските общности във връзка с преюдициални запитвания /р.от 11.06.09г. по дело С-529/07/,а също и на Общия съд - по искове за обявяване на недействителност поради недобросъвестност при заявяване за регистрация на основание чл.52 §1 б.“б“ от Регламент №207/2009 на Съвета /р. от 11.07.13г. по дело Т-321/10, р.от 14.02.12г. по дело Т-33/11/.Така в мотивите на решението по дело Т-33/11 се подчертава,че прилагането на принципа на „първия заявител“,на който почива режимът на регистрация на марките, е ограничено от нормата на чл.52 §1 б.“б“ от Регламент №207/2009 на Съвета , предвиждаща възможност по искане на трето лице,използващо нерегистрирана марка, регистрирана марка на Общността да бъде обявена за недействителна,когато заявителят е бил недобросъвестен при подаването на заявката.Посочено е,че предвидената с посочената разпоредба възможност отговаря пряко на изискването да се гарантира широка защита на всеки предприемач,използващ знак,който обаче все още не е регистрирал. В решението по дело С-529/07, постановено по преюдициално запитване в рамките на производство по дело C. L.&S. AG срещу F. H. G., като относимо към преценката за наличие на недобросъвестност се определя обстоятелството,че заявителят знае или трябва да знае,че трето лице предходно използва идентичен или сходен знак /нерегистриран като търговска марка/ за идентична или сходна стока,който води до объркване със знака,чиято регистрация е заявена. С оглед изложените съображения отговорът на поставените правни въпроси следва да бъде: Понятието „действителен притежател на марката“, употребено в разпоредбата на чл.26 ал.5 т.2 ЗМГО, не е идентично с понятието „собственик на марката“,придобил права върху нея, чрез регистрацията й по надлежния ред,а следва да бъде тълкувано в смисъл на правен субект,който реално /фактически/ ползва в търговската си дейност за обозначаване на негови стоки или услуги знак,идентичен или сходен на заявения такъв за регистрация като търговска марка от лицето по чл.26 ал.3 т.4 ЗМГО. Наличието на регистрирана търговска марка от ищците към момента на предявяването на иска по чл.26 ал.3 т.4 ЗМГО не представлява абсолютна положителна процесуална предпоставка за допустимостта на същия. По същество: Качеството „действителен притежател на марката“ ,изискуемо с разпоредбата на чл.26 ал.5 т.2 ЗМГО, е предпоставка за допустимост не на установителния иск по чл.26 ал.3 т.4 ЗМГО,а на административното производство, което се образува по подадено пред Патентното ведомство искане за заличаване на регистрираната търговска марка. Доколкото, за да упражни правото си да иска заличаване в хипотезата на чл.26 ал.3 т.4 ЗМГО,лицето,подало искането, следва да се легитимира с влязло в сила съдебно решение,установяващо недобросъвестност на заявителя при подаването на заявката за регистрация на търговската марка,по което то е било страна.Именно в това производство същото,като ищец, следва да докаже и,че е ползвало към момента на заявяването и ползва в търговската си дейност знак,определящ го като действителен притежател на марката,която ответникът е регистрирал.Т.е. дали ищецът е „действителен притежател“ по смисъла на чл.26 ал.5 т.2 ЗМГО е въпрос , който се изследва по същество в производството пред съда по предявения иск по чл.26 ал.3 т.4 ЗМГО и не представлява предпоставка за неговата допустимост. Допустимостта на иска по чл.26 ал.3 т.4 ЗМГО се определя като се изхожда от общите предпоставки за допустимост на установителните искове /чл.124 ал.1 ГПК/ - наличие на правен интерес и надлежна процесуална легитимация ,отнесени към специалните изисквания на ЗМГО. За да се приеме,че е налице у ищеца правен интерес от предявяването на иск за недобросъвестност при заявяването на търговска марка,той следва да е обоснован в исковата молба с твърдения,че лицето е действителен притежател на права върху знак,който в противоречие с добрите нрави и добросъвестната търговска практика е заявен и регистриран от ответника като негова търговска марка.Доводите за действително притежание на марката ищецът следва да извежда от твърдения за фактическо ползване на знака в търговската му дейност, даващо му право да заяви знака за регистрация,чрез която да получи защита по ЗМГО, което право обаче не може да бъде упражнено, поради наличието на недобросъвестно извършена вече от ответника регистрация на този знак като негова търговска марка. Правният интерес е обоснован именно от липсата на защитени от закона по надлежния ред,но защитими такива,по-ранни материални права, която защита не може да бъде осъществена,поради осуетяващи я недобросъвестни действия на ответната страна. И напротив – правен интерес от воденето на установителен иск по чл.26 ал.3 т.4 ЗМГО би отсъствал именно когато е налице твърдение за вече регистрирана предходно от ищеца търговска марка,тъй като последващо предоставената на ответника чрез регистрацията на същия или сходен знак за идентични или сходни стоки или услуги закрила би могла да бъде оспорена и преодоляна директно чрез административната процедура по заличаване поради извършването на регистрацията при наличие на относителни основания за отказ /чл.26 ал.3 т.1 ЗМГО/. В случая с подадената пред СГС искова молба и допълнителна такава ищците са изложили твърдения,че ползват знака „А.“ в търговската си дейност, произвеждайки и предлагайки на пазара от 1992г. сладкарски,захарни и хлебни изделия, обозначавайки ги с този знак, който ответникът регистрирал през 2008г. като негова търговска марка; че заявяването за регистрация е направено единствено с цел блокиране дейността на ищците,извършвана под този знак,в подкрепа на което е и подадената от ответника опозиция срещу заявяването за регистрация на същия като търговска марка на ищцовото дружество през 2014г.Т.е. – с изложените факти се обосновава материална легитимация на ищците като действителни собственици на марката и недобросъвестност на ответника при регистрацията й като негова. При тези твърдения,обосноваващи правния интерес от воденето на иска,а също и надлежната легитимация на страните,като такива по възникнал между тях правен спор,нуждаещ се от съдебно разрешаване, съдът е следвало да приеме,че е надлежно сезиран и да се произнесе по същество,както и е сторила първата инстанция. С оглед дадения по-горе отговор на правните въпроси, изложените от въззивния съд съображения за недопустимост на производството , поради липса на активна процесуална легитимация на ищците да водят иск по чл.26 ал.3 т.4 ЗМГО, са неправилни. Неправилен е и изводът за липса на правен интерес,обоснован с аргументи за действие на заличаването занапред,тъй като противоречи на разпоредбата на чл.28 ал.3 ЗМГО,регламентираща по императивен начин осъществяването на последиците от заличаването от момента на подаването на заявката. Изводът за изчерпани от ищците способи на защита с подаването на опозиция срещу регистрацията на марката на ответника,освен,че е неправилен, като направен при липса на законова опора,е и необоснован, доколкото по делото липсват доказателства,потвърждаващи подобна констатация. Решението на САС следва да бъде отменено и делото върнато на същия съд за разглеждане по същество от друг състав.На основание чл.294 ал.2 ГПК при повторното разглеждане съдът следва да съобрази и направените в настоящата инстанция разноски. Така мотивиран , Върховният касационен съд, ТК, състав на Първо отделение Р Е Ш И : ОТМЕНЯ решение №1921/17.10.2016г. по т.д.№3631/16г. на Софийски апелативен съд. ВРЪЩА делото на Софийски апелативен съд за разглеждане от друг състав. Решението е окончателно и не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.