Р Е Ш Е Н И Е
№ 198
гр. София, 31 май 2023 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, първо наказателно отделение, в открито съдебно заседание на деветнадесети май две хиляди двадесет и трета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ХРИСТИНА МИХОВА
ЧЛЕНОВЕ: ДЕНИЦА ВЪЛКОВА
ТАТЯНА ГРОЗДАНОВА
при участието на секретаря Е. МИХАЙЛОВА и прокурора от ВКП ТОМА КОМОВ изслуша докладваното от съдия ХРИСТИНА МИХОВА н. д. № 368/2023 година и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по повод постъпило искане от осъдения М. Д. Б. за възобновяване на наказателното производство и отмяна на присъдата, постановена по н.о.х.д. № 295/2020 г. по описа на Районен съд – Раднево. Искането се аргументира с довода, че осъденият не е знаел за воденото съдебното производство, по което спрямо него е постановена осъдителна присъда.
В съдебно заседание пред ВКС защитникът на осъдения поддържа искането за възобновяване и претендира за неговото уважаване.
Прокурорът от Върховна касационна прокуратура изразява становище за неоснователност на искането за възобновяване и пледира за оставянето му без уважение.
Осъденият М. Д. Б. поддържа искането за възобновяване и моли то да бъде уважено, за да му бъде дадена възможност за лично участие в наказателното производство.
Върховният касационен съд, след като обсъди доводите, изложени в искането за възобновяване, становищата на страните и всички материали, събрани по делото, намери за установено следното:
Искането за възобновяване на наказателното производство е допустимо, тъй като е направено от оправомощено от закона лице – осъдения Б., в срока по чл. 423, ал.1 от НПК и по отношение на акт от категорията на посочените в чл. 419 от НПК.
Разгледано по същество, искането е неоснователно.
От събраните по делото материали е видно, че ДП № 327зм45/2020 г. по описа на РУ – Раднево е образувано с постановление от 23.03.2020 г. от РП – Стара Загора за престъпление по чл. 194, ал.1 от НК. В хода на разследването е установено, че един от тримата извършители на деянието е М. Д. Б.. Същият не е намерен на адресите, на които е регистриран и поради това е обявен за ОДИ с телеграма № 12987/12.06.2020 г. на ГДНП – София. С постановление от 22.06.2020 год. на РП – Стара Загора, производството по делото е спряно до издирването на извършителите на деянието.
С постановление от 27.11.2020 г. РП - Стара Загора възобновила наказателното производство, поради намирането на М. Б.. С постановление от 19.05.2020 г. /връчено на 27.11.2020 г./, в присъствие на защитника адвокат Г. Д. от АК – Хасково, М. Д. Б. е привлечен в качеството на обвиняем за извършено престъпление по чл. 196, ал.1, т.1, вр. с чл. 194, ал.1, вр. с чл. 20, ал. 2, с чл. 29, ал.1, б. „а“ от НК. С постановлението по отношение на обвиняемия Б. е взета мярка за неотклонение „Подписка“, като са разяснени задълженията му, свързани с нейното изпълнение.
На 01.12.2020 г. материалите от разследването са предявени на обвиняемия Б., след което прокурорът изготвил обвинителен акт срещу него и обвиняемите М. Д. С. и И. Д. С. и го внесъл за разглеждане в РС – Раднево, където е образувано н.о.х.д. 295/2020г.
При опита на съда да призове подс. Б. за съдебно заседание и да му връчи препис от обвинителния акт е констатирано, че същият е напуснал адреса, на който е регистриран. Подсъдимият Б. е обявен отново за ОДИ с телеграма № 3264/05.02.2021 г., като е установено, че на 30.01.2021 г. той е напуснал Република България през ГКПП Дунав мост.
След като не било установено местонахождението на подс. Б., съдът провел разпоредително заседание по делото на 22.03.2021 г. в негово отсъствие на основание чл. 269, ал. 3, т.1 и т. 2 от НПК. След проведено съдебно следствие, с присъда № 260008/19.04.2021 г., по н.о.х.д. № 295/2020 г., РС – Раднево признал подсъдимия М. Д. Б. за виновен в извършване на престъпление по чл. 196, ал.1, т.1, вр. с чл. 194, ал.1, вр. с чл. 20, ал. 2, с чл. 29, ал.1, б. „а“ от НК и на основание чл. 55, ал.1, т.1 от НК го осъдил на три месеца лишаване от свобода, като съобразно чл. 57, ал.1, т. 2, б. „б“ от ЗИНЗС определил първоначален „строг“ режим на изтърпяване на наказанието. Присъдата влязла в сила на 05.05.2021 г, като във връзка с нейното изпълнение е издадена ЕЗА № Р – 309/2021 г. от 30.08.2021 г. на РП – Стара Загора, ТО – Раднево. Осъденият Б. е открит и задържан на територията на ФРГ, на 14.12.2022 г. е предаден на българските власти и на 15.12.2022 г. е приведен в Затвора – гр. Стара Загора за изтърпяване на присъдата.
При така изложените факти, настоящият съдебен състав не намира основание за уважаване на искането за възобновяване. Разпоредбата на чл. 423 от НПК дава възможност на задочно осъдения да иска по реда на извънредния способ за съдебен контрол отмяна на постановената спрямо него и влязла в сила присъда, при всяко обективно незнание за започване на наказателното производство в досъдебната и съдебната фаза на процеса. Това е предопределено от предоставените в нормата на чл. 55 от НПК права на обвиняемия /подсъдимия/ в наказателния процес, между които е правото да участва лично в наказателното разследване през всичките му фази и стадии, чрез даване на обяснения, представяне на доказателства, предявяване на искания и възражения. Правото на лично участие е основен елемент от правото на справедлив процес и е гарантирано от Конвенцията за правата на човека и основните свободи. Упражняването му е въпрос на лична преценка на лицето, дали да се ползва от него или не, като законодателят е предвидил гаранция срещу злоупотребата с това право. Според законодателната воля, изразена в разпоредбата на чл. 423, ал.1 от НПК, наказателното производство, проведено задочно, се възобновява, освен ако осъденият след предявяване на обвинението в досъдебното производство се е укрил, поради което процедурата по чл. 247в, ал. 1 от НПК не е изпълнена или след като е изпълнена, не се е явил в съдебно заседание без уважителна причина. Под укриване следва да се разбира такова поведение на обвиняемия, което е в нарушение на поето от него задължение /писмено отразено в постановлението за привличане или друг акт по чл. 59, от НПК/ пред органите на разследването да ги уведоми при промяна на местоживеенето си. Изложеното изисква проследяване на всички етапи от наказателния процес, за да се прецени дали правото на лично участие на лицето не е реализирано, поради неговото собствено недобросъвестно поведение /укриване/ или поради пропуски в работата на съответните решаващи органи.
Видно от изложените по - горе обстоятелства, осъденият Б. е привлечен в качеството на обвиняем лично, в присъствие на защитник, като са му разяснени задълженията, произтичащи от определената му мярка за неотклонение „Подписка“. Въпреки това, той е променил местоживеенето, като е напуснал Република България, без да уведоми органите на разследването. Именно това негово недобросъвестно процесуално поведение – укриването му извън пределите на страната, е причина за невъзможността да бъде изпълнена процедурата по чл. 247в, ал. 1 от НПК и в този смисъл е налице една от отрицателните предпоставки на чл. 423, ал.1, изр.2, пр.1 от НПК. Подсъдимият сам се е отказал от правото си да участва лично в съдебното производство по делото и да реализира правата си по чл. 55 от НПК, поради което липсват основания за възобновяване на наказателното производство. Република България не е давала гаранции в процедурата за екстрадиране на осъдения за възобновяване на задочното производство, с оглед на което не е налице и хипотезата на чл. 423, ал. 5 от НПК.
Предвид изложените съображения и на основание чл. 423, ал.1, изр.2, пр.1 от НПК, Върховният касационен съд, І – во наказателно отделение
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на осъдения М. Д. Б. за отмяна на влязлата в сила присъда, постановена по н.о.х.д. № 295/2020 г. по описа на Районен съд – Раднево и за възобновяване на наказателното производство по същото.
РЕШЕНИЕТО е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:1.
2.