РЕШЕНИЕ № 60120 София, 21 юни 2021 г. В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, трето наказателно отделение, в съдебно заседание на десети юни две хиляди и двадесет и първа година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: БЛАГА ИВАНОВА ЧЛЕНОВЕ: НЕВЕНА ГРОЗЕВА МАРИЯ МИТЕВА при участието на секретаря: Илияна Петкова и в присъствието на прокурор Мария Михайлова изслуша докладваното от съдия Мария Митева н. дело № 451/2021 година Производството по делото е образувано на основание чл. 346, т. 1 от НПК по касационна жалба на адв. С. Н., служебен защитник на подс. Ц. М. И. срещу Решение № 86/17.03.2021 г. по ВНОХД № 100/2021 г. по описа на Апелативен съд – София, с което първоинстанционната присъда № 20 от 15.07.2020 г. на Окръжен съд – София, наказателно отделение, 1 състав по НОХД № 80/2020 г. е била потвърдена изцяло. В касационната жалба се излагат аргументи за незаконосъобразност на атакувания съдебен акт, в частта за наложеното наказание, тъй като е явно несправедливо. Основно оплакването се свежда до това, че не са отчетени в достатъчна степен някои смекчаващи отговорността на подсъдимия обстоятелства, а именно, че е съдействал за разкриване на обективната истина, направил е признание, осъзнава противоправния характер на деянието. Сочи се, че понастоящем подсъдимият е изтърпял почти половината от наложеното наказание. Отправеното искане е за изменение на въззивното решение и намаляване на наложеното на подс. Ц. И. наказание. В съдебното заседание пред касационната инстанция защитникът на подс. Ц. И., адв. С. Н. поддържа касационната жалба по изложените в нея съображения. Отново моли решението на Апелативен съд – София да бъде изменено, като с оглед на наличните смекчаващи отговорността обстоятелства и възрастта на дееца наложеното на подсъдимия наказание, бъде намалено. Изтъква, че наложеното наказание не съответства на обществената опасност на деянието и дееца. Подс. Ц. И. в лична защита подчертава, че се е отбранявал и не е искал да убие човека. Счита, че пострадалият е престъпника. Представителят на Върховната касационна прокуратура предлага касационната жалба на подсъдимия да бъде оставена без уважение, като неоснователна. Изтъква, че съдът е отмерил справедливо наказанието и не се налага корекция в полза на подсъдимия, тъй като наказанието е определено при условията на чл. 55 НК и са били отчетени всички смекчаващи отговорността обстоятелства – възрастта на подсъдимия, трудовата му ангажираност, добрите характеристични данни и правилно е преценена обществената опасност на деянието. Прокурорът счита, че наложеното наказание не следва да бъде намалено, тъй като това би било проява на прекалена снизходителност, а е налице една сериозна престъпна дейност. В последната си дума подс. Ц. И. моли наложеното наказание да бъде намалено. Върховният касационен съд, трето наказателно отделение, като обсъди доводите на страните и извърши проверка в пределите по чл. 347, ал. 1 от НПК, намери за установено следното. С присъда № 20 от 15.07.2020 г., на Окръжен съд – София, наказателно отделение, 1 състав по НОХД № 80/2020 г. подс. Ц. М. И., [дата на раждане] в [населено място], [община], обл. Г., българин, български гражданин, с постоянен адрес: [населено място], [община],[жк], ул. „3", № 29 и настоящ адрес: [населено място],[жк], [жилищен адрес]05, с основно образование, вдовец, неосъждан, с ЕГН: [ЕГН] е бил признат за ВИНОВЕН в това, че на 31.10.2017 г. в [населено място], обл. Софийска, махала „Д." е направил опит умишлено да умъртви К. Н. Ц. с ЕГН: [ЕГН] от [населено място], нанасяйки му удари с нож в областта на гръдния кош, като деянието е останало недовършено поради независещи от дееца причини, поради което на основание чл. 115, вр. чл. 18, ал. 1 и чл. 55, ал. 1, т. 1, вр. чл. 58а, ал. 4 НК му е наложено наказание лишаване от свобода за срок от четири години. На основание чл. 57, ал. 1, т. 3 ЗИНЗС съдът е постановил наложеното наказание лишаване от свобода за срок от четири години да се изтърпи при първоначален общ режим. На основание чл. 59, ал. 1, т. 1 НК при изпълнението на наказанието лишаване от свобода съдът е приспаднал времето, през което подс. Ц. М. И. е бил задържан, като един ден задържане се зачита за един ден лишаване от свобода. На основание чл. 53, ал. 1,6. „а" НК съдът е отнел в полза на държавата сгъваем нож тип „пеперуда" с надпис „FOSTFREI", послужил за извършване на престъплението. ПОСТАНОВИЛ е приложените по делото веществени доказателства: 1 бр. светла тениска с къс ръкав, 1 бр. кафяв, плетен елек с копчета да се върнат на пострадалия К. Н. Ц. след приключване на делото; 1 бр. нож с черна дръжка да се върне на П. Г. М. от [населено място], махала „Д." след приключване на делото; синьо работно яке с надпис „Н. О.", гащеризон, гумени обувки и шапка да се върнат на подсъдимия Ц. М. И. след приключване на делото; останалите веществени доказателства да се унищожат след приключване на делото. На основание чл. 189, ал. 3 НПК съдът е ОСЪДИЛ подс. Ц. М. И., с установена по делото самоличност, да заплати по сметка на ОД МВР - София сумата в размер на 2 925,19 /две хиляди и деветстотин и двадесет и пет лева и 19 ст./ лева за направените разноски по делото във фазата на досъдебното производство. Въззивната процедура е инициирана по жалба на адвокат С. Н., служебен защитник на подс. Ц. М. И. срещу присъда № 20 от 15.07.2020 г., постановена по НОХД № 80/2020 г. по описа на Окръжен съд – София, наказателно отделение, 1 състав. С Решение № 86/17.03.2021 г. по ВНОХД № 100/2021 г. по описа на Апелативен съд – София, първоинстанционната присъда № 20 от 15.07.2020 г. на Окръжен съд – София, наказателно отделение, 1 състав по НОХД № 80/2020 г. е била потвърдена изцяло. Касационната жалба е допустима, но разгледана по същество е неоснователна. Оплакването в касационната жалба е свързано единствено с основанието по чл. 348, ал. 1, т. 3 НПК. В касационната жалба са изложени съображения за явна несправедливост на наложеното наказание с искане за намаляване на така наложеното наказание „лишаване от свобода”. При касационната проверка обаче Върховният касационен съд не констатира, принципите за индивидуализация на наказанието по отношение на подс. Ц. И. да не са били спазени. Инстанционните съдилища поначало не са преекспонирали отегчаващото отговорността обстоятелство и неговата тежест и не са пренебрегнали обстоятелствата, които смекчават отговорността на подсъдимия. При внимателния прочит на съдебните актове всъщност се констатира, че както първостепенният, така и въззивният съд са отчели като отегчаващо отговорността обстоятелство единствено конкретната завишена степен на обществена опасност на деянието. Във връзка със смекчаване отговорността на подсъдимия не е било пренебрегнато оказаното от него съдействие за разкриване на обективната истина, трудовата му ангажираност, напредналата му възраст, чистото му съдебно минало, липсата на негативни данни за личността му и характера и тежестта на реално причинените на пострадалия телесни увреждания. За да се индивидуализира наказанието по реда на чл. 55, ал. 1, т. 1 НК с основание инстанционните съдилища са приели, че тази разпоредба е по-благоприятна за дееца. Съобразена е била разпоредбата на чл. 58а, ал. 4 НК и правилно е определено наказание при условията на чл. 55, ал. 1, т. 1 НК. Така отмереното наказание от четири години „лишаване от свобода” е справедливо и достатъчно, за да се постигнат целите на наказанието, визирани в чл. 36 НК. В принципен план във връзка с индивидуализацията на наказанията е необходимо да се подчертае, че наказанието е установена от закона мярка за държавна принуда, налагана от съда на лице, извършило престъпление, която се изразява в засягане на определени права и интереси на лицето, показва отрицателната оценка на държавата относно това лице и неговото деяние, има за цел да предотврати извършването на нови престъпления от него и другите членове на обществото, като въздейства върху тях възпиращо и поправително-възпитателно. Така наказанието според българския законодател не е обикновено възмездие, а има конкретно определени цели, визирани в чл. 36 НК. При осъществяването на цялостната дейност по индивидуализацията на наказанието се отчита не общата обществената опасност на престъпленията от определен вид, а специфичната обществена опасност на конкретното деяние и конкретния деец. При разрешаването на въпроса за наказанието съдът е длъжен да постигне баланс между посочените в чл. 36 НК цели – поправянето и превъзпитанието на осъдения и общопревантивната функция на наказанието. Този баланс в настоящия случай е постигнат и не се налага смекчаване на наказанието, защото би било проява на прекомерна снизходителност. Наказанието не е явно несправедливо и е съобразено в пълнота с констатираните по делото смекчаващи и отегчаващи отговорността обстоятелства. Предвид на изложените по-горе съображения касационната инстанция намира за неоснователни възраженията залегнали в касационната жалба за явна несправедливост на наложеното наказание. Ето защо и на основание чл. 354, ал. 1, т. 1 от НПК, Върховният касационен съд, трето наказателно отделение РЕШИ: ОСТАВЯ В СИЛА решение № 86/17.03.2021 г. по ВНОХД № 100/2021 г. по описа на Апелативен съд – София, наказателно отделение, 2 състав. Решението е окончателно. Председател: Членове