Р Е Ш Е Н И Е № 407 гр. София, 17 ноември 2011 година В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, Второ наказателно отделение, в съдебно заседание на седемнадесети октомври две хиляди и единадесета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ:САВКА СТОЯНОВА ЧЛЕНОВЕ: ТАТЯНА КЪНЧЕВА ЖАНИНА НАЧЕВА при участието на секретаря НАДЯ ЦЕКОВА и на прокурора АТАНАС ГЕБРЕВ изслуша докладваното от съдия Т. Кънчева касационно дело № 1968 по описа за 2011 година и за да се произнесе взе предвид следното: Производството е по чл.423 и сл. от НПК. Образувано е по искане на осъдения К. А. К., който моли да бъде възобновено наказателното производство по нохд № 902/2010 г. на Районен съд гр. Търговище, тъй като не е участвал в делото и не е могъл да се защити адекватно. Прокурорът от Върховната касационна прокуратура мотивира становище, че осъденият е знаел за воденото срещу него наказателно производство, но се е укрил. Поради това намира искането за неоснователно. Върховният касационен съд, второ наказателно отделение, като се запозна с материалите по делото и обсъди доводите на страните установи следното: С присъда № 10/ 26.01.2011 г. Районният съд в гр. Търговище признал подсъдимия К. К. за виновен в извършване на престъпление по чл.195 ал.1 т.4 и т.5 вр. чл.20 ал.2 вр. чл.26 ал.1 от НК и го осъдил на лишаване от свобода за срок от една година и шест месеца, които да изтърпи в затвор при първоначален “строг” режим. Присъдата е влязла в сила на 09.02.2011 г. Искането е процесуално допустимо, но разгледано по същество е неоснователно. Районният съд не е допуснал процесуални нарушения при вземане на решение делото да се разгледа в отсъствие на подсъдимия, поради което е неоснователно възражението за ограничаване правото на защита. Видно е от материалите по делото, че К. К. е знаел за воденото срещу него наказателно производство. С постановление на разследващия полицай от 14.06.2010 г. му е повдигнато обвинение за кражба на два броя акумулатори на стойност 300 лв. от владението на О. О., след предварителен сговор с Л. К., чрез използване на МПС и техническо средство, квалифицирана като престъпление по чл.195 ал.1 т.4 и т.5 от НК. Взета е мярка за неотклонение “подписка”, а прокурор от Районната прокуратура му е наложил забрана да напуска страната. Видно е от постановлението за повдигане на обвинение и от съдържанието на проведения разпит, че К. е бил запознат с характера на обвинението и неговата правна квалификация. В хода на разследването, органът на досъдебното производство е събрал доказателства за участието му и в други кражби, поради което той бил призован да се яви в РУ “Полиция” - Търговище на 08.10.2010 г. за повдигане на ново обвинение. Призовките, изпратени на постоянния и настоящия адрес са върнати в цялост, като е отбелязано, че лицето е напуснало страната и се намира във Франция. Същата информация е получена от майката на обвиняемия- Б. М. /докладна записка от 04.10.2010 г./. К. е бил обявен за общодържавно издирване с телеграма № 52761/02.12.2010 г., което не е дало резултат. Досъдебното производство е продължило задочно по отношение на К. К., като правата му са били защитавани от назначен служебен защитник. Обвинителният акт е бил изготвен и внесен в съда на 13.12.2010 г., като прокуратурата не може да бъде обвинявана за неизпълнение на процесуалните си функции в разумен срок. Съдът е призовал подсъдимия К. за съдебното заседание на 26.01.2011 г., но той не е намерен на известните адреси, за да му се връчи призовката заедно с обвинителния акт. Не е открит при извършено издирване от органите на полицията и са потвърдени данните, че се намира във Франция- факт, сочен и от самия осъден в депозираното искане пред ВКС. Делото е разгледано в негово отсъствие, с участие на служебен защитник. При това положение, Върховният касационен съд счита, че не е налице основание за възобновяване на наказателното производство. Разпоредбата на чл.423 ал.1 от НПК изисква уважаване на претенцията на задочно осъдения за възобновяване на делото, освен ако след изпълнение на процедурата по чл. 254 ал.4 от НПК той не се е явил в съдебно заседание без уважителни причини или се е укрил. Очевидно в настоящия случай, районният съд не е имал обективна възможност да изпълни задължението си да връчи обвинителния акт на подсъдимия и да го уведоми, че ако не се яви без уважителни причини делото може да бъде разгледано и решено в негово отсъствие, тъй като той вече се е укрил, напускайки страната. Няма съмнение, че задочното разглеждане на наказателното производство е изключение от общото правило за лично участие на подсъдимия в съдебния процес, гарантирано както от процесуалния закон, така и от чл.6 на Конвенцията за защита правата на човека и основните свободи. Точно затова законодателят е предвидил възможност за възобновяване на наказателното производство в случаи на задочно осъждане. Това възобновяване обаче не е задължително. Като предпоставка за допускането му винаги следва да се преценява процесуалното поведение на обвиняемото лице- дали то е запознато с воденото срещу него наказателно производство, но въпреки това демонстрира поведение по незаинтересованост и липса на желание да участва в него. В случая безспорно К. е имал познание за наказателното преследване срещу му, за обема и характера на обвинението, но е напуснал страната и сам се е поставил в невъзможност да участва в процеса и да упражнява процесуалните си права. Поведението на молителя, свързано със заминаването му за Франция, стои в основата на невъзможността за личното му уведомяване за стартиране на съдебната фаза на наказателния процес чрез връчване на обвинителния акт и призовка на съдебното заседание. К. сам се е поставил в невъзможност да разбере за съдебния процес и не може да черпи права от поведението си. При тези съображения, Върховният касационен съд, второ наказателно отделение Р Е Ш И : ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на осъдения К. А. К. за възобновяване на наказателното производство по нохд № 902/2010 г. на Районен съд гр. Търговище. ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ: / ОМ / ОСОБЕНО МНЕНИЕ на съдия Ж. Начева по н. д. № 1968/2011 г. по описа на Върховния касационен съд Считам, че позицията на мнозинството не отразява действителното съдържание на процесуалната норма на чл. 423, ал. 1 НПК, от която Върховният касационен съд е длъжен да се ръководи при преценката за основателност на поисканото възобновяване. Данните за развитието на процеса очевидно показват, че в рамките на задочното съдебно производство, приключило с осъдителна присъда, не са били изпълнени процедурните изисквания, обхванати от разпоредбата на чл. 254, ал. 4 НПК (към които чл. 423, ал. 1 НПК препраща). Посочената констатация е напълно достатъчна за Върховния касационен съд да счете, че не е изправен пред въведеното изключение по чл. 423, ал.1 НПК, поради което следва да уважи направеното искане от задочно осъдения за възобновяване на наказателното дело и повторно разглеждане от съд по същество на обвинението, в което да участва лично. Дали изтъкнатата причина от задочно осъдения за неявяването си в съдебно заседание е неуважителна по своя характер или задочно осъденият се е укривал ще стои на вниманието на Върховния касационен съд само след като по конкретното дело се установи изпълнение на процедурата по чл. 254, ал. 4 НПК, гарантираща, че е на лицето е било осигурено явяването му в съда и неговата лична защита. Въпросът за допуснато съществено процесуално нарушение в рамките на задочното производство, в случая от Търговищкия районен съд, поначало предпоставя искане за възобновяване на друго основание - по чл. 422, ал. 1, т. 5 НПК, различно от основанието по чл. 423, ал. 1 НПК. При разглеждане на искане за възобновяване от задочно осъден поради неучастието му в наказателното производство не е достатъчно и заключението, че той е знаел за воденото срещу него наказателно преследване, тъй като първоначално е участвал в досъдебното производство. Както вече посочих Върховният касационен съд задължително следва да установи, че с връчването на обвинителния акт лицето да е било уведомено по предвидения процесуален ред за насроченото съдебно дело, за определената дата и място на съдебното заседание, съответно и за възможността от постановяване на задочна присъда при неявяването му (предпоставките по чл. 245, ал. 4 НПК). При липсата на такава констатация направеното от задочно осъдения искане на основание чл. 423, ал. 1 НПК ще следва да се уважи. Поради изложените съображения подписвам решението с особено мнение. СЪДИЯ: Ж. Начева