О П Р Е Д Е Л Е Н И Е № 437 София,31.05.2021 год. Върховният касационен съд на Република България, Четвърто гражданско отделение в закрито заседание на седемнадесети май през две хиляди двадесет и първа година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ:Мими Фурнаджиева ЧЛЕНОВЕ:Василка Илиева Десислава Попколева като разгледа докладваното от съдия Попколева гр.дело № 785 по описа за 2021 год., за да се произнесе взе предвид следното: Производството е по чл. 288 ГПК. Образувано е по касационна жалба на „Уникредит Булбанк“ АД, чрез пълномощника му адв. А. Т. против решение № 260280/30.09.2020 г. по в.гр.д. № 3983/2019 г. на Софийски градси съд, с което е отменено изцяло решение от 14.01.2019 г., постановено по гр.д. № 23266/2017 г. по описа на Районен съд София и вместо него е постановено друго, с което е отхвърлен предявения от касатора срещу С. С. К. и А. М. С., иск с правно основание чл.135 за обявяване за недействителен на договор за покупко-продажба на недвижими имоти, обективиран в нот.акт № 66, том VIII, рег. № 18239, дело № 1217/2013 г. на нотариус Г., в частта с която С. С. К. е продала на А. М. С. собствената си 1/2 ид.ч. от следните недвижими имоти: самостоятелен обект в сграда, находяща се в [населено място], [улица], представляващ подземен гараж № 13 с идентификатор *** с площ от 17,34 кв. м. и 1,933% ид.части от поземлен имот с идентификатор *** по кад.карта и кад.регистри, одобрени със Заповед № РД-18-68/02.12.2010 г. на изп.директор на АГКК, целият с площ от 2 192 кв.м., принадлежащи към апартамент № 26 с идентификатор ***. Върховният касационен съд, четвърто гражданско отделение констатира, че касационната жалба е подадена в срока по чл.283 ГПК от легитимирана да обжалва страна и е насочена срещу съдебен акт, който подлежи на обжалване. Касаторът обжалва решението на въззивния съд като поддържа неправилност поради противоречие с материалния закон, нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост - основания за отмяна по чл.281, т.3 ГПК. В изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК се поставят следните материалноправни и процесуалноправни въпроси: 1/При предявен иск по чл.135 ЗЗД за обявяване на относителна недействителност на разпоредителна сделка, при която ответникът се позовава на сключен предварителен договор, коя сделка се явява увреждаща и към кой момент следва да се преценява знанието на купувача за увреждането, ако съгласно уговорките в предварителния договор срокът за сключване на окончателен договор е изтекъл и липсват данни, която и да е от страните да е искала изпълнение, респ. да е предявила иск по чл.19 ЗЗД и от значение ли е в този случай липсата на анекс за продължаване на срока за сключване на окончателен договор, както и липсата на позоваване/препращане в нотариалния акт за покупко-продажба към предварителния договор; 2/ Преклудирани ли са възраженията и доказателствените искания на страна в процеса, която оспорва истинността на документ пред въззивната инстанция, когато документът е представен пред първата инстанция, но не в оригинал или в заверен от страната препис, а бива заверен в резултат на указания, дадени от въззивния съд и след представянето на документа в заверен препис насрещната страна е направила доказателствени искания и 3/ Когато въззивният съд прецени, че дадената от първата инстанция правна квалификация е неправилна, вследствие на което на страните са били дадени неточни указания относно подлежащите на доказване факти, следва ли той служебно да обезпечи правилното приложение на императивна материалноправна норма, като даде указания относно подлежащите на доказване факти и необходимостта за ангажиране на съответни доказателства. По всички повдигнати въпроси се поддържа допълнителното основание по чл.280, ал.1, т.3 ГПК, а именно, че въпросите са от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото. Ответницата С. С. К., чрез пълномощника си адв. К. в отговор на касационната жалба излага становище, че не са налице основания за допускане на касационно обжалване на въззивното решение, както и доводи за неоснователност на основанията за касационно обжалване по чл.281, т. 3 ГПК. Ответницата А. М. С. не е депозирала отговор на касационната жалба в срока по чл. 287, ал.1 ГПК. За да отмени решението на първоинстанционния съд, с което е уважен иска с правно основание чл.135 ЗЗД, въззивният съд е приел, че в конкретния случай е приложима разпоредбата на чл.135, ал.3 ЗЗД /увреждането е извършено преди възникване на вземането/, доколкото от представения и неоспорен от ищеца пред първоинстанционния съд предварителен договор за продажба на недвижими имоти, се установявало, че атакуваният договор за покупко-продажба е сключен в изпълнение на сключения между същите страни предварителен договор за продажба на недвижими имоти. За да достигне до този извод, въззивният съд се е позовал на съдебна практика на ВКС /решение № 263/21.012019 г. по гр.д. № 1384/2018 г. на IV г.о./, според която при предявен иск по чл.135 ЗЗД за обявяване за относително недействителен на предварителен договор за продажба, обявен за окончателен по реда на чл.19, ал.3 ЗЗД, моментът, към който следва да се преценява знанието на купувача за увреждането на кредитора, е сключването на предварителния договор. Прието е, че направеното едва пред въззивната инстанция оспорване на автентичността на представения от ответниците предварителен договор за продажба /с твърдения, че съдържанието, преди подписите е подправено/, е преклудирано въпреки, че документът не е бил представен в заверен от ответниците препис или в оригинал пред първата инстанция. Доколкото презумпцията по чл.135, ал.2 ЗЗД не намира приложение в хипотезата, в която увреждащата сделка е извършена преди възникване на вземането на кредитора и доколкото от страна на ищеца не са ангажирани каквито и да било доказателства за установяване намерението за увреждане на кредитора или че процесният договор за покупко-продажба е сключен единствено с цел да увреди кредитора, въззивният съд е приел, че предявения иск по чл.135 ЗЗД е неоснователен. Съдът намира, че поставения от касатора процесуалноправен въпрос, касаещ преклузията на възражения/оспорвания и на направени във връзка с тях доказателствени искания по отношение на документи, които са заверени от представилата ги страна по реда на чл.183 ГПК едва във въззивната инстанция след указания на въззивния съд, покрива общото и допълнителното основание на чл.280, ал.1, т.3 ГПК и обосновава допускане на касационно обжалване на въззивното решение. Касационно обжалване по материалноправния въпрос не следва да се допуска, доколкото той е обусловен от отговора на процесуалноправния въпрос, свързан с възможността за оспорване автентичността на документ, който е надлежно заверен по смисъла на чл.183 ГПК едва във въззивната инстанция. Не следва да се допуска касационно обжалване и по втория процесуалноправен въпрос, който макар и обуславящ за изхода на спора, не покрива сочения допълнителен критерий, тъй като е разрешен в задължителната практика на Върховния касационен съд – т. 2 от Тълкувателно решение № 1/09.12.2013 г. по тълк. дело № 1/2013 г. на ОСГТК. По този въпрос касационния съд ще се произнесе при разглеждане на доводите за неправилност на обжалваното решение. За касационното обжалване, касаторът дължи държавна такса в размер на 96,54 лв. на основание чл.18, ал.2, т.2 ТДТ, които се събират от съдилищата по ГПК. Мотивиран от горното, Върховният касационен съд, О П Р Е Д Е Л И : ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 260280/30.09.2020 г., постановено по в.гр.д. № 3983/2019 г. по описа на Софийски градски съд. УКАЗВА на „Уникредит Булбанк“ АД в едноседмичен срок от получаване на препис от определението да представи в деловодството на касационния съд доказателства за внесена по сметка на ВКС държавна такса в размер на 96,54 лв., като в противен случай касационната жалба ще бъде върната, а производството пред касационния съд ще бъде прекратено. Делото да се докладва на председателя на IV г.о. след представяне на доказателства за внесена държавна такса за насрочването му в открито съдебно заседание. Определението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: