Р Е Ш Е Н И Е № 134 гр.София, 15.04.2014г. в и м е т о н а н а р о д а Върховен касационен съд на РБ, четвърто гражданско отделение, в открито заседание на осми април, две хиляди и четиринадесета година в състав: Председател: ВЕСКА РАЙЧЕВА Членове: СВЕТЛА БОЯДЖИЕВА ЛЮБКА АНДОНОВА при секретаря Ю.ГЕОРГИЕВА като разгледа докладваното от съдията Райчева гр.д.N 924 описа за 2012 год. и за да се произнесе, взе предвид следното: Производството е по чл.307, ал.1 ГПК. Делото е образувано по молба за отмяна от 21.02.2012г. на Т. Д. С. на влязлото в сила решение от 16.01.2012г. по гр.д.№1206/2010г. на ВКС-ІV г.о., на основание чл.303, ал.1, т.1 ГПК. С определение от 20.09.2012г., постановено по гр.д.№ 924/2012г. на ВКС ІV гр.о., съдът е оставил без разглеждане молбата, като е приел, че не е мотивирано нито едно от изчерпателно изброените в закона основания за отмяна на влязлото в сила решение. С определение от 24.07.2013г. по гр.д.№4187/2013г. ВКС, състав на І г.о. е отменил определението за оставяне без разглеждане на молбата за отмяна и е върнал делото за разглеждането й по същество. Молителят Т. Д. С., чрез процесуалния си представител и лично поддържа, че молбата е основателна. От ответниците П. К. Д., Н. К. Д. и М. К. Д./ конституирани като наследници на починалата Л. Ц./ се явява лично последният. Същият поддържа, че не е запознат с взаимоотношенията между молителя и майка му. Върховният касационен съд, състав на четвърто г.о., приема за установено следното: С атакуваното решение на ВКС е отхвърлен иск с правно основание чл.19, ал.3 ЗЗД за обявяване на окончателен на предварителен договор от 16.05.1996г. за продажба на апартамент в [населено място], предявен от Т. Д. срещу Л. Ц.. Прието е, че чрез обещанието за прехвърляне на собствеността се целяла да се обезпечи връщане на заетата от Т. Д. сума в нарушение на забраната по чл. 152 ЗЗД, поради което договорът се явява нищожен на основание чл. 26, ал. 1 ЗЗД и предвид действителното предназначение на сделката правните и последици не могат да бъдат зачетени. При тези съображения ВКС е отменил решение от 21.04.2010г. по гр.д. № 2307/2003г. на Софийски градски съд и е отхвърлил предявеният от Т. Д. С. против Л. Н. Ц. иск с правно основание чл. 19, ал.3 ЗЗД за обявяване на окончателен на предварителен договор от 16.05.1996г. Молителят поддържа, че е налице основание по чл.303, ал.1, т.1 ГПК за отмяна на влязлото в сила решение. Представя като нови доказателства, обуславящи отмяна по чл.303, ал.1, т.1 ГПК, решения на състави на ВКС, както и писмено изявление и клетвена декларация на лицето С. Д. от 06.02.2012г., в която заявява, че предава на молителя ръкописна бележка от 21.12.1994г., без подпис- копие от която също се прилага към молбата, в която е направено изявление, че „Р. М. ... разбрал, че С. си продава апартамента” ...и търсил г-н С. „да го моли не сключва сделката ”. Молителят представя в съдебно заседание и извадка от персонална партида на А. Б. и извадка от статии за С. Б., публикувани в интернет. Върховният касационен съд състав на ІV г.о. намира, че молбата за отмяна е неоснователна. От една страна в производството по чл. 303-307 ГПК съдебната практика не съставлява основание за отмяна, поради което представените съдебни решения не обосновават основателност на искането по чл. 303, ал.1, т.1 ГПК. От друга страна с т.4 от П№-2/1977г. на ПВС е прието, че не е допустима отмяна на влязло в сила съдебно решение въз основа на нотариално заверена декларация на лице, което би потвърдило пред съд вписаното в нея ако бъде разпитано като свидетелски показания, или вещо лице. Това постановление съставлява задължителна съдебна практика и при действието на новия ГПК, защото нормата на чл. 231, ал.1, б.”а” ГПК /отм/ е аналогична на чл. 303, ал.1 т.1 ГПК, поради което и клетвена декларация на лицето С. Д. от 06.02.2012г. не съставлява основание за отмяна на влязлото в сила решение. Не съставлява основание за отмяна по чл.303, ал.1, т.1 ГПК и представеното с молбата копие на бележка, която представлява частен документ с дата, за която не може да се приеме, че е достоверна, а и дори този документ да е новооткрит, той не установява съществено обстоятелство за изхода от спора по чл.19, ал.3 ЗЗД. Изводът на съда за неоснователност на иска е обусловен от установената по делото нищожност на предварителния договор, към преценката за наличие на която няма отношение съдържанието на представеното с молбата копие от ръкописна бележка. Не съставляват основание за отмяна по чл.303, ал.1, т.1 ГПК и представените от молителя извадка от персонална партида на А. Б. и извадка от статии за С. Б. публикувани в интернет, тъй като са относими към правоотношения, касаещи трето лице, което не е страна по спора и по предварителния договор, предмет на делото. Предвид изложените съображения, съдът Р Е Ш И : ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молба за отмяна от 21.02.2012г. на Т. Д. С., на влязлото в сила решение от 16.01.2012г. по гр.д.№1206/2010г. на ВКС-ІV г.о., на основание чл.303, ал.1, т.1 ГПК ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: