6 Р Е Ш Е Н И Е № 76 София, 10.07.2014 година В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Второ отделение, в съдебно заседание на четиринадесети май две хиляди и четиринадесета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАТЯНА ВЪРБАНОВА ЧЛЕНОВЕ: КАМЕЛИЯ ЕФРЕМОВА БОНКА ЙОНКОВА при секретаря Ирена Велчева изслуша докладваното от съдия Камелия Ефремова т.д. № 2163/2013 г. Производството е по чл. 290 ГПК. Образувано е по касационна жалба на [фирма], [населено място] срещу решение № 17 от 04.01.2013 г. по т. д. № 1782/2008 г. на Софийски апелативен съд, с което, след отмяна на постановеното от Софийски градски съд, фирмено отделение, 8 състав решение от 24.04.2008 г. по ф. д. № 269/2005 г. е уважен предявеният от Л. Н. В. от [населено място] иск с правно основание чл. 398б, ал. 3 ГПК (отм.) за прекратяване на дружеството-касатор. В касационната жалба се поддържа, че обжалваното решение е недопустимо и неправилно. Според касатора, въззивният съд е уважил предявения иск за прекратяването му, като е приложил само формално предпоставките на чл. 398б, ал. 3 ГПК (отм.), без да съобрази специфичните за делото правнорелевантни факти, установени категорично от представените доказателства, че: към момента на вписването на запора на съдебния изпълнител върху дяловете на длъжника [фирма] в [фирма], [населено място], извършено с решение № 16 от 16.03.2005 г. по ф. д. № 16061/90 г. на СГС, длъжникът вече е бил прехвърлил притежаваните от него 76 дяла в ответното дружество с нотариално заверен договор от 03.06.2003 г., който, макар да е вписан в Търговския регистър по-късно, е произвел своето действие; с влязло в сила решение № 651 от 12.11.2008 г. по гр. д. № 537/2008 г. на Пазарджишки окръжен съд, по предявен иск с правно основание чл. 336 ГПК (отм.) от третото лице-помагач в настоящия процес [фирма], [населено място] (сега с фирмено наименование [фирма]) срещу длъжника [фирма], Л. Н. В., [фирма], [населено място], И. К. П. от [населено място] и И. Г. К. от [населено място] е признато за установено, че [фирма] (в несъстоятелност) не е собственик на 76 дяла от капитала на [фирма], [населено място], срещу които е насочено изпълнението по посочените изпълнителни дела, в т. ч. и по образуваното от Л. В. изп. дело № 2079/2004 г. на СИС при Пазарджишки районен съд; длъжникът [фирма] понастоящем не съществува като правен субект и следователно ищецът не може да има вземане към него, тъй като същият е заличен от Търговския регистър с влязло в сила решение от 27.05.2008 г. по т. д. № 1372/2004г. на Пазарджишки окръжен съд след проведено производство по несъстоятелност в хипотезата на чл. 632 ТЗ. К. поддържа становище, че посочените факти обосновават извод за неоснователност на предявения иск за прекратяването му по реда на чл. 398б, ал. 3 ГПК (отм.). С определение № 65 от 10.02.2014 г. по настоящото дело касационното обжалване на въззивното решение е допуснато на основанието по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК по въпроса: Може ли да бъде уважен иск по чл. 398б, ал. 3 ГПК /отм./, ако дружествените дялове, срещу които е насочено принудителното изпълнение, са прехвърлени от длъжника на трето лице по реда на чл. 129, ал. 2 ТЗ с договор, сключен преди налагането на запора върху тях, но вписан след налагането на запора. Ответникът по касация – Л. Н. В. от [населено място] – изразява становище за оставяне на касационната жалба без уважение като неоснователна по съображения, изложени в писмен отговор от 25.04.2013 г. Третото лице-помагач на ответника по иска – [фирма], [населено място] (с предишно наименование [фирма]) – моли за отмяна на въззивното решение, доводи за което са развити в писмено становище от 19.04.2013 г. С писмена молба, депозирана в съдебно заседание на 14.05.2014г., касаторът моли за обезсилване на въззивното решение поради настъпили в хода на настоящото производство обстоятелства, обосноваващи липса на активна материалноправна легитимация за ищеца Л. Н. В., а именно – загубване качеството на взискател и отпадане на овластяването му за завеждане на иск по чл. 398б, ал. 3 ГПК (отм.) поради прекратяване на изпълнителното дело срещу длъжника [фирма], за което представя писмени доказателства. Върховен касационен съд – състав на Търговска колегия, Второ отделение, като прецени данните по делото, с оглед заявените касационни основания и съобразно правомощията си по чл. 290, ал. 2 ГПК, приема следното: За да отмени първоинстанционното отхвърлително решение и да уважи предявения от Л. Н. В. от [населено място] иск с правно основание чл. 398б, ал. 3 ГПК (отм.) за прекратяване на [фирма], [населено място], въззивният съд е приел за доказани всички предпоставки за прекратяване на търговското дружество, визирани в разпоредбата на чл. 398б, ал. 3 ГПК /отм./: наличие на висящо изпълнително дело за вземане на ищеца срещу ограничено отговорен съдружник в ответното търговско дружество – [фирма]; изпълнението е насочено срещу дяловете на съдружника-длъжник в това дружество, като е наложен запор върху тях; направено е изявление за прекратяване на участието на съдружника в дружеството и липсва плащане на равностойността на дела на съдружника. Като неоснователно е преценено възражението на ответника по иска, че към момента на вписване запора върху притежаваните от длъжника 76 дяла в него същият вече не е бил съдружник поради извършеното с договор от 03.06.2003 г. прехвърляне на тези дялове в полза на третото лице-помагач [фирма], [населено място] (с предишно наименование [фирма]). В тази връзка съдебният състав е посочил, че договорът за прехвърляне на дялове е породил своето действие между страните по него и спрямо ответника [фирма] веднага със сключването му в предвидената от закона форма, но по отношение на третите добросъвестни лица, какъвто е и ищецът Л. Н. В. – действието му се е породило след вписването в Търговския регистър, което е извършено на 04.05.2007 г. с решение на САС по т. д. № 407/2007 г., т. е. след вписването на запора от съдията-изпълнител на 03.11.2004 г. (решение № 16 от 16.03.2005 г. по ф. д. № 16091/90 г. на СГС). С оглед на това е направен извод, че отхвърлянето на предявения иск по чл. 398б, ал. 3 ГПК (отм.) е обусловено единствено от удоволетворяване вземането на ищеца, за каквото по делото липсват доказателства. По останалите заявени от ответника [фирма] и третото лице-помагач на същия [фирма] доводи за липса на активна легитимация на ищеца предвид представеното влязло в сила решение по иск с правно основание чл. 336 ГПК (отм.), че процесните 76 дяла от капитала на ответника не са собственост на длъжника [фирма], както и във връзка с факта на заличаване на същия като търговец поради приключило производство по несъстоятелност, въззивният съд не е изложил съображения в мотивите на своя акт. В рамките на правомощията си за служебна преценка на допустимостта на атакуваното решение, очертани от закона и ТРОСГК № 1 от 17.07.2001г. на ВКС /т.10/, което е запазило своето значение и при действието на новата процесуална уредба, създадена с Гражданския процесуален кодекс от 2007 г., настоящият състав, съобразявайки настъпилите в хода на процеса факти, намира, че въззивното решение е недопустимо поради недопустимост на предявения иск. Съгласно задължителната съдебна практика, обективирана в постановените по реда на чл. 290 ГПК решения – решение № 60 от 10.07.2012 г. по т. д. № 134/2012 г. на І т. о. и решение № 146 от 07.11.2013 г. по т. д. № 1041/2012 г. на І т. о., и в постановеното по реда на чл. 274, ал. 3 ГПК определение № 733 от 11.12.2009 г. по ч. т. д. № 811/2009 г. на ВКС, ІІ т. о., която се споделя и от настоящия състав, абсолютна процесуална предпоставка за допустимостта на конститутивния иск за прекратяване на търговско дружество с ограничена отговорност по реда на чл. 517, ал. 3 ГПК (аналогичен на чл. 398б, ал. 3 ГПК – отм.), е наличието на висящо изпълнително производство, по което ищецът има качеството на взискател, а търговското дружество – на трето задължено лице, осуетило изпълнението върху стойността на припадащата се на длъжника в изпълнителното производство стойност на дружествения му дял, както и наличието на изрично овластяване на взискателя за предявяване на този иск. От посочената задължителна съдебна практика следва категоричния извод, че прекратяването на изпълнителното производство има за последица отпадане качеството на ищеца като взискател и овластяването му за предявяване на иска по чл. 398б, ал. 3 ГПК (отм.), респ. чл. 517, ал. 3 ГПК, което води съответно до недопустимост на същия и на образуваното въз основа на него съдебно производство. Такъв именно е и настоящият случай. От представените по делото писмени доказателства – удостоверение изх. № 4750 от 28.04.2014 г. г. по изп. д. № 20118200400638, издадено от ЧСИ Т. Л., рег. № 820, с район на действие Окръжен съд – Пловдив; постановление от 04.02.2013 г. по същото дело и решение № 133 от 21.03.2013 г. по в. гр. д. № 240/2013 г. на Пазарджишки окръжен съд, се установява, че след постановяване на въззивното решение изпълнителното производство, по което ищецът Л. Н. В. е взискател и е овластен да предяви иск по чл. 398б, ал. 3 ГПК (отм.) за прекратяване на [фирма], [населено място], е прекратено. С прекратяването на изпълнителното дело ищецът вече не е активно легитимиран по предявения конститутивен иск, тъй като е отпаднало качеството му на взискател и изричното му овластяване за предявяване на този иск, т. е. настъпил е факт, обосноваващ отсъствие на една от абсолютните процесуални предпоставки за допустимостта на иска, за наличието на които съдът е длъжен да следи служебно във всяко положение на делото. Оттук и изводът, че така предявеният иск е недопустим, което обуславя съответно недопустимост и на постановеното по него решение. Ето защо, съобразно чл. 270, ал. 3, изр. 1 ГПК, същото подлежи на обезсилване, а производството по посочения иск – на прекратяване. Поради недопустимостта на въззивното решение изложените в касационната жалба оплаквания за неговата неправилност, а също и въпросът, по който е допуснато касационното обжалване, не следва да бъдат обсъждани. Независимо от този изход на спора, на касатора не се присъждат направените по делото разноски поради липса на изрично заявено от него искане. Така мотивиран, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, на основание чл. 293, ал. 4 във връзка с чл. 270, ал. 3 ГПК Р Е Ш И : ОБЕЗСИЛВА решение № 17 от 04.01.2013 г. по т. д. № 1782/2008 г. на Софийски апелативен съд. ПРЕКРАТЯВА производството по предявения от Л. Н. В. от [населено място] иск с правно основание чл. 398б, ал. 3 ГПК (отм.) за прекратяване на [фирма], [населено място], ЕИК[ЕИК]. Решението е окончателно. ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ: