Ключови фрази
Непозволено увреждане * обезщетение за неимуществени вреди от престъпление

Р Е Ш Е Н И Е

Р    Е    Ш    Е    Н    И    Е  

           

                                                           № 404

 

                                               София 13.07.2010г.

 

                                               В ИМЕТО НА НАРОДА

                                                          

 

             Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение, в открито заседание на единадесети май през две хиляди и десета година в състав :

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ :ЦЕНКА ГЕОРГИЕВА                                  ЧЛЕНОВЕ:    МАРИЯ ИВАНОВА

         ИЛИЯНА ПАПАЗОВА

 

 

при участието на секретаря Анжела Богданова

в присъствието на прокурора,

като изслуша докладваното от съдия Папазова  гр.д.№ 430 по описа за 2009г. на ІІІ г.о. и за да се произнесе взе пред вид следното :

 

Производството е с правно основание чл.290 от ГПК.

Образувано е въз основа на подадената касационна жалба от Р. В. М. от гр. К. против въззивно решение № 107 от 11.03.2009г. по в.гр.д. № 48 по описа за 2009г.на Врачански окръжен съд,с което е отменено решение № 653 от 8.12.2008г.по гр.д. № 1104/2008г.на Районен съд Козлодуй и вместо това е постановено друго,с което е отхвърлен предявения от Р. В. М. против Б. М. Т. и В. М. П. иск за сумата от 5 000лв.,представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди като неоснователен и недоказан и са присъдени следващите се разноски.

Искането е за отмяна на постановения въззивен акт и решаване на спора по същество с уважаване на предявения иск.

С определение № 812 от 10.07.2009г. ВКС е допуснал касационно обжалване на въззивното решение на основание чл.280 ал.1 т.3 от ГПК във връзка с поставения въпрос,свързан с преценка на баланса между осигуряването на упражняването на конституционно гарантираните права по чл.39 ал.1,чл.40 ал.1 и чл.41 от Конституцията на РБългария и на чл.10 т.1 и т.2 от ЕКПЧОС/т.нар.комуникационни права/ - от една страна и от друга-основанията за тяхното ограничаване,произтичащи от забраната за накърняване на правата на доброто име,съобразно чл.39 ал.2чл.41 ал.1 изр.2,във връзка с правото на лична чест,достойнство и добро име по чл.32 ал.1 и забраната за злоупотреба с права,съобразно чл.57 ал.2 от Конституцията на РБългария.

В съдебно заседание страните не се явяват лично и не се представляват.

Върховният касационен съд,състав на ІІІ г.о.,след като обсъди направеното искане и доказателствата по делото,намира следното:

Фактите по делото са следните:

В брой 10 на регионален вестник”Нов Дунав”,чийто главен редактор и издател са ответниците по делото –на 17.09.2008г.е бил публикуван на първа страница материал,озаглавен:”Кметът и Председателят ще строят ВЕЦ на Огоста”,в който след като е цитирано името на ищеца,който към този момент е заемал длъжността-кмет на гр. Козлодуй”- е записано, че той има дял 33.33% във фирма”РИК Енерджи”,която ще строи ВЕЦ край Хърлец и „вече се работи по процедурите”. Статията е без посочен автор. Поместена е под обща снимка на кмета и председателя,с коментар: ”Кметът и Председателят:рамо до рамо на управленската банка и в бизнеса” и заедно с материали,които са със следните заглавия:”Болницата пред приватизация”, „Общинската власт-фиаско на обещанията” и „Спряха канализацията”.

От приложено копие от писмо на Министерството на околната среда и водите,Дунавски район с център,Басейнова дирекция се опровергава така изнесена във вестника информация,тъй като в писмото е посочено,че фирмата на която е разрешено водоползване с цел производство на ел.енергия,посредством МВЕЦ Хърлец,поречие река Огоста- не е ”РИК Енерджи”,а е „Дан М. ”ООД гр. В. която е съдружник съпругата на ищеца- М. М. /.

