Р Е Ш Е Н И Е № 325 гр.София, 07 ноември 2013 година В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, Второ наказателно отделение в съдебно заседание на двадесет и шести юни две хиляди и тринадесета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЛИДИЯ СТОЯНОВА ЧЛЕНОВЕ: ЮРИЙ КРЪСТЕВ БИСЕР ТРОЯНОВ със секретар Кристина Павлова при участието на прокурора МАРИЯ МИХАЙЛОВА изслуша докладваното от председателя (съдията) ЛИДИЯ СТОЯНОВА наказателно дело под № 957/2013 година, за да се произнесе, взе предвид: Касационното производство е образувано по жалбата на пълномощника на частните обвинители и граждански ищци С. М. М. и Л. К. М. срещу решение № 96/27.03.2013 год. по въззивно нохд № 23/2012 год. на Софийския апелативен съд, наказателна колегия, VІ състав. Поддържа се, че е неправилно и следва да бъде отменено, а делото върнато за ново разглеждане. От съдържанието следва, че се основава на оценката на доказателствени източници – показания на свидетели и обясненията на подсъдимите, определена като едностранна, безкритична, без обсъждане по начина, предвиден в чл.107 НПК. Изложени са и съображения за наличието на вътрешно противоречие в мотивите на въззивния съд по съществени въпроси от относимите. Поддържа се също, че съдът е възприел изводи на назначената във въззивното производство тройна съдебномедицинска експертиза, изведени само въз основа на обяснения на подсъдим, както и че не са взети предвид разпоредби в нормативни актове, а отказа да възприеме някоя от седморните експертизи е мотивирал само на известни противоречия при разпита на експерти, но без да е обосновано защо са отхвърлени безпротиворечивите изводи. Прокурорът от Върховната касационна прокуратура оспорва основателността на жалбата. Защитникът на подсъдимия Г. Л. К. поддържа, че обжалваното решение е правилно и законосъобразно. Излага съображения за недопустимост на жалбата, а разгледана по същество с изложени в нея неоснователни доводи. Определя ги като основани на предположения за възможен различен резултат при извършване на конкретни изследвания, а мотивите – като обстойни и изчерпателни, в които са изложени съображения за липса на нарушения при оценка на доказателствения материал и за законосъобразност на извода, че е установена несъставомерност на деянието. Защитникът на подсъдимия К. Й. Л. поддържа искане жалбата да бъде оставена без разглеждане като недопустима поради несъответствието й с изискванията по чл.351, ал.1 вр.чл.348 НПК, защото не се съдържат твърдения за постановяването му при някое от касационните основания. Обосновава и становището си, че доводите са неоснователни, защото въззивният съд подробно е анализирал и защитил интерпретацията на доказателствения материал, а в допълнителните доводи за потвърждаване невинността на подсъдимия – въведеното с обвинителния акт несъставомерно деяние и незаконосъобразно ангажиране отговорността на подсъдимия като при бланкетната норма на чл.123, ал.1 НК е направено препращане към други бланкетни норми. Върховният касационен съд, второ наказателно отделение, извърши проверка по доводите в жалбата и в пределите по чл.347 НПК намира: Софийският апелативен съд, наказателна колегия, VІ състав с обжалваното решение по въззивно нохд № 23/2012 год. потвърдил присъдата от 17.06.2011 год. по нохд № 3485/2010 год. на Софийския градски съд, наказателно отделение, 13 състав, с която признал подсъдимия К. за невиновен в това на 15.11.2006 год. в [населено място] да е причинил смъртта на К. М. поради немарливо изпълнение на занятие, представляващо източник на повишена опасност като дежурен лекар-детски хирург към Детско приемно отделение на МБАЛСМ”Н.И.Пирогов” в нарушение на чл.79 от Закона за здравето, чл.26, чл.32 от Правилника за устройството, дейността и вътрешния ред, чл.3, чл.11, чл.35 от Кодекса на професионалната етика, с което е пропуснат реален шанс за спасяване на живота и тези пропуски в диагностичното поведение на подсъдимия да са в причинна връзка с настъпилата смърт, поради което го оправдал по обвинението по чл.123, ал.1, пр.2, алт.1 НК. Признал подсъдимия Лисички за невиновен в това на 15/16.11.2006 год. в [населено място] в качеството му на дежурен лекар при С.-ЕАД поради немарливо изпълнение на занятие, представляващо източник на повишена опасност в нарушение на чл.79, чл.80 от Закона за здравето, чл.22, ал.2, т.2 от Правилника за устройството, дейността и вътрешния ред на С.-ЕАД, чл.3, чл.11, чл.35 от Кодекса на професионалната етика в условията на неясна диагноза съдействал за настъпване смъртта на К. М., поради което го оправдал по обвинението по чл.123, ал.1, пр.2, алт.1 НК. Отхвърлил предявените от С. М. и Л. М. срещу подсъдимите граждански искове за неимуществени вреди. Приложил чл.190, ал.1 НПК за направените по делото разноски. Жалбата на пълномощника на частните обвинители и граждански ищци С.М. и Л.М. срещу потвърдителното въззивно решение е подадена в срок и от лица, които имат право. По съдържание отговаря на изискванията по чл.351, ал.1 НПК и е допустима. Не са посочени конкретните касационни основания от предвидените в чл.348, ал.1 НПК, но е направено искане за проверка на правилността при прилагане на нормите на материалното и процесуалното право. Изложени са подробни мотиви в какво се състои неправилността и от съдържанието става ясно какво се иска. Изложените доводи указват за наличието на процесуални нарушения, довели и до неправилното приложение на закона. С конкретно посочените нарушения, които не са отстранени от въззивния съд, се обосновава искането за отмяна и връщане на делото по отношение и на двамата подсъдими. Затова искането жалбата да бъде оставена без разглеждане е неоснователно и следва да бъде оставено без уважение. Разгледана по същество жалбата е основателна по следните съображения: Въззивното решение е образувано по протест на прокурор с искане за осъждане на подсъдимия К. и по жалба на частните обвинители и граждански ищци, съдържаща искане за отмяна на оправдателната присъда и за осъждане на двамата подсъдими. Мотивирана е с конкретни доводи за нарушения на процесуалните правила във връзка с проверката и оценката на доказателствени източници, с неправилно приложение на закона и необоснованост на съдебния акт. Въззивният съд като инстанция по същество е длъжен да извърши проверка не само по основанията, поддържани от страните, но и цялостна за правилността на фактическите положения и правилното приложение на закона според изискванията по чл.314 НПК. В процесуалните му задължения се включва и това – да се произнесе по основателността на посочените доводи и да отговори мотивирано след като съпостави всички събрани по предвидения процесуален ред доказателствени материали и провери процесуалната дейност на първоинстанционния съд дали отговаря на изискванията по НПК за тяхната проверка и оценка. Съгласно чл.339, ал.2 НПК в случаи като настоящият, когато въззивният съд вземе решение да потвърди обжалвания първоинстанционен съдебен акт, е длъжен да посочи основанията, поради които не приема доводите, изложени в подкрепа на протеста и жалбата, за основателни и съществени. Проверката на въззивното решение по повод на касационната жалба води до извода, че съдът не е изпълнил процесуалните си задължения, предписани от НПК и настоящият състав не може да мотивира изводи дали решението му е взето по вътрешно убеждение според изискванията по чл.14 НПК. Мотивите са значителни по обем, но съдържанието им не отговаря на процесуалните изисквания, а на приетия формален подход и едностранчивост в процесуалната дейност, поради което са непълни в степен, че следва да бъдат определени като липса на мотиви. Това е съществено нарушение на процесуалните правила по смисъла на чл.348, ал.3, т.2 вр.ал.1, т.2 НПК и основание за отмяна на обжалваното решение. Съдът е изложил фактическа обстановка, която е копие на приетата за установена от първоинстанционния съд като безмотивно е заявил решението си да я приема за правилна. Цитирал е резултатите от експертните заключения на двете седемчленни съдебномедицински експертизи. Направил е декларативна констатация, че в едната от тях не е отразено становището на вещите лица и е заявил предположение за този пропуск като основан на очевидното обстоятелство, че „СГС не е кредитирал това заключение, което следва и от становището на съда по доказателствата”. Само е констатирал и наличието на спор между страните по отношение на двете експертни заключения. Като инстанция по същество и предвид поддържаните доводи е бил длъжен подробно да ги анализира като отстрани този пропуск, защото първоинстанционният съд не само, че не е отразил съответното заключение, но не го е обсъдил и не е изложил никакви съображения защо приема едното, а не приема другото, пренебрегвайки наличието на еднозначни отговори. Без обсъждане е останал от въззивния съд и подхода при необходимата оценка на заключение да се вземат предвид само отговори, съдържащи се в обясненията, които някой или всички експерти дават в съдебното заседание, каквито в конкретния случай са тези на проф.Ч.. Съдът е бил длъжен да мотивира несъгласието си по отношение на заключението, а не само по отношение на някои отговори, при това без да е направил усилия да изясни дали действително са налице противоречия или са отговори, които не са съобразени с конкретните фактически обстоятелства, а са дадени по принцип. Въззивният съд не е констатирал и други пропуски – че не е изследвано на какво се дължат противоречията и отнасят ли се до въпроси за изясняване на относими към предмета на доказване обстоятелства, че не е направил възможното да бъдат отстранени, че не е установен за кои въпроси се отнасят и дали са от кръга на тези, които имат значение за правилното решаване на делото. Наличието на различни заключения по едни и същи въпроси дават основание на съда според чл.154 НПК да приеме само едното от тях, но несъгласието с другото поражда задължение за подробно мотивиране след съпоставка и обсъждане с останалия, събран по делото, доказателствен материал. Констатациите във въззивното решение и безмотивната оценка за неправилност на подхода с последващо цитиране, при това избирателно и непълно, на допълнителните разяснения на някои от вещите лица и само по някои от въпросите, предмет на експертно изследване, е недопустимо пренебрегване на задълженията, произтичащи от правомощията като съд по същество. Експертната дейност е насочена към изясняване на обстоятелства по делото, които са относими и оценките, които съдържат заключенията, се отнасят винаги само до фактически въпроси, поради което е наложителен всестранен анализ. Решението на въззивния съд да допусне тройна експертиза-„нова” според определението, също не е остатъчно подробно и ясно формулирано освен с лаконичните изводи за допуснати нарушения при оценката поради едностранност в подхода и по искането на страни. Не е съобразено с изискванията по чл.153 НПК, предвиждащ възможността за допускане на експертиза след приети по делото другите две експертизи, съдържащи отговори на въпроси за относими обстоятелства, но при наличието на конкретно предвидените предпоставки и по вид-допълнителна, ако за експертното заключение е направен обоснован извод, че не е достатъчно пълно и ясно или повторна в случай на извод, че не е обосновано и възниква съмнение за неговата правилност. Независимо и наред с посоченото несъответствие в последващата процесуална дейност оценката на това заключение е направена изолирано, едностранно и по отношение само на избирателно посочени отговори, но не и такива, въпреки изрично поддържаните доводи, по отношение на всички и във връзка с оценката на останалите експертни заключения. Немотивирани са изводите, че експертизата, изготвена с участието на д-р Г. и другите специалисти /л.294-л.296, т.2 дос.пр./, навежда на едностранчивост и „обслужва” защитната теза като „не държи сметка” за доказателствата по делото, а тази с участието на проф.Ч. /л.303-л.306, т.2 дос.пр./, „оставила впечатлението” за съдебния състав изцяло, че обслужва обвинителната теза, а изрази като „категорично становище” на д-р М. или „непоколебимо становище” на експертите не са основание за извод при липсата на подробен и задълбочен анализ – не само отделно взето, но и във връзка с всички събрани по делото доказателствени материали, за да се види дали намират подкрепа или са в противоречие, че съдът е могъл да реши правилно въпросите дали е извършено престъпление, както и дали подсъдимите са авторите. От изложеното следва, че въззивният съд не е изпълнил процесуалните си задължения в посочения смисъл, след като според съдържанието на мотивите подробни и пълни са само изцяло цитираните заключения в трите експертизи и обясненията на вещи лица, дадени в съдебните заседания. Доколкото въобще може да се направи извод, че има анализ, то той е непълен, по избирателно посочени въпроси и в никакъв случай не е съобразен както с доводите и възраженията на страните, така и с обстоятелствата по обвинителния акт. В касационната жалба, както и в тази срещу първоинстанционната присъда, е оспорена оценката на показанията на свидетели и на обясненията на подсъдимите по съображения за несъответствие с изискванията по чл.107, ал.3 НПК. Въззивният съд не е обсъдил тези възражения, не е дал отговор основателни ли са и ако не са какви са съображенията му за това. Обсъждането и анализа по повод доводите предполага подробно и задълбочено запознаване с доказателствения материал и оценката му, включително и по въпроси дали правилно са констатирани посочените противоречия, дали са за относими обстоятелства, тъй като в останалите случаи биха били неоснователни. Няма отговор дали са основателни и възраженията за едностранност при оценката на обясненията на подсъдимите, особено тези на подсъдимия К., независимо от определянето им като изключително подробни, детайлни и обстоятелствени, но без да е конкретизирано дали в този смисъл оценката се отнася до казаното по повод обвинението и конкретните фактически обстоятелства или с оглед обема и по въпроси, отговорите по които нямат значение за правилното решаване на делото. Не са изложени никакви съображения, основани на извършена проверка дали доводите не намират основание поради отчитането и обсъждането на част от относимите обстоятелства и на непълно съпоставяне с доказателствения материал в пълен обем за всяко едно, а не частично и избирателно или възраженията за нарушение в процесуалната дейност са неоснователни. Въззивният съд е бил длъжен да се произнесе и по въпроса, който според страните не е правилно решен – относно законосъобразността на правните изводи за несъставомерност на деянията. Предвид изложените съображения за допуснати съществени нарушения на процесуалните правила във връзка с оценката на доказателствения материал, до отстраняването на който не може да се реши дали фактическите изводи са верни, не може да бъде даден отговор дали законът е приложен правилно. От съдържанието на мотивите, които по изложените по-горе съображения не отговарят на изискванията на чл.339, ал.2 НПК не е възможно да се обоснове несъмнен извод доколко решението да се потвърди първоинстанционната присъда е взето по вътрешно убеждение, по реда и при условията, предвидени в чл.14 НПК. Затова въззивното решение следва да бъде отменено и делото да бъде върнато на въззивния съд. При новото разглеждане от друг състав следва да се вземат предвид и се обсъдят всички доводи и възражения на страните, да се отстранят допуснатите нарушения и правилно да се решат въпросите по чл.301 НПК. Водим от горното и на основание чл.354, ал.3 вр.ал.1, т.3 вр.чл.348, ал.1 НПК Върховният касационен съд, второ наказателно отделение Р Е Ш И: ОТМЕНЯ решение № 96/27.03.2012 год. на Софийския апелативен съд, наказателна колегия, VІ състав и ВРЪЩА делото на същия съд за ново разглеждане от друг състав. Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: /п/ ЧЛЕНОВЕ: /п/ /СЛ Вярно с оригинала! СЕКРЕТАР: