Ключови фрази
Установителен иск Чл. 124, ал. 1 ГПК * установяване право на собственост * възстановяване правото на собственост * отчуждаване * обезщетяване на собственици на одържавени недвижими имоти * одържавени недвижими имоти * незаконен строеж

Р Е Ш Е Н И Е

№ 151

София, 04.05.2012 година

В ИМЕТО НА НАРОДА

Върховният касационен съд на Република България,Второ гражданско отделение,в съдебно заседание на деветнадесети април през две хиляди и дванадесета година,в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:Светлана Калинова
ЧЛЕНОВЕ:Зоя Атанасова
Мария Яначкова

при участието на секретаря Ани Давидова
и в присъствието на прокурора
като изслуша докладваното от съдия Светлана Калинова
гражданско дело № 1082 от 2011 година и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл.290-293 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на [община] срещу въззивното решение на Бургаския окръжен съд,постановено на 19.07.2011г. по гр.д.№2100/2010г.
С определение №1091/29.11.2011г.,постановено по настоящето дело, е допуснато касационно обжалване по въпроса възстановява ли се по силата на ЗВСОНИ правото на собственост върху имот,който към датата на влизане на закона в сила не е съществувал реално във вида,в който е бил отчужден и който по градоустройствения план е с отредено предназначение за обществено обслужване,което предназначение в действителност е реализирано,като в терена съществуват сгради,по отношение на които той има обслужващо предназначение.
Касаторът поддържа,че обжалваното решение е неправилно,тъй като неправилно въззивният съд е приел,че са налице предпоставките за възстановяване правото на собственост върху части от притежавания от наследодателя на ищците недвижим имот. Излага съображения,че въззивният съд не е съобразил факта на застрояване на имота след отчуждаването му и обстоятелството,че теренът има обслужващо предназначение и не може да се отдели като самостоятелен,като не е преценил и законността на построените сгради. Поддържа,че след като по силата на градоустройствения план имотът е отреден за обществено обслужване,което предназначение е реализирано,това изключва възможността за възстановяване на претендирания имот. Моли обжалваното решение да бъде отменено.
В писмен отговор в срока по чл.287,ал.1 ГПК ответниците по касационна жалба Р. Г. К.,И. Г. Д. и Я. Х. Б. изразяват становище,че касационната жалба е неоснователна по изложените в отговора съображения.
Върховният касационен съд,като обсъди доводите на страните във връзка с изложените касационни основания и като извърши проверка на обжалваното решение по реда на чл.290,ал.1 ГПК и чл.293 ГПК, приема следното:
С обжалваното решение въззивният съд е отменил решението на първоинстанционния съд и вместо това е приел за установено по отношение на [община],че Р. Г. К.,И. Г. Д. и Я. Х. Б. в качеството им на наследници на Р. Г. Б. са собственици на 1570/8557 ид.части от парцел *,кв.* по плана на [населено място]. Със същото решение е отхвърлен искът на Р. Г. К.,И. Г. Д. и Я. Х. Б. за приемане за установено по отношение на [община],че ищците са собственици на 435/2397 ид.части от имот №*,обособен в парцел *,кв.*по плана на [населено място].
Прието е,че предявилите иска лица са наследници по закон на Г. Р. Б.,починал на 01.08.1987г. През 1945г./н.а.№*,том *, н.д.№*/1945г./ наследодателят получил по дарение от своя баща Р. Г. Б. ½ ид.част от дворно място,находящо се в землището на [населено място],м.”Д. г.”,цялото от 7459кв.м. Прието е въз основа на заповед № РД-09-164/27.05.1992г. на кмета на [населено място] и решение №13242 от 29.11.1993г. по гр.д.№1236/1993г. на ВС,че част от дворното място /с обща площ 1100кв.м.,375кв.м. застроена площ-хамбар и 725кв.м. незастроена площ/,която е била отчуждена по силата на Указ №54 от 1952г. и ПМС №219/17.04.1953г. и която попада в имот пл.№*,парцел *,кв.* е била реституирана на основание чл.1,ал.1 вр. чл.4,ал.1 ЗВСОНИ,а с решение №288/23.06.2000г. по гр.д.№471/1999г. на Айтоския районен съд по отношение на [община] са признати права на собственост върху още 155кв.м. в кв.59 по плана на [населено място].
Въз основа на показанията на разпитания по делото свидетел и данни от изслушаната по делото съдебно-техническа експертиза е прието,че останалата част от имота е отнета от наследодателя без законово основание от държавата в периода 09.09.1944г. до 1989г. по смисъла на чл.2,ал.2 ЗВСОНИ. Прието е,че от свободните части на имота може да се обособи самостоятелен обект съобразно нормативите за устройство на територията, а оттам,че реституционният ефект е настъпил по отношение на 1570кв.м., попадащи в УПИ *,кв.* по действащия план на [населено място]. По отношение на останалата претендирана част е прието,че наличното застрояване е пречка да се обособи самостоятелен обект,а оттам и че реституционният ефект не е настъпил.
Въпросът,произнасянето по които е обосновало наличието на основание за допускане на касационно обжалване, касае приложимостта на разпоредбата на чл.2,ал.2 ЗВСОНИ досежно обекта,правото на собственост върху който подлежи на възстановяване по реда на този закон и по-специално до тълкуването на понятието “реализирано на терена мероприятие за обществено обслужване” и наличието на сгради, по отношение на които теренът има обслужващо предназначение,които съставляват пречки за реалното възстановяване на правото на собственост.
По въпроса за наличието на предпоставките за възстановяване на собствеността върху одържавени недвижими имоти по реда на ЗВСОНИ в т.1 на ТР №1/1995г. на ОСГК на ВС е прието,че правото на собственост върху имотите по чл.1 и чл.2 ЗВСОНИ се възстановява и при промяна на предназначението им,но не се възстановява собствеността по отношение на отчужден незастроен имот,който след отчуждаването му е застроен, освен върху останалата незастроена част,ако тя може да се обособи като самостоятелен обект на собственост. В т.1 на ТР №6/2006г. на ОСГК на ВКС във връзка с въведеното ново основание за възстановяване на собствеността и върху имоти,които са незаконно отнети или отчуждени не по установения ред,са дадени разяснения в смисъл,че разпоредбата на чл.2,ал.2 от закона в тази хипотеза с оглед разпоредбата на чл.2,ал.6 ЗОСОИ не третира всички строежи като незаконни,а само онези,които са извършени без надлежни строителни книжа или след 25.02.1992г.,т.е. прието е,че новото строителство е пречка за реституирането освен ако от незастроената част може да се обособи самостоятелен обект на собственост съобразно нормативите за устройство на територията,в какъвто смисъл е и разрешението на т.1 и т.2 на ТР №1/1995г. на ОСГК на ВС.
Допълнителни съображения по този въпрос са развити и в решение №567/21.06.2010г. по гр.д.№1112/2009г. на І ГО на ВКС,постановено по реда на чл.290 ГПК в хипотеза,при която имот,претендиран за реституция по реда на ЗВСОНИ с оглед измененията на чл.2,ал.2, обн.ДВ.бр.107/18.11.1997г. към датата на влизане на изменението в сила не съществува като отделна кадастрална единица,бил е предназначен за обществено обслужване и предназначението му е било реализирано,като е прието,че при реституция по чл.2,ал.2 ЗВСОНИ следва да са налице предпоставките,визирани в чл.2,ал.3 от закона,в който смисъл и т.1 на ТР №6/10.05.2006г. на ОСГК на ВКС. Прието е,че нормата на закона относно това кога имотът съществува реално до размерите,в които е бил отчужден е неясна и тълкуване на някои от хипотезите е дадено в т.2 на ТР №1 от 17.05.1995г. на ОСГК на ВС и в ТР №6 от 10.05.2006г. по т.д.№6/2005г. на ОСГК на ВКС,но хипотезите,при които един имот не съществува реално до размерите,в които е отчужден не могат да бъдат изброени изчерпателно и преценката следва да се извършва с оглед на всеки конкретен случай като се изхожда от целите на ЗВСОНИ.
Настоящият състав напълно споделя така изразеното становище,вкл. с оглед указанията,дадени в т.А.1 на ТР №1/1995г. на ОСГК на ВС,а именно,че целта на закона е да се възстанови собствеността върху отнетите имоти,доколкото те съществуват като обекти на собственост,а не и да се възстанови предишното им състояние,вид или предназначение и следователно необходимото и достатъчно изискване е имотите да са налице, да съществуват реално като обекти на собственост до размерите,в които са били отчуждени,а извършените промени в тях,свързани с функционалното им предназначение,са без правно значение за действието на реституцията.
Ако след отчуждаването на имота същият е застроен или върху него са осъществени благоустройствени мероприятия,предназначението на имота е дотолкова променено,че той вече не съществува реално до размерите,в които е отчужден. В подобна хипотеза,ако част от имота не е застроена или не е заета от съответното обществено благоустройствено мероприятие, правото на собственост може да бъде възстановено реално само ако тази част може да бъде обособена като самостоятелен обект на собственост съобразно нормативите за устройство на територията. Преценката следва да бъде извършена от съда след изслушване на съдебно-техническа експертиза като възможността незаетата от мероприятието част от имота да бъде обособена като самостоятелен обект се извърши с оглед естеството на това мероприятие. Ако мероприятието засяга целия имот и променя предназначението му по начин,не позволяващ реално отделяне на част от него с цел обособяване на самостоятелен имот,т.е. ако отделянето на такава част от имота би довело до невъзможност останалата част да обслужва обществените потребности,за които имотът е отреден, то реално възстановяване на правото на собственост не би могло да настъпи. Възстановяване в съсобственост би могло да се извърши само по реда на чл.2,ал.1,т.1 ЗОСОИ.
С оглед изложеното по основателността на касационната жалба настоящият състав приема следното:
Обжалваното решение е валидно,процесуално допустимо,но по същество неправилно.
На първо място следва да се отбележи,че в настоящия случай в изслушаната по делото съдебно-техническа експертиза не се съдържат точни данни за естеството на реализираното върху незаконно отнетия имот обществено мероприятие-не са обозначени постройките,нито тяхното предназначение,не е отразено какво е естеството на изградените в имота комуникации за обществено обслужване,данни за които се съдържат в експертното заключение,какви са конкретните предвиждания за имота с оглед отреждането му за озеленяване и търговия,реализирани ли са мероприятия според това отреждане и каква част от имота засягат. Липсата на данни за тези обстоятелства прави невъзможно извършването на преценка за наличието на предпоставки,респ. пречки,за възстановяване правото на собственост върху реално обособена част от отнетия имот.
Следва да се отбележи също така,че заявената за защита по делото претенция с уточнение,направено с молба вх.№5403/26.04.2011г., касае идеална част от отнетия имот-изрично е посочено,че претендирания имот представлява идеална част от парцел *,кв.* и идеална част от имот №*,обособен в парцел *,в кв.*. При постановяване на решението не е взето предвид обстоятелството,че претенцията за предаване владението върху идеална част от недвижим имот е основана на твърдения за настъпило възстановяване правото на собственост върху недвижим имот, който е бил незаконно отнет,а оттам и не е извършена преценка за наличието на предпоставките за възстановяване право на собственост върху идеална част от такъв имот,т.е. за възстановяване на имот в съсобственост по реда на чл.2,ал.1,т.1 ЗОСОИ. От една страна въззивният съд е изложил съображения,че правото на собственост е възстановено върху реална част от отнетия имот,за която е прието,че може да бъде обособена като самостоятелен недвижим имот,а от друга са признати права на собственост върху идеална част от имота.
Тези изводи на въззивния съд са неправилни поради неправилно приложение на материалния закон и допуснато съществено нарушение на съдопроизводствените правила,както вече беше отбелязано-не е установено по категоричен начин,че съществува възможност за обособяване на незастроена част от имота като самостоятелен имот,нито е извършена преценка за основателността на заявената претенция за признаване право на собственост върху идеална част от имота.
Поради това според настоящия състав обжалваното решение следва да бъде отменено като неправилно и делото бъде върнато за ново разглеждане от друг въззивен състав на Бургаския окръжен съд с указания за назначаване на съдебно-техническа експертиза с цел установяване естеството на реализираното върху незаконно отнетия имот обществено мероприятие,вкл. като бъдат обозначени изградените върху имота след отнемането постройки,тяхното предназначение,естеството на изградените в имота комуникации за обществено обслужване,както и какви са конкретните предвиждания за имота с оглед отреждането му за озеленяване и търговия,реализирани ли са мероприятия според това отреждане и каква част от имота засягат. Следва да бъдат уточнени също така съображенията,поради които се претендира право на собственост върху идеална част от имота,основателността на която претенция да се прецени с оглед възможността за реално възстановяване на обособена част от имота,както и с оглед наличието на предпоставките за възстановяване в съсобственост по реда на чл.2,ал.1,т.1 ЗОСОИ.
По изложените по-горе съображения,Върховният касационен съд, състав на Второ гражданско отделение
Р Е Ш И :

ОТМЕНЯ въззивното решение на Бургаския окръжен съд, постановено на 19.07.2011г. по гр.д.№ 2100/2010г. и
ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг състав на въззивния съд.

Председател:

Членове: