О   П    Р   Е   Д   Е   Л   Е   Н   И   Е   №76        София, 20.01.2010 год.     ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД  - Търговска колегия, І т.о.    в закрито заседание на осемнадесети януари през две хиляди и десета година в състав:                                              Председател: Таня Райковска                                                     Членове: Дария Проданова                                                                       Тотка Калчева   като изслуша докладваното  от съдията Проданова  ч.т.д. № 824        по описа  за 2009   год. за да се произнесе взе предвид следното: Производството е по реда на чл.274 ал.3 ГПК. Постъпила е частна касационна жалба от “Б”АД срещу О. № 511 от 04.11.2009 год. по ч.т.д. № 546/2009 год. на Варненския апелативен съд с което е потвърдено определението от 14.09.2009 год. по т.д. № 9/2009 год. на Т. окръжен съд. С него на основание чл.637 ал.1 ТЗ е спряно производството по делото, образувано по предявен от “Б”Е. установителен иск по чл.422 ГПК. Частната касационна жалба е депозирана в срока по чл.275 ал.1 ГПК и е допустима. По реда и в срока на чл.276 ал.1 ГПК не е депозиран писмен отговор от СД”А” (н). В изложението по чл.284 ал.3 т.1 ГПК са посочени всички основания по чл.280 ал.1 ГПК. Липсва конкретна формулировка на обуславящия въпрос, но той може да се изведе от съдържанието на изложението – редът за установяване на вземането, предявено за приемане в производството по несъстоятелност. Във връзка с основанието по т.1 е представено и Решение № 91/2009 год. по т.д. № 19/2009 год. на ВКС-ТК, І т.о. Настоящият съдебен състав счита, че следва да бъде допуснат касационен контрол и се произнесе налице ли е противоречие с цитираната задължителна съдебна практика (т.1), което би имало значение и за прилагането на закона и развитието на правото. Разгледана по същество частната касационна жалба е неоснователна. По реда на чл.418 вр.чл.417 т.2 ГПК “Б”АД се е снабдила със заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист за парично вземане, произтичащо от договор за кредит срещу СД”А”. Събирателното дружество е депозирало възражение, поради което в срока по чл.415 ал.2 ГПК банката е предявила по реда на чл.422 ГПК иск за установяване на вземането си. В рамките на исковото производство ответникът се е позовал на това, че по отношение на събирателното дружество и неограничено отговорните съдружници е открито производство по несъстоятелност. Като е счел, че са налице предпоставките на чл.637 ал.1 ТЗ, Т. окръжен съд е спрял производството по делото. Сезиран с частната жалба на “Б”Е. , съставът на Варненския апелативен съд е счел, че тя е неоснователна. Настоящата съдебна инстанция счита, че определението е законосъобразно поради следното: Видно от представения пред Т. окръжен съд препис от определението от 12.10.2009 год. на съда по несъстоятелност по т.д. № 31/2008 год., постановено на основание чл.692 ТЗ, вземането на “Б”Е. е било предявено в производството по несъстоятелност и е включено в списъка на приетите вземания. Неправилно в диспозитива на определението е посочено, че то се счита за спорно с оглед висящността на иска, предмет на настоящето дело. Прието в несъстоятелността вземане би могло да бъде квалифицирано като спорно, ако по отношение на него е налице висящност на производство по чл.694 ал.1 ТЗ. Този иск също цели установяване съществуването или несъществуването на вземането (както и искът по чл.422 ГПК), но той е специален по отношение на общия ред по ГПК. Поради това, висящността на иска в заповедното производство е под общия режим на чл.637 ал.1 ТЗ и правилно производството по него е спряно. Що се касае до доводите по касационната жалба, свързани с обезпечителните мерки по ЗОПДИППД, то те нямат отношение към основанията по чл.637 ал.1 ТЗ. Очевидно касаторът изхожда от неправилно разбиране за наличието на обусловеността на иска за съществуването/несъществуването на парично вземане от способите за удовлетворяването му в несъстоятелността и оттам – обема на масата на несъстоятелността. Такава обусловеност при преценката по чл.637 ал.1 ТЗ липсва, поради което правилно производството е спряно. Ще следва да се отбележи и това, че ако процесното вземане е елемент от приетото в несъстоятелността вземане на "Банка ДСК"Е. възлизащо общо на 472774.42 лв. (а това вероятно е така с оглед погасителното действие, предвидено в чл.739 ал.1 ТЗ) то поставя се въпроса и за наличието на интерес за кредитора, чието вземане е прието от обжалване на определението по чл.637 ал.1 ТЗ с аргумента за паралелност и независимост на производството по индивидуалното принудително изпълнение относно същото вземане. Водим от горното, Върховният касационен съд - Търговска колегия, състав на І т.о.   О П Р Е Д Е Л И:   ОСТАВЯ без уважение частната касационна жалба на “Б”АД срещу О. № 511 от 04.11.2009 год. по ч.т.д. № 546/2009 год. на Варненския апелативен съд О. е окончателно.       ПРЕДСЕДАТЕЛ:   ЧЛЕНОВЕ: 1.   2.