2 Р Е Ш Е Н И Е № 769 София, 26.11.2010 година В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, четвърто гражданско отделение, в съдебно заседание на девети ноември, две хиляди и десета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: НАДЕЖДА ЗЕКОВА ЧЛЕНОВЕ: ВЕСКА РАЙЧЕВА СВЕТЛА БОЯДЖИЕВА при участието на секретаря Юлия Георгиева изслуша докладваното от съдията Н. Зекова гражданско дело № 1210/2010 година. Производство за отмяна на основание чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК – наличие на нови обстоятелства и нови писмени доказателства от съществено значение за делото, които не са могли да бъдат известни при решаването му. Молителката С. М. Б. от[населено място] иска отмяна на влязлото в сила решение по гр. д. № 1152/2005 г. на Варненския окръжен съд, с което са отхвърлени предявените от нея срещу ответниците Г. и Г., искове по чл. 19, ал. 3 ЗЗД, да се обявят за окончателни, сключените между Б. и ответниците, предварителни договори за покупко-продажба на конкретно описани недвижими имоти в[населено място]. Молителката твърди, че съдебните инстанции са приели, че ответниците разполагат с всички необходими документи за сключване на окончателен договор, вкл. и с акт за узаконяване на новопостроената сграда и са били изправна страна по договора, а молителката – ищца по чл. 19, ал. 3 ЗЗД, е била неизправна страна, поради което са отхвърлени исковете й за сключване на окончателни договори. Към молбата за отмяна е приложено постановление на Районна прокуратура – В. от 26. 2. 2010 г., получено от молителката на 31. 3. 2010 г., с което е спряно досъдебно производство срещу неизвестен извършител за престъпление по чл. 308, ал. 1 НК – съставяне на неистински документ, акт за узаконяване № 176/29. 2. 2004 год., т.е. същият акт за узаконяване, който са представили и ползвали ответниците Г. и Г. по делото за спора по чл. 19, ал. 3 ЗЗД. Ответниците А. М. Г. и С. Г. Г., двамата от[населено място], считат молбата за отмяна за недопустима и неоснователна. Твърдят, че обстоятелствата относно издаването на посочения акт за узаконяване са известни на молителката от пролетта на 2009 г., видно от приложените към молбата писмени доказателства и те не са били доведени до вниманието на съда при разглеждане на делото. Считат също, че констатациите и становищата, съдържащи се в обстоятелствената част на прокурорското постановление не представляват писмено доказателство по смисъла на чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК. След проверка, касационният съд приема за установено следното: В. окръжен съд, като първа инстанция, е отхвърлил предявените от Б. срещу С. Г. и А. Г. искове по чл. 19, ал. 3 ЗЗД, тъй-като е приел, че тя е неизправна страна по договора – не е предприела дължимите от нея действия за сключване на окончателния договор на 30. 5. 2005 г., датата, определена в предварителния договор и не се е явила на 15. 6. 2005 г. и на 16. 6. 2005 г. – новоопределените дати за сключване на окончателен договор, както тя е поискала с нотариална покана до ответниците, на определения час и в посочената от ответниците нотариална кантора. Първоинстанционното решение е потвърдено от Апелативен съд – В. с въззивно решение от 13. 6. 2008 г. по гр. д. № 137/2008 г. и е влязло в сила на 23. 2. 2009 г., когато с окончателно определение по гр. д. № 73/2009 г. на ВКС, трето гражданско отделение не е допуснато касационно обжалване на въззивното решение от 13. 6. 2008 г. – чл. 296, т. 3 ГПК. Молбата за отмяна е подадена на 25. 5. 2010 год., т. е. в тримесечния срок след получаване на прокурорското постановление от молителката на 31. 3. 2010 год. и в този смисъл е допустима, съгласно чл. 305, т. 1 ГПК. Независимо от знанието или предположенията за порочност на акта за узаконяване в един по-ранен момент, молителката не е разполагала с писмено доказателство за тези обстоятелства. Искането за отмяна на влязлото в сила решение на Варненския окръжен съд е неоснователно, тъй-като писмените данни за документалната неистинност на акта за узаконяване не представляват обстоятелства от съществено значение за делото. Предмет на делото е иск за обявяване за окончателни на предварителни договори за продажба на недвижим имот, с влязлото в сила решение, искът е отхвърлен и същият резултат ще е налице, ако новото обстоятелство - неистинност на акта за узаконяване, би било включено като доказателствен факт по делото. Самата молителка в изложението на молбата за отмяна допуска, че при съобразяване с това ново обстоятелство, решаващият съд би постановил отново решение за отхвърляне на иска по чл. 19, ал. 3 ЗЗД, но счита, че в мотивите на това решение ще се удостовери признатата от съда неизправност на ответниците Г. и Г., което ще даде основание на ищцата по чл. 19, ал. 3 ЗЗД да си поиска обратно даденото от нея капаро в размер на 15 000 евро и да търси санкцията по чл. 13 от предварителния договор. Доводите са несъстоятелни, тъй-като производството за отмяна има за цел да се преодолее силата на пресъдено нещо на неправилни решения, по смисъла на чл. 303, ал. 1, т. 1 – 6 ГПК, а силата на пресъдено нещо се обективира в диспозитива на съдебното решение, но не и в мотивите на решението. От досието на делото е видно, че първоначално, с исковата молба, подадена от Б., тя е предявила срещу ответниците Г. и Г. иска по чл. 19, ал. 3 ЗЗД, като главен иск и евентуални искове, при неуважаване на главния иск, с които е претендирала от двамата ответници парични суми - връщане на даденото от нея капаро от 15 000 евро и заплащане на неустойката по чл. 13 от предварителния договор – двойния размер на капарото. С определение на Окръжен съд – Варна от 10. 11. 2006 г. по гр. д. № 1152/2005 г., евентуалните искове са отделени от главния иск по чл. 19, ал. 3 ЗЗД и са докладвани за образуване на ново дело за самостоятелно производство по тези искове. При това положение въпросът за недостоверността на акта за узаконяване като евентуално основание за признаване, че продавачите по предварителния договор са били неизправна страна и имат парично задължение към молителката, купувач по предварителния договор, е относим към предмета на споровете по евентуалните искове, т. е. към предмета на друго дело. По изложените съображения Върховният касационен съд Р Е Ш И: ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбата на С. Б. от[населено място] за отмяна на решението по гр. д. № 1152/2005 г. на Варненския окръжен съд, на основание чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: