5 Р Е Ш Е Н И Е № 230 София, 11 юли 2011 г. В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, първо наказателно отделение, в съдебно заседание на 11 април, две хиляди и единадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕЛЕНА ВЕЛИЧКОВА ЧЛЕНОВЕ: РУЖЕНА КЕРАНОВА ПЛАМЕН ПЕТКОВ при участието на секретаря Даниела Околийска и в присъствието на прокурора Стефка Бумбалова изслуша докладваното от съдия Пламен Петков наказателно дело № 1165 / 2011 год. Производството е образувано по жалби от подс. Т. С. А. и подс. М. Т. А., срещу въззивно решение № 223 от 20. 12. 2010 година, постановено по ВНОХД № 328 / 10 год. по описа на Апелативен съд - гр Пловдив. В жалбите, поддържани и в съдебно заседание, се релевират доводи за нарушение на материалния и процесуалния закон, като се претендира отмяна на атакувания акт и упражняване на правомощието на касационната инстанция по чл. 354, ал.1, т. 2, пр. последно от НПК, алтернативно, това по чл. 354, ал. 2, т. 1 от НПК. Представителят на Върховната касационна прокуратура изразява становище за неоснователност на жалбите. Гражданските ищци и частни обвинители не се явяват, като посредством поверените си, поддържат становище за неоснователност на депозираните касационни жалби. След преценка доводите и съображенията на страните и проверка на въззивното решение на Апелативен съд – гр. Пловдив в пределите по чл. 347 от НПК, Върховният касационен съд, І – во наказателно отделение в настоящия състав намери следното: С присъда № 150 от 08. 06. 2010 год., постановена по НОХД № 845 / 2009 год. по описа на Окръжен съд – гр. Стара Загора, подсъдимите Т. С. А. и М. Т. А., са били признати за виновни в извършване на престъпление по чл. 119 във вр. с чл. 20, ал. 2 във вр. с ал. 1 от НК и във вр. с чл. 63, ал. 1, т. 4 от НК / за подс. М. А./, като при условията на чл. 54 от НК са им били наложени наказания - „лишаване от свобода” за срок от три години при първоначален „общ” режим на изтърпяване - за подс. Т. А. и една година и три месеца „лишаване от свобода” при първоначален „общ” режим на изтърпяване - за подс. М. А.. На основание чл. 68, ал. 1 от НК, е било приведено в изпълнение наложено с присъда постановена по НОХД 633 / 2007 год. по описа на Районен съд - гр. Стара Загора, наказание за срок от десет месеца „лишаване от свобода” касателно подс. М. А.. Със същата присъда, двамата подсъдими са били осъдени да заплатят на гражданския ищец и частен обвинител И. Г. И. /син на пострадалия Г. И. Г./ чрез неговия родител и законен представител, сумата от 35 000 лв., представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди, като иска до пълния му предявен размер от 100 000 лв., е бил отхвърлен като неоснователен и недоказан. Подсъдимите Т. А. и М. А. били осъдени и да заплатят на гражданските ищци и частни обвинители И. Г. Т. и В. М. Я. /родители на пострадалия Г./ общо сумата от 51 500 лв., представляваща обезщетение за претърпени имуществени и неимуществени вреди, като гражданските искове били отхвърлени до пълните им предявени размери, като неоснователни и недоказани. С атакуваното решение № 223 от 20. 12. 2010 година, постановено по ВНОХД № 328 / 10 год. по описа на Апелативен съд - гр. Пловдив, горепосочената присъда е била изменена, като наложените на двамата подсъдими наказания са били увеличени както следва: - за подс. Т. С. А. от три години „лишаване от свобода” на пет години „лишаване от свобода”, което да бъде търпяно при първоначален „строг” режим на изтърпяване в затворническо общежитие от закрит тип, а за подс. М. Т. А., от една година и три месеца „лишаване от свобода” на две години „лишаване от свобода”. Увеличени били и размерите на обезщетенията които двамата подсъдими били осъдени солидарно да заплатят на гражданските ищци както следва: - на гражданския ищец И. Г. И. - от 35 000 лв. на 45 000 лв., и на гражданските ищци И. Г. Т. и В. М. Я. от по 25 000 лв., на по 30 000 лв., за всеки един от тях. В останалата си част, първоинстанционната присъда е била потвърдена. Касационната инстанция намира, че релевираните в касационните жалби на подс. Т. А. и подс. М. А. доводи, са неоснователни, поради отсъствие на допуснати от инстанциите по фактите, в частност от въззивната инстанция, касационни нарушения по смисъла на чл. 348, ал. 1, т. 1, 2 и т. 3 от НПК, в претендираното им в жалбите съдържание. Това е така поради следните съображения: Въз основа на съвкупната преценка на събрания по предвидения процесуален ред доказателствен материал, както Апелативен съд – гр.Пловдив, така и Окръжен съд – гр. Стара Загора, законосъобразно са приели, че вината и авторството на извършеното престъпление /с оглед повдигнатото против подсъдимите обвинение/, са установени по категоричен и несъмнен начин, извод изграден на базата на различни доказателствени източници, които взаимно си кореспондират - показанията на разпитаните по делото свидетели, заключенията по съдебно-медицинските и психиатрична експертизи, включая допълнителната и тази на веществени доказателства, събраните писмени доказателства. Оценъчната дейност на доказателствената съвкупност, е извършена както от апелативния съд, така и от окръжния съд, при строго съблюдаване на принципа, залегнал в разпоредбата на чл. 14 от НПК. Възражението на защитата на подсъдимите, свързано с липсата на достатъчно доказателства касателно авторството на деянието не следва да бъде споделяно, тъй като по делото са налице достатъчно по обем такива, които в своята взаимовръзка водят именно до изводите достигнати от инстанциите по фактите. Апелативен съд – гр. Пловдив прецизно, подробно и задълбочено е отговорил на доводите на защитата на подсъдимите /наведени междувпрочем по същество и в касационните жалби/, като липсват допуснати каквито и да е било нарушения на изискванията на чл. 339, ал. 2 от НПК. Въззивната инстанция е провела съдебно следствие назначавайки повторна СМЕ и извършвайки преразпит на свид. М., Б. и Т.. Направен е бил нов подробен, задълбочен и обоснован анализ на целия доказателствен материал, в който се съдържат относими към предмета на доказване, по смисъла на чл. 102 от НПК, обстоятелства. Именно на тази основа, се е наложил извод за наличие на по – тежка правна квалификация касателно извършеното от двамата подсъдими, като въззивната инстанция правилно е отбелязала в своето решение, че съдилищата по фактите са обвързани с правната квалификация за която е внесен обвинителния акт при конкретните факти по делото. Независимо от обстоятелството, че по отношение на двамата подсъдими е било повдигнато обвинение за извършване на престъпление по чл. 119 от НК, а реално извършеното от тях да би могло да изпълва състава на по-тежко наказуемо деяние, престъпната деятелност на подс. Т. С. А. и подс. М. Т. А. свързана с причиняването на смъртта на пострадалия Г. Г. по делото е недвусмислено установена /общите действия на двамата подсъдими при нанасянето на телесните увреждания на пострадалия, събарянето му на земята и пренасянето на тялото, вследствие на което е последвало вдишване на кръв и стомашно съдържимото/ поради и което доводите в касационните жалби в тази насока се явяват изцяло неоснователни, както и този за наличие на хипотезата на чл. 12, ал. 1 от НК, която в настоящия случай, извън всякакво съмнение, не е налице. Междувпрочем, касателно неоснователността на този релевиран довод, Апелативен съд – гр. Пловдив е дал отговор, който се споделя и от касационната инстанция. Наложеното от въззивната инстанция на всеки един от подсъдимите увеличено наказание, макар и определено съобразно чл. 54 от НК, не е явно несправедливо по смисъла на чл. 348, ал. 5 от НПК, тъй като съответствува на обществената опасност на деянието и дееца и е изцяло съобразено с разпоредбата на чл. 36 от НК. Иначе казано, увеличените размери на определеното наказание „лишаване от свобода” наложено на подсъдимите, се явяват съответни на действителната тежест на извършеното престъпление и в по – пълен обем биха постигнали целите на специалната и генералната превенции, въздействайки възпитателно и предупредително не само на двамата подсъдими, но и на останалите членове на обществото. Именно и поради тези съображения, инстанциите по фактите законосъобразно са достигнали до извода, че по отношение на подс. М. А. не следва да бъде прилагана разпоредбата на чл. 69, ал. 2 от НК и същия следва да изтърпи изцяло наложеното му наказание, изпълнението на което е било отложено при условията на чл. 66, ал. 1 от НК. Правилно първоинстанционната присъда е била изменена и в гражданско-осъдителната си част, като са били завишени размерите на присъдените на гражданските ищци /син и родители на убития Г. Г./ обезщетения. Настоящата инстанция счита, че със стореното от въззивния съд увеличаване на определените обезщетения, понесените от гражданските ищци болки и страдания вследствие на загубата на техния родител съответно и син, биха били репарирани в по – голяма степен, а и се явяват по – съобразени с принципа за справедливост визиран в разпоредбата на чл. 52 от ЗЗД. По изложените съображения, касационната инстанция намира, че жалбите на подсъдимите Т. С. А. и М. Т. А. следва да бъдат оставени без уважение като неоснователни, а обжалвания въззивен съдебен акт оставен в сила, като правилен и законосъобразен. Водим от горното и на основание чл. 354, ал. 1, т. 1 от НПК, Върховният касационен съд на РБ, първо наказателно отделение. Р Е Ш И : ОСТАВЯ В СИЛА въззивно решение № 223 от 20. 12. 2010 година, постановено по ВНОХД № 328 / 10 год. по описа на Апелативен съд - гр. Пловдив.. Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: