Ключови фрази
Предоставяне на семейното жилище след развода * ползване на семейно жилище * фактическа раздяла * съпружеска имуществена общност


3
Р Е Ш Е Н И Е
№ 304

София, 11.12.2013 година


ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, ЧЕТВЪРТО ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ в открито съдебно заседание на двадесет и шести септември две хиляди и тринадесета година в състав:
Председател: СВЕТЛА ЦАЧЕВА
Членове: АЛБЕНА БОНЕВА БОЯН ЦОНЕВ

изслуша докладваното от съдията Цачева гр. д. № 1406 по описа за 2012 год., и за да се произнесе взе предвид следното:
Производство по чл. 290 ГПК.
С определение № 579 от 07.05.2013 година е допуснато касационно обжалване на решение № 4636 от 22.06.2012 година по гр.д. № 10413/2010 година на Софийски градски съд в частта му, с която претенцията на Б. И. Я. за ползване на семейното жилище след прекратяване на брака и с Е. В. Г. е отхвърлена като неоснователна.
Касационно обжалване е допуснато на основание чл. 280, ал.1, т.3 ГПК по материалноправните въпроси по приложението на чл. 56, ал.1 СК (чл. 107, ал.1 СК отм.) съставлява ли постоянното обитаване на семейното жилище критерий за определяне на жилищната нужда и загубва ли жилището характер на семейно при напускането му от един от съпрузите по време на фактическата раздяла.
По въпросите по приложението на чл. 56, ал.1 СК (чл. 107, ал.1 СК отм.), Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение намира следното:
Семейно е жилището, ползвано от съпрузите за задоволяване битовите нужди на семейството до прекратяване на брака, а при фактическа раздяла – до деня на раздялата. Напускането на жилището от един от съпрузите по време на фактическата раздяла не променя характера му на семейно. Обичайно, фактическата раздяла на съпрузите е свързана и с напускане на семейното жилище от единия от тях, но това обстоятелство няма отношение към статута на жилището, нито само по себе си сочи за задоволена жилищна нужда на напусналия жилището съпруг. Не сочи за задоволена жилищна нужда и временното обитаване от съпруга на друго жилище, върху което няма право на собственост, вкл. и когато това жилище е в друго населено място или държава.
В решението на Софийски градски съд е прието за установено, че ищцата не пребивава постоянно в България, тъй като работи преимуществено в Република Гърция. Прието е, че пребиваването и в друга държава изключва налична жилищна нужда по смисъла на Семейния кодекс; че с прекратяването на брака между страните е прекратена и съпружеската имуществена общност върху жилището, поради което ползването му следва да бъде уредено по правилата на Закона за собствеността. Изхождайки от тези съображения, съдът е отхвърлил като неоснователна предявената от Б. И. Я. претенция за ползване на семейното жилище след прекратяване на брака и с Е. В. Г..
В касационната жалба против въззивното решение, постъпила от Б. И. Я. се поддържа, че съдът е формирал неправилни изводи относно жилищната нужда на ищцата; че е отхвърлил претенцията и без да съобрази доказателствата за честото и връщане в България, без да може да ползва семейното жилище и без да обсъди доказателствата за вината на ответника.
Ответникът по касационната жалба Е. В. Г. я оспорва като неоснователна.
Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение намира, че касационните оплаквания са основателни.
Неправилни са изводите, че временното пребиваване на жената в Република Гърция изключва жилищната и нужда в България, както и че с прекратяване на съпружеската имуществена общност върху семейното жилище, ползването му следва да бъде уредено по правилата на Закона за собствеността. Временното пребиваване на ищцата на работа в друга държава не сочи за задоволена жилищна нужда в България, нито правилата за ползване на съсобствен имот имат отношение към мерките за ползване на семейното жилище, придобито в съпружеска общност – правото на собственост върху семейното жилище съдът изследва само с оглед мерките за ползване, които следва да постанови.
По делото е установено, че след 2008 г., за определени периоди ищцата е работила в Гърция без постоянен трудов договор; че в България е обитавала домът на децата си (жилище под наем), тъй като след фактическата раздяла ответникът е ползвал семейното жилище в съжителство с друга жена. Установено е, че ответникът е възприел грубо, агресивно отношение към съпругата си и родените от брака деца, пълнолетни към момента на прекратяването на брака между родителите им; че е установил поведение, несъвместимо с брачните му задължения и правилата на морала, предизвикало фактическата раздяла между съпрузите и дълбокото и непоправимо разстройство на брака.
Предвид изложеното, жилищната нужда на ищцата се явява доказана, а с оглед установените между бившите съпрузи отношения на нетърпимост, ползването на семейното жилище не може да бъде разпределено. Въззивното решение, с което предявената от Б. И. Я. претенция за ползване на семейното жилище след прекратяване на брака и с Е. В. Г. е отхвърлена следва да бъде отменено в тази му част и постановено ново решение, с което да и бъде предоставено ползването на семейното жилище.
Воден от изложеното, Върховния касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение

Р Е Ш И:

ОТМЕНЯ решение № 4636 от 22.06.2012 година по гр.д. № 10413/2010 година на Софийски градски съд, ІІ-ри въззивен брачен състав в частта му, с която претенцията на Б. И. Я. за ползване на семейното жилище след прекратяване на брака и с Е. В. Г. е отхвърлена като неоснователна.
На основание чл. 107, ал.1 СК (отм.) предоставя семейното жилище, находящо се в [населено място],[жк], [жилищен адрес] апартамент № 32 за ползване на жената Б. И. Я., като осъжда Е. В. Г. от [населено място] с ЕГН [ЕГН] да го опразни и предаде незабавно на Б. И. Я. от [населено място] с ЕГН [ЕГН].
Решението не подлежи на обжалване.




ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: