Р Е Ш Е Н И Е № 152 Гр.С., 15.06.2016 година В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение, в открито съдебно заседание на седми юни през двехиляди и шестнадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: Ценка Георгиева ЧЛЕНОВЕ: Илияна Папазова Майя Русева при участието на секретаря Анжела Богданова, като разгледа докладваното от съдията Русева г.д.N.1104 по описа за 2016г., за да се произнесе, взе предвид следното: Производството е по чл.290 ГПК. Образувано е по касационна жалба на Г. Б. Х. срещу решение №.5881/16.12.15 по г.д.№.945/15 по описа на Окръжен съд Благоевград - с което е потвърдено решение №.7039/14.09.15 по г.д. №.673/ 15 на Районен съд Благоевград за отхвърляне на предявените от касатора искове с правно основание чл.344 ал.1 т.1, т.2 и т.3 КТ. Излагат се доводи за материална незаконосъобразност на съдебния акт; претендират се разноски. Ответната страна [фирма] оспорва жалбата; претендира юрисконсултско възнаграждение. С определение №.356/05.04.16г. е допуснато касационно обжалване на основание чл.280 ал.1 т.1 ГПК по въпроса относно кръга на лицата, които разполагат с право да прекратяват трудови договори на основание чл.328 ал.2 ГПК. С обжалваното решение въззивният съд е намерил предявените искове с правно основание чл.344 ал.1 т.1, т.2 и т.3 КТ за неоснователни и е потвърдил първоинстанционното решение, с което те са отхвърлени. За да достигне до този извод е приел, че страните са били обвързани от трудово правоотношение - по силата на което ищцата е заемала длъжност ”главен счетоводител” - което е било прекратено на основание чл.328 ал.2 КТ при наличие на всички кумулативни предпоставки на разпоредбата. Те са договор за управление, сключен с новоизбран или новоназначен управляващ предприятието на работодателя /да се касае за служител, който е част от ръководството на предприятието/; на управляващия предприятието да е поставена бизнес задача с конкретни икономически показатели, която той трябва да постигне; уволнението да е извършено от новоназначения управител в срок от 9 месеца от започване изпълнението на договора за управление; правото на уволнение да е реализирано спрямо работник/служител, който заема и изпълнява по длъжностна характеристика ръководна длъжност. Съдът е отразил, че в случая към момента на уволнението /6.02.15г./ е бил налице валидно сключен /на 22.01.15/ договор за управление /от Председателя на Съвета на директорите/ с назначения нов изпълнителен директор - д-р Методи Г. - чието изпълнение е било започнало, и същевременно не са били изтекли 9 месеца от сключването му; от друга страна, доколкото уволнението е било извършено от друго лице - д-р О. М., същият, по силата на валидно взето решение на Съвета на директорите, е бил натоварен с правомощия да замества и изпълнява функциите на изпълнителен директор за времето, през което новоизбраният такъв Методи Г. е ползва неплатен отпуск /22.01.15г.-17.03.15г./. При тези обстоятелства съдът е намерил, че след като д-р О. М. с валидно решение на Съвета на директорите е назначен да замества изпълнителния директор д-р Г. по време на неплатения му отпуск, то той, по силата на взетото решение – с което не е извършено ограничение на правомощията на заместващия, е встъпил изцяло в правата на д-р Г. и за периода на заместване е разполагал с пълен обем на неговите правомощия – вкл. да прекратява трудовото правоотношение с част от работниците и служителите на ръководна длъжност на основание чл.328 ал.2 КТ /независимо от липсата на отделен договор за възлагане на управлението между Председателя на Съвета на директорите и О. М./. Съдът е приел и, че ищцата е заемала ръководна длъжност. Посочил е, че макар длъжността „главен счетоводител” да не е била включена изрично в отдел „Ръководство” в поименното щатно разписание на дружеството, анализът на трудовите функции, правата и задълженията, формиращи съдържанието й, обосновават извод, че тя е ръководна по смисъла на пар.1 т.3 КТ /на ищцата са били възложени функции на ръководене, координиране, контролиране, отчитане, цялостно организиране на целия вътрешно-финансов контрол /реш.№.1187/83.10.05 по г.д.№.811/03, ВКС/; всички работещи в отдел ”Счетоводство” са били подчинени в дейността си на нея; тя е съставяла и подписвала всички счетоводни документи - макар и впоследствие те да са били парафирани от заемащия длъжността зам. директор по ИД или изпълнителния директор/. В отговор на поставения въпрос, по който е допуснато касационно обжалване на въззивното решение, Върховният касационен съд намира следното: Съгласно задължителната практика на ВКС /реш.№.648/17.11.10 по г.д.№.1484/09, ІІІ ГО, реш.№.108/19.03.12 по г.д.№.819/11, ІV ГО на ВКС и др./ основанието за уволнение по чл.328 ал.2 КТ е приложимо само при изрично посочената в тази разпоредба предпоставка – поради сключване на договор за управление на предприятието, и по отношение на ограничен кръг лица - служители от ръководството на предриятието. Следователно с правото по чл.328 ал.2 КТ разполага само изпълнителният директор, с който е сключен договор за възлагане на управлението на дружеството – респективно не притежават такова лица, с които не е сключен такъв договор. С този договор предприятието предава управлението на управител, който се задължава срещу възнаграждение да постигне на свой риск в договорен срок определен стопански резултат. За последното законът дава възможност на управителя да подбере и формира ръководен екип на предприятието, като освободи по своя преценка част от заварените служители на ръководството на основание чл.328 ал.2 ГПК. Касае се за разпоредба, която предоставя голяма свобода за прекратяване на трудово правоотношение /без мотиви и само по лична преценка/, поради което и тя следва да се тълкува стриктно – а не разширително. По основателността на касационната жалба: Между страните няма спор относно следните факти, а и те се установяват от доказателствата по делото: Ищцата Г. Х. е работила на длъжност „главен счетоводител” в ответното дружество по силата на безсрочен трудов договор. За последния отработен от нея месец януари 2015 тя е получила брутно трудово възнаграждение в размер на 1357лв. Със Заповед №.10/6.02.15г., връчена на 6.02.15, трудовото й правоотношение е прекратено считано от 9.02.15г. на основание чл.325 т.2 КТ – поради сключен договор за управление. Заповедта е подписана за изпълнителен директор от д-р О. М. – с който към този момент не е бил сключван договор за управление. Такъв е бил подписан на 22.01.15 с д-р Методи Г. – избран с решение по т.2 от протокол №.18/22.01.15 на заседание на Съвета на директорите за изпълнителен директор, който да управлява и представлява дружеството. На 22.01.15 д-р Методи Г. е подал молба до Съвета на директорите да му бъде разрешено да ползва неплатен отпуск за времето от 22.01.15 до 17.03.15 включително. С решение по т.1 от Протокол №.19/22.01.15 на заседание на СД е взето решение д-р О. М. да замества изпълнителния директор д-р М.Г. за времето, за което той ползва неплатен отпуск, като изпълнява функциите на изпълнителен директор. На 17.03.15 с д-р О. М. е бил сключен договор за възлагане на управлението на ответното дружество. След прекратяване на трудовото правоотношение ищцата е останала без работа за период от 6месеца. При така установените факти и с оглед отговора на правния въпрос, даден по-горе, следва да се приеме, че с правото да извършва уволнение на основание чл.328 ал.2 КТ разполага само изпълнителният директор, с който е сключен договор за възлагане на управлението на дружеството – респективно не притежават такова лица, с които не е сключен такъв договор. Именно защото с този договор предприятието предава управлението на управител, който се задължава срещу възнаграждение да постигне на свой риск в договорен срок определен стопански резултат, законът му дава възможност да подбере и формира ръководен екип на предприятието - като освободи по своя преценка част от заварените служители на ръководството на основание чл.328 ал.2 ГПК. Касае се за разпоредба, която предоставя голяма свобода за прекратяване на трудово правоотношение - без мотиви и само по лична преценка - поради което и тя следва да се тълкува стриктно /като предоставяща правото единствено на управителя/, а не разширително /като предоставяща това право и на заместващите го/. За лицето, което замества управителя поради отсъствието му, не е възниквало задължение да постига на свой риск определен стопански резултат. Поради това и липсва основание да му се предостави обоснованото с това задължение строго лично право да използва предвидената в чл.328 ал.2 КТ възможност. Заместникът не разполага с правото на управителя на уволнение по реда на чл.328 ал.2 КТ и извършеното от него уволнение на това основание е незаконосъобразно. Предвид изложеното - дори между страните да е безспорно, че заеманата от ищцата длъжност е ръководна /какъвто не е разглеждания случай/, то уволнението не е извършено от лице, което би могло да упражни правото по чл.328 ал.2 КТ. Липсва елемент от фактическия състав на разпоредбата, респективно основанието на чл.328 ал.2 КТ не е налице. Искът с правно основание чл.344 ал.1 т.1 КТ за отмяна на уволнението е основателен и следва да се уважи. При този изход на спора основателна е и претенцията с правно основание чл.344 ал.1 т.2 КТ за възстановяване на Г.Х. на заеманата преди уволнението длъжност „главен счетоводител”. На основание чл.344 ал.1 т.3 КТ и доколкото вследствие на уволнението тя е останала без работа за период от 6месеца, трябва да й се присъди и обезщетение за времето 9.02-9.08.2015г. Същото, изчислено на база последното получено брутно трудово възнаграждение, възлиза на 8142лв. /1357лв.х 6м/, като се дължи ведно със законната лихва от датата на предявяването на иска 7.04.15г. до окончателното изплащане. Предвид всичко изложено по-горе, въззивното решение следва да се отмени, а исковете на ищцата – да се уважат. С оглед изхода на спора на същата трябва да се присъдят на основание чл.78 ал.1 ГПК направените пред всички инстанции разноски за адвокатско възнаграждение – общо 1900лв. Възражението за прекомерност на платените пред въззивния съд разноски за адвокатски хонорар /700лв./ е неоснователното, доколкото същият не надхвърля установения в Наредба №.1 за минималните размери на адвокатските възражения минимален размер на адвокатско възнаграждение, определено съобразно чл.7 ал.1 т.1 и чл.7 ал.2 т.3 /1117,10лв./. На основание чл.78 ал.6 ГПК ответникът следва да плати в полза на ВКС дължимите държавни такси в общ размер на 771,36лв. Мотивиран от горното, съдът Р Е Ш И : ОТМЕНЯ решение №.5881/16.12.15 по г.д.№.945/15 по описа на Окръжен съд Благоевград и потвърденото с него решение №.7039/14.09.15 по г.д. №.673/15 на Районен съд Благоевград, вместо което постановява: ОТМЕНЯ Заповед №.10/6.02.15г. на изпълнителния директор на [фирма] на основание чл.344 ал.1 т.1 КТ. ВЪЗСТАНОВЯВА Г. Б. Х. на заеманата преди уволнението длъжност „главен счетоводител” в [фирма], на основание чл.344 ал.1 т.2 КТ. ОСЪЖДА [фирма], [населено място], [улица].60, да плати на Г. Б. Х., [ЕГН], [населено място], [улица].40, ет.1, обезщетение за оставане без работа за периода 9.02.15г.- 9.08.15г. в размер на 8142лв. /осем хиляди сто четиридесет и два лева/ на основание чл.344 ал.1 т.3 КТ, ведно със законната лихва считано от 7.04.15 до окончателното изплащане, както и 1900лв. /хиляда и деветстотин лева/ разноски на основание чл.78 ал.1 ГПК. ОСЪЖДА [фирма], [населено място], [улица].60, да плати по сметка на Върховен касационен съд 771,36лв. /седемстотин седемдесет и един лева и тридесет и шест стотинки/ държавна такса на основание чл.78 ал.6 ГПК. Решението е окончателно. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: