Решение по гр.д. на ВКС , І-во гражданско отделение стр.4 Р Е Ш Е Н И Е № 133 София, 23.10. 2019 година В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение, в съдебно заседание на двадесет и пети септември две хиляди и деветнадесета година, в състав ПРЕДСЕДАТЕЛ: Бранислава Павлова ЧЛЕНОВЕ: Теодора Гроздева Владимир Йорданов при участието на секретаря Анета Иванова, разгледа докладваното от съдия Йорданов гр.дело № 3565 /2018 г.: Производството е по чл.290 ГПК. С определение № 157 от 01.04.2019 г. по касационната жалба на община Сливен срещу въззивно решение № 105 от 22.06.2018 г. по възз. гр. д. № 269 /2018 г. на Сливенския окръжен съд, г.о., с което е потвърдено първоинстанционно решение, с което са уважени отрицателни установителни искове на Е. И. И. срещу община Сливен – че общината не е собственик на два поземлени имота в урбанизирана територия, предназначени за ниско застрояване, с площ 681 кв.м. и 662 кв.м., с посочени идентификатори по кадастралната карта и кадастралния регистър. Касационно обжалване е допуснато на основание по чл.280,ал.1,т.1 ГПК по процесуалноправния въпрос: длъжен ли е въззивният съд в мотивите на въззивното решение да разгледа всички наведени от страната (жалбоподател) доводи, аргументи и възражения и ако ги намери за неоснователни, да се обоснове защо отхвърля същите и съответно ако не е сторил това, дали решението е постановено при процесуални нарушения, по който е допуснато противоречие с посочените от жалбоподателя решение № 228 от 01.10.2014 г. по гр.д. № 1060 /2014 г. на ВКС, I г.о. и решение № 15 от 30.01.2015 г. по гр.д. № 4604 /2014 г., на ВКС, IV г.о., с които в отговор на процесуалноправни въпроси е прието, че във въззивното производство съдът се произнася по наведените във въззивната жалба доводи за неправилност на първоинстанционното решение, като излага обоснован отговор и че необсъждането и непроизнасянето във въззивното решение по всички своевременно заявени доводи и възражения е съществено нарушение на процесуалните правила. Настоящият състав споделя разрешението на правния въпрос в посочените решения на ВКС, които отразяват установена практика на ВКС, по изложените в тях съображения и поради това, че това задължение следва пряко от съдържанието на нормата на чл.269 ГПК. Ответникът по касация Е. И. И. в писмен отговор оспорва наличието на основания за допускане на касационно обжалване и основателността на жалбата. По основателността на жалбата и на основание чл.290 и сл. ГПК: За мотивите на въззивния съд: По отношение на фактическата обстановка въззивният съд е препратил към изводите на първоинстанционния по реда на чл.272 ГПК. От правна страна въззивният съд е приел за правилни изводите на първоинстанционния съд, че община Сливен не е доказала, че е придобила собствеността върху имотите на основание чл.25,ал.1 от ЗСПЗЗ с представените актове за частна общинска собственост, констативни протоколи – официални свидетелстващи документи и свидетелски показания на длъжностните лица, които са ги съставили. Въззивният съд е приел, че ищцата е доказала, че е придобила спорните имоти, за които нейната майка разполага с нотариален акт от 1930 г. за имот с площ около 1декар, от които ищцата е придобила 1 /2 ид.ч. по дарение от майка си през 1967 г. и е придобила другата 1 /2 ид.ч. чрез придобивна давност, в резултат на владение, което и е било предадено от брат и, който е бил собственик на тази 1 /2 ид.ч.. Съдът е приел, че майката на ищцата е владяла имота в границите, описани в нотариалния акт, че имотите по границите винаги са били частна собственост и остава недоказано на какво основание общината е актувала имотите като нейна собственост. Въззивният съд не се е произнесъл по наведените с въззивната жалба конкретни доводи за липса на идентичност между притежавания от праводателя на ищцата и ищцата имот и процесните имоти нито по площ (която се различава значително – повече от две цяло и четири десети пъти), нито по граници (стр.2 от решението, 33 по делото) и по доводи за липсата на доказателства за придобивна давност. Въззивният съд не е обсъждал тези доводи, нито посочените в тях доказателства за релевантните за спора факти, а е препратил към изводите на първоинстанционния съд на основание чл.272 ГПК. По доводите в касационната жалба: При дадения отговор на правния въпрос е основателен доводът на жалбоподателя, че като не е изложил собствени мотиви по доводите във въззивната жалба, въззивният съд е допуснал процесуално нарушение, което е съществено, тъй като се е отразило на правилността на въззивното решение. Така без конкретен анализ на доказателствата по делото въззивният съд е приел за доказано твърдението на ищцата, на което е основала исковете си, че притежаваният от нейната майка имот, за който е представила документи за собственост от 1930 г. и от 1967 г. за около 1 (един) декар всъщност представлява три имота с кадастрални номера .... с площ 1088 кв.м. (който не е предмет на спора), и процесните .... с площ 681 кв.м., и .... с площ 662 кв.м. или общо 2 431 кв.м., което е равно на 2 декара, 4 ара и 31 кв.м.Твърдението и изводът за идентичност на имоти, които са толкова различни по площ, е най-малкото трудно обосновимо (през 1930 г. и особено през 1967 г. техническите средства за измерване на площ с били достатъчно развити, за да се допусне грешка от такава величина, хората са били в състояние да правят разлика между площ от един декар и площ от два декара и четири ара) и изводът за основателността на това твърдение следва да се основава на убедителен съвкупен анализ на събраните по делото доказателства, при необходимост и на специални знания. От този извод и без да е необходимо разглеждане на останалите доводи в касационната жалба следва извод, че касационната жалба е основателна, въззивното решение е неправилно и на основание чл.293,ал.3 ГПК следва да бъде отменено, а делото – да бъде върнато за ново разглеждане от друг състав на въззивния съд, който следва да извърши съдопроизводствени действия – да разгледа основателността на доводите за пороците на първоинстанционното решение и с оглед извода си за тяхната основателност или неоснователност, да се произнесе по основателността на исковете. Въззивният съд следва да обсъди всеки отделен довод за наличието на порок на първоинстанционното решение. При повторното разглеждане на делото въззивният съд следва да се произнесе и по исканията за разноски в касационното производство. Воден от горното и на основание чл.293 ГПК съдът Р Е Ш И : ОТМЕНЯ въззивно решение № 105 от 22.06.2018 г. по възз. гр. д. № 269 /2018 г. на Сливенския окръжен съд, г.о.. Връща делото за ново разглеждане от друг състав на въззивния съд. Решението е окончателно и не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1. 2.