Р Е Ш Е Н И Е №289 гр. София, 09 юни 2013 г. В ИМЕТО НА НАРОДА ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Наказателна Колегия, трето наказателно отделение, в публичното съдебно заседание на двадесет и трети май, две хиляди и тринадесета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: Севдалин Мавров ЧЛЕНОВЕ: Даниела Атанасова Красимир Шекерджиев при участието на секретаря Илияна Петкова и прокурора Мадлена Велинова, като разгледа докладваното от съдия Шекерджиев КНД №936 по описа за 2013 г. и за да се произнесе, взе предвид следното: Производството пред ВКС е образувано въз основа на касационни жалби на защитника на подсъдимия К. А. Г. и на поверениците на частните обвинители В. Г. Н. и И. Л. Н. срещу присъда №6, постановена по ВНОХД №69/2013 г. по описа на Софийски апелативен съд, НО, ІV въззивен състав. С присъда № 141 от 07.05.2012 г., постановена по НОХД №1222/2012 г. по описа на Софийски градски съд, подсъдимият Г. е признат за виновен в това, че на 27.05.2011 г. в [населено място], на [улица], при управление на лек автомобил „Хюндай Елантра” с ДК [рег.номер на МПС] , нарушил чл.6, чл.38, ал.1 и ал.2 ЗДвП и чл.63, ал.1 и ал.2 ППЗДвП и по непредпазливост причинил смъртта на П. И. Н., като след деянието направил всичко, зависещо от него за оказване на помощ на пострадалия, като на основание чл.343а, ал.1, б. ”б”, във вр. с чл.343, ал.1, б.”в”, във вр. с чл.342, ал.1 НК и чл.58а НК са му наложени наказания една година и четири месеца „лишаване от свобода” и лишаване от право да управлява МПС за срок от една година и шест месеца, като изпълнението на първото наказание е отложено по реда на чл.66, ал.1 НК за срок от три години, считано от влизане на присъдата в сила. С присъда №6, постановена по ВНОХД №69/2013 г. по описа на Софийски апелативен съд, НО, ІV въззивен състав е отменена първоинстанционната присъда, като подсъдимият е признат за виновен в това, че на 27.05.2011 г. в [населено място], на [улица], при управление на лек автомобил „Хюндай Елантра” с ДК [рег.номер на МПС] нарушил чл.6, ал.1 ЗДвП и чл.63, ал.2, т.2 ППЗДвП и по непредпазливост причинил смъртта на П. И. Н., като на основание чл.343, ал.1, б.”в”, във вр. с чл.342, ал.1 НК и чл.58а НК са му наложени наказания две години „лишаване от свобода” и лишаване от право да управлява МПС за срок от три години, като изпълнението на първото наказание е отложено по реда на чл.66, ал.1 НК за срок от пет години, считано от влизане на присъдата в сила. С въззивният съдебен акт подсъдимият е оправдан по обвинението да е извършил нарушение на чл.38, ал.1 и ал.2 ЗДвП и чл.63, ал.1 от ППЗДвП. В касационната жалба на защитата се посочват касационните основания по чл.348, ал.1, т.1 и т.3 НПК и се твърди, че неправилно е отменен първостепенния съдебен акт, с който е приложен привилегирования състав на престъплението по чл.343а НК и определените наказания за явно несправедливи. В касационната жалба на поверениците на частните обвинители и допълненията към нея са направени оплаквания във връзка с касационните основания по чл.348, ал.1, т.1 и т.3 НПК. Поддържа се, че нарушението на материалния закон е допуснато, като съдът неправилно е приел, че с действията си подсъдимият Г. не е извършил нарушение на чл.38, ал.1 и ал.2 ЗДвП. Твърди се, че осъществяваната от него маневра е бил именно „обратен завой” и предприемането й е довело до настъпване на съставомерния резултат. Оспорва се е оправдаването на Г. по обвинението да е извършил нарушение на чл.63, ал.1 ППЗДвП, като се твърди, че неправилно съдът е приел, че в тази законово разпоредба не се съдържа задължително правило за поведение. По отношение на касационното основание по чл.348, ал.1, т.3 НПК се поддържа, че отмерените на подсъдимия наказания са явно несправедливи, тъй като решаващият съд не е отчел младата възраст на починалия мотоциклетист, извършените множество предходни нарушения на подсъдимия и липсата на съпричиняване от страна на пострадалия Н.. На тези основание се предлага атакуваната въззивна присъда да бъде отменена, а делото върнато за ново разглеждане от друг състав на въззивния съд. В рамките на касационното съдебно заседание, защитникът поддържа касационната жалба, като се твърди, че неправилно не е приложен привилегирования състав на чл.343а НК. Поддържа се и оплакването за явна несправедливост на наложените наказания, като се моли да бъдат отчетени липсата на съществени нарушения на правилата за движение по пътищата от подсъдимия в рамките на двадесет годишния му стаж като шофьор и значителната степен на съпричиняване от страна на пострадалия Н.. Предлага се атакуваната присъда да бъде отменена, а делото върнато за ново разглеждане от друг състав на въззивния съд. Поверениците на частните обвинители поддържат касационната жалба по съображенията, изложени в нея и в допълненията й. Молят да бъде отчетено, че мотоциклетистът е паднал преди удара с автомобила на подсъдимия, което е основание да се приеме, че той е реагирал на опасността, опитал е да я предотврати и няма основание да се приеме съпричиняване. На тези основания се предлага атакуваната присъда да бъде отменена, а делото върнато за ново разглеждане от друг състав на въззивния съд. Представителят на държавното обвинение предлага касационните жалби да бъдат оставени без уважение. Твърди, че наложените на подсъдимия Г. наказания са справедливи и съответни на данните, досежно личността му и обществената опасност на извършеното от него инкриминирано деяние. На тези основания предлага въззивното решение да бъде оставено в сила. Върховният касационен съд, след като обсъди доводите на страните в производството и извърши проверка на въззивния съдебен акт, намери следното: Касационните жалби на защитника на подсъдимия и поверениците на частните обвинители са неоснователни. По оплакването за допуснато нарушение на материалния закон: Касационната инстанция сподели напълно изводите на въззивния съд по отношение на осъществените от подсъдимия Г. нарушения на правилата за движение по пътищата. Няма съмнение, че диспозицията на разпоредбата на чл.342, ал.1 НК (където законодателят е посочил основния състав на престъплението- предмет на производството) е бланкетна и съдържанието и се попълва с разпоредби, които не са част от НК. Правилно съдът е преценил, че тези разпоредби трябва от една страна да съдържат задължително правило за поведение, а от друга нарушаването му да е в пряка причинно- следствена връзка с настъпването на пътното произшествие и настъпилия съставомерен резултат. Верен е изводът за това, че разпоредбата на чл.63, ал.1 ППЗДвП не съдържа никакво правило за поведение, респективно не може да бъде нарушена от подсъдимия. Правилни са изводите на съда и за това, че нарушението на чл.38 ЗДвП (без съмнение, осъществено от подсъдимия) не е в пряка причинно- следствена връзка с настъпването на съставомерния резултат. Касационната инстанция изцяло сподели мотивите на атакувания въззивен съдебен акт в тази им част, като прецени, че е налице конкуренция между нормите на чл.63, ал.2 ППЗДвП и тази на чл.38, ал.1 и 2 ЗДвП. В конкретното делото произшествието е настъпило защото подсъдимият неправомерно е напуснал лентата си за движение, пресякъл е двойната непрекъсната осева линия и е навлязъл в лентата за движение на насрещно движещите са превозни средства. Ето защо правилно въззивният съд е приел, че коректната правна квалификация на извършеното от Г. нарушение е свързана именно с това негово действие, а не с осъществяването на обратен завой на забранено за това място. В тази връзка трябва да бъде отчетено и това, че произшествието е щяло да настъпи независимо от предприетата маневра от страна на подсъдимия (в това число и ляв завой или просто движение в насрещната лента), защото то е свързано с навлизането на автомобила му в чуждата лента за движение. На тези основания касационния съд прие, че правилно подсъдимият Г. е оправдан по обвинението да е извършил нарушение на чл.38, ал.1 и ал.2 ЗДвП и чл.63, ал.1 ППЗДвП. Законосъобразно съдът е преценил, че правната квалификация на осъщественото от подсъдимия престъпление е по чл. чл.343, ал.1, б.”в”, във вр. с чл.342, ал.1 НК и не са налице предпоставките за приложение на привилегирования състав на чл.343а НК. Практиката на националните съдилища е изобилна и константна (в това числа вярно посочената от въззивния съд) за това, че обсъждания привилегирован състав може да се намери приложение само в случаите, когато пострадалият не е починал внезапно, преди да му бъде указана помощ. Правилно въззивният съд е приел, че към момента на приближаване на подсъдимия към тялото на пострадалия той вече е бил мъртъв, респективно никакви негови действия не могат да бъдат преценени като оказване на помощ. Ето защо правилно първоинстанционния съдебен акт е бил коригиран и законосъобразно въззивният съд е признал подсъдимия за виновен в извършване на престъплението по основания състав. Предвид изложеното касационният съд прие, че с атакувания въззивен съдебен акт не е допуснато нарушение на материалния закон и същият не трябва да бъде отменян във връзка с това касационно основание. По оплакването за явна несправедливост на наложеното наказание: В касационните жалби и в допълненията на тази на поверениците на частните обвинители основни оплаквания, свързани с наложените на подсъдимия наказания са свързани с въпроса за съпричиняването на пострадалия Н. за настъпилото пътно произшествие. Касационната инстанция възприе изводите на въззивния съд, че с поведението си пострадалият мотоциклетист е допринесъл за настъпване на съставомерния резултат. Правилно съдът е отчел това, че Н. се е движил с превишена скорост, като това негово поведение е допринесло за настъпване на произшествието. Не могат да бъдат възприети доводите на поверениците на частните обвинители за това, че ударът е щял да настъпи и при управление с позволената скорост от 50 км/ч (съгласно експертните заключения той е бил предотвратим за Н. при движение с 49 км/ч), тъй като при управление на мотоциклета с тази скорост, е щял да настъпи удар между двете превозни средства, на без съмнение неговата сила не би била такава, че да застраши здравето (а още по- малко живота) на пострадалия. Именно управлението на мотоциклета със скорост от 89 км/ч е в пряка причинно следствена връзка със смъртта на пострадалия и е едно от основанията за пътния инцидент. Ето защо изводите на решаващият съд за това, че е налице съпричиняване са верни и същите се възприемат и от касационната инстанция. Правилно е било отмерено наказанието на подсъдимия Г.. Законосъобразно при индивидуализацията му като смекчаващи отговорността обстоятелства са преценени обсъденото съпричиняване, чистото съдебно минало на подсъдимия и изразеното съжаление за случилото се, а като отегчаващи- предходните нарушения на правилата за движение по пътищата и това, че Г. работи като шофьор. При така очертаните смекчаващи и отегчаващи отговорността обстоятелства правилно наказанието на подсъдимия е наложено при превес на смекчаващите отговорността му обстоятелства в размер на три години „лишаване от свобода” и е било редуцирано по реда на чл.58а НК до две години „лишаване е от свобода”. Законосъобразно е било определено и наказанието „лишаване от право да управлява МПС” за срок от три години, като и двете наказания са съобразени с доказателствата, относими към личната обществена опасност на подсъдимия и тази на извършеното от него престъпление. Правилно изпълнението на наказанието „лишаване от свобода” е отложено по реда на чл.66, ал.1 НК за максимално предвидения в закона срок, като ефективното му изпълнение, и според касационния съд, не би допринесло, а и не е необходимо за постигане на целите на специалната и генералната превенция. Предвид изложеното касационният съд не сподели нито доводите на защитата за завишеност на отмерените наказания, нито тези на представителите на частното обвинение за проявена необоснована снизходителност и прие, определените от въззивния съд на Г. наказания за справедливи и съответни на извършеното от него престъпление и данните за личността му. Ето защо касационната инстанция прие, че не е налице касационното основание по чл.348, ал.1, т.3 НПК и атакуваната въззивна присъда не трябва да бъде коригирана в тази й част. Така мотивиран, Върховният касационен съд, Трето наказателно отделение Р Е Ш И : ОСТАВЯ В СИЛА присъда №6, постановена по ВНОХД №69/2013 г. по описа на Софийски апелативен съд, НО, ІV въззивен състав. Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.