Ключови фрази
Ревандикационен иск * предаване на владение * земеделски земи * косвен съдебен контрол * реституция * възстановяване правото на собственост * възстановяване в стари реални граници * трансформация на правото на ползване в право на собственост


4

Р Е Ш Е Н И Е

№257

С., 20.10.2011 год.


В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А


Върховният касационен съд на Република България, Второ гражданско отделение, в публично съдебно заседание на единадесети октомври през две хиляди и единадесета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТОЙЧО ПЕЙЧЕВ
ЧЛЕНОВЕ: КАМЕЛИЯ МАРИНОВА
ВЕСЕЛКА МАРЕВА

при секретаря Зоя Якимова, като изслуша докладваното от съдия К. М. гр.д. № 1369 по описа за 2010 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл.290 – чл.293 от ГПК.
Образувано и по касационна жалба на Е. И. М., Г. И. Г. и И. М. Н., чрез пълномощника им адвокат Д. Г., против решение № 781 от 14.06.2010 г., постановено по гр.д. № 614 по описа за 2009 г. на Окръжен съд-Варна, с което е оставено в сила решение № 213 от 23.01.2009 г. по гр.д. № 9333/2007 г. на Районен съд-Варна за отхвърляне на предявения от Е. И. М., Г. И. Г. и И. М. Н. против Б. Д. С. иск за предаване владението върху реална част с площ от * кв.м. от ПИ № * по КП на местност „Б. ч., Д. и М. р.”, целият с площ от * кв.м.
В касационната жалба са наведени доводи за неправилно приложение на материалния закон, поради което се иска отмяна на атакуваното решение и постановяване на друго за уважаване на иска, като се възстановят и направените разноски.
Ответникът по жалбата Б. Д. С. оспорва същата, като претендира възстановяване на направените разноски.
С определение № 445 от 3.05.2011 г., постановено по настоящото дело, е допуснато касационно обжалване на въззивното решение на основание чл.280, ал.1, т.1 ГПК поради противоречие с практиката на ВКС на изводите на въззивния съд относно пределите на косвения съдебен контрол върху реституционното решение за възстановяване правото на собственост върху земеделска земя в стари реални граници.
Р. иск по настоящото дело е основан на твърденията, че на ищците, като наследници на И. Г. Г., е възстановено правото на собственост в стари реални граници върху имот в землището на кв.В. с площ от * дка, съставляващ имот № * от КП от 1956 г. с решение № 518/15.06.1998 г. на ПК-гр.В., като ответникът владее процесната реална част от имота, въпреки, че праводателите му не са придобили собствеността при условията на § 4а ПЗР ЗСПЗЗ. Ответникът е оспорил материално правната легитимация на ищците като собственици, тъй като наследодателят им не е бил собственик на имот в местността, имотът не е бил земеделска земя и не е внасян в ТКЗС, възстановен е имот, различен от този, който е заявен, липсва идентичност на възстановения имот и процесния имот. В. съд е приел, че ищците не са доказали по безспорен начин, че наследодателят им е придобил собствеността върху процесния имот по нотариален акт № */* г. – от експертните заключения е видно, че имота по този нотариален акт не се идентифицира с имот № * по КП от 1956 г., възстановения имот има граници, различни от тези по нотариалния акт, а и площта на закупения през 1925 г. имот не съвпада с площта на възстановения.
Изводите на въззивния съд за пределите на косвения съдебен контрол върху реституционното административно решение, основани на експертно заключение, работило не по правилата на специалния закон, регламентиращ установяване на старите реални граници, прилагани от органа по поземлена собственост и информацията в ОСЗ-В., а единствено по представените по делото документи и копието от КП от 1956 г. и помощния план, са направени в противоречие с практиката на ВКС /решение № 426 от 21.07.2009 г. по гр.д. № 2713/2008 г., ІІ г.о. и решение № 92 от 25.02.2010 г. по гр.д. № 987/2009 г. , ВКС, ІІ г.о. са постановени по реда на чл.290 ГПК/, според която в специалната хипотеза на спорове между реституиран собственик и ползувател на земеделски имот, последният не може да оспорва материалната законосъобразност на решението по чл.14 ЗСПЗЗ за възстановяване, респ.признаване правото на възстановяване на собствеността в стари реални граници на бившия собственост или неговите наследници, а следва да установи наличието на предпоставките на § 4а З., тъй като само в тази хипотеза може да легитимира права върху имота. Косвеният съдебен контрол на актовете на органа по поземлена собственост се осъществява в рамките на правилата на специалния закон, регламентиращи доказване на собствеността преди обобществяване на земята /т.е. по документите по чл.12, ал.2 ЗСПЗЗ/, определяне на старите реални граници съгласно чл.18а и чл.18б ППЗСПЗЗ, наличие на пречки за възстановяване на собствеността и т.н., т.е. на доказване подлежи спазването на особените правила, предвидени в специалния закон за установяване собствеността и идентифициране на старите граници на имота,
В случая с решение № 518 от 15.06.1998 г. по преписка по заявление № 40497/25.02.1992 г. е признато на правото на собственост на наследници на И. Г. Г. в стари реални граници на нива от * дка в местността М., имот № *7 по кадастрален план от 1956 г., като процесните * кв.м. попадат в имот пл. № * от ПП на местност „Б. ч., Д. и М. р.”. По делото не е установено при идентифициране на старите реални граници на имота да са допуснати нарушения на административната процедура или грешка при определяне на границите с оглед на което следва да се приеме, че неоснователно е възражението за липса на идентичност между описания в документа за собственост – нотариален акт от 1925 г. – и признатия за възстановяване имот.
Неоснователно е и възражението, че не е приключила административната процедура, тъй като към решението не е издадена скица съгласно изискването на чл.14, ал.1, т.1 ЗСПЗЗ и чл.18ж, ал.1 ППЗСПЗЗ. По отношение действието на решенията на органа по поземлена собственост, постановени при редакцията на чл.14 ЗСПЗЗ от ДВ бр.98/1997 г. и чл.28 ППЗСПЗЗ от ДВ бр.122/1997 г. в територии по § 4 ПЗР ЗСПЗЗ е постановено решение № 588 от 29.06.2010 г. по гр.д.№ 1350/2009 г. І г.о., с което е прието, че дори и да не е издадена скица, щом имота е индивидуализиран по план, то е настъпило конститутивното действие решението и е възстановена собствеността, а и по настоящото дело пред инстанциите по същество подобен спор не е повдиган.
С оглед изложеното следва, че е неоснователно оспорването на активната легитимация на ищците и следва да се прецени налице ли са претендираните от ответника права на неговите праводатели по § 4а ПЗР ЗСПЗЗ, които да изключват настъпването на реституционния ефект на решение № 518 от 15.06.1998 г. на ПК-В..
Б. Д. С. е придобил имота по договор за дарение, обективиран в нотариален акт № 65, том *, н.д. № */* г. от Д. С. С. и Е. Г. С.. С протокол № 20/4.11.1968 г. на ИК на О. е предоставено право на ползване на Д. С. С. върху * дка в м.”М.” по реда на 21 ПМС, при граници, посочени в препис-извлечение № 1257/7.04.1969 г. на О.-В.. Ищците са оспорили валидното предоставяне на правото на ползване с оглед установеното по делото обстоятелство, че протокол протокол № 20/4.11.1968 г. на ИК на О. не е подписан от посочения в него председател от НС Хр.Т.. Неавтентичността на подписа на председателя на ИК на О. в посочения протокол е неотносима при преценка предоставено ли е правото на ползване. Право на ползване по реда на т.9 от 21 Постановление от 1963 г. се предоставя въз основа на сложен фактически състав, приключващ с решение на ИК на Окръжния народен съвет за раздаване на пустеещи земи на конкретни лица. Съгласно чл.52, ал.1 и чл.51 от Закона за народните съвети /отм./ решенията се вземат на заседания на Изпълнителния комитет с мнозинство най-малко половината плюс един от общия брой на членовете, като същите се обективират в протокол от заседанието, който се подписва съгласно нормата на ал.5 на чл.51 от същия закон от председателя и секретаря. Следователно предвидената писмена форма е не са действителност на взетото решение /както би било, ако се предвиждаше подписване от всички гласували членове на ИК/, а за удостоверяване на взетото решение, което има конститутивното действие за придобиване правото на ползване. По настоящото дело е установено само нарушение в процедурата по удостоверяване на взетото решение, доколкото протоколът не е подписан от председателя на ИК на Окр.НС. Не е опровергано самото взимане на решението за предоставяне на право на ползване, тъй като подписалите документа главен юрисконсулт и секретар са присъствали на заседанието на ИК на Окр.НС и са удостоверили, че протоколът отразява взетите решения, което е в съответствие и с факта, че същият, заедно с приложените към него списъци №№ 1 и 3 е предаден за съхранение в държавния архив като част от архива на Окръжния народен съвет – фонд № 650, опис 1, архивна единица 639. Границите на предоставения за ползване имот са конкретизирани в препис-извлечение № 1257 от 7.04.1969 г. на О. В., като е установена идентичността му с процесния имот.
Неоснователно е и твърдението на ищците, че липсва валидна оценка и плащане в срок на стойността на предоставеното за ползване място. Установено е, че оценката по протокол № 856/25.01.1994 г. е изготвена от кметския наместник на кметство „В.” въз основа на овластяване от кмета на [община] по заповед № 461/7.04.1992 г., заповед № 648/1993 г. и решение на Общинския съвет – [населено място] от 28.01.1992 г. Плащането е извършено на 22.08.1994 г., т.е. в срока по § 4, ал.1 ПЗР ЗСПЗЗ в действалата към този момент редакция от ДВ бр.83/1993 г./.
В обобщение на праводателите на ответниците валидно е предоставено правото на ползване върху процесния имот, безспорно по делото е, че същия е бил застроен със сграда към 1.03.1991 г. и е извършено в срок заплащането на земята съгласно § 4а, ал.1 ПЗР ЗСПЗЗ и съответно налице са условията за трансформиране на правото на ползване в право на собственост съгласно § 4а ПЗР ЗСПЗЗ, което изключва възможността правото на собственост да бъде реално възстановено на бившите собственици, поради което и предявения ревандикационен иск се явява неоснователен.
В обобщение по изложените в настоящото решение мотиви следва да се приеме, че въззивният съд правилно е отхвърлил предявения иск, а съответно атакуваното решение следва да бъде оставено в сила.
К. следва да възстановят направените от Б. Д. С. разноски в настоящото производство в размер на 2000 лв., представляващи заплатено възнаграждение за процесуално представителство от адвокат М. Р..
По изложените съображения и на основание чл.293 ГПК Върховният касационен съд, състав на Второ гражданско отделение

Р Е Ш И :

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 781 от 14.06.2010 г., постановено по гр.д. № 614 по описа за 2009 г. на Окръжен съд-Варна.
ОСЪЖДА Е. И. М., ЕГН [ЕГН], [населено място], [улица], Г. И. Г., ЕГН [ЕГН], [населено място],[жк][жилищен адрес] и И. М. Н., ЕГН [ЕГН], [населено място],[жк][жилищен адрес] да заплатят на Б. Д. С., ЕГН [ЕГН], [населено място], [улица], вх.Г, ет.4, ап.40 разноски за настоящото производство в размер на 2000 лв.
Решението е окончателно.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: