Р Е Ш Е Н И Е № 226 гр.София , 05 юни 2014 г. В ИМЕТО НА НАРОДА ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ, трето наказателно отделение, в открито съдебно заседание на двадесет и втори май две хиляди и четиринадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: КРАСИМИР ШЕКЕРДЖИЕВ ЧЛЕНОВЕ: АНТОАНЕТА ДАНОВА ЛАДА ПАУНОВА при участието на секретаря Илияна Петкова и прокурора от ВКП Мадлена Велинова след като изслуша докладваното от съдия ДАНОВА наказателно дело № 296/2014 г. и , за да се произнесе, взе предвид следното: Касационното производство е образувано по реда на чл.354 ал.5 изр.2 във вр.с чл.353 ал.5 /втората хипотеза/ от НПК и е образувано по жалби от подсъдимите К. А. М. и Т. Б. А.,чрез защитника им адв.С. Г. и от подсъдимия Г. Т. Г., чрез защитниците си адв.Ф. и адв.Д. срещу присъда №45 от 14.11.2013 г., постановена по внохд №687/2013 г. по описа на САС, НК,1 състав. Производството пред ВКС протича по правилата както на касационното, така и на въззивното производство, поради законодателно предвиденото в чл.353 ал.5 изр.2 от НПК изключение от общия принцип- че пред касационната инстанция не се провежда съдебно следствие. В касационната жалба на подсъдимите К. М. и Т. А. са релевирани касационните основания по чл.348 ал.1 т.1 -3 от НПК, като се твърди ,че съдът неправилно е интерпретирал събрания доказателствен обем и в резултат на това е направил незаконосъобрани изводи по фактите и правото; че не са обсъдени всички възражения , направени от защитата; че в съдебното производство са допуснати съществени процесуални нарушения; че присъденото обезщетение за неимуществени вреди е завишено. Моли се да бъде отменена атакуваната присъда, като подсъдимите бъдат оправдани по инкриминираното им обвинение по чл.199 от НК, а гражданският иск отхвърлен,или алтернативно- да бъде изменена присъдата, като бъдат намалени размерите на наложените наказания лишаване от свобода ,при условията на чл.55 от НК и съответно намален размера на присъденото обезщетение по гражданския иск. В представените допълнителни писмени съображения към касационната жалба на подсъдимите М. и А., изготвени от адв.Г., се сочи ,че цялостния анализ на доказателствата по делото обосновава извод за недоказаност на авторството на деянието.Направен е собствен анализ на част от доказателствените източници, като са отразени онези факти ,които според защитата са категорично установени, а така също са посочени и факти , които са били възприети от апелативния съд като несъмнено доказани ,но по отношение на които защитата приема ,че доказателствата не са еднопосочни.В тази насока се твърди ,че по делото не е установено по какъв начин процесната вечер е бил облечен подсъдимия Г.; че възприетите от св.А. три лица, облечени с униформи са били на възраст около 25 години, а подсъдимият Г. към този момент е бил на 17 години; че в показанията на полицейските служители се съдържат данни за инцидента, за които данни те твърдят ,че са им били съобщени от св.А.,а последният отрича да им е предоставял такава информация,още повече ,че безспорно е установено ,че последният обективно не е могъл да наблюдава от прозореца на спалнята си случващото се на улицата; че св.Х. е видял три-четири лица с униформи да бутат едно друго лице, без да може да ги разпознае, като в тази насока не следва да се забравя ,че освен подсъдимите М. и А. и св.К. е бил облечен с униформа същата вечер. Акцентира се на това,че по делото няма нито преки ,нито косвени доказателства в необходимия обем,въз основа на които да се установи по несъмнен начин кои лица от работещите в заведението са участвали в посегателството над пострадалия, възприето от Х. /доколкото в заведението са работили четири лица ,облечени с униформа/, както и дали това са лицата ,които са нанесли процесните удари, от които е настъпила смъртта му. Заявява се ,че по делото няма данни кое лице е нанесло фаталния удар, от който пострадалият е бил изваден от равновесие, паднал и ударил главата си в тилната й област.По-нататък са развити съображения относно това ,че не са налице доказателства, установяващи целта на употребената по отношение на пострадалия сила, както и ,че не е установено от пострадалия да е отнет предмета на престъплението-яке.Посочени са и съществуващи според защитата противоречия между диспозитива на присъдата и мотивите. В жалбата на подсъдимия Г. Т. Г. са посочени всички касационни основания по чл.348 ал.1 от НПК-нарушение на материалния и процесуален закон и явна несправедливост на наложеното наказание. Претендира се, че въззивната инстанция е постановила осъдителна присъда в нарушение на разпоредбите на чл.303 и чл.304 от НПК; че съдебният акт почива на предположения ,което е недопустимо. Възразява се и по отношение размера на присъденото обезщетение за неимуществени вреди. Моли се да бъде отменена въззивната присъда и делото върнато за ново разглеждане от същия съд ,друг съдебен състав. В допълнителното писмено изложение към касационната жалба на подсъдимия Г. са изложени твърдения за едностранчиво и превратно обсъждане от страна на въззивния съд на събраните гласни и писмени доказателства и за неправилност на извода му ,че Г. Г. е автор на инкриминираното по делото престъпление.Посочва се ,че САС не е дал отговор на въпросите в какво се изразило конкретното поведение на всеки един от подсъдимите на мястото, където е намерен пострадалият, кой е нанесъл удара ,извадил от равновесие Б. и причинил падането му на терена,в какво са се изразили действията и от кого са били осъществени те във връзка с отнемане предмета на престъплението-якето на пострадалия и имало ли е въобще отнемане на тази вещ. Застъпва се становището, че превратно са били обсъдени показанията на св.Х., което от своя страна е довело до противоречие в мотивите на съда относно броя на нападателите-трима или четирима; набелязва се превратност и при анализа на показанията на свидетелите Е. и П. А.. Излагат се съображения и за невъзможност да бъдат кредитирани показанията на свидетелите К., С., К., М., П. и В. в частта относно авторството на деянието, доколкото те излагат информация, за която твърдят, че им е съобщена от св.А., а последният отрича да е очевидец на нанесения на пострадалия побой ,а и обективно не е имал възможност да го наблюдава, което е било установено при проведения пред първата инстанция следствен експеримент.Изложени са доводи аналогични на тези,отразени в допълнението към касационната жалба на другите двама подсъдими по отношение наличието на противоречие между диспозитива и мотивите на въззивния съдебен акт. В хода по същество на делото пред ВКС представителят на ВКП счита, че касационните жалби следва да бъдат оставени без уважение,тъй като въззивната инстанция правилно е изяснила фактическата обстановка по делото,а направените въз основа на нея правни изводи са законосъобразни. Намира ,че не са допуснати съществени процесуални нарушения ,които да са довели до ограничаване правата на подсъдимите, че въззивният съд правилно е кредитирал показанията на свидетелите К., П., Х., А. и А. ,както и на полицейските служители в частта относно факти,възприети от тях при откриване на тялото на пострадалия и относно разпита на различни лица през процесната нощ.Застъпва становище за правилност на извода на решаващия съд,че макар и да не са налице преки доказателства, наличните косвени, анализирани в тяхната съвкупност водят до единствено възможния извод,че именно подсъдимите са автори на инкриминираното деяние. Относно размера на наложените наказания,счита ,че те не са явно несправедливи. За справедлив намира и размера на уважената гражданска претенция. Повереникът на гражданския ищец и частен обвинител К. Б.-адв.С. счита жалбите на подсъдимите за неоснователни и като такива моли да бъдат оставени без уважение.Споделя становището на представителя на прокуратурата за това, че въззивната присъда е законосъобразна,правилна,като фактическата обстановка,възприета по делото съответства на събраните доказателства. Посочва, че апелативният съд е обсъдил всички свидетелски показания, от които по категоричен начин се установява развоя на събитията от процесната вечер- че тримата подсъдими като сервитьори в заведението са били облечени в униформа,че именно те са проследили пострадалия Б. след излизането му от ресторанта с цел да уредят по какъвто и да е начин неплатената от него сметка, като са отнели якето му / впоследствие предадено доброволно от подсъдимия М. на разследващите органи/ и са му причинили тежка телесна повреда ,от която е настъпила смъртта. Застъпва становището, че приетата от настоящият касационен състав седморна съдебно-медицинска експертиза с нищо не е променила приетата от въззивната инстанция фактическа обстановка.Съобразно експертното заключение ,най –вероятният механизъм на причиняването на травмата в тилната област на главата на пострадалия е нанасянето на удар в лицето му ,в резултата на който тялото е изведено от равновесие, с последващо падане на терена , удряне на главата в него, при което се е получило тежкото черепно мозъчно увреждане,довело до смъртта.Пледира за това ,че по делото не е установено категорично пострадалият да е бил в състояние на алкохолно опиване ,тъй като намиращият се по делото фиш не е от датата на инцидента,поради което не може да се приеме ,че той е паднал в резултат на загуба на равновесие следствие на употребата на алкохол.Моли да бъде оставена в сила атакуваната въззивна присъда. Защитникът на подсъдимите К. М. и Т. А.-адв.Г. моли да бъде уважена жалбата им по изложените съображения, отразени в представеното допълнително писмено изложение. Според защитника приетата от ВКС комплексна съдебно-медицинска експертиза подкрепя становището им, че не може да се установи механизмът на причиняване на травмата, довела до смъртта на пострадалия. Заявява, че липсват доказателства за това, че Б. е бил бит от подсъдимите , доколкото тялото му е намерено на място, различно от това ,за което е свидетелствал св.Х.. Моли съда да обърне внимание на факта,че на мястото ,където е намерен пострадалият е имало 10-15 човека, които не са установени , поради което не е изяснено дали някой от тях не му е нанесъл побой .В заключение моли да бъде отменена присъдата на САС и подсъдимите да бъдат оправдани. Защитникът на подсъдимия Г. Г.-адв.Ф. поддържа касационната жалба ,ведно с изложените към нея допълнителни съображения.Счита,че недостатъчно обосновано и обективно са обсъдени от въззивната инстанция събраните по делото гласни и писмени доказателства,в резултат на което са направени неправилни правни изводи.Намира ,че редица обстоятелства са останали неизяснени ,а именно кой от подсъдимите е нанесъл побой на пострадалия и кой е отнел коженото му яке и къде е то,тъй като без наличието на отнетата вещ и включването й като веществено доказателства,не може да се направи извод за отнемане на вещта и вината на подсъдимите.Акцентира на противоречие в мотивите на въззивния съд досежно броя на нападателите,както и на противоречие между диспозитива на присъдата и мотивите й относно това кои двама подсъдими са осъдени на петнадесет години лишаване от свобода, като подчертава ,че е налице и неяснота по отношение режима на изтърпяване на наказанията. Защитникът на подсъдимия Г.-адв.Д. поддържа изцяло касационната жалба,като счита ,че авторството не е установено ,нито пък предмета на престъплението.Моли да бъде отменена обжалваната присъда и да бъде потвърдена присъдата на Врачански окръжен съд. Подсъдимите К. М.,Т. А. и Г. Г., редовно призовани, не се явяват пред касационната инстанция и не вземат становище по жалбите си. ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, трето наказателно отделение като обсъди релевираните в касационната жалба оплаквания, доводите на страните от съдебното заседание и извърши проверка на атакувания въззивен съдебен акт в рамките на правомощията си, установи следното : Настоящето касационно производство е трето по ред и се подчинява на специалните правила по чл.354 ал.5 изр.2 от НПК. С присъда №1 от 31.01.2011 г.,постановена по нохд №198/2010 г. , Врачански окръжен съд е признал подсъдимите К. А. М., Т. Б. А. и Г. Т. Г. за невиновни в това, че на 10.07.2008 г., около 23,15 часа в [населено място], [улица]пред №10 в съучастие като съизвършители, а подсъдимия Г. Г. и като непълнолетен,но можещ да разбира свойството и значението на извършеното и да ръководи постъпките си да са отнели чужда движима вещ –мъжко яке от естествена кожа на стойност 108 лв. от владението на Г. И. Б. с намерение противозаконно да го присвоят, употребявайки за това сила и нанасяйки удари, от които пострадалият получил закрита черепно-мозъчна травма с масивен кръвоизлив под меките мозъчни обвивки по цялата повърхност на главния и малкия мозък, представляваща постоянно общо разстройство на здравето, опасно за живота, от което е последвала смъртта му на 13.07.2008 г.,поради което и на основание чл.304 от НПК ги е оправдал по обвинението им по чл.199 ал.2 т.1 пр.1 във вр.с чл.198 ал.1 във вр.с чл.20 ал.2 от НК,а за Г. и чл.63 ал.2 т.1 от НК. По протест на ОП-Враца и жалба на частния обвинител и граждански ищец К. Б., пред САС, НК, 7 състав е било образувано внохд 401/2011 г., приключило с решение №227 от 19.12.2011 г., с което е била потвърдена първоинстанционната присъда . Касационното производство по н.д.№553/2012 г. на ВКС, трето н.о. е образувано по жалба ,депозирана от частния обвинител и граждански ищец К. Б..С решение от 24.04.2012 г.,касационният съд е отменил въззивното решение на САС,постановено по внохд №401/2011 г.и е върнал делото за ново разглеждане на въззивния съд от друг съдебен състав.В отменителното си решение,ВКС е посочил ,че при новото разглеждане на делото,с цел пълното изясняване механизма на получаване на съставомерното увреждане е необходимо решаващият съд да прецени дали „да не се възползва от експертните познания на повече експерти от различни специалности на медицината,” на които да бъде представена и цялата медицинска документация за пострадалия. След връщане на делото от ВКС,пред Софийски апелативен съд е било образувано внохд 406/12 г. ,по което е било постановено решение №357 от 14.01.2013 г.,с което отново е потвърдена първоинстанционната присъда по нохд 198/10 г. на ВрОС. С решение от 04.07.2013 г., постановено по н.д. 487/2013 г., ВКС, първо н.о. е отменил въззивно решение №357/2013 г. по внохд 406/12 г. на САС и е върнал делото за ново разглеждане на същия съд от друг съдебен състав. При третото по ред въззивно разглеждане на делото-внохд 687/2013 г., САС, НК, 1 състав след провеждане на въззивно съдебно следствие е постановил нова присъда №45 от 14.11.2013 г. ,с която е отменил изцяло присъда от 31.01.2011 г. по нохд 198/2010 г. на Врачански окръжен съд и вместо това е признал подсъдимите К. М.,Т. А. и Г. Г. за виновни в извършването на престъпление по чл.199 ал.2 т.1 пр.1 във вр.с чл.198 ал.1 във вр.с чл.20 ал.2 от НК ,а за подсъдимия Г. Г. и във вр.с чл.63 ал.2 т.1 от НК и им е наложил наказания , както следва: на подсъдимите М. и А.-по петнадесет години лишаване от свобода което да се изтърпи при първоначален строг режим ,в затвор,а на подсъдимия Г.-пет години лишаване от свобода,при първоначален общ режим ,в затворническо общежитие от открит тип. С присъдата подсъдимите са осъдени да заплатят солидарно на гражданския ищец К. Б. обезщетение за неимуществени вреди в размер на 250 000 лв., ведно със законната лихва от датата на деянието до окончателното изплащане на сумата. В тежест на подсъдимите са възложени и направените по делото разноски . Именно тази присъда е предмет на настоящата касационна проверка която е трета по ред и съгласно чл.354 ал.5 изр.2 от НПК ВКС не може да върне делото за ново разглеждане, а следва да го реши по същество. Доколкото в тази хипотеза касационният съд има правомощията и на въззивна инстанция, настоящият съдебен състав счете ,че за пълното и обективно изясняване на делото от фактическа страна е необходимо да проведе съдебно следствие пред касационния съд, в хода на което назначи и изслуша повторна седморна комплексна съдебно –медицинска експертиза ,в чиито състав включи специалисти от различни области на медицината и чието заключение ще бъде предмет на обсъждане в решението по-долу. Основното възражение на подсъдимите и тяхната защита от началото на съдебната фаза на процеса до последната пледоария по настоящето касационно производство е свързано с оспорване авторството на деянието. При проверката на делото се установява ,че последният състав на въззивния съд , в мотивите към новата си присъда е изложил убедителни аргументи за наличието на система от косвени доказателства, от които по несъмнен начин се установява авторството на деянието в лицето на тримата подсъдими-М. ,А. и Г.. Впрочем, извършвайки прецизен и подробен анализ на доказателствата и доказателствените средства, обсъждайки ги както поотделно ,така и в тяхната логическа връзка и съвкупност и преценявайки тяхното действително съдържание, съставът на апелативния съд е извел фактическа обстановка, която в голямата си част се споделя от настоящият съд. По реда и със средствата, предвидени в Кодекса са били взети мерки за разкриване на обективната истина, като вътрешното убеждение на САС по отношение преобладаващата част от фактите, не е изградено на базата на превратна интерпретация на доказателствата, подценяване или надценяване на едни за сметка на други или оценка на доказателствата не според действителното им съдържание. За разлика от типичното касационно производство, в което ВКС не може да приема нови фактически положения, а извършваната от него проверка е в рамките на установените от съдилищата факти, то в производството по чл.354 ал.5 изр.2 от НПК, касационният съд може да ревизира приеманата до момента от съдилищата фактология, предвид правомощията му и на въззивна инстанция. Изхождайки от тази принципна позиция, настоящият касационен състав изразява съгласие със следните възприети от САС факти : че на инкриминираната по делото дата 10.07.2008 г. подсъдимите К. М. и Т. А. били на работа като сервитьори, а подсъдимия Г. Г.-като стажант сервитьор в ресторант „име” в [населено място], собственост на св.А. М. –баща на подсъдимия К. М. и били облечени в работно облекло, включващо червени ризи; че процесната вечер пострадалия Г. Б. /страдащ от психично заболяване-органично налудно шизофреноподобно разстройство с алкохолна злоупотреба/ посетил ресторанта, където вечерял и употребил алкохол , като бил обслужван от св.К.-също сервитьор в заведението; че поради възникнали съмнения у св.К. за невъзможността Г. Б. да плати сметката си, св.А. М. провел разговор с клиента, от който станало ясно ,че Б. чака свои познати да се присъединят към него, както и ,че ако не успее да плати сметката, ще остави като залог якето си; че около 23 часа пострадалият Б. напуснал заведението без да плати сметката, а след него тръгнали тримата подсъдими ,като в края на парк ДНА и началото на [улица]последвало сбутване между подсъдимите и пострадалия, което било наблюдавано от св.Х.-барман в намиращото се в близост до ресторант „име” бистро „име”; че пострадалият успял да се отскубне и побягнал по [улица], последван и застигнат пред № на същата улица от подсъдимите, които му нанесли няколко удара в областта на лицето, като в резултат на един от тези удари Б. бил изваден от равновесие, паднал назад, ударил главата си в терена и изпаднал в безсъзнание; че шума от тичане откъм парка на ДНА и нанасяне на удари бил чут от живеещата на [улица] св.Е.А.; че съпругът й св.А. се обадил в полицията ,след което излязъл навън , където забелязал пострадалия Б. ,а около него скупчили се множество хора; че на отправения към събралото се множеството въпрос „защо са били момчето”, хората му отговорили ,че не са те, а барманите;че св.А. погледнал в посоката ,в която сочели хората и възприел трима млади мъже ,облечени в червено, които се отдалечавали в посока ДНА; че на мястото на инцидента пристигнали полицейските служители –св.Б. Б. и К. К., които запазили местопроизшествието,след което пристигнали два екипа на РПУ-гр.Враца,състоящи се от свидетелите К., С., П., М., К. и В.; че свидетелите К. и В. се насочили към ресторант „име”,където К. провел разговор със свидетеля К.; че в заведението било открито якето на пострадалия, което в последствие с протокол за доброволно предаване било предадено на разследващите органи от К. М. ; че пострадалият бил заведен в болнично заведение в кома,като въпреки оказаната медицинска помощ, той починал на 13.07.2008 г. Изложените от въззивния съд фактически обстоятелства, с които настоящият касационен състав не се съгласява са две: 1.че пред №8 на [улица],подсъдимите са удряли пострадалия не само в лицето,но и в областта на торса и раменете и 2. че са му взели якето ,докато са го били. За да приеме,че тримата подсъдими са нанесли побой над пострадалия, като в резултат на един от нанесените му удари той е бил изведен от равновесие и паднал назад ,при което си е ударил главата в терена, следствие на което е получил тежката черепно мозъчна травма, довела до смъртта му ,касационната инстанция извърши и собствен анализ на доказателствените източници и прие,че в конкретния случай действително е налице система от косвени доказателства,обосноваващи авторството,така както е приел последния състав на САС. В принципен план не съществува пречка косвените доказателства да могат да послужат като единствена основа за изграждане на осъдителна присъда.В тези случай ,съдът е задължен да установи достоверността на доказателствените средства - източници на косвени доказателства, след което да пристъпи към задълбочена оценка на установените чрез тях доказателствени факти, като всяко доказателствено средство трябва да се обсъди във връзка с всички останали ,за да се прецени съставляват ли те хармонично цяло, свързани ли са с основания факт, могат ли да се направят изводи досежно този факт и какви. Направеният извод трябва да бъде единствено възможен. Преценявайки косвените доказателства по свое вътрешно убеждение, съдът трябва да се ръководи не от броя им,а от това съставляват ли те в своята съвкупност система от факти,свързани помежду си с основния факт, намират ли се в хармония и водят ли до изводи,които са единствено възможни. В настоящия случай,касационната инстанция споделя изцяло извода на решаващия съд за наличието на система от косвени доказателства, неразривно свързани помежду си и взаимно обусловени, водещи до несъмнен и категоричен извод относно авторството на деянието.Вярно е , че само едно косвено доказателство не би било достатъчно за постановяването на осъдителна присъда,както е и вярно ,че наличието на няколко косвени доказателства, несвързани помежду си ,също не могат да доведат до подобен извод,но тогава когато е налице система от косвени доказателства, каквато съществува по настоящето дело и която води до един единствен извод ,свързан с авторството на деянието, тя не само не следва да бъде пренебрегвана,а точно обратното ,следва да бъде поставена в основата на извод за осъждането на лицата.Противното би означавало, съдът да пренебрегне задължението си за преценка на свързаността на отделните косвени доказателства в една обща и непрекъсната доказателствена верига, което е недопустимо и в противоречие със задълженията на съда по чл.14 от НПК. След като касационния съд подчерта принципното си, почиващо на правната доктрина и съдебна практика разбиране досежно косвените доказателства и кога те могат да доведат до постановяване на осъдителна присъда, намира за необходимо да посочи и кои са онези косвени доказателства,чиято съвкупна преценка обуславя извод, че именно тримата подсъдими М.,А. и Г. са автори на деянието ,за което настоящият съд счита,че следва да отговарят. На първо място,в процесната вечер двама от подсъдимите- М. и А. са работели като сервитьори, а подсъдимият Г. като стажант-сервитьор в ресторант „име” и във връзка с това са били облечени с униформено облекло- черни панталони и червени ризи,факт безспорно установен от показанията на свидетелите К., М., П. и К.. От информацията ,предоставена от св.К. /също сервитьор в заведението/ в хода на проведената между него и св.К. очна ставка се установява, че подсъдимите М., А. и Г. са отсъствали едновременно от заведението за определен период от време процесната вечер ,след което са се завърнали в него.Правилно са били кредитирани от въззивния съд посочените по-горе показания на свидетеля, за разлика от тези от досъдебното производство и това е така , поради напълно логичното обяснение ,с което К. е изяснил причината за констатираното от съда противоречие. На следващо място е необходимо да се отбележи ,че не следва да бъдат кредитирани показанията на св.К. в частта ,в която е заявил ,че св.К. му е съобщил,че тримата подсъдими са се саморазправяли с пострадалия и са му взели якето като залог за това ,че ще възстанови сумата по сметката.Доколкото св.К. отрича този факт, заявявайки ,че не е разбрал причината, поради която подсъдимите са отсъствали за определен период от време от заведението, е недопустима замяната на първични доказателства /каквито са данните, съдържащи се в показанията на К./ с производни – данните в показанията на св.К.. Във връзка с обсъжданото несъответствие между показанията на тези двама свидетели, е била проведена очна ставка, при която е било изяснено коментираното противоречието и се е установило, че св.К. макар и да не е разбрал къде са ходили тримата му колеги и за колко време са отсъствали от заведението, то процесната вечер едновременно и за определен период те не са се намирали в ресторанта ,след което са се завърнали. Разбира се този факт сам по себе си не би могъл да доведе до конкретни изводи, свързани с авторството, но преценен на базата и на останалите доказателствени факти, има своето сериозно значение. А тези други доказателствени факти са изводими от показанията на свидетелите Х. ,А. и А.. От показанията на св.Х., дадени на досъдебното производство , надлежно приобщени от първостепенния съд и потвърдени от свидетеля след прочитането им, се установява, че процесната вечер след 22.00 часа Х. е възприел в началото на улицата ,която води към църквата двама или трима от сервитьорите на ресторант „име”, които е разпознал по червените ризи, да блъскат с ръце по тялото един мъж, за който в последствие е разбрал,че е пострадалият. В тази връзка следва да се посочи ,че направената от стана на защитата интерпретация на показанията на св.Х. касателно броя на възприетите от него лица е некоректна, тъй като свидетелят е уточнил пред ОС-Враца,че когато е говорил за четири лица е имал предвид и този, когото сервитьорите са бутали. По-нататък във веригата от косвени доказателства от съществено значение е информацията, предоставена от св.Е. А., която независимо ,че не е наблюдавала случващото се пред кооперацията ,в която тя и св.А. живеят /същата не е разполагала и с обективна възможност за това/, е чул отдалече караница, бягащи стъпки пред прозореца на спалнята й, след което глухи удари.Свидетелствала е и за това, че съпругът й се събудил и излязъл веднага навън, където видял лежащия на тротоара пострадал. Съдът кредитира показанията на Е. А., не само поради тяхната логичност и последователност,а и защото изхождат от свидетел абсолютно незаинтересован от изхода на делото.Добросъвестността на заявеното от нея се проверява и от обективното обстоятелството, че прозорците на спалнята й са разположени към тротоара ,на който е намерен пострадалият, поради което тя обективно е могла да чуе /още повече ,че прозорецът е бил отворен/ ставащото навън. Внимателното съпоставяне на показанията на св.А. с тези на св.Х. компрометира тезата ,за това ,че други лица, а не тримата подсъдими са нанесли побой на пострадалия пред №10 на ул. „Л. К.. И това е така, тъй като от показанията на св.Х. е видно,че само няколко минути след като е възприел бутането на мъжа от страна на тримата сервитьори, неговият шеф му е казал, че нещо се е случило, поради което той е напуснал работното си място и е тръгнал по улицата, която води към църквата / [улица]/, където е възприел наличието на полицейска кола и насъбрали се хора. Оттук следва извода, че между момента на физическото стълкновение , възприето от св.Х. и момента, в който той е забелязал насъбрали се хора около пострадалия, са изминали едва няколко минути. Като се има предвид това време, както и разстоянието от началото на [улица]/където е било осъществено блъскането на пострадалия/ до №10 /където са нанесени ударите върху него, като в резултат на един от тях той е паднал/, съпоставени с обстоятелството, че св.А. е чула шум от бягащи стъпки и веднага след това „глухи удари на бой”,се налага категоричния извод ,че не някой друг ,а именно тримата подсъдими са преследвали Г. Б. по [улица],след което пред №10 са го настигнали и са му нанесли удари. На следващо място, в подкрепа авторството на деянието са и показанията на св.П. А., от които се установява,че когато е излязъл на улицата е забелязал три лица, облечени в червено, които забързано се отдалечавали към ДНА, като разстоянието ,от което ги е възприел е било около 20 метра.Следва да се отбележи ,че свидетелстването за това, че трите лица са били на възраст около 25 години, не означава автоматично, че подсъдимият Г. /17 годишен към този момент / не е извършител на деянието. И това е така, тъй като св.А. е възприел отдалечаващите се момчета от разстояние около 20 метра , в тъмната част на денонощието /независимо от наличието на улично осветление/ и не в лице, като при това положение не може да се изисква от него прецизно определяне на възрастта им ,което принципно не е и възможно дори и при идеални условия, тъй като способностите на конкретния човек за определяне възрастта на друг, са напълно индивидуални. Не следва да бъдат оставени без внимание и показанията на св.А.,в частта ,в която е посочил , че след като е попитал събралите се около пострадалия хора защо са пребили момчето, те са му отговорили, че не са те ,а са барманите. Защитата, изхождайки от обстоятелството, че процесната вечер облечен с униформа-черен панталон и червена риза освен тримата подсъдими е бил и св.К., оспорва авторството на деянието в лицето на Г., посочвайки и, че св.К. не е длъжен да дава показания за факти и обстоятелства ,които биха го уличили в извършване на престъпление. Действително, съобразно разпоредбата на чл.121 ал.1 от НПК свидетелят не е длъжен да дава показания по въпроси,отговорите на които биха го уличили в извършване на престъпление. Това негово право означава, че той може да не отговаря на въпроси ,ако по този начин би се уличил в извършване на престъпление, но не и че може да лъжесвидетелства, прехвърляйки отговорността върху други лица. Свидетелят К. е бил предупреден за наказателната отговорността ,която носи за затаяване или потвърждаване на неистина ,поради което неговите показания са депозирани под страх от наказателна отговорност.Отделно от това заявеното от него по отношение едновременното отсъствие на неговите колеги М. ,А. и Г. от заведението за определен период от време процесната вечер се потвърждава и от показанията на св.К. ,който в хода на проведената между него и К. очна ставка е заявил ,че от последния е разбрал ,че колегите на К. са ходили някъде и са се върнали,без К. да му съобщи причината за тяхното излизане от заведението. Независимо ,че възпроизведените от св.К. факти имат производен характер, то в случая няма забрана за ползването им, доколкото те служат за проверка на първични доказателства, каквито са данните,съобщени от св.К.. Следва да се отбележи ,че при изграждането на изводите си относно авторството на деянието,никъде в мотивите си, въззивният съд не се е позовал на данните ,съдържащи се в разпитите на М., Г. и А. в качеството им на свидетели ,поради което отправеният от защитата упрек в тази насока е напълно неоснователен.Няма позоваване и на отразеното като изявление на К. М. в протокола за доброволно предаване на якето, нито на показанията на св.К. и М. в частта, в която са заявили, че един възрастен човек им е съобщил, че е видял три лица, облечени като сервитьори да удрят друго лице. Въззивната инстанция изрично е отбелязала в съдебния си акт ,че не цени показанията на св.К. в частта им ,в която е преразказал споделеното му от подсъдимите при проведените оперативни беседи, доколкото посочените от него доказателствени факти имат производен характер и в случая е недопустимо с тях да се заменят първични доказателства, каквито биха се съдържали в обясненията на подсъдимите. А щом като подсъдимите не дават обяснения нито пред първата,нито пред въззивната инстанция, е процесуално недопустимо липсата на обяснения по обвинението да се заменя с производни доказателства. Настоящият касационен състав единствено не се съгласява с оценката, направена от въззивната инстанция по отношение показанията на св.А. М.,в частта им,в която той е споделил направени пред него от подсъдимия Г. изявления,свързани с инцидента.На първо място, тази част от показанията на св.М. не следва да бъде кредитирана ,поради забраната да се заменят първични доказателства с производни /с изключение на три хипотези,които в случая не са налице/ и на второ място- защото съдържанието на самото изявление на подсъдимия Г. не носи еднозначно послание /”.....ако не бях отишъл аз, той щеше да ги бие /. С оглед на всичко изложено по-горе,настоящият касационен състав счита за верен извода на въззивната инстанция ,че авторството на деянието в лицето на подсъдимите К. М.,Т. А. и Г. Г. е доказано по несъмнен и категоричен начин. Както беше вече посочено,ВКС счита,че по делото няма убедителни доказателства,че подсъдимите са отнели якето на пострадалия. На първо място,няма доказателства,че Г. Б. е напуснал заведението с якето си. Свидетелят Х. не е в състояние да опише облеклото на възприетото от него лице,което тримата сервитьори са дърпали. Видно от гласните доказателствени източници-показанията на свидетелите К. и М. се установява ,че към момента на посещението от полицейските служители на ресторанта, якето на пострадалия се е намирало там ,а в последствие е предадено на разследващите органи с протокол за доброволно предаване от подсъдимия К. М.. Свидетелят А.,които е забелязал отдалечаващите се от мястото на престъплението три лица , облечени в червено ,не е съобщил да е възприел някое от тях да е носело нещо в т.ч. и яке. Така или иначе доказателства за това по какъв начин якето на пострадалия се е оказало в ресторанта липсват. В този смисъл не може да бъде изключена възможността то да е било оставено от пострадалия доброволно в заведението, като залог за неплатената сметка, още повече ,че в тази насока са налице показания на свидетеля М. , потвърдени и от св.К. за проведен разговор между А. М. и пострадалия,че последният ще остави якето си, ако не може да уреди сметката си. Ето защо, отнемането на якето от подсъдимите при нанесения побой на пострадалия е само една възможна хипотеза,която обаче не е потвърдена със стабилни доказателства. На следващо място ,механизмът на причиняване на увреждането на пострадалия ,довело до смъртта му, е категорично изяснен. По делото са налице множество съдебно –медицински експертизи, като между тези , изготвени на досъдебното производство и приети от първоинстанционния съд и тези ,изготвени в хода на проведените съдебни следствия по внохд № 406/12 г.и внохд № 687/2013 г са налице съществени различия относно механизма на причиняване на тежката черепно-мозъчна травма,довела до смъртта на пострадалия Б.. Констатираната в първото отменително решение на ВКС несигурност на едно от вещите лица,участващи в състава на тройната СМЕ- д-р А. по отношение механизма на причиняване на съставомерното увреждане на Б., наред с други нарушения ,е дала основание на касационния състав да отмени проверяваното от нея въззивно решение и да върне делото с указания за назначаване на повторна експертиза .При второто по ред въззивно разглеждане на делото,съдът е назначил такава експертиза /също тройна/ ,която е дала напълно противоположно заключение по отношение механизма на получаване на черепно-мозъчната травма, а именно - при падане на тялото от собствен ръст върху терена ,като такова падане може да се получи при извеждане на пострадалия от равновесие от удар в лицевата област на главата,от удар в областта на гърдите или от удар в областта на лявото рамо, където има описани травматични увреждания.Както вече се посочи този механизъм е в противовес с отразения механизъм в първоначалната тройната СМЕ,според която кръвоизливът под твърдата мозъчна обвивка е резултат от директен удар в лявата тилна област, какъвто може да бъде нанесен с ритник,като две от вещите лица,изготвили това заключение категорично са отрекли възможността коментираната травма да е причинена от падане от собствен ръст и удряне на главата в терена /третото вещо лице макар и да е изразило известно несъгласие в съдебното заседание ,не е подписало експертизата с особено мнение/. Наличието на две еднакви по степен ,но с противоположни заключения експертизи относно най-важния въпрос , свързан с начина на причиняване на смъртоносното увреждане, е дало основание при второто касационно разглеждане на делото, съдебният състав да отмени проверяваното от него въззивно решение и да върне делото с указания. В хода на третото въззивно производство, съдебният състав е назначил повторна, вече петорна съдебно медицинска експертиза, в чиито състав освен съдебни лекари и неврохирург е включил и специалист по „Образна диагностика” и която експертиза,запознавайки се с всички материали по делото ,включително и с ИЗ-то, изискано от МБАЛ-гр.Враца и ксерокопия от проведени при пострадалия образни изследвания, както и хистологично изследване, е дала заключение,че травмата в лявата тилна област на главата,довела до смъртта на Г. Б. се дължи на удар с или върху твърд тъп предмет и по правило в съдебно-медицинската практика се получава при падане върху терена от височината на собствен ръст,като такова падане върху терена може да се получи при извеждане на тялото от равновесие вследствие на удар в лицевата област на главата,от удар в областта на гърдите или от удар в областта на лявото рамо. В самото писмено заключение обаче е посочено , че липсата на оригиналните КТ изследвания на главен мозък на пострадалия, представени на рентгенова плака или СD, в голяма степен са затруднили експертното заключение относно вида ,характера и разположението на травмените кръвоизливи в черепното пространство. Освен това,експертите са отразили в писменото заключение и,че направеното описание на тези изследвания съдържат противоречия и неясноти. При това положение ,настоящият касационен състав положи усилия и издири от МБАЛ-гр.Враца рентгенови снимки и два броя скенограми ,касаещи пострадалия Г. Б.. Назначи повторна седморна експертиза ,в състава на която включи трима съдебни лекари , трима неврохирурзи и един специалист „Образна диагностика”, различни от участвалите в състава на петорната експертиза, която след запознаване с материалите по делото и извършване на собствено разчитане на скенограмите,съдържащи общо 23 КТ образа на главата на пострадалия, дава заключение ,че тежката черепно-мозъчна травма при пострадалия се дължи на директен удар с или върху твърд тъп предмет,нанесен със значителна сила в тилната област на главата в ляво,като най-честия механизъм на този вид травма е падане от височина на собствен ръст и удар в областта на главата в терена.Такъв удар може да се получи при падане след внезапно отвеждане от равновесие с или без придадена на падащото тяло допълнителна кинетична енергия.В съдебното заседание пред ВКС вещите лица посочват, че най-вероятният механизъм на причиняване на увреждането, довело до смъртта на пострадалия, е травмиране в областта на лицето,извеждане на тялото от равновесие и падане с удар на тилната област на главата назад в терена. Експертите се обединяват около становището ,че независимо,че тази травма може да се получи и при падане от собствен ръст, без допълнително придадена на тялото кинетична енергия, в конкретния случай компилацията на всички констатирани по пострадалия увреждания и по конкретно тъканните увреждания в областта на лицето, увреждането в областта на тила, както и липсата на данни за различна давност на уврежданията означава ,че те са получени за един много кратък момент, което пък от своя страна налага извода ,че най-вероятният механизъм е нанасяне на удар в областта на лицето и последващо падане на терена. Според вещите лица съпоставката между самите увреждания говори в полза на този механизъм, като експертите са категорични ,че ако пострадалият е бягал напред , той би трябвало да падне по очи при падане от собствен ръст, но тогава не би се получила травмата в тилната област на главата, а и констатираните охлузвания по лактите говорят за падане, при което задната част на тялото е била в съприкосновение с терена. Настоящият съд кредитира с доверие заключението на седморната експертиза като компетентно и професионално изготвено .Същото е научно обосновано, подробно и убедително защитено от изготвилите го вещи лица в съдебното заседание. Всъщност единствените разлика с петорната експертиза са по отношение медико-биологичните характеристики на мекотъканните травми на лицето на пострадалия, приети от седморната експертиза като временно разстройство на здравето ,неопасно за живота , предвид обстоятелството , че при тези травми се засяга зрителната функция и функцията на устата,а според съдебно-медицинската практика винаги ,когато има засягане на функция, установената телесната повреда е лека по смисъла на чл.130 ал.1 от НК ; наличието на травма на носа на пострадалия,довела до кървене и попадане на кръв в трахео-бронхиалното дърво, като тази травма се обосновава с отразеното в ИЗ-то от МБАЛ-Враца, че „от трахео-бронхиалното дърво се аспирират хематинни материи”, и по отношение механизма на причиняване на охлузванията по гръден кош, ляво рамо и долни крайници, който механизъм от петорната експертиза е приет като възможен от падане или от директни удари в съответните области,а според седморната експертиза-от падане, тъй като ударите обикновено са съпроводени и с контузионни промени, кръвонасядания, травматични оттоци, каквито в случая не са описани.Експертни изводи на седморната експертиза са детайлно мотивирани, като изложените аргументи не будят съмнение относно тяхната правилност,поради което и настоящият съд им дава вяра. Извършената от касационния съд промяна на част от фактическите констатации, приети от САС, води и до промяна на направените от него правни изводи. Поведението на тримата подсъдими се субсумира под престъпния състав на разпоредбата на чл.124 ал.1 пр.3 от НК, при условията на независимо съпричинителство, което налага преквалифициране на деянието, за което подсъдимите М., А. и Г. са били признати за виновни и осъдени от въззивната инстанция, доколкото не се установява те противозаконно да са отнели от владението на Г. Б. инкриминираната вещ-яке на стойност 108 лв. В принципен план престъплението по чл.124 от НК се характеризира с причиняване на различни последици /породени от едни и същи действия/, към които деецът има нееднакво психическо отношение-наред с близките последици-телесното увреждане, настъпват и по-тежки последици-смъртта на пострадалия, които не се обхващат от умисъла на дееца и по отношение на които той действа непредпазливо.Изпълнителното деяние обективно е насочено към причиняване на телесна повреда,като това деяние поражда,в случая два резултата-по-близък /телесната повреда/ и по-отдалечен /смъртта/. При всички случай обаче,за да е налице престъплението по чл.124 от НК ,по-лекото по степен телесно увреждане трябва да е елемент от закономерно протичащия причинно-следствен процес, довел до смъртта на пострадалия и чието начало е било поставено със съответните действия на подсъдимите /в този смисъл Р 361/2009 г. по н.д.402/09 г. на ІІ н.о. на ВКС; Р 621/91 г. по н.д. 456/91 г.на І н.о. на ВС/. Квалификацията на деянието като причиняване смърт по непредпазливост-чл.124 от НК , зависи от вида на умишлено причинената телесна повреда. и дали тя е по чл.129,чл.128 или чл.130 от НК.Ако от умишлено причиненото по-леко по вид увреждане впоследствие настъпят по-тежки усложнения и смърт, които деецът нито е желаел ,нито е допускал, отговорността за непредпазливо последвалата смърт по чл.124 ал.1 от НК ще се квалифицира във връзка с по-леката телесна повреда ,защото само тя е причинена умишлено,а по-тежките увреждания и смъртта са настъпили по непредпазливост / Р №8/1990 г. по н.д.85/89 г. на ОСНК на ВС; Р№452/90 г. по н.д.516/90 г. на ІІ н.о на ВС/. За да се установи обаче какво е било психическото отношение на дееца към резултата е необходимо да бъде изследвана обективната страна на поведението му,а именно характера, насоката и силата на престъпното деяние, използваните средства, областите от човешкото тяло, които са засегнати, причинените преки наранявания и т.н. В конкретния случай, тримата подсъдими са нанесли няколко удара в лицето на пострадалия, при което са били травмирани дясната вежда, горния клепач на окото, носа и долната устна на Г. Б. и които увреждания са му причинили разстройство на здравето,неопасно за живота, по смисъла на чл.130 ал.1 от НК. Независимо ,че ударите са нанесени в жизнено важна част,каквато е главата на пострадалия, същите са били с неголяма кинетична енергия, т. е. с малка сила /видно от експертните заключения/, което е в кореспонденция с обективно констатираните увреждания. При това положение следва да се приеме,че подсъдимите съзнателно са причинили лека телесна повреда на пострадалия. Независимо ,че черепно-мозъчната травма,довела до смъртта на пострадалия Б. представлява тежка телесна повреда-постоянно общо разстройство на здравето, опасно за живота, конкретиката на случая не позволява преценка за умишленото й причиняване и този извод се базира на броя, силата, характера на нанесените удари и обективно причинените леки телесни повреди ,резултат от тяхното нанасяне.Настъпилият по-тежък резултат на увреждане на здравето не е желан и допускан, поради което не следва да се приема като определящ признак на намисленото и осъществено от подсъдимите увреждане. Ето защо ,съдът приема ,че по-тежкото увреждане и смъртта на пострадалия са настъпили по непредпазливост. Подсъдимите макар и да не са предвиждали настъпването на по-тежкото увреждане и смъртта ,са били длъжни и са могли да ги предвидят .И това е така, тъй като те са съзнавали ,че пострадалият е употребил алкохол /за това обстоятелство са налице достатъчно гласни доказателствени средства/, което го прави значително по- нестабилен и некоординиран от трезвия човек, все обстоятелства , улесняващи падането, както и ,че в резултат на нанесени удари в лицето /посока отпред-назад/, макар и не със значителна сила ,същият би могъл да бъде изведен от равновесие ,да падне назад и да удари главата си в твърдия терен /тротоарна настилка/, за наличието на която подсъдимите са имали възприятия. Наслагването на тези фактори-пияно състояние на пострадалия, броя на удрящите го лица, посоката на ударите и вида на уличната настилка, дават основания на съда да приеме ,че подсъдимите М. и А., доколкото не са лишени от ментален капацитет и социален опит, а подсъдимият Г. ,макар и непълнолетен няма нарушения в интелектуалната сфера и познавателните психични процеси /видно от СПЕ/, са били длъжни и са могли да предвидят ,че нанасяйки удари на пострадалия, е напълно реална възможността той да бъде изведен от равновесие, да падне, удари главата си и получи тежки увреждания ,в резултат на които да настъпи и смъртта му. Следва да се отбележи,че подсъдимите са действали в условията на независимо съпричинителство /съдебната практика е категорична ,че престъплението по чл.124 ал.1 от НК не може да се извърши в съучастие под формата на съизвършителство/. Независимо ,че по делото не е установено, кой от тримата подсъдими е нанесъл удара, извел от равновесие пострадалия, в резултат на което той е паднал и ударил главата си в терена, в случая от значение е ,че всеки един от нанесените удари е могъл да стори това./видно от устните разяснения на вещите лица в съдебното заседание пред ВКС/.Отделно от това ,всеки един от тримата подсъдими е бил наясно със състоянието на пострадалия ,с отрицателните факторите от заобикалящата ги среда,както и с действията на останалите, поради което нанасяйки удар на пострадалия и причинявайки му съзнателно лека телесна повреда е бил длъжен и е могъл да предвиди настъпването и на по-тежкия резултат,съответно и на смъртта. Съпоставяйки показанията на св.А. / чула глухи удари,след което пъшкане и хъркане/ с експертните изводи, че след удара в тилната област на главата на пострадалия, в резултат на падането му на терена , той не е имал възможност да извършва каквито и да е било активни движения,се налага извода, че ударите по лицето му предхождат падането и че в резултат на такъв удар ,той е изведен от равновесие , в каквато насока е и експертното заключение за най-вероятния механизъм на причиняване на съставомерната травма. В обобщение следва да се посочи,че с поведението си тримата подсъдими,при условията на независимо съпричинителство, съзнателно са причинили на Г. Б. лека телесна повреда,от която по непредпазливост е настъпило по-тежкото увреждане /тежката телесна повреда/ и смъртта му. С оглед променената правна квалификация на деянието, за което М. ,А. и Г. следва да отговарят ,е необходима и промяна в наказанията им. За престъплението по чл.124 ал.1 пр.3 от НК се предвижда наказание лишаване от свобода до пет години. По отношение подсъдимите М. и А.- отчитайки като смекчаващи отговорността обстоятелства чистото им съдебно минало, положителните характеристики, сравнително младата им възраст към датата на деянието, трудовата ангажираност за М. и семейната такава за А., както и продължителността на провеждане на наказателното производство-шест години, стояща вън от поведението на касаторите и отегчаващите отговорността обстоятелства-назначителността на повода,предизвикал инцидента, броят на нападателите и проявената от тях агресивност /подсъдимите не са се задоволили само с конфликта, състоял се в края на парк ДНА и началото на [улица], наблюдаван от св.Х., а упорито са последвали пострадалия, тичайки след него, където пред № на [улица]са му нанесли побой/,счита, че адекватното на целите по чл.36 от НК наказание ,което двамата следва да понесат е в размер на по три години и шест месеца лишаване от свобода, което на основание чл.59 ал.1 и чл.61 т.3 от ЗИНЗС следва да се изтърпи при първоначален „общ” режим в затворническо общежитие от открит тип. Досежно непълнолетния към момента на деянието Г. Г. , максимално допустимото наказание ,което същият може да понесе за извършеното от него престъпление по чл.124 ал.1 пр.3 от НК,след осъществяване на редукцията по чл.63 ал.1 т.3 от НК, е две години лишаване от свобода. Касационният съд приема,че именно това е размера на наказанието лишаване от свобода /две години/ ,което следва да бъде наложено на този подсъдим ,отчитайки както смекчаващите отговорността обстоятелства-чистото му съдебно минало и продължителността на провеждане на наказателното производство-шест години, стояща вън от поведението му, така и отегчаващите отговорността обстоятелства, които са идентични с тези, отчетени за неговите съпроцесници. Следва да се отбележи, че определянето размера на наказанието не е резултат на механичен математически сбор на смекчаващи и отегчаващи отговорността обстоятелства, а е следствие на една комплексна логическа дейност по цялостната им оценка, позволяваща установяване на действителната конкретна тежест на извършеното престъпление като сложно обществено явление и налагането на онова наказание, което с оглед на тази тежест и личността на дееца най-добре отговаря на целите по чл.36 от НК. Преценявайки тежестта на извършеното-изключително завишена, отчетените по-горе смекчаващи и отегчаващи отговорността обстоятелства и съобразявайки и целите на наказанието ,предвидени в закона,се налага извода,че наказанието ,което Г. Г. следва да понесе е две години лишаване от свобода,при първоначален „общ” режим на изтърпяване в затворническо общежитие от „открит тип”. Настоящият касационен състав обмисли възможността и от евентуалното прилагане на института на условното осъждане досежно Г.. Независимо ,че са налице законовите предпоставки по чл.66 ал.1 от НК, а именно наложеното наказание да е до три години лишаване от свобода и дееца да не е осъждан ,при преценката дали целите на наказанието ще се постигнат чрез условно осъждане, се налага отрицателен извод. Действително подсъдимият е студент и деянието по настоящето дело се явява инцидентно в неговия живот. От друга страна обаче, не може да се пренебрегне факта, че данни за личността на дееца произтичат и от спецификата на конкретно извършеното от него престъпно деяние. В този смисъл не следва да бъдат подминати без внимание обстоятелствата , свързани с това ,че той е предприел поведение спрямо пострадалия, неоправдано от никакви „извинителни” причини, доколкото поводът е бил незначителен и това му поведение е довело до ненавременната смърт на един млад човек. Преценката на тези обстоятелства налага извод, че за постигане целите на наказанието и за поправянето на дееца се налага изолирането на Г. Г. от обществото и въдворяването му в пенитенциарно заведение , макар и за относително кратък срок, какъвто е срокът на наложеното му наказание лишаване от свобода-две години. Ефективното изтърпяване на наказанието лишаване от свобода ще спомогне за ефективната преоценка и осмисляне на поведението на подсъдимото лице в посока бъдещо недопускане на престъпно поведение от една страна, а от друга -ще въздейства възпиращо спрямо другите членове на обществото. Доводите в касационните жалби за завишеност на размера на обезщетение за неимуществени вреди,присъдено на майката на починалия Б. –гражданската ищца К. Б., е неоснователен. Всъщност в жалбите не са посочени конкретни съображения, които да обосноват това оплакване, а само декларативно се твърди ,че размера на гражданския иск не бил доказан от гражданската ищца. В посока основателност и доказаност на гражданската претенция, въззивната инстанция е изложила подробни съображения, които се споделят от касационния съд и поради тяхната изчерпателност, не следва да бъдат преповтаряни. Оплакването за допуснати противоречия от въззивния съд между мотивите и диспозитива на съдебния му акт касателно имената на подсъдимите, е основателно, но същото не може да обоснове връщане на делото за ново разглеждане, доколкото в настоящето трето по ред касационно производство, както беше посочено и по-горе, това е невъзможно, а и с корекцията, направена в настоящето решение, коментираните нарушения на практика се избягват. По изложените съображения и на основание чл.354 ал.5 изр.2 във вр.с ал.2 т.1 и т.2 във вр.с ал.1 т.3 от НПК,ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД,трето наказателно отделение Р Е Ш И : ИЗМЕНЯВА въззивна присъда №45 от 14.11.2013 г. на Софийски апелативен съд, НО, постановена по внохд 687/2013 г., като ПРЕКВАЛИФИЦИРА деянието ,за което подсъдимите К. А. М., Т. Б. А. и Г. Т. Г. са признати за виновни от престъпление по чл.199 ал.2 т.1 пр.1 във вр.с чл.198 ал.1 във вр.с чл.20 ал.2 от НК,а за подсъдимия Г. и във вр.с чл.63 ал.2 т.1 от НК в престъпление по чл.124 ал.1 пр.3 от НК, а за подсъдимия Г. Г. и във вр.с чл.63 ал.1 т.3 от НК и НАМАЛЯВА размера на наложените им наказания, при условията на чл.54 от НК, както следва: на подсъдимия К. А. М. от петнадесет години на ТРИ ГОДИНИ И ШЕСТ МЕСЕЦА лишаване от свобода ; на подсъдимия Т. Б. А. от петнадесет години на ТРИ ГОДИНИ И ШЕСТ МЕСЕЦА ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА и на подсъдимия Г. Т. Г. от пет години на ДВЕ ГОДИНИ лишаване от свобода. ИЗМЕНЯВА присъдата и в частта относно определения първоначален режим на изтърпяване на наказанието лишаване от свобода и вида пенитенциарно заведение по отношение на подсъдимите К. М. и Т. А. , като на основание чл.59 ал.1 и чл.61 т.3 от ЗИНЗС определя „общ” режим , в затворническо общежитие от открит тип. ОСТАВЯ В СИЛА въззивната присъда в останалата й част. ОСЪЖДА подсъдимите К. А. М.,Т. Б. А. и Г. Т. Г. да заплатят направените пред ВКС разноски в размер на 2 100 /две хиляди и сто лева/. РЕШЕНИЕТО е окончателно. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1/ 2/