2 Р Е Ш Е Н И Е № 269 гр. София, 18.10. 2013 г. В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, Четвърто гражданско отделение, в открито съдебно заседание на деветнадесети септември през две хиляди и тринадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: СВЕТЛА ЦАЧЕВА ЧЛЕНОВЕ: АЛБЕНА БОНЕВА БОЯН ЦОНЕВ при участието на секретаря Стефка Тодорова, като разгледа докладваното от съдия Боян Цонев гр. дело № 1282 по описа за 2012 г., за да се произнесе, взе предвид следното: Производството е по чл. 290 от ГПК. Образувано е по касационна жалба на Х. И. С. срещу решение № 1161/25.06.2012 г., постановено по гр. дело № 3502/2011 г. на Софийския апелативен съд. С него, като е потвърдено решение № 2523/02.05.2011 г. по гр. дело № 3710/2010 г. на Софийския градски съд, са отхвърлени предявените от жалбоподателката срещу [фирма], иск с правно основание чл. 31, ал. 2 от ЗС за заплащане на сумата 220 683 лв. – обезщетение за лишаването й от ползата от съсобствена вещ – хладилник-рампа заедно с прилежащия й терен, представляващ УПИ в [населено място] (подробно индивидуализиран), за периода 03.01.2008 г. – 31.12.2009 г., и иск с правно основание чл. 86, ал. 1 от ЗЗД за заплащане на сумата 1 000 лв. – обезщетение за забава за периода 03.01.2008 г. – 30.03.2010 г. В касационната жалба се излагат оплаквания и съображения за неправилност на обжалваното решение, поради нарушение на материалния закон и съществени нарушения на съдопроизводствените правила – касационни основания по чл. 281, т. 3 от ГПК. Жалбоподателката сочи като неправилен решаващия извод на въззивния съд, че не е доказано по делото, че тя не е била допускана в процесния имот през процесния период. В тази връзка се излагат подробни доводи, като се изтъква, че съдът неправилно е приел, че това обстоятелство е в тежест за доказване на жалбоподателката-ищца; излагат се и оплаквания и подробни съображения, че въззивният съд неправилно не е допуснал събирането на доказателства. Изложеното в касационната жалба се поддържа в писмена защита. Жалбоподателката претендира присъждане на направените от нея разноски по делото. Ответното [фирма], в отговора на касационната жалба излага становище и съображения за неоснователност на жалбата. С определение № 410/26.03.2013 г. по настоящото дело, касационното обжалване на въззивното решение е допуснато на основание чл. 280, ал. 1, т. 1 от ГПК, по следните два правни въпроса по приложението на чл. 31, ал. 2 от ЗС, а именно: 1) следва ли в производството по иска по чл. 31, ал. 2 от ЗС неползващият съсобственик-ищец да установява факта на недопускането му до общата вещ, за да има право на обезщетение за лишаването му от нейното ползване; и 2) следва ли ползващият съсобственик-ответник, за да се освободи от отговорност, да предложи на съсобственика си да ползва вещта според правата му в съсобствеността и да му осигури възможността реално да упражнява това свое право. За да постанови обжалваното решение, въззивният съд, след обсъждане твърденията и доводите на страните и на доказателствата по делото, е приел за установено, че между страните е налице съсобственост върху процесния имот, че последният е ползван изцяло от ответника през процесния период и че ищцата го е поканила писмено да й заплаща обезщетение. От друга страна, апелативният съд е приел, че ищцата не е доказала по делото, че е лишена от възможността да ползва процесния имот през процесния период. В тази връзка са изложени съображения, че самият факт, че единият от съсобствениците ползва цялата вещ, сам по себе си дава основание на другия съсобственик да претендира заплащане на обезщетение, ако се установи, че последният не е допускан до имота да ползва собствената си част. Както е прието и в определението по чл. 288 от ГПК, с горните си решаващи мотиви, въззивният съд е разрешил двата изведени по делото правни въпроса в противоречие с решение № 119/11.03.2009 г. по гр. дело 3204/2008 г. на ІІ-ро гр. отд. на ВКС. В него, при уеднаквяване на противоречива съдебна практика по реда на чл. 290 и чл. 291 от ГПК, са приети следните разрешения: Фактът, че един от съсобствениците ползува цялата вещ, сам по себе си дава правото на другия съсобственик да претендира заплащане на обезщетение от деня на писменото поискване, тъй като е лишен от възможността да извлича ползите от вещта по причина действията на другия съсобственик. Неползуващият вещта не е длъжен да изяви желание за лично ползуване, за да може да претендира обезщетението, тъй като причина за разместването на блага в имуществените сфери на двамата съсобственици е осъщественото само от един от тях ползуване на цялата съсобствена вещ, а не липсата на изразена воля от другия съсобственик да ползува вещта според правата си. Разпоредбата на чл. 31, ал. 2 от ЗС обвързва задължението за заплащане на обезщетение пряко с осъществяваното само от единия съсобственик ползуване на цялата вещ. Достатъчно е неползуващият вещта съсобственик да отправи писмена покана за заплащане на обезщетение, за да възникне основание за ангажиране отговорността на ползуващия вещта съсобственик. За да се освободи от отговорност, последният следва да предложи на съсобственика си да ползува вещта лично според правата му в съсобствеността и да му осигури възможността реално да упражнява това свое право. Аналогични разрешения са възприети и в мотивите към ТР № 7/02.11.2012 г. на ОСГК на ВКС; тези разрешения се споделят изцяло и от настоящия съдебен състав. Несъобразяването на апелативния съд с това, задължително за него разрешение на двата обуславящи изхода на делото правни въпроса, е довело не само до противоречието с практиката на ВКС, а и до неправилност обжалваното въззивно решение. С оглед така възприетото разрешение на изведените правни въпроси, основателни са оплакванията и доводите в касационната жалба, че са неправилни решаващите изводи на въззивния съд, че е недоказано по делото обстоятелството, че жалбоподателката не е била допускана в процесния имот през процесния период, както и че това обстоятелство е в нейна тежест за доказване. Тъй като допуснатите от апелативния съд нарушения на материалния и процесуалния закон не налагат повтаряне или извършване на нови процесуални действия, обжалваното въззивно решение следва да бъде отменено на основание чл. 293, ал. 2 от ГПК, като правният спор между страните следва да се разреши по същество от настоящата касационна инстанция по делото С приетото като писмено доказателство по делото, влязло в сила решение от 21.06.2007 г. по гр. дело № 12740/2005 г. на Софийския районен съд (СРС), със силата на пресъдено нещо между страните са установени всички елементи от фактическия състав на чл. 31, ал. 2 от ЗС за предходен период от време – 15.03.2005 г. – 28.12.2005 г. От останалите събрани по делото доказателства се, предвид и твърденията на страните, се установява, че тези предпоставки за уважаването на предявения иск по чл. 31, ал. 2 от ЗС са налице и за процесния по делото период 03.01.2008 г. – 31.12.2009 г. Страните не спорят, а и от нотариален акт № 137/12.07.2000 г. е видно, че те са съсобственици на процесния недвижим имот, при квоти: 1/5 идеална част за ищцата и 4/5 идеални части за ответното дружество. Още на 15.03.2005 г. ищцата е връчила на последното нотариална покана, с която е поискала заплащане на обезщетение за ползването на нейната част от имота. Ролята на такова писмено искане, каквото изисква чл. 31, ал. 2 от ЗС, има и исковата молба, по която е било образувано гр. дело № 12740/2005 г. на СРС, като съгласно константната практика на ВКС, отправяне на ново писмено искане – конкретно за процесния по настоящото дело период, не е необходимо. В отговора на исковата молба по делото, ответното дружество изрично признава обстоятелството, че осъществява фактическа власт върху процесния имот, респ. – ползва същия, като изтъква, че хладилната база е изцяло оборудвана с негови собствени движими вещи, като ищцата няма никаква собственост върху оборудването. Свидетелските показания по делото също са в насока, че в течение на процесния период 03.01.2008 г. – 31.12.2009 г. ищцата не е ползвала процесния съсобствен имот, а той е ползван само от ответника. Предвид възприетото по-горе разрешение на двата изведени по делото правни въпроса и при липса на ангажирани доказателства от ответника, той да е отправил насрещна покана до ищцата, същата да ползва процесния имот и той да й е осигурил реална възможност за това през процесния период, неоснователен е доводът му, че няма причинна връзка между осъществяваната от него фактическа власт и невъзможността ищцата да владее и ползва частта, която й се следва. Както вече беше изтъкнато, фактът, че един от съсобствениците ползува цялата вещ, сам по себе си дава правото на другия съсобственик да претендира заплащане на обезщетение от деня на писменото поискване, тъй като е лишен от възможността да извлича ползите от вещта по причина действията на другия съсобственик. Разпоредбата на чл. 31, ал. 2 от ЗС обвързва задължението за заплащане на обезщетение пряко с осъществяваното само от единия съсобственик ползуване на цялата вещ, без да е необходимо неползващият съсобственик да доказва, че не е допускан до същата. Предвид гореизложеното, предявеният по делото иск с правно основание чл. 31, ал. 2 от ЗС се явява доказан по основание. Същият е доказан и частично по размер. Основателни са възражението и доводите на ответното дружество, че след като оборудването в процесния имот е изцяло негово, то ищцата няма основание да претендира обезщетение за ползването на хладилника-рампа на база реално получените от него приходи за съхранение на стоки, а обезщетението следва да се определи на база средния месечен пазарен наем за подобни имоти в района през процесния период. По тези съображения, относно размера на обезщетението не следва да се възприема т. 1 от заключението на съдебно-счетоводната експертиза по делото, а следва да се възприемат т. 2 и т. 3 от това заключение, съгласно които за процесния период 03.01.2008 г. – 31.12.2009 г. размерът на дължимото обезщетение по чл. 31, ал. 2 от ЗС за 1/5 идеална част от имота, каквато е квотата на ищцата, възлиза общо на сумата 75 841.34 лв. Тъй като съгласно разпоредбата на чл. 31, ал. 2 от ЗС, обезщетението се дължи от ползващия съсобственик и става изискуемо от деня на писменото искане (покана) на неползващия съсобственик, то на основание чл. 86, ал. 1, изр. 1, във вр. с чл. 84, ал. 2 от ЗЗД, ответното дружество дължи на ищцата и обезщетение за забава в размер на законната лихва върху сумата 75 841.34 лв. за процесния по акцесорния иск период 03.01.2008 г. – 30.03.2010 г. Размерът на това обезщетение за забава, определен съгласно чл. 162, предл. 2 от ГПК – по преценка на съда, във всички случаи надхвърля претендираната от ищцата сума от 1 000 лв. Предвид гореизложеното, предявеният по делото главен иск с правно основание чл. 31, ал. 2 от ЗС следва да бъде уважен за сумата 75 841.34 лв., ведно с претендираната от ищцата законна лихва върху нея, считано от датата на подаването на исковата молба – 30.03.2010 г. до окончателното й плащане, като този иск следва да бъда отхвърлен за разликата над тази сума до пълния му предявен размер от 220 683 лв., а предявеният по делото акцесорен иск с правно основание чл. 86, ал. 1, изр. 1 от ЗЗД следва да бъде уважен за пълния му предявен по делото размер от 1 000 лв. При този изход на делото, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК ответното дружество дължи и следва да бъде осъдено да заплати на ищцата, и претендираните и направени от нея разноски в производството пред трите съдебни инстанции по делото – за заплащане на държавни такси и на възнаграждение на вещото лице, съразмерно с уважената част от предявените искове, а именно – сумата 6 188.10 лв. Ответникът не е претендирал присъждане на разноски по делото. Мотивиран от гореизложеното, Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение Р Е Ш И : ОТМЕНЯ решение № 1161/25.06.2012 г., постановено по гр. дело № 3502/2011 г. на Софийския апелативен съд; и вместо него ПОСТАНОВЯВА: ОСЪЖДА [фирма] да заплати на Х. И. С. следните суми: на основание чл. 31, ал. 2 от ЗС – сумата 75 841.34 лв. (седемдесет и пет хиляди осемстотин четиридесет и един лева и тридесет и четири стотинки) – обезщетение за лишаването й от ползата през периода 03.01.2008 г. – 31.12.2009 г. от съсобствена вещ – хладилник-рампа със застроена площ 900 кв.м., находящ се в [населено място], [улица], заедно с прилежащия й терен с площ 3 800 кв.м., представляващ УПИ от кв. 4 по плана на [населено място], м. „Н. Х. Д.”, при съседи: УПИ, УПИ и [улица]; ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 30.03.2010 г. до окончателното й изплащане; на основание чл. 86, ал. 1, изр. 1 от ЗЗД – сумата 1 000 лв. (хиляда лева) – обезщетение за забава през периода 03.01.2008 г. – 30.03.2010 г.; и на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК – сумата 6 188.10 лв. (шест хиляди сто осемдесет и осем лева и десет стотинки) – разноски по делото; като ОТХВЪРЛЯ предявения от Х. И. С. срещу [фирма], иск с право основание чл. 31, ал. 2 от ЗС – в останалата му част – за разликата над сумата 75 841.34 лв. до пълния му предявен размер от 220 683 лв. Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.