От показанията на разпитаните по делото свидетели/Горанов, С. ,Митов и Ц. / се установява,че материалът е бил публикуван по време,когато са се отчитали резултатите от едногодишното управление на местната власт и е предизвикал негативен обществен отзвук по отношение на ищеца. Освен,че се е наложило той да дава обяснения пред коалиционни партньори и общински съветници, е повлияло на доверието на избирателите,които са изразили съмнение в авторитета и почтенността на намеренията на кмета. Всичко това е засегнало ищеца в личен план,като същия бил напрегнат, притеснен/според свидетеля Г/ , нервен/ според свидетеля С/,а според свидетеля М е трябвало да води подробни разговори,с които да изяснява неверността на изнесената информация,включително и по време на обществените си срещи/вж.показанията на свидетеля Ц/,което му е създало неудобства,отразило се е на личния му авторитет и доброто му име

При тези факти-за да постанови решението си и да отхвърли предявения иск за обезщетение за причинени неимуществени вреди в размер на 5000лв., въззивният съд се е мотивирал с липса в процесната публикация на директно изразено мнение или оценка и с принципното си разбиране,че в едно демократично и плуралистично общество-следва да се даде превес на правото на гражданите да бъдат информирани. Счел,е че от гледна точка на понятието”семеен бизнес”изнесената информация е в известна степен достоверна и не може да бъде основание да се приеме,че с поместването й във вестника е налице противоправно и виновно поведение на главния редактор,за което той да отговаря. Посочил е,че дори и да се приеме обратното –поради липсата на категорични доказателства за предизвикан значителен негативен обществен отзвук,засегнал „цялата или значителна част от местната общественост”- не са причинени сериозни вреди на пострадалия,още повече,че той е имал правото да се защити –чрез отговор или опровержение.

По поставения въпрос,във връзка с който е допуснато касационно обжалване за баланса при упражняването на конституционно гарантираните права,настоящият съдебен състав намира следното:

Конституцията на Република България урежда правата и свободите по чл. 39 - 41 като основни човешки права, произтичащи от върховния принцип на достойнство на личността. Всяко едно от тях е конституционно гарантирано, ползва се с еднаква тежест спрямо останалите и подлежи на защита. Възможната колизия на прокламирани права- в случая между свободата на словото и засягането чрез упражняването й на правата и доброто име на гражданите- е уредена в чл.39 ал.2 и чл.41 ал.2 от Конституцията,в които изрично е предвидено,че свободата на словото не е абсолютна,а се разпростира до пределите,след които вече се засягат други конституционни ценности – каквито са доброто име и правата на другите граждани. Следователно въпросът за баланса може да бъде решен след конкретна преценка,а в случая- след преценка доколко упражнената свобода на словото при публикуването на процесния материал, озаглавен: „Кметът и Председателят ще строят ВЕЦ на Огоста”е засегнал личните права –на чест,достойнство, добро име на ищеца.

Настоящият съдебен състав не споделя извода на въззивния съд за липса на виновно поведение от ответната страна и за липса на причинени на достатъчно сериозни,за да подлежат на обезвреда вреди.

Публикуваният материал няма посочен автор,поради което ответниците- в качеството на редактор и издател на вестника носят отговорност за верността на написаното както и че то е резултат на добросъвестно журналистическо разследване. Като издател на вестника ответникът П. определя характера и съдържанието на публикуваните материали, има качеството на възложител на работа и носи отговорност на основание чл. 49 ЗЗД за претърпените от ищцата неимуществени вреди. Издателят на печатно произведение носи отговорност по чл. 49 ЗЗД като възложител на друго лице на работата по съставяне на печатни материали, за вредите, причинени при изпълнението на тази работа. Ответникът Т. качеството си на редактор е отговорен за вида във който се публикува и за съдържанието. По делото е установено,че те са допуснали да се публикува материал,който е неверен. Не отговаря на истината отразеното в брой 10 на регионален вестник”Нов Дунав”, че кметът на гр. К.,като участник във фирма ”РИК Енерджи”,заедно с председателя на Общинския съвет ще строи ВЕЦ край Хърлец,както и че „вече се работи по процедурите”. Обстоятелството,че съпругата на ищеца, участва във фирмата, на която действително е разрешено водоползване с цел производство на ел.енергия, посредством МВЕЦ Хърлец,е ирелевантно за конкретния спор,защото подобна информация въобще не се съдържа в процесния материал.

Прокламираната в чл. 40 ал. 1 от Конституцията на РБългария свободата на печата и другите средства за масова информация е свързана с правото на личността и на социалната общност да бъдат информирани, по въпроси, които представляват интерес. В нейното съдържание не се включва предоставена възможност за разпространяване на неверни данни,засягащи лични граждански и човешки права и не предпоставя налагане на негативен подтекст.

В случая законовата презумпцията за вина не е оборена. Публикувана е невярна информация, при това - на първа страница на местен вестник,който най-лесно се разпространява в района, относно публична личност- кмета на града,за която местните избиратели са гласували преди една година, разчитайки кмета да работи отговорно, целенасочено и принципно в полза на града, в период,когато се отчита извършеното за изминалия период ,като материалът е със заглавие:”Кметът и Председателят ще строят ВЕЦ на Огоста”, със снимка на двамата с коментар:”Кметът и Председателят:рамо до рамо на управленската банка и в бизнеса” и заобиколен от следните заглавия на другите статии: ”Болницата пред приватизация”, „Общинската власт-фиаско на обещанията” и „Спряха канализацията”. Явно е желанието за внушаване на негативна нагласа в обществото към ищеца в качеството му на кмет.

Налице са и останалите предпоставки за уважаване на иска по чл. 45 и чл. 49 от ЗЗД- причинена вреда и причинна връзка. С показанията на разпитаните по делото свидетели са установени претърпените от ищеца неимуществени вреди в резултат на отразеното в статията. В случая следва да се съобразят не само отрицателните последици в емоционално и психическо отношение, които е претърпял ищецът,но и причиненото му увреждане във връзка със заеманата от него обществена длъжност. Веднага след публикацията- са започнали да отправят въпроси коалиционни партньори,общински съветници,граждани,той е следвало да дава отговори на публични срещи и места,което означава,че в обществото се е породило недоверие и съмнение. Следва да се има пред вид,че строежът на ВЕЦ е сериозен инвестиционен проект,което несъмнено е породило подозрения и за евентуални злоупотреби. Нормално е това да е предизвикало в ищеца негативни емоции,още повече,че той е публична личност,която дължи на обществото обяснение за поведението си.

Като е приел обратното и е отхвърлил иска въззивният съд е постановил незаконосъобразен акт,който следва да бъде отменен. Въпросът следва да бъде решен по същество с уважаване на предявения иск в пълен размер. При определяне на размера съдът съобрази освен гореизложеното, още и че неверните данни са изнесени в среда,в която ищецът е бил известен на всички,материалът е станал достояние на широк кръг лица, които въпреки,че по различен начин са възприели информацията/някои са счели,че подобна предприемаческа инициатива е похвална/- като цяло сериозно са се отразили на личностния и политически имидж,на доброто име,чест и достойнство на ищеца.

С оглед на горното, Върховен касационен съд,състав на Трето гражданско отделение

 

 

Р Е Ш И :

 

 

ОТМЕНЯ решение № 107 от 11.03.2009г. по в.гр.д. № 48 по описа за 2009г.на Врачански окръжен съд И ВМЕСТО НЕГО ПОСТАНОВИ :

ОСЪЖДА на основание чл.45 от ЗЗД Б. М. Т. и на основание чл.49 от ЗЗД В. М. П. солидарно да заплатят на Р. В. М. сумата от 5 000/пет хиляди /лева,представляваща обезщетение за причинени му неимуществени вреди,вследствие на публикуването и разпространяването на неверни данни в бр.10 от 17.09.2008г.на вестник „Нов Дунав”,ведно със законната лихва,считано от 17.09.2008г.до окончателното й изплащане.

РЕШЕНИЕТО е окончателно.

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ :

 

ЧЛЕНОВЕ:1.

 

 

2.