Р Е Ш Е Н И Е                                                                           № 84                София, 18 февруари 2010година                        В ИМЕТО НА НАРОДА                 Върховният касационен съд на Република България, първо наказателно отделение, в открито заседание на 8 февруари  две хиляди и десета година, в състав:                                                    ПРЕДСЕДАТЕЛ:ЕЛЕНА ВЕЛИЧКОВА                                              ЧЛЕНОВЕ: РУЖЕНА  КЕРАНОВА                                                                     БЛАГА ИВАНОВА                                                                                                                                                 при участието на секретаря:Аврора Караджова и в присъствието на прокурора:Антони Лаков изслуша докладваното от Съдия Елена Величкова касационно нох.дело №734 по описа за 2009 година   Срещу въззивна присъда по внохд. №564/2009 г. на Апелативен съд гр. С. е подадена касационна жалба от подсъдимия Б. В. Г.,с ангажирани всички касационни основания. В съдебно заседание жалбата се поддържа от подсъдимия и в изрично подадена писменна декларация. Представителят на Върховната касационна прокуратура намира ,постановената присъда законосъобразна и при спазване на процесуалните правила,а подадената жалба изцяло неоснователна. Върховният касационен съд на РБ първо наказателно отделение ,като съобрази становищата на страните и за да се произнесе взе предвид следното: С присъда от 12.10.2009 г. постановена по внохд. №564/2009 г. на Софийски апелативен съд е отменена изцяло оправдателна присъда по нохд. №4163/2005 г. на Софийски градски съд и вместо това подсъдимия Б. В. Г. е признат за виновен в това на 15.12.2003 г. в гр. С.,с цел да принуди св. П да се разпореди с вещ ,го заплашил с противозаконно действие и от това настъпили тежки последици за П. и деянието е придружено с отнемане на л.а. с дк № С* и представлява опасен рецидив,поради което и на основание чл.213 а ал.3 т.7 вр. с ал.2 т.3 вр. с ал.1 НК вр. с чл.29 ал.1НК и при условията на чл.54 НК е осъден на пет години лишаване от свобода и глоба в размер на 5000 лв. ПО ЖАЛБАТА на подсъдимия Г: Съществените процесуални нарушения според защитата са в неправилната оценка на доказателствата ,липсата на пълен анализ на събраните по делото доказателства,неубедителност на изводите по фактите и надценяване на показанията на св. П. Доводите са неоснователни. Въззивния съд в рамките на правомощията си е направил собствен анализ на доказателствата ,събрани при продължилото почти две години и половина съдебно следствие, в шестнадесет съдебни заседания на първоинстанционния съд. Изводите по фактите са направени след задълбочен и подробен анализ на доказателствата ,посочени са кои обстоятелства от предмета на доказване се приемат за установени и на коя доказателствена основа. Посочени са и допуснатите от първоинстанционния съд пропуски , при оценката на доказателствата и най-вече вътрешната им противоречивост и надценяване обясненията на подсъдимия, за наличието на “гражданско правен спор” със св. П,по повод станало ПТП и увредите по двата автомобила. Гореизложеното дава основание на извода, за липсата на процесуални нарушения от страна на въззивния съд,на правилата за проверка и оценка на доказателствата по делото,още по малко на съществени такива . По фактите въззивния съд е приел,че на инкриминираната дата настъпило ПТП между автомобила управляван от подсъдимия и този управляван от св. П. Веднага след удара подсъдимия Г излязъл от колата ,която управлявал отворил предната лява врата на управлявания от св. П автомобил и му нанесъл удар с ръка в областта на лицето,като на висок глас искал обяснения защо е предизвикал ПТП . По късно се успокоил ,но поискал от П. да му заплати веднага 500 лв. на колкото оценил увредите по колата ,която управлявал. След като свидетеля отказал, подсъдимия се качил на задната седалка на автомобила на П. и разпоредил да кара към намиращия се наблизо сервиз на св. К,където бил закаран и автомобила на подсъдимия. Двата автомобила били огледани и св. К обявил ,че ремонта на автомобила на подсъдимия ще струва 500 лв.,а този на свидетеля 150 лв. Подсъдимия накарал св. П да му остави ключовете на собствения си автомобил, до изплащане на сумата от 500 лв.,което той и направил. Три дни по късно автомобила на св. П бил намерен на ул.504 пред №9 от служители на МВР, по повод жалба на св. П. При правилно и безпротиворечиво установените факти ,закона е приложен правилно,доколкото въпросите за вината и отговорността са такива по установяване на фактически положения /обстоятелства от значение/,а не само приложението на материалния закон. Неоснователно е и произтичащото от горните оплаквания ,това за явната несправедливост на наложеното наказание. Въззивния съд е обсъдил всички обстоятелства от значение за вида и размера на наказанието ,което подсъдимия следва да изтърпи,приел е че наказанието в предвидения от закона минимум е достатъчно и справедливо и с изтърпяването му ще бъдат постигнати целите визирани в чл.36 НК. Така определено наказанието от пет години лишаване от свобода и глоба в размер на 5000 лв., не е в нарушение на чл.348 ал.5т.1 НПК и съответства на обществената опасност на деянието и дееца. По изложените съображения Върховният касационен съд на РБ първо наказателно отделение намира постановената присъда правилна и законосъобразна,а подадената жалба изцяло неоснователна.   Ето защо и на основание чл.354 ал.1т.1 НПК Върховният касационен съд на РБ първо наказателно отделение       Р Е Ш И :         ОСТАВЯ В СИЛА въззивна присъда по внохд. №564/2009 г. на Софийски апелативен съд ,с която е отменена присъда по нохд. №4163/2005 г. на Софийски градски съд.       ПРЕДСЕДАТЕЛ :     ЧЛЕНОВЕ :