Р Е Ш Е Н И Е № 104 София, 22.07. 2019 година В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение, в съдебно заседание на 11 юни две хиляди и деветнадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДИЯНА ЦЕНЕВА ЧЛЕНОВЕ: БОНКА ДЕЧЕВА ВАНЯ АТАНАСОВА при участието на секретаря Даниела Никова и в присъствието на прокурора изслуша докладваното от съдията БОНКА ДЕЧЕВА гр.дело 3151 /2018 година Производството е по чл. 290 ГПК С определение № 123 от 18.03.2019 г. по касационна жалба, подадена от М. П. Р. е допуснато касационно обжалване на въззивно решение № 95 от 10.05.2018 г. по гр.д.№ 677/2018 г. по гр.д.№ 677/2017 г. на Окръжен съд-Ловеч, в частта, с която е потвърдено решение № 148 от 18.05.2016 г., постановено по гр.д.№ 226/2015 г. на РС-Троян в частта, с която е отхвърлен предявения от М. П. Р. против община Троян ревандикационен иск за 700/1716 ид.ч. от имот с идентификатор № ..... по кадастралната карта на [населено място], общ.Т.. В касационната жалба се прави оплакване за неправилност на решението поради противоречие с материалния закон – незачитане конститутивното действие на решението на ПК, с което е възстановен недвижимия имот, предмет на иска, за допуснати съществени процесуални нарушения, изразяващи се в необсъждане, или превратно обсъждане на събраните по делото писмени и гласни доказателства и за необоснованост на извода, че процесният имот не може да бъде идентифициран. Ответникът по касация Община Троян оспорва жалбата. Върховен касационен съд, първо гр.о., като обсъди заявените в касационната жалба основания и данните по делото, приема следното: Касационно обжалване е допуснато на основание чл. 280, ал.2, пр.2 ГПК в частта от решението, с която съдът се е произнесъл по същество по иска по чл. 108 ЗС за проверка на допустимостта му в тази част, като постановено по иск за собственост преди да е приключила процедурата по възстановяване на собствеността по реда на ЗСПЗЗ. Съдебната практика приема, че когато решението на ПК с което е възстановено правото на собственост е постановено при първоначалната редакция на чл. 14, ал.1 т.1 ЗСПЗЗ, която не изисква решението да бъде придружено със скица, то има конститувно действие за възстановяване правото на собственост в съществуващи реални граници, ако описания в него имот е достатъчно индивидуализиран. Не е достатъчно само да бъдат посочени съседите на имота от преди колективизацията, а следва да е възможно имота да се индивидуализира към момента на реституцията. За да се породи конститутивното действие на решението, то обекта на собственост трябва да е достатъчно индивидуализиран и обособен. Ако имота не може да се идентифицира, Общинската служба „Земеделие” следва да довърши процедурата, като приложи чл. 18д, ал. 4,5 и 6 ППЗСПЗЗ, или ако това е невъзможно, да довърши процедурата по реституция чрез определяне на реално обезщетение, или такова в компенсаторни механизми. Съдът следва да изследва във всеки конкретен случай дали и кога е настъпил конститутивния ефект на решението на административния орган по ЗСПЗЗ, респективно дали реституционния ефект е настъпил, когато другата страна оспорва настъпването на реституцията, противопоставяйки самостоятелни права върху имота. До този момент, заявилите реституция по ЗСПЗЗ лица не могат да се легитимират като собственици, поради което не могат ефективно да защитят правото си на собственост. Затова в този случай предявяването на иск за собственост е преждевременно предявен и за да не се формира сила на пресъдено нещо относно правата, които са предмет на неприключила административна преписка по възстановяване на собствеността, производството по делото следва да се прекрати. Ако пък имота може да се индивидуализира още с първоначалното решение на ПК, постановено при действие на първоначалната редакция на чл. 14, ал.1 ЗСПЗЗ, то реституцията реално е настъпила и имота подлежи на отразяване в плана. При действието на З., нормата на чл. 86а ЗСПЗЗ изрично задължаваше реституираните имоти да се заснемат в действащия план. След влизане в сила на ЗКИР реституираните имоти подлежат на отразяване в кадастралната карта. В кадастралния регистър се вписват правата на всички, които са заявили такива за определен имот, а спорът между претендиращите права за един и същ имот се разрешават по исков ред чрез иск за собственост. Кадастралната карта няма вещно действие, поради което не възниква съсобственост дори два имота да са заснети в очертанията на един. По касационната жалба.: Обжалваното решение е постановено при второ въззивно разглеждане на делото след обезсилване на решение № 228 от 12.10.2016 г. по в.гр.д.№ 341/2016 г. на ОС-Ловеч, като постановено по нередовна искова молба, поради противоречие между обстоятелствена част и петитум. Указано е, че ако ищецът твърди съсобственост, следва да докаже и основанието, на което тя е възникнала. След изправяне нередовностите на исковата молба при второто въззивно разглеждане на делото, ищецът твърди, че по ЗСПЗЗ с решение № 4503 от 06.09.1993 г. в качеството му на единствен наследник на П. М. Р., починал на 21.02.2003 г. му е възстановен имот с площ 0,700 дка, в съществуващи реални граници 7-ма категория в м. „М.” в землището на [населено място], [община] при съседи: М. Б., Т. Б. и Ц. Б.. Собствеността е възстановена по молба-декларация за влизане в ТКЗС, в която са описани същите съседи. [община] е изкупила с договори от физически лица с подобни имена – М. и А. Б., В. М. Ч., А. М. Б. съседни площи и е съставен Акт за частна общинска собственост /АЧОбС/ № 1218 от 17.11.2010 г., с който е актуван за общински на основание чл.2, ал.1 т.1 ЗОбС / земи и гори, определени със закон/, след издаване на заповед № 185 от 10.03.2010 г. на кмета на [община] за одобряване на плана за регулация и застрояване за частично изменение и за ЗРП, УПИ ..... от кв. ..... е отреден „За пречиствателна станция”. Предвиденото обществено мероприятие е реализирано. Ищецът не е продавал части от процесния имот и от него не е отчужден имота. С молба от 23.01.2018 г., ищецът е уточнил, че до 2010 г. имота е бил самостоятелен, но с оглед извършените покупко-продажби от общината на части от съседни имоти, отреждането на купените терени и процесния за УПИ ..... от кв. .... за обществено мероприятие, имота на место не съществува с очертани граници. Затова моли съда да признае за установено, че е съсобственик с квота 700/1716 ид.ч. Въззивната инстанция правилно е приела в обжалвания съдебен акт, че Решение № 4503/ от 06.09.1993 г. на ПК е постановено при първоначалната редакция на чл. 14, ал.1 т.1 ЗСПЗЗ и би имало конститувно действие за възстановяване правото на собственост в съществуващи реални граници, ако описания в него имот е достатъчно индивидуализиран по един от двата начина, посочени в чл. 18а или 18б ППЗСПЗЗ в редакция ДВ бр. 34/1992 г.., като тази редакция на законовия текст не изисква решението да бъде придружено със скица на имота. Нормата на чл. 18а ППЗСПЗЗ предвижда съществуващите на терена реални граници да се индивидуализират чрез топографски елементи на местността, а чл.18б ЗСПЗЗ посочва, че възстановимите на терена стари реални граници се определят чрез кадастрален план на населеното место, комасационен план или частичен земеустнройствен план преди образуване на ТКЗС. Ако няма такива се провежда анкетиране. В решението на ПК, на което се позовава ищеца не е посочено при коя от двете хипотези се възстановява правото на собственост – съществуващи или възстановими реални граници. Имотът е индивидуализиран чрез посочване на трима съседи, които са посочени и при колективизацията. Не са посочени топографски елементи на местността. Възстановимите на место реални граници се установяват чрез кадастрални планова, комасационни планове, земеустрйствени плранове от преди образуване на ТКЗС, а ако липсват такива планове се извършва процедурата по чл. 18б, ал.3 ППЗСПЗЗ, т.е. границите се уточняват чрез процедурата по чл. 18д, ал. 4,5 и 6 ППЗСПЗЗ. По делото няма доказателства Общинската служба „Земеделие „ да е провела процедура по установяване и/или уточняване на възстановимите реални граници. В този смисъл процедурата пред нея за възстановяване правото на собственост не е приключила. До тоя извод се стига и от описанието на имота в решението за възстановяване от 1993 г. В него са описани само съседите към момента на включването на имота в ТКЗС. За установяване на границите на имота по решението от 1993 г. на место към момента на реституцията, ищецът е представил пред общината „помощен план”, в който е нанесен имота от АГКК и му е даден проектен идентификатор № ..... . Назначената от общината нарочна комисия по този проект и приемането му на основание чл. 13а ППЗСПЗЗ от кмета на общината обаче е дала становище, че няма основание за заснемане на имота, тъй като името на наследодателя не фигурира в разписния лист към плана от 1920 г. и защото конфигурацията на имота не отговаря на нито един от имотите по плана от 1920 г. Този план е действал в периода до 1970 г. и по него работела ПК за възстановяване на собствеността в [населено място], поради което не е правено анкетиране. Предложеният помощен план не е одобрен от кмета. В този смисъл е и заключението на СТЕ, която е допълнила, че и посочените в решението на ПК съседи не кореспондират на тези, които имат съседните имоти. От приложената към експертизата скица и договорите за продажба на [община] при съпоставяне на съседите също не може да се индивидуализира имот с граници – описаните съседи в решението от 1993 г. Съдът е възприел СТЕ, като компетентна, а констатациите на вещото лице - като необорени от свидетелските показания, които са неясни относно това имал ли е наследодателят на ищеца имот при посочените в решението граници. Въз основа на тези доказателства е приел, че имота не е индивидуализиран с решението на ПК от 1993 г., поради което това решение не е породило конститутивно действие относно възстановяване на собствеността и ищецът не се легитимира като съсобственик на актувания от общината през 2010 г. имот. Макар да е приел, че реституцията не е приключила, се е произнесъл по същество, като е отхвърлил иска. Предвид изложеното по основанието за допускане до касация, обжалваното решение е недопустимо, като постановено по преждевременно предявен иск преди да е приключила административната процедура по възстановяване на собствеността чрез индивидуализация на възстановения имот с актуалните му граници към момента на постановяване на решението. След издаване на позитивното решение от ПК през 1993 г., имота подлежи на идентифициране чрез някой от способите, предвидени в ППЗСПЗЗ. Административната процедура по възстановяване на собствеността приключва след идентифициране на имота, който е възстановен с решение от 1993 г от ПК. При действието на чл. 13 ППЗСПЗЗ в редакция ДВ бр. 34/1992 г., при която е издадено решението, молителя следва да представи удостоверение от техническата служба, че имота е нанесен в кадастъра. След изменението на чл. 13, ал.4 ППЗСПЗЗ ДВ бр. 62/2009 г., ОСЗГ и служебно изисква издаване на удостоверение и скица от техническата служба. Когато имота попада в строителните граници на населеното место се издава удостоверение по чл. 13, ал.5 и скица по ал.6 ППЗСПЗЗ, които определят каква площ от урбанизираната територия може да бъде реституирана и за каква правоимащият следва да бъде обезщетен. Описаната процедура след постановяване на решението от 1993 г., което легитимира ищеца като правоимащ, но не го легитимира като собственик на определен имот, не е проведена до край. До приключването й, ищецът не може да се легитимира като собственик, поради което иска по чл. 108 ЗС е преждевременно предявен. Постановеното решение е недопустимо следва да се обезсили, а производството по предявения иск – да се прекрати. Водим от горното, Върховният касационен съд, първо гражданско отделение Р Е Ш И: ОБЕЗСИЛВА решение № 95 от 10.05.2018 г. по гр.д.№ 677/2018 г. по гр.д.№ 677/2017 г. на Окръжен съд-Ловеч и потвърденото с него решение № 148 от 18.05.2016 г., постановено по гр.д.№ 226/2015 г. на РС-Троян в частта, с която е отхвърлен предявения от М. П. Р. против Община Троян ревандикационен иск за 700/1716 ид.ч. от имот с идентификатор № ..... по кадастралната карта на [населено място], общ.Т. и ПРЕКРАТЯВА производството по предявения иск ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: