Р Е Ш Е Н И Е № 411 гр. София, 11 ноември 2013 г. В ИМЕТО НА НАРОДА ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Наказателна Колегия, трето наказателно отделение, в публичното съдебно заседание на двадесет и шести септември, две хиляди и тринадесета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: Саша Раданова ЧЛЕНОВЕ: Вероника Имова Красимир Шекерджиев при участието на секретаря Илияна Петкова и прокурора Пенка Маринова, като разгледа докладваното от съдия Шекерджиев КНД №1283 по описа за 2013 г. и за да се произнесе, взе предвид следното: Производството пред ВКС е образувано по искане на осъдения М. Г. М. за възобновяване на воденото срещу него наказателно производство по ВНОХД №86/2013 г. по описа на Окръжен съд- гр. Враца. С решение №37 от 21.03.2013 г., постановено по ВНОХД №86/2013 г. по описа на ОС- гр.Враца е потвърдена изцяло присъда №278 от 16.11.2012 г., постановена по НОХД №255/2012 г. по описа на Районен съд- гр.Мездра, с която подсъдимия М. Г. М. е признат за виновен в това, че на 21.09.2011 г. в [населено място], на паркинг пред блок, вход, в съучастие като подбудител на П. Р. П. (действала като извършител), умишлено е запалил имущество- бали сено на обща стойност 630 лева, собственост на В. П. В. и товарен автомобил „марка” с ДК№ - собственост на Ц. И. П. на стойност 4 500 лева и е причинил обща щета на стойност 750 лева, като на основание чл.330, ал.1, във вр. с чл.20, ал.3 НК му е наложено наказания „лишаване от свобода” за срок от две години и три месеца, което да бъде изтърпяно при първоначален „строг” режим. С присъдата М. и П. са осъдени да заплатят, при условията на солидарност на В. В. сумата от 630 лева- представляваща причинени от престъплението имуществени вреди и законната лихва върху тази сума, считано от датата на извършване на престъплението до окончателното й изпълнение, както и разноски по водене на делото в размер на по 12, 50 лева за всеки един от тях. С искането (озаглавено жалба) се поддържа, че неправилно е осъден М., като в хода на досъдебното производство е упражнена сила и са отправяни заплахи от страна на водещия разследването, които са опорочили изцяло производството. Поддържа се, че липсват доказателства, установяващи авторството на извършеното престъпление, като се твърди, че палежа е извършен от Ж. М.- брат на осъдения. Моли се приключилото наказателно производство да бъде възобновено, постановените осъдителни съдебни актове да бъдат отменени, а делото да бъде върнато за ново разглеждане от друг състав на първоинстанционния съд. В хода на касационното производство защитникът на осъдения М. поддържа искането по съображенията, отразени в него. Моли делото да бъде върнато за ново разглеждане от друг състав на първоинстанционния съд защото съдът е допуснал грешка. Предлага да бъде постановена изцяло оправдателна присъда. Представителят на държавното обвинение предлага искането да бъде оставено без уважение, както и да не бъде намалявано наложеното на осъдения М. наказание. Върховният касационен съд, след като обсъди доводите на страните в производството и извърши проверка на въззивния съдебен акт, намери следното: По допустимостта на искането: Депозираното искане за възобновяване на воденото срещу осъдения М. Г. М. наказателно производство по ВНОХД №86/2013 г. по описа на Окръжен съд- гр.Враца е подадено в срока по чл.421, ал.1 НПК и е процесуално допустимо. По основателността на искането: Разгледано по същество искането за възобновяване е неоснователно. По оплакването за допуснати съществени нарушения на процесуални правила Касационният съдебен състав прецени, че в хода на приключилото наказателно производство не са допуснати съществени нарушения на процесуални правила. Първостепенният и въззивният съдебни състави са направили пълен и верен анализ на доказателствените материали, като правилно са очертали противоречието между показанията на разпитаните в хода на съдебното следствие свидетели, както и противоречията между показанията на едни и същи свидетели, депозирани в досъдебното производство и съдебната фаза. Законосъобразно въззивният съд е възприел изводите на първостепенния съдебен състав за това, че е установено по несъмнен и категоричен начин обстоятелството, че осъденият М. е съпричастен към извършване на престъплението по чл.330, ал.1, във вр. с чл.20, ал.3 НК, като е подбудил осъдената П. да извърши палежа. Правилно решаващите съдилища са ценили обясненията на П., дадени на фазата на досъдебното производство и приобщени към доказателствената маса по реда на чл.279 НПК, показанията на свидетелите В., Д. (депозирани на фазата на досъдебното производство и приобщени към доказателствената съвкупност по реда на чл.281 НПК), Х., Н., П., протокола за оглед на местопроизшествие, снимковия материал, приложен в албума към него и заключението на приетите по делото експертизи, от които се установява, че осъденият е заплашил след ареста си, че ще опожари сеното на В. и непосредствено след освобождаването си е мотивирал осъдената П. да извърши престъплението. Посочените гласни доказателства установяват по несъмнен и категоричен начин присъствието му на местопроизшествието и това, че той е действал като подбудител по отношение на П.. Правилно са ценени показанията на осъдената П. и тези на свидетеля Д., дадени да досъдебното производство, а не тези, депозирани в хода на съдебното следствие, тъй като същите кореспондират с по- голямата част от останалите доказателствени материали, а и липсват доказателства за това обясненията на осъдената и показанията на свидетелката да са манипулирани по какъвто и да е било начин от разследващите органи. В тази връзка трябва да се посочи и това, че те са дадени пред съд, в рамките на мини съдебно производство и липсват основания да се приеме, че са депозирани под натиск или след заплаха от страна на разследващите органи или други служители на полицията. Действително в хода на приключилото наказателно производство са депозирани и обяснения на М., както и показанията на неговите роднини- свидетелите Ж. М. и М. М., в които се съдържа информация, че палежа е извършен от първия свидетел и осъденият М. не е съпричастен към него, но тези гласни доказателства правилно са преценени като противоречащи на останалите и е преценено, че те представляват опит да бъде поета вината за извършеното от осъдения престъпление от страна на неговия брат. Внимателния преглед на доказателствените материали дава основание да се прецени, че в хода на приключилото наказателно производство не са допуснати съществени нарушения на процесуални правила, респективно не са налице предпоставките за възобновяване на производството, отмяна на постановен съдебен акт и връщане на делото за ново разглеждане. Касационната инстанция констатира, че първостепенния съд е обсъждал в мотивите си показанията, дадени от осъдения М. в качеството му на свидетел и е посочил, че те кореспондират с обясненията на П., дадени на досъдебното производство. Тези гласни доказателства не могат да бъдат част от доказателствената маса, тъй като е недопустимо показания на свидетел, установен впоследствие в същото производство като обвиняем, да бъдат ползвани при изясняване на релевантните за изхода на делото факти. Независимо от допуснатата грешка, тя не представлява съществено нарушение на процесуални правила защото отразените в този разпит факти са установени с други годни доказателствени източници. По оплакването за нарушение на материалния закон В искането на осъдения М. не са отправени конкретни оплаквания, свързани с неправилното приложение на материалния закон. Ето защо касационният съд прие, че не съществува задължение да отговори на немотивирано оплакване за съществуването на това касационно основание, респективно единствено може да посочи, че с постановяването на окончателен осъдителен съдебен акт за извършено престъпление по чл.330, ал.1, във вр. с чл.20, ал.3 НПК не е допуснато нарушение на материалния закон. По оплакването за явна несправедливост на наложеното наказание: Касационният съд прие, че отмереното на осъдения наказание не е явно несправедливо по смисъла на чл.348, ал.1, т.5 НПК. М. М. е осъждан четиринадесет пъти, като голяма част от наложените му наказания са изтърпени ефективно. Очевидно същите не са постигнали целите на специалната превенция и осъденият е лице с висока степен на обществена опасност. По конкретното дело му е определено наказание към минималния размер, предвиден в санкционната част на разпоредбата на чл.330, ал.1 НК и независимо, че той е действал като подбудител по смисъла на чл.20, ал.3 НК, така отмереното наказание не е несъразмерно тежко и е съответно на обществената опасност на извършеното престъпление и тази на осъденото лице. Ето защо касационният съдебен състав прецени, че това наказание не трябва да бъде редуцирано, тъй като смекчаването му не би гарантирало постигане на целите на чл.36 НК. Така мотивиран, Върховният касационен съд, трето наказателно отделение Р Е Ш И : ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на осъдения М. Г. М. за възобновяване на воденото срещу него наказателно производство по ВНОХД №86/2013 г. по описа на Окръжен съд- гр.Враца. Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.