Ключови фрази
Отмяна на влязло в сила решение по чл. 303, ал. 1, т. 5 ГПК * отмяна-нови писмени доказателства


3

Р Е Ш Е Н И Е

№ 35


София, 29.04. 2013 година




В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

Върховният касационен съд, Четвърто гражданско отделение в публично заседание на тридесет и първи януари две хиляди и тринадесета година в състав:

Председател: СВЕТЛА ЦАЧЕВА Членове: АЛБЕНА БОНЕВА
БОЯН ЦОНЕВ

при участието на секретаря Стефка Тодорова, като разгледа докладваното от съдията Цачева гр.д. № 1110 по описа за 2012 година, за да се произнесе взе предвид следното:
Производство по чл. 307, ал.2 ГПК.
С решение от 14.01.2010 г. по гр.д. № 644/2009 г. на Шуменски окръжен съд е потвърдено решение № 272 от 29.07.2009 г. по гр.д. № 2701/2008 г. на Шуменски районен съд, с което е отхвърлен иск с правно основание 31, ал.2 ЗС, предявен от Б. Г. Н. и Д. В. Н., двамата от [населено място] против В. Н. К. и В. Д. В. от [населено място] за обезщетение за ползване на коридор, присъединен към сутеренно помещение от триетажна жилищна сграда в УПИ ІІІ-296 в кв. 118 по плана на [населено място].
С молба вх. № 14205 от 16.08.2012 година, подадена от Б. Г. Н. и Д. В. Н. се иска отмяна на основание чл. 303, ал.1, т. 1 ГПК на влязлото в сила решение от 14.01.2010 г. по гр.д. № 644/2009 г. на Шуменски окръжен съд, потвърждаващо решение № 272 от 29.07.2009 г. по гр.д. № 2701/2008 г. на Шуменски районен съд. Поддържа се, че след постановяване на решението молителите са се снабдили с ново писмено доказателство, от съществено значение за делото – одобрен архитектурен проект на сградата в УПИ ІІІ-296 в кв. 118 по плана на [населено място], поради което молят за отмяна на влязлото в сила решение.
Ответниците по молбата за отмяна В. Н. К. и В. Д. В. считат, че същата е неоснователна и молят да бъде оставена без уважение.
Молбата е постъпила в срок и е процесуално допустима.
Разгледана по същество, молбата за отмяна на влязлото в сила съдебно решение е неоснователна предвид следните съображения:
За да постанови решението, чиято отмяна се претендира, съдът е приел, че ищците Б. и Д. Н. са собственици на първия етаж от триетажна жилищна сграда в [населено място] и избено помещение в сутеренния етаж, а ответницата В. Кумбулииева е собственик на гарсониера в сутеренния етаж от сградата. Входът за сутеренното жилище е от общото стълбище през коридор с три стъпала, който при строителството на сградата през 1969 година е бил отделен с преграден зид с отвор за врата към жилищното помещение, каквото е било изпълнението и на останалите три етажа. Прието е, че коридорното помещение към гарсониерата е било ползвано само от ответницата, вкл. и в периода 27.04.2005 г. – 26.10.2008 г., без обаче това да е основание да бъде осъдена да заплати обезщетение на основание чл. 31, ал.2 ЗС, тъй като не е установено, че коридорът е обща част по естеството си или по предназначение, за да служи за общо ползване от етажните собственици.
Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение намира, че не са налице предпоставки за отмяна по чл. 303, ал.1, т.1 ГПК на влязлото в сила решение на Шуменски окръжен съд. Заинтересованата страна може да иска отмяна на влязлото в сила решение на основание чл. 303, ал.1, т.1 ГПК, когато се открият нови обстоятелства или нови писмени доказателства от съществено значение за делото, които не са могли да му бъдат известни при решаването му или с които страната не е могла да се снабди своевременно. Представеният към молбата за отмяна архитектурен проект съставлява ново доказателство, тъй като молителите не са могли да се снабдят с него своевременно, но документът не е от значение за изхода на спора.
За да отхвърли предявеният иск с правно основание чл. 31, ал.2 ЗС, съдът е приел, че няма доказателства коридорното помещение пред гарсониерата на ответницата да е обща част на сградата по естеството си или по предназначение. Този извод не е обусловен от обстоятелството дали коридорът е съставлявал обща част по архитектурен проект, а от доказателствата за фактическото изпълнение към момента на построяване на сградата през 1969 година, при което отделящият коридора зид е изпълнен на всеки един от етажите. Обусловен е от доказателствата, че дори и по архитектурен проект коридорът да е съставлявал част от помещение обща част на сградата, с изпълнението на строителството предназначението му е променено и тази промяна е била приета от етажните собственици преди придобиване на имота от ищците през 1997 година.
Воден от изложеното, Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение

Р Е Ш И :

ОСТАВЯ без уважение молба вх. № 14205 от 16.08.2012 година, подадена от Б. Г. Н. и Д. В. Н., двамата от [населено място] за отмяна на основание чл. 303, ал.1, т. 1 ГПК на решение от 14.01.2010 г. по гр.д. № 644/2009 г. на Шуменски окръжен съд, потвърждаващо решение № 272 от 29.07.2009 г. по гр.д. № 2701/2008 г. на Шуменски районен съд.
Решението не подлежи на обжалване.






ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: