Р Е Ш Е Н И Е № 3 гр.София, 17 март 2011 година В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, Трето наказателно отделение в съдебно заседание на четиринадесети януари две хиляди и единадесета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: САША РАДАНОВА ЧЛЕНОВЕ: КЕТИ МАРКОВА СЕВДАЛИН МАВРОВ със секретар Лилия Гаврилова при участието на прокурора ДИМИТЪР ГЕНЧЕВ изслуша докладваното от председателя (съдията) САША РАДАНОВА наказателно дело под № 708/2010 година Производството пред ВКС е образувано по искане от осъдения Б. Д. Р., направено чрез защитник, за възобновяване на наказателното производство, предмет на нохд № 236/2007 год. на Санданския районен съд и внохд № 541/2009 год. на Благоевградския окръжен съд, отмяна на постановените по тези дела присъда и решение, след което или Р. да бъде оправдан, или делото да се върне за ново разглеждане от стадий по преценка на касационния съд. В искането за възобновяване са посочени касационните основания по чл.348, ал.2 и ал.3, т.1 НПК. В съдебно заседание осъденият Р. и защитникът му, изготвил искането за възобновяване, не се явяват. Гражданският ищец С. Ст.С. и повереникът му считат, че искането не следва да се уважава, тъй като направените в него възражения срещу правилността на двата съдебни акта са неоснователни. Представителят на ВКПр дава алтернативни становища: за оставяне на искането без уважение или за връщане на делото за ново разглеждане ако се намерят процесуални нарушения при извършения от двете съдебни инстанции доказателствен анализ. Върховният касационен съд установи: С присъдата по първоинстанционното дело - № 977 от 10.VІ.2009 год. – Р. е признат за виновен в това, че на 3.ІІ.1999 год. в[населено място], целейки да набави за себе си имотна облага, е възбудил и поддържал у С. Ст.С. заблуждението, че ще му достави лек автомобил, с което е причинил на С. имотна вреда в размер на 2 600 лева, и на основание чл.209, ал.1 НК е осъден при условията на чл.55, ал.1, т.2, б.”б” НК на 800 лева глоба. За причинената на С.С. имуществена вреда Р. е осъден да му заплати 2 600 лева. С въззивното решение - № 120 от 21.ІV.2010 год. – присъдата е изменена като е прието, че Р. е извършил измамата от неустановена дата през м.І.1999 год. до 4.ІІ.с.г. Искането за възобновяване на наказателното производство е неоснователно. Оплакването по чл.348, ал.2 НПК – неправилно прилагане на материалния закон или неприлагането на този, който е следвало да се приложи съобразно приетата за установена фактическа обстановка – не е подкрепено с доводи, налагащи обсъждане и отговор. Във връзка с оплакването по чл.348, ал.3, т.1 НПК се твърди, че двете съдебни инстанции били игнорирали принципа на чл.12 НПК, давайки приоритет на този на чл.13 НПК. При съдебното разследване единствено съдът има задължението да установи обективната истина и след като не се поддържа, първоинстанционният или въззивният съд да е изпълнил това си задължение не „по реда и със средствата, предвидени” в НПК, твърдението за допуснато процесуално задължение е неоснователно. На следващо място се твърди, че с изменяването на първоинстанционната присъда Р. бил осъден без съответно обвинение, което твърдение е също неоснователно. В обстоятелствената част на обвинителния акт е посочено, че първите срещи между Р. и С. са се осъществили чрез посредничеството на И. С.Х., в чийто дом Р. е бил квартирант, на неустановена дата „през месец януари 1999 година – около средата на месеца”, така че с приемането Р. да е извършил престъплението „от неустановена дата през м.януари 1999 г.”, въззивният съд не е внесъл никакво изменение в обстоятелствената част на обвинението. Посочването във въззивното решение на датата 4 вместо 3.ІІ.1999 год. като дата, на която С. е дал на Р. исканите от последния 2 600 лева, не съставлява съществено изменение на обстоятелсвата, въз основа на които Р. е бил обвинен: Р. никога не е оспорвал да е получил от С. пари, но 1 000, а не 2 600 лева като капаро за закупуването на поръчания от С. лек автомобил, не е твърдял невъзможност сделката между двамата да се е реализирала на различна от посочената в обвинителния акт дата и защитата очевидно с нищо не е била затруднена от разликата в датите – приетото от въззивния съд относно датата 4.ІІ.1999 год. се основава на писмото от Б. Д. за отпуснат кредит на С. Ст.С./л.166 и 167 от първ.д./ в размер на 3 000 000 неден.лева, 2 600 000 лева от които С. е дал на Р., по негови, на С., твърдения – след като нито във въззивната си жалба, нито устно защитникът на Р. е сметнал за съществено отбелязването на това обстоятелство. Обвинението срещу Р. не е изменено и с приемането от въззивния съд измамата да е извършена „в периода от… до” след като в обстоятелствената част на обвинителния акт е посочено, че измамливите действия на Р. със създаването и поддържането у С.С. на заблуждението, че Р. може да осигури търсения от С. автомобил, са започнали от м.І.1999 год. и са финализирали на датата, на която за С. е настъпила имотната вреда. Направеното от въззивния съд изменение не е свързано с чл.26 НК, както се твърди в искането за възобновяване: налице е едно деяние с признаците на едно престъпление, които признаци – създаването и поддържането на заблуждение, и причиняването на заблудения на имотна вреда – могат да бъдат осъществени през повече или по-малко продължителен период от време. Процесуално незаконосъобразно е разбирането за недопустимо съвместяване качеството на пострадал – граждански ищец, частен обвинител – с това на свидетел. Пострадалият от престъплението може да участва в наказателния процес едновременно в 3-те изброени качества, а като свидетел може да бъде поставян и в очна ставка – чл.118, ал.1, т.2, чл.143 НПК. С оглед на чл.107, ал.2 НПК не съставлява процесуално нарушение приемането и прилагането по инициатива на първоинстанционния съд на част от доказателствените материали, приложени към свършените нохд № 338/2003 год. и № 834/2005 год., двете на С. районен съд, след като това процесуално действие е било преценено като необходимо за фактическото изясняване на делото и разкриването на обективната истина. Невярно се твърди, че е допуснато съществено процесуално нарушение с провеждането в първата инстанция на съдебно заседание на 15.ХІІ.2009 год., след постановяването на присъдата, станало на 10.VІ.2009 год. На л.187 от първ.дело е приложен протокола за проведено на 15.ХІІ.2008 год. съдебно заседание, но дори твърдяното да беше вярно, би могло да се коментира само наличието на очевидна техническа грешка, а не и на процесуално нарушение, при това – съществено. Неоснователно е възражението срещу правилността на доказателствения анализ, след който и двете съдебни инстанции са приели за установено, че С.С. е дал на Б.Р. 2 600 ден.лева, за да му закупи Р. автомобил. Изложени са ясни и убедителни съображения за кредитиране последователните и безпротиворечиви показания на пострадалия и на свидетелите Ст.С.С. и Н.Г.П. срещу несигурните и противоречащи си показания на Ил.Т.И. и дадените от Р. обяснения, чиято неистинност по отношение поне две други негови твърдения е и документално установена: че по време на контактите си със С.С. е работил „в казиното на хотел „С.” като касиер”/опровергано от издадените от И.-С.-Б.-АД служебни бележки, приложени на л.106 и 128 от първ.д./ и че на „доста хора” е „продал коли. Приблизително в С.… 7-8 коли” /опровергано от издадените от нотариусите в[населено място] Р.Божудова, Св.П. и Р.Б. служебни бележки, приложени на л.104, 105 и 108 от първ.д./. Що се отнася до това, чия собственост е бил лекия автомобил, който Р. е предоставил на Ил.И. за ремонт и който автомобил след ремонта бил предназначен, според твърденията на Р., за продажба на С.С., дали този автомобил е бил собственост на К.Г.В. или не, това обстоятелство далеч няма приписваното му с искането за възобновяване значение още повече, че К.В. при 4-те му разпита в първата инстанция /на л.210, 257, 259 и 261 от първ.д./, освен че е заявил да не се познава[населено място], което и двете съдебни инстанции са приели, няма свързани с колата му спомени отпреди 10 години. С оглед на дотук изложеното и на чл.354, ал.1, т.1 във вр. с чл.426 НПК, ВКС в състав от трето наказателно отделение Р Е Ш И: НЕ УВАЖАВА ИСКАНЕТО на Б. Д. Р. за възобновяване на наказателното производство, предмет на нохд № 236/2007 год. на Санданския районен съд и внохд № 541/2009 год. на Благоевградския окръжен съд. Решението е окончателно. ПРЕДСЕДАТЕЛ: /п/ ЧЛЕНОВЕ: /п/ /СЛ