Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е   N  261   София, 31.03.2010г.   В ИМЕТО НА НАРОДА       Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение, в открито заседание на осемнадесети март..............................… две хиляди и десета година в състав:                                                                    Председател:   ТАНЯ МИТОВА                                                                                                 Членове:   АНИ САРАЛИЕВА                                                                                            ЕМИЛ ТОМОВ при секретаря....Р.Иванова..............….…........................................................в присъствието на прокурора .............……............................................ изслуша докладваното от председателя (съдията) ТАНЯ МИТОВА.............................. гр.дело N 5305/2008 година. Производството е по чл.290 ГПК. Касационна жалба е постъпила от И. И. Ц., чрез процесуалния й представител и съдебен адресат адв. Т от гр. Г., срещу решение № 278 от 21.04.2008 година по гр.д. N 128/2008 година на Софийския окръжен съд в частта, с която е оставено в сила решение от 12.12.2007г. по гр.д. № 97/2007г на районен съд – Костинброд и е отхвърлена претенция на касаторката за заплащане на обезщетение за оставане без работа поради незаконно уволнение – иск с правно основание чл.225, ал.1 КТ, както и в частта за разноските. Развити са оплаквания за допустани нарушения на материалния закон, на съществени процесуални правила и необоснованост – основания за отмяна по чл.281, т.3 ГПК. Ответникът АК „М” АД, гр. С., оспорва касационната жалба по съображения, изложени в писмен отговор. Жалбата е постъпила в срока по чл.283 ГПК и е процесуално допустима – подадена е срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт и е с обжалваем интерес над 1000 лева. Касационното обжалване е допуснато с определение № 187 от 26.02.2009г. по материалноправен и процесуалноправен въпроси, свързани с установяването на един от елементите от фактическия състав на чл.225, ал.1 КТ, а именно: останала ли е касаторката без работа по трудово правоотношение след незаконното уволнение, каква е доказателствената сила на представените от нея писмени доказателства /копие от трудова книжка и служебна бележка от А. по заетостта/, както и за разпределението на доказателствената тежест в процеса. Посочено е, че по тези въпроси съществува противоречива практика на съдилищата, която трябва да бъде преодоляна – чл.280, ал.1, т.2 ГПК. По съществото на касационното обжалване Върховният касационен съд намира следното: С решение № 278 от 21.04.2008 година по гр.д. N 128/2008 година на Софийския окръжен съд е оставено в сила решение от 12.12.2007г. по гр.д. № 97/2007г на районен съд – Костинброд в частта, с която е отхвърлен иск на касаторката срещу “АК “М” ЕАД за заплащане на обезщетение за оставане без работа поради незаконно уволнение по чл.225, ал.1 КТ. За да обоснове този резултат съставът на въззивния съд е приел, че в първоинстанционното производство е представено копие от трудова книжка на ищцата, в което не е отбелязано, че след прекратяване на трудовото й правоотношение на 8.01.2007г. е постъпила на друга работа. Пред въззивната инстанция е представена още и служебна бележка от бюрото по труда № 35 от 9.07.2007г., но от съдържанието й не можело да се установи, че за периода от 1.01.2007г до 9.07.2007г. лицето /ищцата/ е регистрирано като безработно, което се опровергава от самия факт, че тя е работила при ответника по трудово правоотношение в рамките на част от същия период. Решението на въззивния съд е неправилно, поради допуснати нарушения на съществени съдопроизводствени правила и необоснованост. Искът за обезщетение по чл.225, ал.1 КТ е осъдителен и по отношение на него се прилага общото правило на чл.127, ал.1 ГПК /сега чл.154, ал.1 ГПК/ – всяка страна е длъжна да установи обстоятелствата, на които основава своите искания или възражения. Задължение на ищеца е било да докаже оставането си без работа “поради това уволнение”, неговата продължителност и произтеклата от това вреда, която в случая съставлява пропусната полза. Длъжна е да докаже също така размера на вредата. Нейното доказване е главно. Противната страна може да осъществи насрещно доказване, за да обори представените доказателства или за да създаде съмнения в тях. Може да направи и възражения, които по силата на същото процесуално правило, трябва да установи. В случая ищцата е представила доказателства за оставането си без работа, които не са били оспорени от насрещната страна – копие от трудова книжка и служебна бележка от Бюрото по труда гр. Г.. Тези доказателства безпротиворечиво са установили, че след незаконното уволнение, извършено със заповед №2/6.01.2007г., в 6-месечния срок по чл.225, ал.1 КТ, ищцата не е работила. Въззивният съд необосновано е приел, че служебна бележка от Бюрото по труда гр. Г. не установява оставането без работа за релевантния период. Той неправилно е разчел съдържанието й, в което се съдържа отбелязване, че периодът на проверка обхваща времето от 1.01.1990г. до 9.07.2007г., а този на регистрацията - от 12.01.2007т., т.е. след прекратяването на трудовото правоотношение. Поради това искът е бил основателен и доказан за целия 6-месечен период след уволнението и следва да се уважи в размера, установен от вещото лице С. С. /296, 40 лв X 6 = 1778,40 лева/. Поради липса на искане съдът не присъжда лихва върху посочената сума, но ще присъди направените по делото разноски. Изложеното налага касиране на неправилното решение и произнасяне на касационната инстанция по съществото на правния спор съобразно изложеното по-горе. По изложените съображения и в съответствие с правомощията си по чл.293 ГПК Върховният касационен съд - състав на III г. о. Р Е Ш И :   ОТМЕНЯ въззивно решение № 278 от 21.04.2008 година по гр.д. N 128/2008 година на Софийския окръжен съд в частта, предмет на касационно разглеждане и вместо него ПОСТАНОВЯВА: ОСЪЖДА АК “М” ЕАД, София ДА ЗАПЛАТИ на И. И. Ц. от гр. Г., действаща чрез процесуалния си представител и съдебен адресат адв. Т от гр. Г., сумата 1778,40 лева /хиляда седемстотин седемдесет и осем лева и 40 ст./, съставляваща обезщетение за оставане без работа за времето от 7.01.2007г. до 7.07.2007г., както и разноски в размер на 250 лева /двеста и петдесет лева/, като ОТХВЪРЛЯ ИСКА за разликата до предявения размер от 3550 лева. Решението е окончателно.     ПРЕДСЕДАТЕЛ:   ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.