Р Е Ш Е Н И Е № 243 гр. София, 23.10.2013 година В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, гражданска колегия, трето отделение в съдебно заседание на двадесет и шести септември двехиляди и тринадесета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: СИМЕОН ЧАНАЧЕВ ЧЛЕНОВЕ: ДИАНА ХИТОВА ДАНИЕЛА СТОЯНОВА при участието на секретаря Албена Рибарска изслуша докладваното от председателя СИМЕОН ЧАНАЧЕВ гр. дело № 101/2013 година. Производството е по чл. 290 ГПК. Х. И. С. е обжалвала решение № 1215 от 10.07.2012 г. по гр. дело № 3935/2011 г. на Софийски апелативен съд /САС/, гражданска колегия, 7 състав, в частта, с която въззивният съд се е произнесъл по иска й предявен срещу [фирма], [населено място] за заплащане на обезщетение на основание чл. 31, ал. 2 ЗС за разликата между 9347.65 лв. и 57924.59 лв., в която част е потвърдил първоинстанционното решение от 18.04.2011 г. по гр. дело № 5856/2009 г. на Софийски градски съд /СГС/, гражданско отделение, І – 1 състав за отхвърляне на претенцията. Ответникът [фирма], [населено място] не е взел становище по съществото на касационната жалба. Върховният касационен съд /ВКС/, гражданска колегия, състав на трето отделение, за да се произнесе взе предвид следното: Въззивният съд е приел, че са налице елементите от фактическия състав на чл. 31, ал. 2 ЗС. Освен това, за да отхвърли иска за посочената по – горе разлика съдът е приел, че размера на обезщетението по чл. 31, ал. 2 ЗС следва да се определи по средна пазарна наемна цена. Изводи за начина на използване на процесния имот от лицата, на които ответника по иска е отстъпвал държането през исковия период с оглед размера на пропуснатите ползи решаващият състав не е изложил. С определение № 484 от 17.04.2013 г. на ВКС, ГК, състав на ІІІ о. въззивното решение е допуснато до касационно обжалване в посочената по – горе част по следния материалноправен въпрос: „Кои са критериите за определяне на размера на обезщетението по чл. 31, ал. 2 ЗС”. Въззивният съд се е произнесъл по този въпрос в противоречие с правните разрешения в приложената съдебна практика /тълкувателно решение № 129 от 30.06.1986 г. на ОСГК, решение № 314 от 22.06.2011 г. по гр. дело № 1568/2010 г. на ВКС, ІV г.о., решение № 973 от 07.01.2010 г. по гр. дело № 5347/2009 г. на ВКС, ІІІ г.о., решение № 94 от 18.04.2012 г. по гр. дело № 1562/2010 г. на ВКС, ІV г.о., решение № 394 от 18.05.2010 г. по гр. дело № 1045/2009 г. на ВКС, ІV г.о./., в която е обосновано виждането, че съсобственик, който ползва лично съсобствена вещ, респективно съсобствен имот дължи обезщетение на другия съсобственик, който е лишен от възможността да ползва общата вещ, по реда на чл. 31, ал. 2 ЗС след писмено поискване, като размера на обезщетението се определя с оглед установения по делото начин, по който се е ползвал имота - отдаване под наем, използване от трети лица и т.н. ВКС в настоящият си състав приема по изложения правен въпрос, че размера на обезщетението по чл. 31, ал. 2 ЗС трябва да се определя в съответствие с правното разрешение, обективирано в цитираната съдебна практика. Поради това на въпроса следва да се даде отговор в същия смисъл, а именно, че в хипотезата на чл. 31, ал. 2 ЗС, когато съсобственик, ползва лично съсобствен имот, другият съсобственик, който е лишен от възможността да ползва имота има право на обезщетение след писмено поискване в размер, определен с оглед реалното ползване на имота, т.е. като се има предвид установения по делото начин, по който се е ползвал имота - отдаване под наем или за използване на трети лица. Предвид така възприетите правни разрешения по съществото на касационната жалба ВКС в настоящия си състав приема следното: Въззивното решение е постановено при допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила, необоснованост на изводите и нарушение на материалния закон. Както се изложи по – горе след изводите за реализиране на елементите от фактическия състав на чл. 31, ал. 2 ЗС, за да определи размера на дължимото обезщетение съставът на Софийски апелативен съд се е съобразил с първи вариант от заключението на вещото лице и е обосновал съображението, че размерът на пропуснатите ползи за периода в конкретния случай е средната пазарна наемна цена при отчитане на квотите на съсобствеността. Разрешаването на спора в отклонение от задължителната практика на ВКС е обусловило изход на делото по спорния предмет, при който решаващият съд не е приел за релевантни обстоятелствата, имащи значение за реалното ползване на процесния имот. Във въззивното производство са събрани доказателства за това, че през част от процесния период - месеците март, май, юни и юли 2005 г. ответникът по претенциите е отдавал съсобствения имот на различни наематели при наемни цени, различни от приетата базова цена. При това положение апелативният съд не е изложил мотиви относно тези доказателства, не е отразил аргументи, с които да обоснове, защо счита фактите, произтичащи от тях за ирелевантни при установяване размера на пропуснатите ползи. Възприетото в обжалвания съдебен акт правно разрешение е довело до непроизнасянето на въззивната инстанция по обстоятелства от съществено значение за изхода на спора, с което е допуснато съществено нарушение на съдопроизводствените правила, необоснованост на изводите и нарушение на материалния закон – основания за отмяна на решението в обжалваната част и връщане на делото за ново разглеждане по реда на чл. 293, ал. 3 ГПК. Решението в тази част следва да се отмени и делото да се върне за ново разглеждане от въззивния съд при друг състав. По тези мотиви Върховният касационен съд, гражданска колегия, състав на трето отделение Р Е Ш И : ОТМЕНЯ решение № 1215 от 10.07.2012 г. по гр. дело № 3935/2011 г. на Софийски апелативен съд, гражданска колегия, 7 състав в частта, с която съдът се е произнесъл по предявения от Х. И. С. против [фирма], [населено място] иск по чл. 31, ал. 2 ЗС, за заплащане на обезщетение за разликата между 9347.65 лв. и 57924.59 лв. ВРЪЩА делото в отменената част на Софийски апелативен съд за ново разглеждане от друг състав. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: